Решение по адм. дело №862/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на Т. Т. Т., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник – адв. Д. И., против Решение рег. № 439р-10548/10.04.2025г. на гл. инсп. С. Х., за Началник на Трето Районно управление /РУ/ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ Варна, с което е разпоредено от Т. Т. Т. да бъдат отнети: 1. Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160227981/17.09.2021г. със срок на валидност 16.09.2026г., издадено от Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна; и 2. пистолет „Берета 92FS“, кал. 9х19мм с фабр. № 77986Z и числящите се боеприпаси.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като фактическата обстановка не отговаря на действителността. Твърди се, че същата е постановена по сигнал от сестрата на жалбоподателя, който съдържа неверни твърдения. Подробно са посочени налични съдебни дела и спорове между жалбоподателя и сестра му като се твърди, че същите са във връзка с имотен спор и с тях се цели да се укаже натиск върху жалбоподателя да продаде или да прехвърли дела си. Сочи се, че именно във връзка с това е подаден сигналът за домашно насилие и отнемането на оръжието на Т.. Твърди се, че посочените в заповедта текстове от закона не са правните основания да бъде отнето вече издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Като правно основание да се изземе същото е посочена нормата на чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, която касае оръжие и боеприпаси, изземвани с протокол-образец, а не чрез доброволно предаване. Освен това се аргументира, че в приемо-предавателния протокол предаденото огнестрелно оръжие е неправилно индивидуализирано като „пистолет „Берета 92FS“ вместо огнестрелно оръжие „Пиетро Берета 92 Brigadier-FS“, каквото притежава жалбоподателят. Изтъква се, че с това е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото е лишен лично и непосредствено да даде обяснения във връзка с конкретното оръжие. Релевира се некомпетентност на органа, доколкото няма данни гл. инспектор Х. да е упълномощен да издава административни актове. Твърди се и несъответствие на акта с целта на закона и неспазване на установената форма с оглед неправилно посочване на правни норми в приемо-предавателния протокол. По изложените съображения, подробно развити в жалбата, се моли за отмяна на решението на Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

В открито съдебно заседание, по съществото на спора и в допълнително депозирани писмени бележки, оспорването се поддържа от жалбоподателя и неговия пълномощник адв. Д.И.. Акцентира се върху възражението за некомпетентност на органа, постановил оспорения акт, както и на допълнително възникналото обстоятелство, че привременната мярка по ЗЗДН е отменена от ВРС, като производството по подадената от третото лице П. Т. жалба пред Първо РУ е приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.

Ответникът – и.д. Началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна, в писменостановище от 01.07.2025г.и в съдебнозаседание чрез процесуален представител гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Илага се от процесуалния представител, че актът е издаден от компетентен орган, предвид обстоятелството, че законът позволява издаване на такава заповед и от лицата заместващи началникът на районното управление, като в случая е представен акт за заместване. Твърди се, че в това производство, при наличие на издадена заповед за закрила от домашно насилие, органът действа в условиятана обвързана компетентност, поради което са били налице материално-правните предпоставки за издаване на оспореното решение. Сочи се, че при тази хипотеза е без значение изхода на производството по ЗЗДН. На изложените основания се моли потвърждаване на оспорения административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира се ю.к. възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана пред компетентия съд, от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК (Решение рег. № 439р-10548/10.04.2025г. е връчено лично на жалбоподателя на 11.04.2025г., което е удостоверено от саморъчно положения от него подпис върху решението, а жалбата до съда е подадена по пощата на 17.04.2025г. видно от поставения върху пощенския плик печат – л.13 от делото), с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Т. Т. Т. притежава Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160227981/17.09.2021г. със срок на валидност 16.09.2026г., издадено от Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна /л.1 от адм. преписка/. В приложение към разрешението са описани марката и моделът на оръжието а именно: „Берета 92FS“, кал. 9х19мм с фабр. № 77986Z.

Със Заповед за незабавна защита рег. № 66/03.04.2025г., издадена от съдия при Районен съд – Варна, са постановени мерки за закрила на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, като на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Т. Т. Т. е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо П. Т. Т. и на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН му е забранено да приближава на разстояние по-малко от 50 метра пострадалото лице – П. Т. Т.. Посочено е, че заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

С. Т. Т. Т. е съставен Протокол за полицейско предупреждение № 439р-10548/08.04.2025 година.

От справка по установъчни данни за лице се установява, че срещу Т. Т. Т. има издадена Заповед за незабавна защита рег. № 66/03.04.2025г. по гражданско дело № 20253110104318/2025 г. по описа на Районен съд – Варна. Срокът на действие на заповедта е с начална дата: 03.04.2025 година.

С докладна записка № 439р-10407/09.04.2025г., изготвена от мл. полицейски инспектор по КОС при Трето РУ – Варна, Началникът на Трето РУ – Варна е уведомен, че след извършена проверка/справка в електронната система на МВР е установено, че срещу Т. Т. Т. е издадена заповед за незабавна защита, както и че лицето се води на отчет и контрол в служба КОС при Трето РУ при ОД на МВР Варна и има издадено от Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160227981/17.09.2021г. със срок на валидност 16.09.2026г., и притежава пистолет „Берета 92FS“, кал. 9х19мм с фабр. № 77986Z – за самоотбрана.

С докладна записка № 439р-10561/09.04.2025г. полицейски инспектор при Трето РУ – Варна уведомил Началника на Трето РУ – Варна, че спрямо лицето Т. Т. Т. е издадена заповед за незабавна защита, поради което е необходимо предприемане на действия по отнемане на издаденото му разрешение и изземване на оръжието на основание чл.155, ал.1 и чл.153, т.6 от ЗОБВВПИ.

В справка № 439р-10572/09.04.2025г. от полицейски инспектор при Трето РУ – Варна са описани извършените действия спрямо извършителя на домашно насилие Т. Т. Т..

Въз основа на гореустановените факти от и.д. Началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна е издадено оспореното в настоящото съдебно производство Решение рег. № 439р-10548/10.04.2025г. /л.11-12 от делото/, с което е разпоредено от Т. Т. Т. да бъдат отнети: 1. Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160227981/17.09.2021г. със срок на валидност 16.09.2026г., издадено от Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна; и 2. пистолет „Берета 92FS“, кал. 9х19мм с фабр. № 77986Z и числящите се боеприпаси. В административния акт е отразено, че фактическото основание за неговото постановяване е издадената срещу Т. Заповед за незабавна защита рег. № 66/03.04.2025г. на Районен съд – Варна, а като правно основание са посочени нормите на чл.155, ал.1 и чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ.

Съгласно предавателно-приемателен протокол № 439000-10816/11.04.2025г. /л.10 от делото/ Т. Т. Т. предал на мл. полицейски инспектор по КОС към Трето РУ при ОД на МВР Варна пистолет „Берета 92FS“, кал. 9х19мм с фабр. № 77986Z; пълнители за пистолет „Берета 92FS“, кал. 9х19мм – 2 /два/ броя; патрони кал. 9х19мм – 45 /четиридесет и пет/ броя.

В хода насъдебното производство от жалбоподателя е представено Решение № 3208/09.09.2025 г. по гр. дело № 4318/2025 г. по описа на ВРС, 52 състав, с което е отхвърлена предявената от П. Т. молба по чл.5 от ЗЗДН като неоснователна. Няма данни същото да е влязло в сила.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2-8 или при отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160227981/17.09.2021г. е издадено от Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна, поради което по силата на посочената разпоредба именно този орган е компетентен да постанови решение за неговото отнемане. Обжалваният индивидуален административен акт е подписан от гл. инспектор С. Х., за Началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна, съгласно Заповед № 365з-2843/08.04.2025г. на Директора на ОД на МВР Варна /л.20-21 от делото/, с която на гл. инспектор С. Д. Х. – Началник на сектор „Криминална полиция“ към Трето РУ при ОД на МВР Варна, считано от 09.04.2025г. до 11.04.2025г., е възложено да организира дейността на Трето РУ при ОД на МВР Варна. От представената по делото типова длъжностна характеристика на длъжността Началник на районно управление при ОД на МВР се установява, че сред основните задължения на длъжността е да организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на районното управление. Оттук следва, че с делегирането на посоченото правомощие на гл. инспектор С. Д. Х. – Началник на сектор „Криминална полиция“ към Трето РУ при ОД на МВР Варна, за периода 09.04.2025г. – 11.04.2025г. същият е изпълнявал функциите на Началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна, поради което съдът намира, че оспореното Решение рег.№ 439р-10548/10.04.2025г. е издадено от компетентен административен орган.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в предписаната в чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ писмена форма – решение, и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително мотиви, представляващи конкретните фактически и ясно посочени правни основания за неговото постановяване. Неоснователно е релевираното с жалбата възражение за неправилно посочване на правното основание за издаване на акта. Разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие правилно е отнето на основание чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, която разпоредба предвижда този правен резултат при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.1-8 от ЗОБВВПИ. Оръжието и боеприпасите към него са иззети с предавателно-приемателен протокол на основание чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно който при издаване на решение по чл.155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето органите по чл.152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Лишено от основание е възражението за неправилно индивидуализиране на притежаваното от оспорващия оръжие. Както в предавателно-приемателния протокол, така и в обжалваното решение, е посочено, че огнестрелното оръжие на жалбоподателя представлява пистолет „Берета 92FS“, кал. 9х19мм с фабр. № 77986Z, каквото именно е описано, че притежава Т. Т. в приложението към издаденото му Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160227981/17.09.2021 година. С оглед горното и предвид липсата на данни по делото, че жалбоподателят притежава различно от посоченото оръжие, при издаването на оспорения административен акт не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита поради лишаването му от възможността лично и непосредствено да даде обяснения във връзка с конкретното оръжие. В специалния ЗОБВВПИ липсва регламентирано нормативно задължение на органа да уведоми гражданина за образуваното производство по отнемане на разрешението като няма изискване и за неговото изслушване и даване на обяснения. В хипотезата на чл.155, ал.1 вр. чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ административният орган винаги действа при условията на обвързана компетентност и при постъпване на данни за мярка по ЗЗДН, налага мярката по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, поради което неуведомяването на лицето по никакъв начин не го лишава от възможността да участва като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Освен това адресатът на акта може да изложи всичките си възражения и аргументи в производството по неговото обжалване, което е сторено от Т. Т. в настоящия случай.

Относно съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът приема следното:

Съгласно чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ издаденото разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие се отнема с решение на органа, издал разрешението, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2-8 или при отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10. Съгласно чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема на лица, спрямо които през последните три години са прилагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Следователно проявлението на някое от посочените обстоятелства по чл.58, ал.1, т.2-8 или отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, се явява фактическото основание за постановяване на решението за отнемане на съответното разрешение. Видно от мотивите на административния акт в случая е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, тъй като спрямо Т. Т. е издадена Заповед за незабавна защита рег. № 66/03.04.2025г., с която са определени мерки за закрила на по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Следва да бъде отбелязано, че за приложимостта на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ във връзка с обстоятелството по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по чл.5 от ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл.15, ал.2 от ЗЗДН.

По делото не е спорно, че е издадена заповед за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН, като спрямо Т. са наложени конкретни ограничителни мерки. Също така не е спорно, че именно въз основа на нея, своевременно, след надлежното му уведомяване, органът е разпоредил отнемане на разрешителното, както и отнемане на притежаваните огнестрелно оръжие и боеприпаси за него от лицето. Законът визира като пречка за издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия прилагането на мярка спрямо искащия такова разрешение по реда на ЗЗДН в тригодишен период преди подаване на заявлението, като възникването на такова обстоятелство, по аргумент от чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, е основание за отнемане на вече издадено разрешение, т.е. преустановяване действието на облагоприятстващия съответното лице административен акт. Това е така, тъй като при проявлението на който и да е от фактите по чл.58, ал.1, т.2-8 и т.10 от ЗОБВВПИ, престават да бъдат налице предпоставките за издаване на съответното разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, поради което и органът го отнема. С оглед доказания безспорен факт на издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН спрямо Т. Т., налице е една от визираните в чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ материални предпоставки за отнемане на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и свързаното с това отнемане на самото огнестрелно оръжие, а именно – тази по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ.

Ирелевантни към предмета на спора са посочените в жалбата съдебни дела между Т. Т. и неговата сестра, породени от възникнал спор във връзка с притежаван от тях недвижим имот. Същите нямат пряко отношение нито към издаването на заповедта за незабавна защита, нито към постановяването на обжалваното в настоящото съдебно производство Решение рег. № 439р-10548/10.04.2025 година. Без значение е и обстоятелството, че именно във връзка с възникналия между жалбоподателя и неговата сестра конфликт е подаден сигналът за домашно насилие, въз основа на който е издадена заповедта за незабавна защита.

Съдебната практика е категорична, че за приложимостта на чл.155, ал.1, във връзка с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е ирелевантно действието на предприетата мярка за защита по ЗЗДН. Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на ЗЗДН. С оглед наложената на жалбоподателя мярка по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, визираната в закона предпоставка за отнемането на разрешителното е осъществена, а както беше посочено и по-горе, при тази хипотеза органът действа в условията на обвързана компетентност. Обстоятелствено, че с Решение № 3208/09.09.2025 г. по гр. дело № 4318/2025 г. по описа на ВРС, 52 състав е отхвърлена молбата на П. Т. по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, /дори и да имаше данни, че същото е влязло в сила/, не означава, че с обратно действие е отменена заповедта за незабавна защита. Допълнително следва да се посочи и това, че липсва изрична нормативна уредба, която да задължата органът при този изход на спора по ЗЗДН да върне огнестрелното оръжие и разрешителното. Напротив, законодателят е отчел сериозността на тези обществени отношения, като е регламентирал един сравнително продължителен срок от три години, в който да е имало постановена такава мярка, без да държи сметка за изхода на този спор.

Ето защо фактите и обстоятелствата, свързани със самото издаване на заповедта за домашно насилие и резултата от това производство, са неотносими към постановяването на решението за отнемане на разрешението и разпореденото с него изземване на оръжието.

При установеното по делото обстоятелство, че срещу Т. Т. е издадена Заповед за незабавна защита рег. № 66/03.04.2025г., с която са наложени мерки за закрила на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, постановеното Решение рег. № 439р-10548/10.04.2025г., с което е разпоредено отнемането на Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160227981/17.09.2021г. и на пистолет „Берета 92FS“, кал. 9х19мм с фабр. № 77986Z и числящите се боеприпаси, се явява материалнозаконосъобразно, поради което не е налице регламентираното в чл.146, т.4 от АПК основание за неговата отмяна.

Административният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, която е разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях да се издава само на лица, отговарящи на законоустановените условия за това, и недопускане на притежаването на такова разрешение от лице, по отношение на което е налице някоя от регламентираните в чл.58, ал.1, т.2-8 и т.10 от ЗОБВВПИ отрицателни предпоставки.

При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна.

При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. На основание чл.143 ал.3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, деловодни разноски – ю.к.възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 ал.7 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Т. Т., [ЕГН], от гр. Варна, против Решение рег. № 439р-10548/10.04.2025г. на гл. инсп. С. Х., за Началник на Трето Районно управление при ОД на МВР Варна, с което е разпоредено от Т. Т. Т. да бъдат отнети: 1. Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160227981/17.09.2021г. със срок на валидност 16.09.2026г., издадено от Началника на Трето Районно управление при ОД на МВР Варна; и 2. пистолет „Берета 92FS“, кал. 9х19мм с фабр. № 77986Z и числящите се боеприпаси.

ОСЪЖДА Т. Т. Т., [ЕГН], от гр. Варна да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски – юрисконсултко възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.