Р Е Ш Е Н И Е
№ 106/14.2.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
930 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.
118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на
Г.М.Г.,*** против Решение № 1010-12-135-1/14.07.2021г., издадено от директора
на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-12-00928854/31.05.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО. С
издаденото Разпореждане на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на
НОИ-Пазарджик на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО на Г. Г. е разпоредено да
възстанови получено в повече парично обезщетение поради общо заболяване за
период 23.01.2020г. до 13.05.2020г. в размер на 575, 58 лева, от които 515, 34лв.
главница и 60, 24лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на разпореждането. С жалбата се твърди, че обжалваното решение и
потвърденото разпореждане нямат законови основания за издаването им. Твърди се,
че е извършвала трудова дейност към дружеството, получавала е заплата, работила
е добросъвестно и счита, че не може да бъде лишена от правото на обезщетение. Иска
се отмяна на оспореното решение, както и присъждане на сторените разноски. Жалбоподателят
се представлява от адв. П., който поддържа жалбата по съображенията изложени в
нея. В писмени бележки обосновава, че работодателите „Деза лукс“ЕООД и
„Роялмоторс 777“ЕООД са извършвали дейност по смисъла на ТЗ и за назначавали
лица на трудови правоотношения, със съответните трудови и осигурителни права.
Счита, че от представените трудов договор, длъжностна характеристика, справки
по чл. 62, ал. 5 от КТ и свидетелските показания на Пенков и Л., се установява,
че жалбоподателката е събирала
диворастящи гъби и трюфели, работила е
непрекъснато. Наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна
на работодателя не следва да води до неблагоприятно засягане на правната сфера
на работника, още повече, че има данни в случая, че реално е упражнявала реално
възложената й трудова дейност.
Ответникът
- директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
Пазарджик, се представлява от юрк. М., която оспорва изцяло жалбата, представя
административната преписка, обосновава законосъобразност на оспорения
административен акт. Представя се подробна писмена защита. Претендира
присъждане на разноски.
Административен
съд Пазарджик, след като обсъди твърденията и доводите на жалбоподателя и
възраженията на ответника, и провери обжалваното решение с оглед на всички
основания за оспорване по чл. 146 АПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 АПК, за което оспореният административен
акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр.
с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е
процесуално допустима.
С
оспореното решение, директорът на ТП на НОИ Пазарджик е отхвърлил жалба вх. №
1012-12-135/15.06.2021 г. на Г.Г. срещу Разпореждане № РВ-3-12-00928854/31.05.2021г.
на ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114,
ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено лицето да възстанови получено в повече парично
обезщетение поради общо заболяване за период 23.01.2020г. до 13.05.2020г. в
размер на 575, 58 лева, от които 515, 34лв. главница и 60, 24лв. лихва от
датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Паричните обезщетения са й изплатени на
основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54к от КСО по отношение на
болнични листове БЛ № Е2019725138 за период 20.01.2020г.-31.01.2020г.;БЛ №
********** за период 12.02.2020г. до 21.02.2020г.; БЛ № 20200852505 за период
16.03.2020г. до 29.03.2020г.; БЛ № 20200643428 за период 30.03.2020г. до
13.04.2020г.; БЛ № 20201153559 за период 14.04.2020г. до 03.05.2020г. и БЛ №
20200818804 за период 30.04.2020г. до 03.05.2020г.
За да постанови този
административен акт и да потвърди оспореното ред него Разпореждане, Директор на
ТП на НОИ Пазарджик е съобразил, че при извършената пълна ревизия по разходите
на държавното обществено осигуряване на работодателя и осигурител на
жалбоподателката - „Деза-Лукс“ЕООД, с ЕИК *********, Г.М.Г. не е осъществявала
трудова дейност, която да е основание за осигуряването й по реда на чл. 4, ал.
1, т. 1 от КСО за периода 22.11.2018г. до 29.04.2019г. Подавани са данни за
осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като същите са заличени на
основание влезли в сила задължителни предписания № ЗД 12-00736655/17.03.2020г.
При извършена проверка на разходите по ДОО в „Роялмоторс 777“ЕООД, с ЕИК
*********, е констатирано, че дружеството е подавало данни за осигуряване на Г.
за период 30.04.2019г. до 01.11.2019г., същите са заличени въз основа на влезли
в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-0086620/18.01.2021г. Осигурителят
„Интекстред“ЕООД, с ЕИК ********* е подал удостоверение по чл. 8, ал. 1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО за посочените болнични
листове. Въз основа на чл. 41, ал. 1 от КСО, административният орган е отчел,
че 18-месечният период, от който е изчислено дневното парично обезщетение по БЛ
№ Е20197252138 на Гербчева обхваща период от м.07.2018г. до м. 12.2019г., през
който са подадени данни от „Деза Лукс“ЕООД и „Роялмоторс 777“ЕООД. За всеки
болничен лист, издаден след прекъсване на времената неработоспособност, за
лицето е определян нов размер на дневното парично обезщетение, формиран
съобразно изискването на чл. 41, ал. 1 от КСО, с включване на данните от тези
две дружества. Изводите са, че
недобросъвестно получените суми следва да бъдат възстановени. АО се е позовал
на установеното с Констативни протоколи КП № КП -5-12-07230923/14.02.2020г. и
КП № КВ-5-12-00858041/23.12.2020г.
От преписката се установява,
че ревизията на осигурителя „Деза Лукс“ЕООД е започнала по Заповед №
ЗР-5-12-00567953/20.05.2019г. на директор на ТП на НОИ Пазарджик, като срокът е
удължен два пъти с последващи заповеди от 24.12.2019г. и 24.01.2020г.. Заповедите
са връчени на управителя на дружеството Д. П., който с Декларация с вх.№
1043-12-384-48/19.09.2019г. заявява, че няма да представи необходимите документи,
поради кратките срокове. Съставен е Протокол № 1043-12-384-49/20.09.2019г. на
длъжностни лица, определени да извършат ревизията, където се посочва, че липсва
съдействие от страна на управителя. Във връзка с ревизията на разходите за
ДОО на „Деза Лукс“ЕООД ТП на НОИ Пазарджик е изискала информация от различни
държавни институции с писма от 27.06.2019г. – Държавно горско стопанство
Белово, ОБДХ Пазарджик, РИОСВ Пазарджик. С писмо с вх. № 1029-12-1621-1/03.07.2019г.
директорът на ОБДХ Пазарджик посочва, че „Деза Лукс“ЕООД има регистриран обект
„Пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове“ в с. Мало Конаре, м.
„Капаница“, община Пазарджик с Удостоверение за вписване в списъка на обекти за
изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове № 70/17.05.2018г. Представено е
подаденото заявление от управителя до директор ОБДХ Пазарджик. Извършена е една
инспекция на 18.09.2018г., която установява, че обектът не работи, помещенията
са заключени, за което е съставен доклад, приложен е Констативен протокол от
18.09.2018г. На 10.05.2019г. е подадено заявление от управителя на дружеството за
заличаване на дейността на дружеството в обекта и той е заличен от регистъра на
ОБДХ, за което е представена Заповед № 239/15.05.2019г. През периода от 2005г.
до 2018г. няма данни „Деза Лукс“ЕООД да е извършвала изкупуване и търговия с
диворастящи гъби и плодове на територията на Община Пазарджик. Съгласно договор
за наем от 10.04.2018г. Добринка Л.а е предоставила на „Деза Лукс“ЕООД поземлен
имот № 138094 и поземлен имот № 138095 по КВС на землището на с. Мало Конаре,
община Пазарджик.
С писмо с вх. №
9101-12-177/02.07.2010г. директор на РИОСВ Пазарджик уведомява ТП на НОИ
Пазарджик, че в РИОСВ няма регистрирани билкозаготвителни пунктове или складове
на „Деза Лукс“ЕООД съгласно ЗЛЗ, съответно няма документи, свързани с тази
дейност.
С писмо с вх. №
102901201620-1/04.07.2019г. ТП на ДГС Белово уведомява ТП на НОИ Пазарджик, че
е подадено заявление от „Деза Лукс“ЕООД на 11.05.2018г., свидетелство за
регистрация на МПС с рег. № ***, друго свидетелство за МПС с рег. № ***, за
което не е издадено разрешение; договор за наем на вещи/автомобили/;
разрешително за достъп до горски територии с изх. № 12-00-267/15.05.2018г. за
МПС с рег. № ***, което не е получено от заявителя; Фактура за платена такса;
молба от управителя от 24.04.2018г. за издаване на позволително за ползване на
недървесни горски продукти; позволително за ползване на недървесни продукти серия
ЮЗДП № 05021. Няма уведомяване от „Деза Лукс“ЕООД за пунктове на дружеството,
за изкупени, реализирани горски продукти. Няма списък на лица за добив на
странични горски продукти. Не е имало регистрирани открити временни пунктове за
изкупуване на горски продукти.
Дирекция „Инспекция по труда“Пазарджик е
уведомила ТП на НОИ Пазарджик, че е извършила проверка на 17.06.2019г. в обекта
на дружеството, където са дадени писмени обяснения от управителя, че от
01.05.2019г. не се стопанисва обекта от „Деза Лукс“ЕООД и всички работници са с
прекратени договори, единствено с един работник, който бил в болничен отпуск.
Национална агенция по приходите е извършила
проверки, последващо ревизия, като за резултатите от нея е изпратила на ТП на
НОИ Пазарджик копие на ревизионен акт и ревизионен акт за поправка, както и
ревизионен доклад относно „Деза Лукс“ЕООД. В ревизионното производство срещу
„Деза Лукс“ЕООД, видно от РД № Р-16001318006290-092-1/13.08.2019г. са извършени
насрещни проверки на задължените лица. На дружеството работодател „Деза
Лукс“ЕООД е издаден ревизионен акт № Р-16001318006290-091-002/21.10.2019г. за
публични задължения в размер на 581421,57 лева. Ревизионният акт е поправен с
РА № П-1600-**********-003-001/28.10.2019г. С РА не са определени задължения за данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения, както и вноски за ДОО, УПФ,
ППФ и 30 - за осигурители, тъй като е прието, че декларираните задължения по
декларации обр.6 не са дължими, поради липса на доказателства за положен труд
от лицата и същите са занулени в данъчно-осигурителната сметка на дружеството.
По задължения от РА, дружеството е следвало да заличи подадените данни с
декларации обр.1 за ревизирания период за всички лица по трудов договор, като
подаде декларации обр.1 с попълнен код за заличаване на данните. Дружеството не
е подало декларации обр.1 за заличаване на данните, поради което са предприети
служебно съответните действия. РА е обжалван от дружеството пред Дирекция ОДОП
гр. Пловдив, който с Решение № 5/06.01.2020г. оставя без разглеждане жалбата в
частта относно дължимостга на данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения, вноски по КСО и по ЗО. Решението е влязло в сила на
21.01.2020г.
Въз основа на тези данни и извършена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване от контролните
органи на ТП на НОИ Пазарджик е изискано от Г.Г. явяване и даване на обяснения
относно трудовия си договор с „Деза Лукс“ЕООД, прекратено ли е трудовото
правоотношение, документи за стаж и осигурителен доход в дружеството. С
декларация от 15.07.2019г. Г.Г. е заявила, че е извършвала трудова дейност в
„Деза Лукс“ЕООД по бране на гъби, с управител Д. П., като е започнала на 22.11.2018г.,
с възнаграждение 1000 лева, на 8ч. работен ден, заплащани до 25 число на месеца.
За местонахождение на склада на дружеството е посочила, че не знае.
Инспекторите
по осигуряване са съставили Констативен протокол № ПК-5-12-00-720923/14.02.2020г.
за резултатите от извършената проверка на „Деза Лукс“ЕООД. От проверката в
информационната система на НОИ те са установили, че подадените данни в
Регистъра на осигурените лица за по-голямата част от наетите от „Деза
Лукс“ЕООД, с. Алеко Константиново, са лица с висок осигурителен доход, близък
до максималния размер, с кратък срок на времетраене на трудовите договори,
което е породило съмнения за ползване на неоснователни осигурителни права на
лицата за сметка на ДОО под формата на получаване на обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане, майчинство и безработица и пенсии. Описано
е производството по уведомяване на управителя на дружеството, с връчване на
заповед за ревизия. Посочено е, че на 17.06.2019 г., е извършено посещение на
обект на дейност на осигурителя, в с. Мало Конаре, съвместно със служители от
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик и ТД на НАП - Пловдив. При
посещението се установило, че обектът, ползван от дружеството, вече не се
стопанисва от него, считано от
01.06.2019 г., от когато по данни на управителя Д. П., дружеството е с
прекратена търговска дейност и всички работници са с прекратени трудови
правоотношения. Дадени са обяснения от лица, за които е декларирано, че работят
по трудов договор в дружеството, сред които и жалбоподателката. Изводите на
служителите на ТП на НОИ Пазарджик са за липса на доказателства за извършване
на трудова дейност от лицата, както е декларирано по документи в Регистъра на
трудовете договори с представените уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда.
Още повече, че осигурителят не е представил пред ТП на НОИ Пазарджик трудовите
досиета в т.ч. трудови договори на наетите от него лица, видно от които да бъде
определено начало на възникване на трудовата дейност, както и заповеди за
прекратяване на същата. Изразено е становище, че следва да се издават
задължителни предписания за заличаване на подадените данни в Регистъра на
осигурените лица с декл. Обр. 1 за всички наети лица от осигурителя „Деза Лукс“
ЕООД с. Алеко Константиново, ЕИК *********.В тази връзка се налага извод, че
лицата за които има подадени данни, че имат сключени трудови договори, нямат
качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са
упражнявали трудова дейност, като една от императивно изискуемите предпоставки
по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на трудово правоотношение. В тази връзка
спрямо назначените в този период лица не е изпълнен състава на чл. 10 и § 1, т.
3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица. Въз основа на
констатациите, установени при извършените проверки и на основание чл. 108. ал.
1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания
№ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г. на дружеството "Деза Лукс" ЕООД да
се подаде декларация образец № 1 с код "заличаване" за лицата с код
за вид осигурен "01". На основание чл. 5, ал. 4 от КСО на 30.12.2020
г. записите за Г.М.Г./под № 84 л. 24 от делото/ са заличени.
Съставен е
Констативен протокол № КВ-5-12-0085841/23.12.2020г., касаещ проверка и ревизия
за осигурителя „Роялмоторс 777“ЕООД. При извършена проверка в информационната
система на НОИ "Регистър на трудовите договори"е установено, че
осигурителят "Роялмоторс 777" ЕООД е подал уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ за сключени трудови договори за 108 лица, като към 01.06.2020 г. всички
трудови договори са прекратени. Съгласно информационната система на НОИ данни
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани са от месец април 2019 г. до края на
месец май 2020 г., като дължимите осигурителни вноски за ДОО не са преведени.
Инициирана е от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик проверка на
осигурителя "Роялмоторс 777" ЕООД за проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на дружеството. Видно от Констативен протокол
№ КВ-5-12-00858041/23.12.2020 г. за извършена проверка в информационната
система на НОИ от ТП Пазарджик, се установило, че само описани в протокола 12
лица са осъществявали трудова дейност, а за останалите липсват такива
доказателства. Жалбоподателката Г. не е сред тези лица с осъществена трудова
дейност. Административният орган е достигнал до извода, че дружество не е
извършвало дейност по смисъла на Търговския закон, която да поражда необходимост
от назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не е
изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в
кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права. На осигурителя са
издадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021 г. за
заличаване на данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО с декларация обр.1 за общо 98
лица, сред които и жалбоподателката Г.М.Г. – л. 29 от делото. Задължителните
предписания със срок за изпълнение 14 работни дни, не са били обжалвани и са
влезли в законна сила.
В настоящото производство от
жалбоподателя са представени допълнителни писмени доказателства, а именно:
Трудов договор 122/22.11.2018 г., ведно справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 23.11.2018 г., длъжностна
характеристика за длъжността общ
работник в дружеството подписана от жалбоподателката, заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение от 30.04.2019 г., свидетелство за регистрация на
фискално устройство от 16.05.2018 г.,
Позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЗДП №
05021/08.05.2018 г. на територията на ТП ДГС Белово, Удостоверение за вписване
в списъка на обекти на диворастящи гъби и/или горски плодове от 17.05.2018 г.,
договори за наем на недвижим имот в землището на с. Мало Конаре, общ.
Пазарджик, договор за наем на леки и товарни автомобили, справки-декларации за
ЗДДС за периода от месец 01,02,03,04. 2019 г. включително. Представени са данни
за "Роялмоторс 777"ЕООД - Позволително за ползване на недървесни
горски продукти серия ЮЦДП № 00768/02.05.2019 г. на територията на ТП ДГС
Пазарджик, Превозен билет Серия А № 01908 за транспортиране на гъби и горски
плодове от 02.05.2019 г., Удостоверение за вписване в списъка на обекти на
диворастящи гъби и/или горски плодове от 13.06.2019 г., договори за наем на
недвижим имот в землището на с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, договор за наем на
леки и товарни автомобили, уведомление за данни от справката декларация за ДДС.
Административният орган е изпратил като част от административната преписка
копие на всички писма, ведно със доказателства за съобщаване, изготвени
протоколи във връзка с текущата проверка на осигурителя "Роялмоторс 777"ЕООД
и извършени справки в информационните системи на НОИ.
Административният орган е допълнил
преписката с РА, издаден на „Деза Лукс“
ЕООД – РА № 16001320006735/12.03.2021г. и РД №
Р-160013200006735-092-001/10.02.2021г. за установени задължения на „Деза
Лукс“ЕООД по ЗДДФЛ, ДОО, вноски за здравно осигуряване, УПФ.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати и събрани
гласни доказателства по искане на жалбоподателя. Свидетелят И. Г. Л. е бил на
длъжност мениджър в "Деза Лукс"ЕООД, от където познава Г.Г. и нейния
съпруг И. Г.-шофьор. Уточнява, че Г. е
беряла диворастящи гъби и трюфели в землищата на територията на ДГС Белово, по
8 часа на ден. Редовно се е плащало и работниците са получавали заплатите, за
което се подписва на ведомост. Управителят е разпоредил започването на всички
служители в дружество „Роялмоторс 777“ЕООД от 01.06.2019г. , на която се
прехвърлила цялата обезпеченост на фирмата.
Съответно той като мениджър е натоварен да подаде документи и
регистрация в Агенция по храните. Всичко се е запазило като дейност и работа,
на практика от името на другата фирма. Фирмата е имала постоянно работа.
Жалбоподателката не била отсъствала в болничен.
Жалбоподателката
заявява пред съда, че е работила в двете дружества, не е ползвала болничен,
едва при трети работодател „Интекс Трейд“ като шивачка се е наложило да се
лекува.
По делото са представени ведомости за
заплати за периода май 2019г.-октомври 2019г. в „Роялмоторс 777“ЕООД. Подпис на
място 944, където фигурира жалбоподателката има на ведомост за май 2019г., юни
2019г., юли 2019г., август 2019г., септември 2019г., октомври 2019г.; ведомости
за заплати за период номеври 2018г. в „Деза Лукс“ЕООД, където под номер 33 Г.
Гръбчева е и е подписала ведомостта; също и за декември 2018г. под номер 32;
януари 2019г. под номер 22; февруари 2019г. под номер30; март 2019г. под
номер27; април 2019г. под номер 27.
При
така описаните фактически установявания настоящият съдебен състав, прави
следните изводи:
Оспореното
Решение № 1010-12-135-1/14.07.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ
Пазарджик е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба с вх.
№ 1012-22-135/15.06.2021 г. на Г.Г. срещу Разпореждане №
РВ-3-12-00928854/31.05.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО,
по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2
от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено
е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП на НОИ
Пазарджик., в писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
От мотивите му е видно, че контролиращият административен орган споделя извода
на издателя на разпореждането за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2
от КСО за възстановяване на получена сума за обезщетение за ползван отпуск за
временна неработоспособност.
С
Разпореждане № РВ-3-12-00928854/31.05.2021г. на ръководител на контрола по
разходите на ДОО на основание чл. 41, ал. 1 от КСО изчисленият размер на дневното парично
обезщетение за временна неработоспособност е прието за неправилно определено,
тъй като не следва да се включи дохода за периодите 22.11.2018г.-29.04.2019г. в
„Деза Лукс“ЕООД и 30.04.2019г.-31.09.2019г. в „Роялмоторс 777“ЕООД. Не се
признава, че през този период Г. е имала качеството на осигурено лице. Посочва
се, че е изплатен по-висок от дължимия размер на обезщетение и се определя
дължима сума от 575,58 лева.
В
процесното Решение № 1010-12-135-1/14.07.2021г., издадено от директора на ТП на
НОИ Пазарджик се посочва, че е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО,
като е съобразен 18-месечният период за изчисляване на паричното обезщетение по
БЛ № Е 20197252138. Следват изводи, че следва да се възстановят неоснователно
получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване за период 23.01.2020г.-13.05.2020г. в размер на 575, 58лв. Аргумент
е, че жалбоподателката не е осъществявала трудова дейност в „Деза Лукс“ЕООД и
„Роялмоторс 777“ЕООД.
Разпореждане
№ РВ-3-12-00928854/31.05.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО е
издадено на основание чл. 114, ал.1 от КСО и във връзка с чл.10 от КСО.
Цитираните разпоредби уреждат правомощието на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи от
ръководителя на ТП на НОИ, да постанови недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл. 113. Административният орган е приел, че жалбоподателят
не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, защото реално не е
осъществявал трудова дейност по създаденото с "Деза Лукс" ЕООД
трудово правоотношение и по трудово правоотноошение в „Роялмоторс 777“ЕООД.
За
съда остава неясно как е формиран изводът за размера на недобросъвестно
получените суми за обезщетение за неработоспособност. Съществува неяснота във
формирането на мотиви и изводи на административните органи – в разпореждането и
решението. Безспорно в Разпореждането е посочено законовото основание за
определяна на подлежащото на връщане парично обезщетение, с позоваване на
текста на чл. 41, ал. 1, изр. 1 от КСО, съгласно който дневното парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява
в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука
или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или
дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени
осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни
месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
Граматическият прочит на двата акта не дава яснота какъв размер първоначално е
определен на Г. за парично обезщетение за неработоспособност, какъв размер се
определя, след като е прието, че лицето не е осигурено за периода
22.11.2018г.-31.10.2019г., съответно определената сума за възстановяване от
575, 58 лева – дали представлява полученото изцяло обезщетение за
неработоспособност или получено в повече обезщетение за неработоспособност. В
мотивите на актовете не се съдържат препратки към други издадени разпореждания,
такива не са приложени към преписката, поради което за съда остава неизяснен
как е формиран размерът на търсеното за възстановяване обезщетение. Не са изложени
и обсъдени факти какъв размер е установен първоначално, който е
изплатен/получен. Как се установява по-големият размер. Съответно сумата в
повече ли е или размерът на сумата от 575,58лв. е цялото получено обезщетение,
което следва да се възстанови. Установената неяснота е достатъчно основание да
се счете, че е налице съществено нарушение на изискването за мотиви, водещо до
незаконосъобразност на административния акт.
За
законова предпоставка за издаване на акта, е прието, че на основание чл. 10,
ал. 1 от КСО осигуряването не е възникнало, поради което следва възстановяване
на сумата от 575, 58 лева получени от жалбоподателя по представените болнични
листове за период 20.01.2020г. до 13.05.2020г.
За
да има право на плащане на обезщетение за неработоспособност, жалбоподателката
следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 от ДР на КСО. Последното обстоятелство
е правопораждащ елемент от фактическия състав за претендираното от лицето
плащане от ДОО, който съдът след съвкупен анализ на събраните в настоящото
производство гласни и писмени доказателства намира за установен. Съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО в релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1
от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването.
Релевантният
и спорен по делото въпрос е упражнявала ли е Г.Г. трудова дейност по трудово
правоотношение в Деза Лукс"ЕООД трудов договор от 22.11.2018 г. до
29.04.2019г. и по трудово правоотношение в „Роялмоторс 777“ЕООД през период 30.04.2019г.
- 31.10.2019г., тоест била ли е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО. В доказателствена тежест на жалбоподателката Г. е повеждането на
пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е
осъществявала трудова дейност през посочени период.
Наличието
на валиден трудов договор е предпоставка за възникване на трудово
правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са
необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно
проявление. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на
осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за неработоспособност,
е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето.
Жалбоподателката
твърди, че е налице реално изпълнение на задължението й по трудов договор в
„Деза Лукс“ЕООД и „Роялмоторс 777“ЕООД. Доколкото договорите не са оспорени от
директора на ТП на НОИ Пазарджик, не са обявени за недействителен по
предвидения за това в закона ред /чл. 74 от Кодекса на труда/, същите обвързват
валидно страните по създалата се облигационна връзка за съответния работодател,
но не и съда досежно основния спорен в настоящото производство факт, който се
явява последица от сключването им, а именно страната реално да е постъпила на
работа (чл. 63, ал. 4 от КТ) и да е осъществявала трудова дейност в изпълнение
на всеки един от тези договори.
Видно
от доказателствата по делото, които като цяло не се оспорват от страните,
извършените в осигурителя проверки и ревизии, са изцяло насочени към
установяване на факта за наличието на извършвана търговска дейност, а от там и
реалното престиране на труд от назначените в дружеството работници и служители.
Полагането на труд, като юридически факт от обективната действителност следва
да бъде безспорно установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент
от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, тежестта за това е вменена на
жалбоподателката по делото. Тя следва да докаже, че са налице предпоставките за
отпускане/изплащане на паричните обезщетения, отказани с процесното
разпореждане и да докаже, че за процесния период същият е полагала труд в
"Деза Лукс" ЕООД, съответно е бил осигурено лице по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. В тежест на административния
орган е да установи фактическите основания, както и да докаже изпълнението на
законовите изисквания при постановяване на административния акт.
В настоящото производство
жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства, които кореспондират и се
подкрепят изцяло от събраните гласни доказателства за изпълнение на конкретни
трудови функции от негова страна по сключения трудов договор. Представени са
трудов договор, длъжностна характеристика, от която се установява какви са
основните трудови задължения, свидетелски показания на търговския представител
на дружеството, че то е осъществявало реално дейност по бране на диворастящи
гъби, че Г.Г. е била един от работниците във фирмата, осъществяващи добиване на
продукция. Същевременно чрез представените ведомости за заплати на Деза Лукс
ЕООД по делото се установи, че тя се е разписала и е получила заплата за ноември
2018г./където е под номер 33 /, за декември 2018г. под номер 32; януари 2019г.
под номер 22; февруари 2019г. под номер30; март 2019г. под номер27; април
2019г. под номер 27. Същевременно писмените доказателства сочат, че в процесния
период „Деза лукс“ЕООД е разполагало с известен финансов ресурс за извършване
на търговска дейност; притежава собствени дълготрайни активи, наети МПС; под
наем поземлен имот в землището на с.Мало Конаре; наети 4 броя кучета за търсене
на трюфели, издадени разрешители и удостоверения, касаещи дейността на
дружеството в ДГС Белово. Свидетелят Л. заявява, че жалбоподателката и съпругът
й са работили и той ги е наел на работа, като посочва, че Г. е извършвала
съответната трудова дейност, както и обяснява подробно за извършавана от
дружеството дейност. Дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав
кредитира, тъй като същите кореспондират на значителна част от приетите по
делото писмени доказателства, дадени са от служител на дружеството, под страх
от наказателна отговорност.
С влезлите в сила ревизионни актове -
ревизионен акт № Р-16001318006290-091-002/21.10.2019г. за публични задължения в
размер на 581421,57 лева, поправен с РА №
П-1600-**********-003-001/28.10.2019г. на ТД на НАП Пловдив, жалбата срещу
които е отхвърлена в едната част, в другата оставена без разглеждане с Решение
№ 5//06.01.2020г., се установява, че при осъществените насрещни проверки в
контрагентите на дружеството липсват достатъчно доказателства за осъществяване
на реални сделки, макар такива да са счетоводно отразени. Цитираните
административни актове касаят публични задължения на самото дружество, реалност
на сделките и съответното право на приспадане на данъчен кредит, но не
обвързват съда с установяване на съществуване или не на осигурително отношение
между „Деза Лукс“ЕООД и Г.Г.. Това установяване е в предмета на настоящото
дело.
По делото са налице данни, че е
регистриран от осигурителя „Деза Лукс“ ЕООД трудов договор, сключен със Г.Г..
Безспорно е също, че осигурителните вноски върху трудовото възнаграждение не са
внасяни, независимо от редовното подаване на декларация обр. 1 за процесните
периоди. Основният спорен въпрос по делото е притежава ли Г.Г. качеството на
осигурено лице според § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
За установяване на релевантния за делото
факт относно реалното полагане на труд от Г.Г., съдът кредитира свидетелските
показания на Л. в качеството му на мениджър на дружеството, от показанията на
който се установява, че дейността се е развивала основно в ДГС Белово, като е
налична материалната обезпеченост на транспорт, техника, консумативи от базата
в с. Мало Конаре. Свидетелят е дал показания, че Г. и мъжът й са назначени от
него на работа, съответно ежедневно тя е изпълнявала трудовата си дейност,
обяснил е технологичния процес във фирмата, начина и условията, при които е
полаган труда и в частност за страната по делото. В длъжностната характеристика
за длъжността „общ работник”, връчена на Г. на 22.11.2018 г., като територия на
осъществяването й е посочено ДГС Белово и други горски стопанства. Съгласно
длъжностната характеристика в трудовите й функции влизат добив на гъби,
трюфели, горски плодове и допълнително поставените от ръководството на
дружеството. Според показанията на свидетеля, Г. е извършвала възложените й
дейности, получавала е трудовото си възнаграждение редовно и се е разписвала
във ведомостите за заплати. Тези ведомости са налични по делото – съответно не
са оспорени, в съответните месеци е положен подпис на служителката за
получаване на трудовото си възнаграждение. Фактът на полагане на труд от датата
на сключване на договора до неговото прекратяване при посочения работодател се
установява и от приложените към делото ведомости и справки за приети
уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда в ТД на НАП - Пазарджик. При
тези данни следва да се приеме, че Г.Г. има качеството на „осигурено лице” при
работодателя „Деза Лукс“ЕООД за период 22.11.2018г.-29.04.2019г. по смисъла на
§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия
договор до прекратяването му е извършвала трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. За работодателя е възникнало и
задължение за внасяне на осигурителни вноски във фонд "Безработица".
Същите аргументи са и по отношение на
трудовото правоотношение на Г.Г. с „Роялмоторс 777“ЕООД. Фактът на полагане на
труд от датата на сключване на договора 30.04.2019г. до неговото прекратяване
при посочения работодател със Заповед от 01.11.2019г. се установява и от
приложените към делото ведомости и справки за приети уведомления по чл.62, ал.5
от Кодекса на труда в ТД на НАП – Пазарджик, длъжностна характеристика. За
дейността си дружеството „Роялмоторс 777“ЕООД има издадени позволително за
ползване на дървесни горски продукти от ЮЦДП Смолян от май 2019г.; превозен
билет, Удостоверение от 13.06.2019г. за вписване на обект за изкупуване на
диворастаящи гъби и горски плодове на ОБДХ Пазарджик; договори за наем на имот
и 7 бр. МПС, ведно с ведомости за изплащане на трудовите възнаграждения, сред
които лица е и жалбоподателката.
По делото се доказа, че има сключени
трудови договори, че са подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. По
делото са представени разплащателни ведомости, в които е отразено получаването
на възнаграждение за процесния период от жалбоподателката Г.. Трудовата дейност и дължимите за нея трудови
възнаграждения (независимо дали са реално изплатени, дали са само начислени или
пък нито са изплатени, нито са начислени, въпреки че са дължими) са две
неразривно свързани обстоятелства. Липсата на убедителни доказателства за което
и да било от тях, обуславя извод за липса на осигурително правоотношение. В
процесния случай обаче е проведено успешно доказване на трудовата дейност на Г.Г..
Тя се е подписала във ведомостите за получаване на своите възнаграждения, както
и свидетелят сочи, че същите са редовно изплащани.
Писмените доказателства за издадени
удостоверения, вписани обекти, изплатени заплати, наети помещения, техника и
МПС, са в подкрепа на твърдението, че дружеството е разполагало с финансов,
кадрови и материален ресурс за осъществяване на търговска дейност. Трудовите
задължения на Г. са свързани с конкретната дейност на дружеството, извършване
на сезонна беритба на гъби и трюфели, което е в съответствие с писмените и
гласните доказателства. Констатациите на
органите на ТП на НОИ, НАП, в констативни протоколи, извършени проверки,
ревизии, са в посока за евентуалните нарушения на закона от страна на
дружеството-работодател и да доведат за санкции за самото дружество и
евентуално за представляващите го и управляващите физически лица.
Жалбоподателката не носи отговорност за тях. Тя е имала надлежно сключени
трудови договори с работодателите, които са породили правни последици.
Жалбоподателката е полагала труд и е получавала възнаграждение по възникналото
трудово правоотношение, упражнявала е трудовите си права и е изпълнявала
задълженията си като сезонен работник в земеделието. Трудово-правната връзка
между "Деза-лукс" ЕООД/последващо и с „Роялмоторс 777“ЕООД и
жалбоподателката е надлежно възникнала, въз основа на валиден и своевременно
регистриран трудов договор, който е изпълняван от страните и влече след себе си
правни последици, между които и попадането на жалбоподателката под правната
норма на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 1 и 2 от ДР КСО в качеството ѝ на
осигурено лице.
В настоящото производство по безспорен
начин от събраните доказателства се доказа, че жалбоподателката е извършвала
трудова дейност.
Поради изложените съображения, съдът
счита, че в случая е постановено незаконосъобразно разпореждане, потвърдено с
решението на ответника, което следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с оглед
направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
сторените разноски, съдът следва да осъди ответника да му ги заплати. Те са в
общ размер на 410 лв., от които 10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско
възнаграждение, за чието извършване са представени и доказателства по делото -
вносна бележка и договор за правна защита и съдействие. Възражението за
прекомерност е неоснователно с оглед активната процесуална позиция на
представителя на жалбоподателя, ангажирането на доказателства и проведените
съдебни заседания.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VI състав
Р Е ШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №
1010-12-135-1/14.07.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00928854/31.05.2021г. на ръководител
на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което е разпоредено на Г. Г. да възстанови получено в повече парично
обезщетение поради общо заболяване за период 23.01.2020г. до 13.05.2020г. в
размер на 575, 58 лева, от които 515, 34лв. главница и 60, 24лв. лихва от
датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати на
Г.М.Г.,*** сторените
по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване - чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"е" от КСО..
СЪДИЯ: