№ 19049
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110155381 по описа за 2022 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни
искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца „ДЗИ ОЗ ЕАД неговият представител твърди,
че в качеството си на застраховател по риска "Каско +" на собственика на автомобил "1111
ищцовото дружество изплатило по щета № 1111 застрахователно обезщетение в размер на
4 673,70 лв за вредите,причинени на посочената кола в резултат от пътно-транспортно
проишествие, осъществено на 30.01.2022г. в гр.София. Посочва се, че според съставения
двустранен констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът, управлявал
автомобил 111, застрахован по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите "
според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" на собственика на автомобил
"1111 В да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 688,69 лв, представляваща сбор
от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (4 673,70 лв) по риск "Каско +" по
щета № 1111 за имуществените вреди на автомобил "1111, причинени при
реализираното на 30.01.2022г. в гр. София пътно-транспортно проишествие, и от т.нар.
ликвидационни разноски (15 лв) , заедно с мораторната лихва за периода от 19.06.2022г. до
29.09.2022г. в размер на 134,16 лв.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете.
При устните състезания в заседанието на 27.10.2023г. адвокатът на ищеца е пледирал за
1
уважаване на исковете.
Ответникът ЗАД„ОЗК ЗАД оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 09.11.2022г. отговор на
исковата молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; наличието на виновно
противоправно поведение от страна на водача на автомобила , за който се твърди , че е
застрахован при ответника; причинната връзка между процесното ПТП и щетите по
автоомбила , застрахован при ищеца по риска „Каско” , както и размера на изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение. Предявено е и възражение за съпричинителство на
процесното ПТП и на щетите от него и от страна на водача , управлявал автомобила,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 27.10.2023г.
юрисконсулт на ответника е пледирал съдът да постанови решение, с което да отхвърли
иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и
виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил автомобил 111 или
собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност на
автомобилистите " , с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация
на ответника.
В изпълнение на възложеното му задължение по чл.190 ГПК ответникът е представил
компютърна разпечатка на застрахователна полица № BG/1111г. , но тя не е подписана от
страните по нея – нито от застрахования, нито от застрахователя. Не се твърди , а и не се
представят доказателства застрахователният договор да е сключен в електронна форма.
Съгласно чл.344,ал.1,изр.1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във
формата на застрахователна полица или друг писмен акт. Реквизитите на застрахователния
договор са посочени в чл.345 КЗ. Според чл. 345,ал.1, т.11 КЗ застрахователният договор
трябва да съдържа и подписите на страните. Следователно липсата на подпис на някоя от
страните в застрахователната полица (или в застрахователния сертификат, който я замества)
води до неспазване на писмената форма , която е задължителна за застрахователния
договор , който е формален. Това означава , че по настоящото дело не е доказано
сключването на валидна застрахователна полица по смисъла на чл.344 КЗ.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
2
чрез съответната застрахователна полица (застрахователен договор), която е форма за
неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственика на
автомобил 111 не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично или не твърдението на
ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност”, тъй като
страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този
документ не е представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на
застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да
го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
30.01.2023г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил 111.
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не
и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради
тази причина представената с исковата молба справка от ГФ не може да замести
застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност”.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ. Изрично е указано ,
че в доказателствена тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност”
между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията
за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
3
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
изразяващи се в платените от него депозит за съдебна авто-техническа експертиза (200 лв) и
такса за издаване на съдебно удостоверение (5 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (200 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от "ДЗИ – О.З. ЕАД, ЕИК: 1111
гр.София,район 1111, със съдебен адрес : гр. София, ул. „1111 Адвокатско дружество ”С.”,
против ЗАД „ОЗК-ЗАД, ЕИК: 1111 гр.София, ж.к.. "111, 1111, обективно съединени
осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството
му на застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" на
собственика на автомобил "1111 В да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 688,69
лв (четири хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща сбор от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (4 673,70 лв)
по риск "Каско +" по щета № 1111 за имуществените вреди на автомобил "1111,
причинени при реализираното на 30.01.2022г. в гр. София пътно-транспортно проишествие,
и от т.нар. ликвидационни разноски (15 лв) , и по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва за
периода от 19.06.2022г. до 29.09.2022г. в размер на 134,16 лв (сто тридесет и четири лева и
шестнадесет стотинки).
ОСЪЖДА "ДЗИ – О.З. ЕАД, ЕИК: 1111 гр.София,район 1111, със съдебен адрес : гр.
София, ул. „1111 Адвокатско дружество ”С.”, ДА ЗАПЛАТИ против ЗАД „ОЗК-ЗАД,
ЕИК: 1111 гр.София, ж.к.. "111, 1111, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 205 лв
(двеста и пет лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело-
платените от него депозит за съдебна авто-техническа експертиза и такса за издаване на
4
съдебно удостоверение, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 200 лв (двеста
лева), представляваща полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5