№ 10047
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110155075 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.
И. М. и Т. И. М..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване, че Е. И. М. и Т. И. М. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата
2305,08 лв. – цена на топлинна енергия за имот с аб.№ *** през периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата 296,45 лв. – обезщетение за забава в
периода от 15.09.2017 г. до 06.02.2020 г. по отношение на цената за топлинна
енергия; сумата 39,09 лв. – цена за дялово разпределение за периода от
01.01.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 7,43 лв. – обезщетение за забава в
периода от 03.03.2017 г. до 06.02.2020 г. по отношение на цената за дялово
разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от
21.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 9644/2020г. на СРС, 148 състав, както и
разноските за производството.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на собственици/вещни ползватели на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на
услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от публикуването на общата фактура за съответния отоплителен
1
сезон. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 9644/2020г. на СРС, 148
състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответниците, с който оспорват предявения иск. Оспорват да са налице
облигационни отношения с ответника, доколкото не били собственици или
ползватели на процесния имот. Правят възражение за погасяване на част от
задълженията по давност. Оспорват претенцията за извършената услуга
дялово разпределение, доколкото същата е дължима към фирмата
извършваща услугата дялово разпределение. Оспорват претенцията за лихва
за дялово разпределение, доколкото за това задължение не бил уговорен срок,
а ищецът не бил изпратил покана. Оспорват претенцията за мораторна лихва
върху за цената за топлинна енергия част от задължението за главница е било
погасено по давност, а освен това поради наличието на забава от тяхна страна.
Оспорват представените от ищеца писмени доказателства. Молят за
отхвърлянето на предявените искове.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия
патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената
услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът,
ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез
плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В разглеждания случай съдът намира, че спорен е единствено въпросът
дали ответниците са собственици или ползватели, респ. дали имат качеството
на потребители (клиенти) на ТЕ в исковия период за процесния имот,
2
съответно налице ли е облигационно правоотношение между страните, както
и дали исковата претенция е погасена по давност и в каква част.
Същевременно ответниците изрично са заявили, че не оспорват фактите и
обстоятелствата, чието установяване се цели с поисканите СТЕ и ССЕ.
В тази връзка съдът ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК
за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти и обстоятелства,
чието установяване се цели с поисканите СТЕ и ССЕ.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т.С.“
ЕООД като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Направено е искане от страна на ищеца за задължаване на третото лице
да представи, находящи се у него документи, което също е допустимо и касае
събирането на доказателства за правнорелевантни за спора факти.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, срещу което искане ответниците са се
противопоставили, като молят същите да не бъдат назначавани. Настоящият
съдия-докладчик счита, че доколкото ответниците оспорват единствено
качеството си на потребители (клиенти) на ТЕ, респ. не оспорват, че в
процесния имот в исковия период е доставена ТЕ, която е в размер на
претендираната сума, не оспорват и че е извършена услуга дялово
разпределение размер на претендираните суми, както и не твърдят да са
погасявани суми чрез плащане, които обстоятелства са обявени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване с настоящото определение, назначаването на
съдебно-техническа експертиза не е необходимо, а допускането на съдебно-
счетоводна експертиза е необходимо единствено във връзка с възражението,
че част претендираните вземания са погасени по давност.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 9644/2020 г. по описа на СРС,
148 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.04.2024 г. от 10:15 часа , за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
3
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т.С.“ ЕООД в едноседмичен
срок от получаване препис от настоящето определение да представи
намиращите се при него документи, касаещи отчитането и разпределянето на
топлинната енергия за абонатен № *** за имот с адрес: гр. София, *** през
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., в това число изравнителни сметки
документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи,
удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния
период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен
достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако
такива са съставяни/, документи относно сертификацията на уредите за
дялово разпределение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на
дадените указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала
пречки.
ПРИЛАГА ЧГД № 9644/2020 г. по описа на СРС, 148 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задача
вещото лице да отговори на въпросите: за периода от 21.02.2017 г. до
30.04.2019 г. какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ общо за целия
посочен период и за отделните периоди по отделни компоненти – ТЕ за
отопление, ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за БГВ; за периода от
21.02.2017 г. до 30.04.2019 г. какъв е размерът на цената на услугата за дялово
разпределение; какъв е размерът на обезщетението за забава върху
главниците за ТЕ и услуга дялово разпределение, дължими за периода от
21.02.2017 г. до 30.04.2019 г., като се има предвид периода на забавата,
посочен в исковата молба – от 15.09.2017 г. до 06.02.2020 г. за ТЕ и от
03.03.2017 г. до 06.02.2020 г. за УДР, при депозит в размер на 200,00 лв.,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебно-техническа.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал.
3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
4
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5