№ 12238
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110113396 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „ЗАД Армеец“ АД срещу „ЗК Лев Инс“
АД кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, а именно: сумата от 443,70 лв., представляваща
изплатено от ищеца обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС
и злополуки“ по щета № 10018030121357 за увреден от реализираното на
23.07.2018 г. ПТП лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, peг.
№ ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда – 24.01.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 146,36 лв., представляваща мораторната лихва за
периода от 22.01.2021 г. до 22.01.2024 г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 4364/2024 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 23.07.2018 г., около 10:30 часа, в град София, на
улица „АДРЕС“ № 8 е настъпило пътнотранспортно произшествие,
документирано с двустранен констативен протокол за ПТП от 23.07.2018 г.
Твърди, че причина за настъпване на произшествието е противоправното и
1
виновно поведение на водача на лек автомобил „Рено Талия“, peг. №
*********-А.Й.., който при извършване на маневра за паркиране ударил в
предната част паркираният на ул. „АДРЕС“ № 8 лек автомобил „Тойота
Корола Версо“, peг. № ******** и му причинил материални щети, като
увредил предната лява врата. Посочва, че към датата на процеснотосъбитие
лек автомобил „Тойота Корола Версо, peг. № ******** е бил застрахован по
застраховка „Каско на МПС“ в ЗАД „Армеец“, валидна в периода 08.04.2018 г.
до 07.04.2019 г., а лек автомобил Рено Талия“, peг. № ********* имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ЗК Лев инс“
АД валидна за периода 17.01.2018 г. до 16.01.2019 г. Посочва, че в ищцовото
дружество е било подадено уведомление за настъпило ПТП от Е. Н. Т., с оглед
на което е била образувана щета № 100 18 *********. Сочи, че увреденото
лице избрало да бъде обезщетено по цени избрани от сервиз от застрахования,
като ремонтът възлязъл на 872,40 лв., която сума била изплатена на
собственика на увредения автомобил на 26.07.2019 г. Посочва, че били
извършени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Сочи, че ответникът е
признал задължението частично като е заплатил сумата в размер на 443,70 лв.
с платежно нареждане от 22.06.2020 г. Твърди, че останалата дължима от
ответника сума е в размер на 443,70 лв. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че е погасил дължимото
обезщетение извънсъдебно. Твърди, че плащането е извършено с оглед
отчитането на ½ съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Тойота
Корола Версо“, peг. № ********. Твърди, че е бил паркирал и оставил
предната лява врата отворена, с което нарушил правилото на чл. 95, ал. 1 от
ЗДвП. Оспорва иска по размер. Оспорва иска за мораторна лихва поради
неоснователност на главния иск. Моли за отхвърлянето на иска и
присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
2
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411
КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ е обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената
застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената
застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане
да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да
установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на
ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на
пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения,
положителния факт на плащането, както и възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Тойота Корола
Версо“, респ. че последният с поведението си е допринесъл за настъпването на
щетите по посоченото МПС, съответно каква е степента на неговия принос.
Съдът, като съобрази изявленията на страните по делото, намира, че в
отношенията между тях спорно се явява единствено дали с поведението си
водачът на процесния лек автомобил „Тойота Корола Версо“ е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, респ. дали общият размер на регресната
претенция следва да бъде редуциран поради наличието на съпричиняване от
3
водата на увреденото МПС. Съдът намира, че ответникът с извънсъдебното си
поведение – извършил е прихващане на половината от регресната претенция
443,70 лв. със задължения на ищеца, тъй като е преценил, че е налице
съпричиняване на увреденото лице в размер на 50%, е признал наличието на
всички останали правно релевантни факти, в това число и общият размер на
регресната претенция.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че водачът на
процесния лек автомобил „Тойота Корола Версо“ е съпричинил вредоносния
резултат по следния начин: в момента, в който водачът на лек автомобил „Рено
Талия“ е извършвал маневра покрай лек автомобил „Тойота Корола Версо“,
водачът на последния е отворил предна лява врата, с което е създал опасност
за движението.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на назначената САТЕ, неоспорено от страните, което съдът
намира за обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и
умения, се установи по безспорен начин, че на 23.07.2018 г. около 10:30 часа, в
гр. София, на ул. „АДРЕС“ № 8, водачът на процесния лек автомобил „Рено
Талия“, застрахован при ответник по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, предприел маневра за паркиране на заден
ход, вследствие на което е настъпило съприкосновение между задна лява част
на лек автомобил „Рено Талия“ с предна лява врата на паркирания напред в
ляво от него лек автомобил „Тойота Корола Версо“, като от техническа гледна
точка причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Рено Талия“, който, като е имал видимост във всеки един момент,
не е оставил безопасна дистанция до паркирания до него лек автомобил
„Тойота Корола Версо“.
За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е
допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като установяването
на това обстоятелство е било в тежест на ответника. Последният не е
ангажирал доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че
водачът на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ има някакъв принос за
настъпване на ПТП. Напротив по делото от съвкупната преценка на събраните
доказателства по категоричен начин се установи, че от техническа гледна
точка ПТП е настъпило изключително по вина на водача на лек автомобил
4
„Рено Талия“, който, като е имал видимост във всеки един момент, не е
оставил безопасна дистанция до паркирания до него лек автомобил „Тойота
Корола Версо“, с което е станал причина за настъпване на процесното ПТП.
Ето защо възражението на ответника за съпричиняване се явява
неоснователно.
Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може
да се установи, че е изплатил претендираната сума.
При това положение исковата претенция по главния иск се явява
установена както по своето основание, така и по размер и като такава следва
да се уважи в цялост.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи по безспорен начин наличието на главен дълг.
От представените писмени доказателства – регресна покана с вх. № на
ответното застрахователно дружество, се установи категорично, че
последното е било поканено да изплати сумата по регресната претенция на
07.08.2019 г. в 30-дневен срок, като в посочения срок ответникът не е платил,
респ. изпаднал е в забава, считано от 07.09.2019 г. Същият обаче претендира
обезщетение за забава само за три години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно за периода от
22.01.2021 г. до 22.01.2024 г.
Съдът на основание чл. 162 ГПК определи дължимото обезщетение за
забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет
страница: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , в размер на
146,36 лв., изчислено върху главницата от 443,70 лв. за периода от 22.01.2021
5
г. до 22.01.2024 г.
Ето защо акцесорната искова претенция също се явява установена по
основание и размер и следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 350,00 лв.,
от които 50,00 лв. за ДТ, 200,00 лв. за депозит за вещо лице и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК. Ето защо на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 350,00
лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД дължи на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, следните суми, а
именно: сумата от 443,70 лв., представляваща част от изплатено от ищеца
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополуки“ по
щета № 10018030121357 за увреден от реализираното на 23.07.2018 г. ПТП
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, peг. № ********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 24.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
146,36 лв., представляваща мораторната лихва за периода от 22.01.2021 г. до
22.01.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ЧГД № 4364/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* сумата от 350,00 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6