РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Пловдив, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20245300502494 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е Решение №2955 от 28.06.2024г. на ПРС, тринадесети гр.с., постановено
по гр.д.№14915/2021г, с което се обявява за относително недействително спрямо Ф. Р. Х.
ЕГН ********** Споразумение от 21.05.2020 г. по гр.д. №5503/2020 по описа на ПРС, 2-ри
бр.с., в частта в която Г. З. Х. се е задължил да изплаща месечно на бившата си съпруга
П. Б. Х./И./, след прекратяване на сключения между бившите съпрузи граждански брак, чрез
развод по взаимно съгласие, сумата от 1 000,00 месечно, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи
издръжката, инкорпорирано в Решение №2757 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 5503/2020 г. по
описа на ПРС, 2 бр.с. С постановеният съдебен акт в полза на Ф. Р. Х. ЕГН ********** са
присъдени направените по делото разноски в размер на 300,00 лева.
Жалбоподателят П. Б. И. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв.
С. М. обжалва решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно,
постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по
съображения подробно изложени в жалбата. Основния наведен довод е, че
жалбоподателката не е знаела за това, че с упражняването на едно нейно законно установено
право, уврежда кредитора на лицето, имащо задължение да дава издръжка. Моли въззивният
съд да отмени първоинстанционният акт, като вместо това постанови нов, с който да
1
отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна Ф. Р. Х. ЕГН **********, чрез процесуалния си представител
адв.П. Б. оспорва жалбата и наведените в нея доводи, като изцяло неоснователни, моли да
се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Моли да се
присъдят направени пред настоящата инстанция разноски, съгласно представения списък по
чл.80 ГПК..
Въззиваемата страна Г. З. Х. с ЕГН-********** не взима становище по жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран от Ф. Р. Х. ЕГН ********** със субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД против Г. З. Х. ЕГН
********** и П. Б. И. ЕГН ********** за обявяване за относително недействително
Споразумение от 21.05.2020 г. по гр.д. №5503/2020 по описа на ПРС, 2-ри бр.с., в частта в
която Г. З. Х. се е задължил да изплаща месечно на бившата си съпруга П. Б. Х.а/И./, след
прекратяване на сключения между бившите съпрузи граждански брак, чрез развод по
взаимно съгласие, сумата от 1000,00 месечно. Ищецът твърди, че Г. З. Х. е длъжник на
ищеца по изпълнително дело № 20198210400755 по описа на ЧСИ - П. Илиев с peг. № 821
при КЧСИ с район на действие ОС - гр. Пловдив, за сумата в размер на 14 162,66 лева,
съгласно Удостоверение с изх. № 19665/ 09.06.2021 г. Във връзка с принудителното
изпълнение за събиране на тези суми, ЧСИ - Петко Илиев с peг. № 821 наложил запор върху
частта от месечната пенсия, получавана от длъжника, надвишаваща размера на минималното
трудово възнаграждение, определено за съответната година. Ищецът бил присъединен
взискател спрямо длъжника и първи ответник Г. З. Х. и по изпълнително дело N2
20198200400623 по описа на ЧСИ Тодор Луков с peг. № 820 при КЧСИ с р-н на действие ОС
гр. Пловдив, както и по изпълнително дело № 20198250400491 по описа на ЧСИ Стефан
Горчев с peг. № 825 при КЧСИ с район на действие ОС гр. Пловдив. Твърди, че частта от
Споразумение с дата 21.05.2020 г., сключено между бившите съпрузи Г. З. Х. с ЕГН
********** и П. Б. Х.а с ЕГН **********, с която Г. З. Х. ЕГН **********, се е задължил да
заплаща месечна издръжка в размер на 1 000,00 лева на бившата си съпруга П. Б. Х. ЕГН
********** одобрена с Решение № 2757 от 03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 5503/20г.
по описа на PC гр. Пловдив, с което решение е и прекратен бракът между съпрузите по
взаимно съгласие, увреждало правата и интересите на Кредитора - ищец в настоящото
производство и създавало трудности и пречки за неговото удовлетворяване. Дългът на
първия ответник към ищеца възникнал преди датата на увреждащата го част от
Споразумението от 21.05.2020 г., поради което в настоящия случай били налице
предпоставките на чл. 135 ал.1 от ЗЗД. Твърди, че право на издръжка могло да възникне,
2
само за невиновният за развода съпруг, а в конкретния случай се касае за развод по взаимно
съгласие.Отделно от това бившата съпруга П. Б. Х.а, в полза на която е уговорена месечна
издръжка в размер на 1 000,00 лева, е едноличен собственик на капитала на четири
Търговски дружества с различен уставен капитала, като в две от тях е назначена като ***, а в
*** 28 АД е включена в Съвета на Директорите, които обстоятелства обуславят извода, че
бившата съпруга не е лице , което се нуждае от издръжка по смисъла на закона. Не на
последно място се твърди, че Г. З. Х., не е в състояние да изплаща договорената издръжка
от 1 000лв на бившата си съпруга, както към датата на сключеното Споразумение, така и
след тази дата, предвид образуваните срещу него изпълнителни дела с голям материален
интерес преди датата на развода и преди датата на сключеното Споразумение. Навеждат се
твърдения, че двамата ответници със сключеното между тях Споразумение са увредили
правата и интересите на Кредитора, като и двамата са били наясно с това увреждане.
Ответниците оспорват исковете като изцяло неоснователни.
Първоинстанционния съд е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл.135 ал.1
ЗЗД, поради което е уважил предявения иск.
Недоволна от постановеният съдебен акт е останала жалбоподателката, която в
жалбата навежда твърдения, че не е знаела, че с упражняването на едно нейно законно
установено право, уврежда кредитора на лицето, имащо задължение да дава издръжка.
Отделно от това твърди, че е имала нужда от месечна издръжка, а бившия и съпруг е бил в
състояние да я заплаща, както и че това нейно вземане не е насочено към увреждане
интересите на кредитора на съпруга и, тъй като разводът е реален, с реални причини за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено
анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право. Споделят се и
изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото
доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не
следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към
мотивите на първоинстанционния акт.
По отношение на наведените в жалбата оплаквания:
Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е едно от средствата за защита на кредитора
срещу увреждащи го действия на длъжника, същността на което е потестативното
материално право да бъдат обявени по съдебен ред за недействителни спрямо кредитора
отделни правни действия на длъжника, с което техните правни последици да станат
непротивопоставими на кредитора. Материалноправно легитимиран да упражни това право
е всеки кредитор на длъжника, какъвто в случая няма спор, че се явява ищеца..
Фактическият състав на това право включва следните кумулативни елементи: обективен
елемент – атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора, което е налице, когато
3
то води до изключване, намаляване или затрудняване на възможността на кредитора да
получи дължимата престация по облигационното отношение, вкл. и чрез принудително
изпълнение и субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение, като в случай
действието е извършено след възникване на вземането – знание за увреждането у длъжника,
а ако действието е възмездно и у лицето, с което е договарял, което субективно отношение и
за двамата се предполага до доказване на противното, само ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника арг. от чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на обективната предпоставка от фактическия състав – в конкретния
случай следва да бъде направен обоснования извод, че кредиторът е увреден, доколкото
действително длъжникът е намалил имуществото си с подписване на Споразумение с дата
21.05.2020 г., сключено между него и бившата му съпруга П. Б. И., с което длъжникът се е
задължил да заплаща на И. месечна издръжка в размер на 1 000,00 лева, считано от датата
на прекратяване на брака между тях до настъпване на обстоятелства, относно изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Споразумението е одобрено с Решение № 2757 от 03.08.2020 г., постановено по гр.д. №
5503/20г. по описа на PC, с което решение е прекратен и бракът между страните по взаимно
съгласие. Процесното споразумение, с което се уговаря издръжка в полза на бившата
съпруга, се ползва с изпълнителна сила и привилегия в изпълнителния процес, като по този
начин се намалява възможността за удовлетворяване на кредитора Ф. Р. Х., и съответно го
уврежда.
От друга страна от събраните доказателства, може да се направи обоснован извод, за
знанието на длъжника Г. Х. за увреждане чрез процесното споразумението на неговия
кредитор Ф. Р. Х., доколкото към момента на сключването на споразумението по гр. д. №
5503/2020 г. на ПРС, Г. Х. е бил страна по приключилото въззивно производство и е знаел за
наличието на ззадължение.
Относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД е установена от законодателя с оглед
защита интересите на кредитора от съзнателните действия на длъжника, които го увреждат.
С оглед защита интересите на лицето, което е сключило увреждаща възмездна сделка с
длъжника, законът поставя изискването то също да е знаело за увреждането. Когато обаче
договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра,
разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД установява предположението, че знанието му се
предполага до доказване на противното. Тази оборима законова презумпция обръща
тежестта на доказване - в тежест на ответниците е да установят чрез пълно обратно
доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на сделката. В
конкретния случай, увреждащото действие е споразумение. То е сключено след възникване
на вземането на кредитора, като договарящия с длъжника е негов съпруг, поради което
знанието му се предполага до доказване на противното. По делото не са събрани
доказателства, оборващи законовата презумпция, поради което настоящият съдебен състав
приема, че П. И. е знаела, че с подписването на споразумението уврежда интересите на
кредитора на бившия си съпруг.
4
Що се касае до наведените доводи дали И. е имала право на издръжка или не от
бившия и съпруг, и дали бившия съпруг има възможност да я дава без особени
затруднения, са все въпроси които стоят извън предмета на настоящия спор, доколкото се
касае до сключено между страните споразумение при прекратяване на брака по взаимно
съгласие, а не до дължима издръжка на невиновния за развода съпруг при хипотезата на
разпоредбата на чл.145 ал.2 СК.
Гореизложеното обосновава извода, че е изпълнен фактическия състав на чл.135 ал.2
ЗЗД, поради което предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен. Уважавайки иска, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, следва на въззиваемата страна Ф. Х. да се присъдят
направени пред настоящата инстанция разноски, представляващи договорен и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 250лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2955 от 28.06.2024г. на ПРС, тринадесети гр.с.,
постановено по гр.д.№14915/2021г.
ОСЪЖДА П. Б. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ***, да заплати на Ф. Р. Х. ЕГН
*********, чрез пълномощника му адв. П. Б. Б., със съдебен адрес: гр. ***, направените по
делото разноски в размер на 250.00лв / двеста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5