№ 14645
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110108089 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „....” ЕАД срещу Ц. Р. К., като
наследник на Р. В. К., с която са обективно съединени осъдителни искове за следните
суми: сумата от 906,76 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 186,07 лв. – лихва за забава върху главното вземане
за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2021 г. – 24.01.2024 г., сумата от 25,68
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането, както и сумата от 6,33 лв. – лихва за забава върху
тази главница, дължима за периода 15.02.2021 г. – 24.01.2024 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ж.к. ..., аб. № ... за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът като собственици на
топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на ищеца съобразно
наследствените квоти. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последният е
изпаднал в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в
размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответникът Ц. Р.а К. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител адв. Б. Т., с който оспорва предявените
искове. След депозиране на писмения отговор, на 13.03.2025 г. в съда е постъпила
молба от ответника Ц. К., чрез адв. С. Б., с която се заявява, че е погасено изцяло
задължението по делото, за което представя и платежни документи.
Третото лице помагач на страната на ищеца „....“ ООД не взема становище по
1
предявените искове.
На 14.04.2025г. е постъпила молба от „....“ ЕАД, в която е посочено, че
задължението на ответника е изплатено. Неизплатено оставало единствено вземането
на ищеца за юрисконсултско възнаграждение. Искането към съда е да присъди
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
С молба от 30.05.2025г. ответникът заявява, че дължимата сума е изплатена и
моли делото да бъде прекратено.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
заявява, че не оспорва, че по делото е постъпило плащане в размер на 1868,91 лв. на
11.03.2025г., чрез което е заплатено всичко, включително и юрисконсултското
възнаграждение. Отправя искане съдът да се произнесе с решение съобразно
извършеното в хода на производството плащане, като заявява, че няма претенции за
съдебни разноски, доколкото същите са изплатени в цялост от ответника преди
съдебното заседание.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в
тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения
размер. Безспорно, с оглед направеното признание от страна на ищеца, се установява,
че ответникът е погасил изцяло претендираните от ищеца вземания за заплащане
цената на топлинна енергия в размер общо на 906,76 лв. – стойност на потребена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 186,07 лв. – лихва за
забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2021 г.
– 24.01.2024 г., сумата от 25,68 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и
сумата от 6,33 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода
15.02.2021 г. – 24.01.2024 г.
Предвид горното и на основание чл. 235 ГПК съдът приема, че вземанията на
ищеца са погасени изцяло чрез плащане в хода на процеса, с оглед на което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за
разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на
съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога,
когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В
случая доколкото ищецът заявява, че няма претенции за съдебни разноски, тъй като
същите са изплатени в цялост от ответника преди съдебното заседание, такива не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „....” ЕАД, ЕИК ...., срещу Ц. Р. К., ЕГН
********** искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 5 ЗН, за заплащане на сумата 906,76 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за топлоснабдения имот - ап. 3, находящ се в гр. С., ж.к.
..., аб. № ... за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 186,07 лв., представляваща
2
лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода
15.09.2021 г. – 24.01.2024 г., сумата 25,68 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и
сумата от 6,33 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода
15.02.2021 г. – 24.01.2024 г., поради извършено в хода на производството плащане.
Решението е постановено при участието на „....“ ООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3