Р Е Ш Е Н И Е
№192
гр. Х.,10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито
съдебно заседание на девети април през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №2/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.215 от Закон за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба от С.С.М. ***,
подадена чрез пълномощник – адв. Б.С., с посочен съдебен адрес: ***, офис .., против
Заповед № 2089 от 26.11.2020г., издадена от кмета на Община Хасково, с която е
наредено да бъдат премахнати незаконни строежи „Пристройки към самостоятелен
обект 77195.724.166.1.2“, находящ се в ПИ 77195.724.166 по кадастралната карта
на гр. Х., с административен адрес: ул. „Б.“ №.., гр. Х., с извършител С.С.М..
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, поради
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените
правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена заповедта и да
бъде осъдена Община Хасково да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдена заповедта и да бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №84, том 2, рег. №4791,
дело №214 от 2019г., П. Н. К., З. И. Д., действаща чрез пълномощника си П. Н. К.,
и Б. Н. К. продават на С.С.М. следните свои съсобствени недвижими имоти, а
именно: 1. 1/5 идеална част от поземлен имот с идентификатор №77195.724.166 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Х., общ. Х., обл. Х.,
одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК –
София, с административен адрес на поземления имот: гр. Х., п.к. 6300, ул. „Б.“
№.. с площ 403 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 2758, квартал: 368, парцел III,
при посочени съседи на поземления имот; 2. 19/20 идеални части от 1/5 идеална
част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.724.166.1.1, с
административен адрес на самостоятелния обект: гр. Х., п.к. 6300, ул.“Б.“ №..,
етаж .., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта:1, с площ 49.00 кв. м., при посочени съседни самостоятелни обекти
в сградата, който самостоятелен обект попада в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №77195.724.166, стар идентификатор: няма, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата; 3. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №77195.724.166.1.2 с административен адрес на
самостоятелния обект: гр. Х., п.к. 6300, ул.“Б.“ №. етаж .., с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ
56.00 кв. м., при посочени съседни самостоятелни обекти в сградата, който
самостоятелен обект попада в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор №77195.724.166, стар идентификатор: няма, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата; 4. Сграда с идентификатор №77195.724.166.2
с административен адрес на сградата: гр. Х., п.к. 6300, ул.“Б.“ №. със
застроена площ 59 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за търговия,
разположена в поземлен имот с идентификатор №77195.724.166, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма; 5. 1/5 идеална част от сграда с
идентификатор №77195.724.166.3, с административен адрес на сградата: гр. Х.,
п.к. 6300, ул.“Б.“ №.., с площ 24 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: друг
вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор
№77195.724.166, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 6. 1/5
идеална част от сграда с идентификатор №77195.724.166.4, с административен
адрес на сградата: гр. Х., п.к. 6300, ул.“Б.“ №.., със застроена площ 15 кв.
м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова
инфраструктурна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
№77195.724.166, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Под рег.индекс 94 Л-116-1/03.01.2020г.
в Община Хасково е заведена жалба, подадена от Н. Ф. Е., Л. Б. Х. и В. М. Ю., в
която същите сочат, че са съсобственици с лицето С.С.М. ***, на поземлен имот с
идентификатор 77195.724.166, находящ се на ул. „Б.“ №., гр. Х.. В жалбата са
изложени твърдения за извършване от страна на посоченото лице на незаконни
строежи и е поискано да се възложи на служители от Община Хасково да извършат
проверка на място, да се наложат санкции и да се издаде заповед за събаряне на
незаконните строежи.
С писмо регистрационен индекс 94
Л-116-1#1/12.03.2020г.
на Община Хасково, С.С.М. е уведомен за постъпилата жалба за незаконно
изградени строежи („Пристройки към жилищна сграда“ и „Дървен навес“), находящи
се на ул. „Б.“ №.., гр. Х., ПИ 77195.724.166 по КК на гр. Х.. В писмото е посочено,
че на основание §127 ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за
изменение и допълнение на Закон за устройство на територията следва в
двумесечен срок от датата на получаване на писмото, лицето да направи
необходимото, за да се снабди с удостоверение за търпимост на строежите,
намиращи се в ПИ 77195.724.166 по кадастралната карта на гр. Х., собственост на
С.С.М.. Изрично е отбелязано, че непредставянето на документа в горепосочения
срок ще провокира административно производство по чл.225а от ЗУТ.
Видно от приложеното известие за
доставяне, писмото е върнато на 30.04.2020г. с отбелязване, че пратката е
непотърсена.
С писмо рег. индекс 94 С-6025-3#1 от 19.06.2020г. на Община Хасково,
адресирано до С. С. М., на негово заявление рег. №94С-6025-3/12.06.2020г.,
относно издаване на удостоверение за търпимост на строежи: „Пристройка към
жилищна сграда и дървен навес“, находящ се в поземлен имот №77195.724.166, УПИ III, кв.370в по плана на гр. Х., същият
е уведомен, че пристройката към жилищната сграда (показана на снимка към
заявлението), за която се иска режим на търпимост, не е отразена в кадастралния
план. Указано е на лицето, че е необходимо да конкретизира искането си, тъй
като от заявлението и представените снимки не става ясно за кой навес точно се
иска издаване на удостоверение за търпимост. Посочено е, че за да бъде
преценена приложимостта на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е
необходимо строежи: „Пристройка към жилищна сграда и дървен навес“, находящи се
в поземлен имот №77195.724.166, УПИ III, кв.370в по плана на гр. Х. да се
допълнят в кадастралния план. Посочено е също, че след представяне на актуална
скица или геодезическо заснемане, преписката ще бъде преразгледана. В писмото е
указан редът и начина на внасяне на допълнителните документи.
На 17.09.2020 г. от комисия от главни
специалисти в отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково е извършена
проверка на строеж „Пристройки към самостоятелен обект 77195.724.166.1.2“,
намиращ се на ул. „Б.“ №.., гр. Х., в ПИ 77195.724.166 по КК на гр. Х. /УПИ
III, кв.370в, по РП/, резултатите от която са отразени в Констативен акт №18 от
17.09.2020г. В същия е отразено, че имотът е собственост на Ф. С. О., Н. Ф. Е.,
Л. Б. Х., съгл. Нот. Акт №56 от 1997г. и Удостоверение за наследници
№ГРАОН1-2328/27.08.2019г. и С.С.М., съгл. Нот. Акт №84 от 2019г., а самостоятелен
обект 77195.724.166.1.2, находящ се в сграда с идентификатор 77195.724.166.1 е
собственост на С.С.М., съгл. Нот. Акт №84 от 2019г. Строежът е собственост на С.С.М..
Посочено е, че са изпълнени пристройки към самостоятелен обект
77195.724.166.1.2, западно и южно от сградата. Самостоятелен обект,
представлява втори етаж от сграда с идентификатор 77195.724.166.1, находяща се
в ПИ 77195.724.166 по КК на гр. Х.. Пристройката от юг е с размери 6,40/2,00м.,
представлява масивна сграда – стоманобетонови колони, тухлени зидове, измазани
отвътре и отвън, с монтирана дограма. Покривът е дървен гредоред, покрит с
керемиди. Към момента на проверката се ползва като санитарни помещения.
Пристройката от запад е с размери 6,70/2,70м., изградена изцяло от дървена
конструкция – дървени подпори, греди, стените са от дървени платна. Монтирана е
дървена дограма. Покривът е дървен гредоред, покрит с керемиди. Отбелязано е,
че строежите са V категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г.
на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изготвена е окомерна скица на
строежа с посочване на размерите и на разположението. Установено е, че е
изграден строеж „Надстройка на сграда с идентификатор 77195.724.166.2“ без
необходимите строителни книжа, издадени от Община Хасково, в нарушение на
чл.148 ал.1 от ЗУТ. Отразено е, че безспорно са установени незаконни строежи по
смисъла на чл.225 ал.2, т.2 от ЗУТ, като съставеният констативен акт е
основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.2
от ЗУТ за премахване на строежа.
С писмо рег. индекс: 94 Н-4420-1#18/25.09.2020г.
Констативен акт №18/17.09.2020г. е изпратен на С.С.М., като видно от
приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 0151Z8 4, писмото е получено от С.С.М. на
07.10.2020г.
От
С.С.М. е подадено възражение рег. индекс 94 С-6025-4/15.10.2020г. в Община
Хасково срещу съставения Констативен акт №18/17.09.2020г. В същото посочил, че
не е извършител на строежа – „Пристройки към самостоятелен обект
77195.724.166.1.2“, намиращ се на ул. „Б.“ №. в гр. Х., а придобил строежа
ведно със собствеността на имота през 2019 година. Видно било от приложена към
възражението декларация на Ф. С. О. от град А., че сградите в имота, както и
пристройки и надстройки, били построени през 1985г. Посочил също, че в деня на
извършване на проверката не присъствал, защото не бил предварително уведомен.
Така бил лишен от даване на обяснения пред длъжностни лица и представяне на
документи. Не бил съгласен с формирания от работната група извод, че строежът
бил незаконен, с оглед на представеното доказателство за годината на
построяване и законовия статут на „търпим“ строеж.
Към
възражението е приложена декларация от Ф. С. О., с нотариална заверка на
подписа от 10.06.2020г., с която лицето декларира, че съществуващите в поземлен
имот с идентификатор 77195.724.166 по КК и КР на град Хасково, Хасковска
област, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – София, с
административен адрес – град Х., ул. „Б.“ №.., с площ на имота от 403
кв.м./Стар идентификатор – пл. №2758 по кадастралния план на град Х., квартал
368, парцел III/
сгради с идентификатори – 77195.724.166.1; 77195.724.166.2; 77195.724.166.3;
77195.724.166.4; 77195.724.166.5, както и пристройки към жилищната сграда и
дървен навес са построени през периода 1985г./или преди 1985 година.
По
делото е представено писмо рег. индекс: 94 С-6025-3#3/02.11.2020г. на ВрИД
Главен архитект на Община Хасково, адресирано до С.С.М., по подадено от него
заявление рег. №94С-6025-3#2/30.09.2020г.,
относно: Издаване на удостоверение за търпимост на строежи: „Пристройка към
жилищна сграда и дървен навес“, находящ се в поземлен имот №77195.724.166, УПИ III, кв.370в по плана на гр. Х.. В
писмото е посочено, че съгласно представената декларация от Ф. О. (бивш
съсобственик) пристройката към жилищна сграда и дървен навес са построени през
периода – 1985г. По данни на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ декларираната
площ на обект жилище/апартамент към 2019г. е 56 кв. м. Посочено е също, че
видно от представената схема-проект №15-681295-29.07.2020г. на самостоятелен
обект (с идентификатор 77195.724.166.1.2) в сграда, издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. Х., площта на обекта е от 101.00 кв. м.,
а по документ за собственост (н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №111,
том 13, рег. 4241, дело 1985 от 26.07.2019г.) и съгласно данните от
кадастралната карта площта на обекта е 56 кв.м. Отразено е, че предвид
гореописаните факти и липсата на безспорно доказателство, че площта от 101.00
кв. м. на самостоятелния обект е била такава и преди 2001г., води до извода, че
строежи: „Пристройка към жилищна сграда и дървен навес“, находящ се в поземлен
имот №77195.724.166, УПИ III, кв.370в по плана на гр. Х. не
попадат в разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на
ЗУТ.
Въз
основа на съставения Констативен акт №18/17.09.2020г. е издадена процесната
Заповед №2089/26.11.2020г., с която е наредено да бъдат премахнати незаконни
строежи: „Пристройки към самостоятелен обект 77195.724.166.1.2“, находящ се в
ПИ 77195.724.166 по кадастралната карта на гр. Х., с административен адрес ул.
„Б.“ №., гр. Х., с извършител С.С.М., адрес: ***.
Заповедта е изпратена на С.С.М. с
писмо рег. индекс: 94 Н-4420-1#21/10.12.2020г., получено от жалбоподателя на 18.12.2020г.,
видно от приложеното по делото известие за доставяне ИД PS 6300 015LJJ
J.
Жалбата е подадена на 04.01.2021г. директно
пред Административен съд – Хасково.
По делото е изготвена съдебно –
техническа експертиза. По т.1 от задачата вещото лице сочи, че от огледа на място
е констатирало наличието на следните обекти в имота: В североизточната част на
ПИ с идентификатор 77195.724.166 е построена двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 77195.724.166.1. Сградата, заснета в кадастралната карта с
идентификатор 77195.724.166.3 със застроена площ 24 кв. м. и размери 3,55/6,75м
е залепена на юг от жилищната сграда с идентификатор 77195.724.166.1. Двете
сгради са двуетажни с общ покрив, общ подход и функционално разпределение и на
място представляват една сграда с два входа от двора за всеки от етажите. На
втория етаж, в обсега на заснетата като самостоятелна сграда с идентификатор
77195.724.166.3 попадат единствения вход за втори жилищен етаж, антре, част от
стая /спалня/ и санитарен възел. Същите не представляват самостоятелен обект, а
са част от жилището на втория етаж от сграда с идентификатор 77195.724.166.1 и
са функционално свързани с него. Вещото лице е направило подробно описание,
отбелязано е, че сградата е пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1
от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, и е посочено, че
описаната в оспорената заповед пристройка съответства по местоположение, но не
и по размери и функционално ползване на описания втори етаж от сграда с
идентификатор 77195.724.166.3. Отразено е също, че на юг от сграда с
идентификатор 77195.724.166.3 е направена пристройка, представляваща масивна
едноетажна сграда с размери 6,75/1,50м. Подход към нея има само от първи
жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, към която е долепена. Направено е
подробно описание, отбелязано е, че сградата е пета категория, съгласно чл.137
от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи, и е посочено, че описаната в оспорената заповед пристройка съответства
по функционално ползване, но не и по размери и местоположение на описаната
пристройка към сграда с идентификатор 77195.724.166.3. Посочено е също, че на
запад от сграда с идентификатор 77195.724.166.1 е направено затваряне,
остъкляване на част от открита тераса към втори жилищен етаж, представляваща
стоманобетонна плоча над проход от улицата към дворното място и покривна плоча
на едноетажната търговска сграда с идентификатор 77195.724.166.2. Описано е
изпълненото затваряне и е посочено, че дървената конструкция може да се демонтира
и премести, без да се наруши целостта на отделните елементи. Строежът е от
шеста категория и изпълнението му изисква издаване на разрешение за строеж от
главния архитект на общината, без представяне на инвестиционни проекти съгласно
чл.147 от ЗУТ.
По т.2 от задачата вещото лице е
посочило, че за описаните строежи не е открило строителни книжа, изискващи се
по ЗУТ за съответната категория.
По т.3 вещото лице е отбелязало, че
съгласно плана за застрояване, одобрен със Заповед №205/1981г. заедно с регулационния
план, западната част от имота попада в УПИ II – „За детски комбинат“, а източната
част – в УПИ III
– „За комплексно жилищно строителство и подземни гаражи“. С виза за проектиране
от 27.07.2015 год. застроителният план е променен, като за УПИ III-2758 /процесния/ и УПИ II-2759 е предвидено основно
застрояване на двуетажни жилищни сгради с гаражи, свързано застрояване. По
плана не е предвидено допълващо застрояване. Сградата, заснета в кадастралната
карта с идентификатор 77195.724.166.3 попада в застроителното петно по
предвиждането на плана за застрояване, както по местоположение, така и по
етажност. Едноетажната пристройка на юг от сграда с идентификатор
77195.724.166.3 не е предвидена по застроителен план.
По т.4 от задачата вещото лице сочи, че
в кадастралната основа на регулационния план на гр. Х., одобрен със Заповед
№205/1981г., действащ и към настоящия момент, в УПИ III-2758, кв.370в са нанесени двуетажна
жилищна сграда на уличната регулация, в североизточната част на имота, долепена
до нея юг е нанесена паянтова жилищна сграда и долепен до последната – навес.
По неодобрения план от 2000г. е извършено попълване на кадастъра за имота с
едноетажна сграда в северозападната част на имота и навес между тази сграда и
двуетажната жилищна сграда в североизточната част на имота.
По т.5 вещото лице сочи, че сградата,
заснета в кадастралната карта с идентификатор 77195.724.166.3 попада в
застроителното петно по предвиждането на плана за застрояване, както по
местоположение, така и по етажност. Едноетажната пристройка на юг от сграда с
идентификатор 77195.724.166.3 не е предвидена по застроителен план. Терасата
към втория жилищен етаж на запад попада в застроителното петно по предвиждането
на плана за застрояване. Направеното затваряне с остъкляване и покриването
ѝ не е в противоречие с плана за застрояване.
По т.6 от задачата вещото лице е
отбелязало, че съгласно приложената декларация от бивша собственичка на имота Ф.
С. О., процесните пристройки, описани в оспорената заповед, са построени през
1985г. Предвид това, че същите са допустими по плана за застрояване, променен с
виза за проектиране от 2015г., действащ, както към настоящия момент, са търпими
строежи, съгласно §16 от ПР на ЗУТ.
По т.7 от задачата, вещото лице е
посочило, че на запад от сграда с идентификатор 77195.724.166.1 е направено
затваряне, остъкляване на част от открита тераса към втори жилищен етаж,
представляваща стоманобетонна плоча над проход от улицата към дворното място и
покривна плоча на едноетажната търговска сграда с идентификатор
77195.724.166.2. Затварянето е изпълнено без зидане на стени, с дървена
конструкция, от дървени греди и подпори, летвена обшивка и остъкляване по
фасади, едноскатен покрив от дървена покривна конструкция, покрита с керемиди.
Дървените подпори на конструкцията са захванати към стоманобетонната плоча с
леки крепежни елементи – гвоздеи, без замонолитване.
По т.8 от задачата вещото лице сочи,
че дървената конструкция, описана в т.7 от задачата, може да се демонтира и
премести, без да се наруши целостта на отделните елементи.
В съдебно заседание от вещото лице се
направи допълнително пояснение във връзка с изготвената експертиза.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът
счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от лице с
правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е посочено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на
общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 – издава
заповеди за премахване на незаконни строежи.
При
тази нормативна уредба, правомощията да издаде заповед за премахване на
незаконен строеж от четвърта до шеста категория, са предоставени на кмета на
Общината.
Установява
се от представения по делото Констативен акт №18 от 17.09.2020г., от
заключението на вещото лице, а и не е спорно по делото, че строежите са V и VI
категория.
Предвид
горното, след като се установява, а и не е спорно, че разпоредените за
премахване строежи са от пета и шеста категория, то актът е издаден от кмета на
Община Хасково като административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност.
Обжалваната заповед е в писмена форма, подписана от
издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни
основания за издаването си.
Административният орган формално е
следвал установената в чл.225а от ЗУТ специална административна процедура при
издаване на акта. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В
изпълнение на законовото изискване по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в конкретния
случай, служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ са съставили констативен акт от 17.09.2020г.,
за установяване на незаконен строеж. От представените по делото доказателства
се установява по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят се е запознал
с издадения констативен акт и се е възползвал от правото си да подаде
възражение срещу същия. Следва да се отбележи обаче, че отразените в акта
констатации са непълни, поради липсата на данни за времето на извършване на
строителството, както и поради непълно, а и неясно описание на строежите,
несъответстващо с действителното им положение в имота. Като описание на
строежите в констативния акт е посочено следното – че са изпълнени пристройки
към самостоятелен обект 77195.724.166.1.2, западно и южно от сградата.
Самостоятелен обект, представлява втори етаж от сграда с идентификатор
77195.724.166.1, находяща се в ПИ 77195.724.166 по КК на гр. Х.. Пристройката
от юг е с размери 6,40/2,00м., представлява масивна сграда – стоманобетонови
колони, тухлени зидове, измазани отвътре и отвън, с монтирана дограма. Покривът
е дървен гредоред, покрит с керемиди. Към момента на проверката се ползва като
санитарни помещения. Пристройката от запад е с размери 6,70/2,70м., изградена
изцяло от дървена конструкция – дървени подпори, греди, стените са от дървени
платна. Монтирана е дървена дограма. Покривът е дървен гредоред, покрит с
керемиди. В същото време в констативния акт, в раздел IV от същия – Установени
нарушения, е отразено, че е изграден строеж „Надстройка на сграда с
идентификатор 77195.724.166.2“ без необходимите строителни книжа, издадени от
Община Хасково.
Така направеното описание, без отразяването,
че се касае за настройка на сграда с идентификатор 77195.724.166.2, е почти изцяло
пренесено и в оспорената заповед.
С оглед доказателствата по делото и най-вече
предвид отразеното в съдебно-техническата експертиза, съставеният в административното
производство констативен акт (респ. оспорената заповед) е непълен и неясен, от
което може да се получи заблуждение къде точно е извършено строителството на коментираните
пристройки и какво точно представляват те.
Следва да се отбележи, че при издаване
на заповед за премахване на незаконен строеж, административният орган дължи
конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни
действия, което в случая не е постигнато. В заповедта за премахване на
незаконен строеж или в преписката по издаването ѝ, административният
орган следва да посочи конкретното описание на същия, което в настоящия случай
не е направено прецизно. Този извод се подкрепя и от изготвеното и прието по
делото заключение на вещото лице, от което става ясно, че описаните в оспорения
акт строежи не съответстват напълно с действителното положение, като в
заключението е направено подробно описание на същите. Преди да издаде акта,
административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството
дали изграденото действително представлява и може да се квалифицира като
незаконно изграден строеж, съответно да посочи точните му характеристики и
функции. В този смисъл, административните актове не могат да почиват на
необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това
правило прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Дори и да се приеме за установено
посоченото в заповедта, че строежите следва да се премахнат, тъй като са незаконни
по смисъла на чл.225, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – извършени
без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, доколкото тези
констатации са относими към законността на строеж, следва да се има предвид, че
при издаване на заповед за премахване на незаконен строеж същата следва да
съдържа и задължителни реквизити като точно описание на строежа, периода на
изграждането му, неговата търпимост и др. Точното, ясно и конкретно описание на
незаконния строеж следва да бъде направено в заповедта или в преписката по
издаването ѝ, доколкото след евентуално влизане в сила на заповедта
разпореденото със същата премахване на строеж подлежи на изпълнение, но не и да
бъде допълвано и конкретизирано едва в хода на съдебното производство чрез
процесуални действия на страните или заключения по назначени експертизи.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административно
производствените правила, поради което е незаконосъобразен по смисъла на
чл.146, т.3 от АПК и следва да бъде отменен.
При този изход на процеса,
основателно е своевременно направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски, платими от бюджета на ответника.
Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените и доказани разноски в общ размер от 1060.00 лева, от
които 10.00 лв. заплатена държавна такса, 900.00 лв. договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение и 150.00 лв. внесен депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 2089 от 26.11.2020г.,
издадена от кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъдат премахнати
незаконни строежи „Пристройки към самостоятелен обект 77195.724.166.1.2“,
находящ се в ПИ 77195.724.166 по кадастралната карта на гр. Х., с
административен адрес: ул. „Б.“ №... Х., с извършител С.С.М..*** да заплати на С.С.М.
ЕГН ********** ***, сумата от 1060.00 (хиляда и шестдесет) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: