№ 2008
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110102100 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. С. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния му представител –
адв. Д. Б., срещу В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******
обективно кумулативно съединени искове за:
- прогласяване нищожността на упълномощителна сделка,
обективирана
в пълномощно *****2024 г. и пълномощно ******2024 г. от Р.М.М. в полза на
В. Л. Л. поради липса на съгласие от страна на упълномощителя, поради това,
че пръстовият отпечатък не е положен от упълномощителя, евентуално
поради невъзможност за валидно изразяване на воля, с правно основание
чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД (липса на съгласие), евентуално за прогласяване
нищожността на нотариалното удостоверяване в пълномощно *****2024 г. и
пълномощно ******2024 г. от Р.М.М. в полза на В. Л. Л., поради липса на
предпоставките на чл. 579, ал. 2 ГПК за полагане на пръстов отпечатък
вместо изписване на имената и полагане на подпис от страна на
упълномощителя, на основание чл. 26, ал. 2, предл. III ЗЗД (липса на форма)
вр. чл. 576 ГПК. В условията на евентуалност е предявен иск за
унищожаване на пълномощно *****2024 г. и пълномощно ******2024 г. от
Р.М.М. в полза на В. Л. Л., поради невъзможност на упълномощителя да
разбира свойството и значението на действията си, на основание чл. 31, ал.
1 ЗЗД.
- прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от
24.01.2024 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
****** 2024 г. на нотариус В.П., вписан в НК под № ***, с район на действие
Варненски районен съд, съгласно който Р.М.М., ЕГН **********, чрез
пълномощника си В. Л. Л., ЕГН **********, продала на В. Л. Л., ЕГН
1
**********, недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ****** представляващ
ПИ с идентификатор ****** с площ от 245 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от
10 до 15 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 330,
от квартал 15, и съседи: ****** заедно с построената в същия имот
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ******, без площ по документ
за собственост, състояща се от антре, стая и кухня, и всички подобрения и
приращения в имота, за сумата от 24375 лв., като сделка, сключена от лице
без представителна власт, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В условията на
евентуалност е предявен иск за прогласяване недействителността на
посочена сделка, поради договаряне от страна на представляващия във
вреда на представлявания, на основание чл. 40 ЗЗД.
- приемане за установено между ищеца Д. С. Х. и ответницата В. Л. Л.,
че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД*****2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район „Аспарухово“, ****** с площ от 245 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
средно застрояване (от 10 до 15 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 330, квартал 15, при съседи: ****** ведно с построената в
ПИ имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****** по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед РД*****2008 г. на ИД на АГКК, находяща
се в гр. Варна, район „Аспарухово“, ****** застроена площ от 70 кв. м., брой
етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, както и осъждането на ответницата В. Л. Л. да му
предаде владението върху посочените имоти, на основание чл. 108 ЗС.
В исковата си молба ищецът Д. С. Х. твърди, че е наследник по закон на
племенницата си Р.М.М., бивш жител на гр. Варна, починала на 04.02.2024 г.
Излага, че същата била собственик на ПИ с идентификатор ****** по КККР
на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, ****** с площ от
245 кв. м., и на построената в имота еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, със застроена площ от 70 кв. м.
Ищецът сочи, че на 23.01.2024 г. в дома на племенницата му бил извикан
помощник-нотариус от кантората на нотариус М. за извършването на
нотариална заверка на подписа и съдържанието на пълномощно с №** и № **
от Р.М., издадено в полза на ответницата по делото В. Л., заедно с други
декларации, като вместо да изпише имената си и да положи подписа си,
длъжностното лице посочило, че поради заболяване упълномощителят е
положил отпечатък от палеца си. На следващия ден около обяд ответницата, в
качеството си на пълномощник на Р.М., прехвърлила върху себе си правото на
собственост върху процесните имоти за сумата 24375 лв., която покупко-
продажба била обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ ****** 2024 г. на нотариус В.П., вписан в НК под № ***, с район на
действие ВОС, като продажната цена била заплатена от ответницата по сметка
на продавача. След това, съобразно учредената й представителна власт от Р.М.
с пълномощно с № ******2024 г., ответницата изтеглила сумата от 7 000 лв.
от банковата сметка на първата. Посочено е, че около 16 ч. на същия ден бил
извикан екип на „Бърза помощ“ и племенницата на ищеца била
транспортирана до УМБАЛ „Света Марина“ в гр. Варна, където била приета, а
в епикризата й било отразено, че е неконтактна. По данни на лицето, извикало
екипа, през последните 2-3 дни била отпусната, трудно контактна. Ищецът
2
сочи, че здравословното състояние на племенницата му, а именно цироза на
черния дроб, не предполага невъзможността на лицето да изписва имената си
и да се подписва, което от своя страна да обуславя нуждата от полагане на
пръстов отпечатък на процесните упълномощителни сделки, още повече, че е
била и грамотна. Счита, че единствената причина, която налагала полагането
на пръстов отпечатък, е това, че Р.М. не е била контактна и в състояние,
позволяващо й да извършва валидни волеизявления, нито да разбира
свойството и значението на извършваните от нея действия. Поддържа
становище, че процесната покупко-продажба е извършена от лице, което не
притежава надлежно учредена представителна власт в негова полза за това, а
евентуално, че пълномощникът е действал във вреда на упълномощителя си,
предвид ниската продажна цена от 24375 лв., почти доближаваща се до
данъчната оценка на имотите /24 374.60 лв./, и пазарната цена на подобни
недвижими имоти в района от 150000 евро до 200000 евро. Съобразно
изложеното, моли така заявените претенции да бъдат уважени. Моли за
присъждане на разноски.
От ответницата В. Л. Л., чрез процесуалния й представител – адв. Д. Т., е
постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който се
поддържа становище за допустимост, но по същество неоснователност на
исковите претенции. Изложено е, че ответницата и Р.М. са приятелки от деца
и са израснали заедно. Излага се в отговора, че процесните имоти са част от
по-голям такъв, собственост на бабата на М. - И.Ж., която го разделила на
двете си деца – майката на М. /Р./ и ищеца. След смъртта на Р., дарената й част
била наследена от Р., като доколкото обаче последната била осиновена,
ищецът считал, че не следва да получи нищо в наследство и години наред я
тормозил, за да му прехвърли процесните имоти. Предвид отчуждението
между племенницата и чичото, последният не е бил наясно със
здравословното състояние на Р., а грижите за нея и финансовата издръжка на
последната били поети изцяло от ответницата, като дори предоставила на М.
свое собствено жилище, в което да живее.
В съответствие с изграденото между приятелките доверие, М.
упълномощила ответницата с пълномощно със заверка на подписа от
05.10.2022 г. да я представлява във връзка с процедура по одобряване на
проект за ПУП за процесния ПИ с идентификатор ****** и за ПИ с
идентификатор ****** Относно спорния ПИ на 03.11.2022 г. приятелките
сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот
за сумата от 48000 лв., на която дата било предадено и владението на имота в
полза на ответницата, за което било подписано приложение № 1 към договора.
Страната сочи, че била заплатена и сумата от 9000 лв., представляваща
капаро, за което била съставена разписка за получаването й от продавача. На
15.11.2022 г. бил сключен договор за паричен заем между същите лица за
сумата от 7600 лв., съобразно който Р., в качеството си на заемополучател,
следвало да върне на ответницата посочената сума до ******2024 г.,
доколкото до тази дата следвало да бъде подписан и окончателният договор за
покупко-продажбата на ПИ с идентификатор ****** като част от продажната
цена щяла до послужи за погасяването на заема. Твърди се, че на ******2023
г. ответницата отново заела сума в размер на 9000 лв. на приятелката си, като
идеята била тази заета сума също да бъде приспадната от продажната цена.
При поредния си болничен престой Р. настояла приятелката й да се снабди с
нужните документи за извършването на продажбата на имота, предмет на
предварителния договор, като след изписването й от болницата на 17.01.2024
3
г. същата била много отпаднала физически, но психическото й състояние било
добро и била с ясно съзнание. Предвид това, М. пожелала да бъде изготвено
пълномощно в полза на Л. и на 23.01.2024 г. помощник-нотариус по
заместване Б. Х. посетила дома, в който М. се намирала. След събеседване със
същата, с оглед извършване преценка за възможността на последната да
изразява волята си съзнателно, било съставено и процесното пълномощно със
заверка на подписа и съдържанието. Излага се, че полагането на пръстов
отпечатък, вместо подпис от страна на пълномощника, било наложено от
факта, че заболяването СПИН, от което М. страдала, било в степен, при която
същото е съпроводено от кахексия – крайно изтощение на организма, което не
позволило на лицето да пише. Последното обаче се твърди, че засягало
единствено физическата функция на М., но не и умствената, поради което
същата е можела да изразява волята си. Ответницата сочи, че изтеглила пари
от банковата сметка на приятелката си по нейна заръка, за да може да погаси
задълженията й към трети лица, фирми за бързи кредити, болници и др., като
с част от парите било заплатено и погребението й. В съответствие с
изложеното се иска отхвърляне на претенциите. Иска се присъждането на
съдебно-деловодни разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание от
14.05.2025 г. ищецът се представлява от процесуалния му представител – адв.
Д. Б., която поддържа становище за основателност на предявените искове и
моли същите да бъдат уважени.
Ответницата се представлява от процесуалния й представител – адв. Д.
Т., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и
моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са предявени кумулативно съединени искове за
нищожност/унищожаемост на упълномощителна сделка,
нищожност/недействителност на сключения въз основа на същата договор за
покупко-продажба, както и иск с правно основание чл. 108 ЗС относно имота,
предмет на атакувания договор за покупко-продажба.
Относно предявените евентуално съединени искове за прогласяване
нищожността, съответно за унищожаването на упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно *****2024 г. /за удостоверяване на
подписа/ и пълномощно ******2024 г. /за удостоверяване на съдържанието/,
съдът намира следното:
Между страните не е спорно, а видно и от съдържанието на оспорваното
пълномощно /л. 68 – 69 от делото/, упълномощителят Р.М.М. е упълномощила
ответницата В. Л. Л. с правото да я представлява и разписва с подписа си пред
нотариус, пред съсобственици, пред трети физически и юридически лица и
навсякъде, където е необходимо, като подпише нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот чрез покупко-продажба или със задължение за издръжка и
гледане по отношение на недвижим имот – дворно място, находящо се в гр.
Варна, кв. Аспарухово, ****** представляващо ПИ ****** по скица, ведно с
изградената в имота жилищна сграда, състояща се от антре, стая, кухня и
навес.
Не е спорно, че в действителност Р.М.М., починала на 04.02.2024 г. е
4
била собственик на процесния недвижим имот, съставляващ към настоящия
момент ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ 245 кв. м.,
ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
******, което се установява и от представения нотариален акт /л. 67 от делото/
за дарение на недвижим имот № 19/04.07.2008 г., по силата на който И.Д.Ж. е
дарила на дъщеря си Р. С.а М. /чийто наследник е Р.М.М., което обстоятелство
в проведеното по делото на 20.09.2024 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК/ 334 ид. ч. от дворно
място, цялото с площ 571 кв. м., находящо се в гр. Варна, кв. Аспарухово,
****** представляващо ПИ ****** по скица, ведно с построената в същото
дворно място жилищна сграда.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***2024 г. /л.
7 от делото/, Р.М.М., чрез пълномощника й В. Л. Л., е продала на самата В. Л.
Л. недвижим имот във Варна, ****** съставляващ ПИ с идентификатор
****** с площ 245 кв. м., заедно с построената в същия имот еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор ******, за сумата 24375 лв.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
показанията на свидетелите Б. К. Х., Е.Х.Ю. и И.Г.Г..
Съгласно показанията на свидетелката Х. – помощник-нотариус при
нотариус И. М., същата си спомня, че е удостоверила подписа и съдържанието
на пълномощно с рег. № ** и ** Била помолена да посети адрес, като била
уверена от ответницата, че жената е в добро общо състояние. Попитала дали
жената може да се подпише и да изпише имената си, което било потвърдено.
Посочва, че самата тя има медицинско образование, като има поглед за
състоянието на болните, съответно дали са достатъчно дееспособни, за да
разбират свойството и значението на постъпките си. Обяснява, че с оглед
практиката й, винаги в такива случаи взема мастило за отпечатък от палеца.
Завели я с транспорт до адреса, в сравнително поддържана къща. Въвели я в
стаята, където лежала дамата, при която отивала. Помолила жената, която я
придружавала, да я остави насаме с нея, за да могат да поговорят. Дамата била
в отслабено, доста изтощено състояние. Уточнили каква е волята й – за
разпоредителни действия – за гледане и издръжка била сделката или чрез
покупко-продажба. Имало и още едно общо пълномощно. Когато започнали
да разписват, тъй като ставало дума за много документи, жената казала, че
няма да може да издържи да се подпише седем пъти, при което свидетелката
започнала да взема отпечатък от палеца й, като допирала с по-голяма сила
листа хартия, за да се вижда по-ясно отпечатъкът, да не е блед. Това се
наложило, тъй като упълномощителката нямала силата да пише седем пъти
пълното си име и да се разпише. Категорично заявява, че жената е била в
адекватно състояние. Прочела й е разпоредителното пълномощно, което,
според свидетелката, жената разбрала напълно.
Съгласно показанията на свидетелката Ю., през м. декември /2023 г./
отишла да гледа Р. по молба и срещу заплащане от страна на ответницата В.
Л.. Хранила я, водила я до тоалетна, давала й хапчетата. Р. не можела да
върви. Грижила се за нея от 8 часа сутринта до 17 часа след обяд, като след
това я поемала едно момче. Посочва, че е била в дома на Р., когато дошъл
нотариусът, за да подпише пълномощното. Според свидетелката, Р. е
разбирала какво тя й говори, дори след тази среща. Обяснява, че Р. не е могла
да се храни самостоятелно, треперела й е ръката, поради което не е съумявала
да набира копчетата на телефона.
5
Съгласно показанията на свидетеля Г., ответницата му е плащала, за да
храни котките, жИ.тните, да се грижи за двете къщи /на ул. ****** № *** и №
***/, съответно да се грижи и за Р.. Посещавал я сутрин и вечер. През
последните 4-6 месеца Р. била добре, но не могла да си движи ръцете.
Обяснява, че на 7-8 декември /2023 г./ се наложило Р. да постъпи в болницата.
Оплаквала се, че й се повръща, гади, че не може да яде, че не й се говори. След
около месец я изписали от болницата за грижи в домашни условия. След това
В. намерила жена, която да я гледа, докато той е на работа. Той се грижил за Р.
за през нощта до сутринта. По това време Р. не можела да стои на краката си,
била отслабнала много, изписали я 34 кг. Само лежала, движели я с количка.
Неговата грижа за нея продължила около две седмици, след което тя пак
влязла в болницата. Спомня си, че една сутрин дошла нотариуската, защото Р.
искала да подпише документ относно имота, в който самият той живее – на ул.
***** № ** Той заедно с ответницата и болногледачката били в другата стая,
докато нотариуската разговаряла с Р.. Тогава Р. била в пълно съзнание, но не
могла да стои на краката си и да пише с ръцете си. Според свидетеля, Р. е
разбирала какво прави. Тя постоянно разговаряла с него, дори се майтапила.
На следващия ден, изведнъж, към два и половина – три часа, състоянието на Р.
се влошило. Преди това искала даже да отиде на фризьор.
Изисканата медицинска документация относно здравословното
състояние на упълномощителя е изследвана от назначените от съда вещи лица
във връзка с изготвянето на всяко от заключенията и отговорите на
поставените към съответните експертизи въпроси.
Съгласно заключението на вещото лице д-р В. Д. по допуснатата СМЕ,
което съдът цени като компетентно и обективно дадено, от представената
медицинска документация е видно, че Р.М.М., на 46 г., е боледувала от
следните основни заболявания: 1. Синдром на придобита имунна
недостатъчност /СПИН, HIV/ в краен /терминален/ стадий със следните
проявки: кандидозен езофагит, вторична анемия, състояние на кахексия
/силно измършавяване/; 2. Активна чернодробна цироза, декомпенсирана, ст.
В по Чайлд с портална хипертония; 3. Ковид-19 инфекция. При приемането в
УМБАЛ „Св. Марина - Варна“ на 24.01.2024 г. описаните заболявания са били
проявени и със следните усложнения на полиорганна недостатъчност: 1.
Чернодробна енцефалопатия III-IV степен; 2. Двустранна пневмония с остра
дихателна недостатъчност, наложила интубация /изкуствено дишане/ при
приемането й; 3. Състояние на сепсис; 4. Вторична анемия; 5. Остра
циркулаторна недостатъчност.
С тези усложнения в коматозно състояние на командно дишане е приета
в Клиника по анестезиология и реанимация, където въпреки активното
лечение не е могла да бъде изведена от това състояние и умира на 04.02.2024 г.
При Р.М. има обективни данни за развитието на синдромът на
изтощението при СПИН. Това е едно от най-характерните и сериозни
усложнения на напредналата HIV инфекция. Той се характеризира с
необяснима загуба на тегло, мускулна маса и енергия. Развиват се хронични
симптоми като устойчива диария, постоянна температура /фебрилитет/, често
придружена от нощни изпотявания, обща слабост и намалена физическа
активност, мускулна атрофия, загуба на мускулна маса, слабост и трудности
при извършването на обичайни дейности. Според вещото лице Д., данни за
такова състояние при г-жа М. са налице от м. декември 2023 г. до нейната
смърт на 04.02.2024 г.
6
Синдромът на изтощението, предизвикан от СПИН, може да доведе до
значителни психични промени, които са резултат от комбинация от физически,
психологически и социални фактори. Такива са депресия и тревожност,
обусловена от физическа слабост и хронична умора и осъзнаване тежестта на
заболяването. В този стадий на заболяването пациентите са в социална
изолация или стигматизация, свързани с диагнозата СПИН. Често е налице
тъжно настроение, чувство за безнадеждност, загуба на интерес към обичайни
дейности, чести пристъпи на тревожност, страх от смърт или изоставяне.
Прогресиращата HIV инфекция може да засегне нервната система, водейки до
състояния като HIV-асоциирано неврокогнитивно нарушение /HAND/.
Клинично това се проявява като затруднена концентрация и краткосрочна
памет, бавност в мисленето и трудности при вземане на решения. В по-тежки
случаи – когнитивен упадък, близък до деменция.
В експертизата се посочва още, че в конкретния случай освен наличието
на СПИН в краен /терминален/ стадий е налице и тежко увреждане на черен
дроб.
Цирозата на черния дроб е автоимунно заболяване, при което част от
клетките загиват, а на тяхно място започва разрастване на съединителна тъкан
във вид на възли. Цирозата се получава като последица от вирусни
заболявания като хепатит В и хепатит С, както и от системна интоксикация с
алкохол, които разрушават хепатоцитите /чернодробни клетки/ и на тяхно
място се развива съединителна тъкан. Намалените възможности за
функциониране на черния дроб влияят върху множество показатели, свързани
с човешкото здраве.
Чернодробната енцефалопатия III степен е тежко усложнение на
чернодробната недостатъчност, при което токсини, особено амоняк, се
натрупват в организма поради невъзможността на черния дроб да ги
неутрализира. Това засяга мозъчната функция и води до прогресиращи
неврологични и психични промени. Сред тях са: тежка обърканост, често
пациентът може да не разпознава хора или да не е ориентиран във времето и
пространството. Получава се значително забавяне на мисловните процеси.
Развива се сънлИ.ст и ступор. Често има изразено треперене на ръцете
/астериксис/. Налице е неразбираема и забавена реч. Явяват се периоди на
възбуда с последваща апатия. При IV степен на чернодробна енцефалопатия се
развива състояние на чернодробна кома, при което пациентът не реагира на
никакви стимули /болкови, звукови или С.ни/. Има налице дихателни
нарушения, нестабилно кръвно налягане и нарушен сърдечен ритъм. Такова е
било клиничното състояние на Р.М. при приемането й в УМБАЛ „Св. Марина“
на 24.01.2024 г.
Вещото лице посочва, че преминаването от една в друга степен на
чернодробната енцефалопатия се получава плавно. В този смисъл е малко
вероятно в предходния ден – на 23.01.2024 г., преди да изпадне в чернодробна
кома /на 24.01.2024 г./, г-жа М. да е била с ясно съзнание. Това е описано и в
епикризата на история на заболяването, където е посочено: „…Анамнезата е
снета по данни на близките, екип на СПО и придружаващата медицинска
документация. …През последните 2-3 дни станала отпусната, трудно
контактна, отказвала да се храни“.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото на 27.11.2024 г.
открито съдебно заседание, вещото лице Д. посочва, че е характерно за
медицинската документация, че пациенти, които не са добре, няма как да ги
7
изпишат, ако напишат, че са се влошили. Ето защо пишат, че е в
стабилизирано състояние. Според него обаче няма как г-жа М. да е добре при
предходното й изписване от болницата /на 17.01.2024 г./, абсурдно е. И това е
така, доколкото тя вече е с разгъната картина на заболяването СПИН, с
вторична анемия, в състояние на кахексия /останала е кожа и кости,
измършавяла е/, с тежка чернодробна недостатъчност или т. нар.
декомпенсирана цироза. За експерта, и при предходното й изписване от
болницата Р.М. е била в тежко увредено физическо и психическо състояние. И
това е така, доколкото тези симптоми се развиват с месеци, а не за ден-два,
като постепенно се влошават. Тук не става дума за нещо внезапно като инсулт,
инфаркт. Обяснява, че всяко едно заболяване поотделно и в съвкупност води
до един и същ резултат – тежко увреждане на здравето. Съпътстващата я
двустранна пневмония също не се развива за един ден, а плавно, като също
довежда до сериозни физически и психически проблеми. Това се отнася и за
СПИН-ът и за чернодробната енцефалопатия. Според вещото лице, г-жа М. не
би молба да е в адекватно състояние в предния и в по-предния ден. Според
него е абсурдно в същият ден, в който е приета в коматозно състояние –
24.01.2024 г. Р.М. да е говорила по телефона и да е изразила воля да си запази
час за фризьор, както посочва свидетелят Г. в показанията си. Вещото лице
посочва, че в медицинските документи никъде не е отразено г-жа М. да е
имала тремор, въпреки че това е обичайно при тази степен на заболяване.
По делото е прието заключението на вещите лица д-р Т. А. и И. Т. по
допуснатата комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза
/КСППЕ/. Независимо от обстоятелството, че същото е оспорено от страна на
ответницата и процесуалния й представител, съдът цени същото като
обективно и компетентно дадено, доколкото същото кореспондира изцяло със
заключенията по допуснатите СМЕ и повторната тройна КСППЕ. Съгласно
заключението, с оглед данните по делото, вземайки предвид и всички събрани
писмени и гласни доказателства, към датата 23.01.2024 г. посмъртно
освидетелстваната Р.М.М., поради наличието на тежки хронични заболявания
и свързаните с тях соматични, неврологични и психични усложнения до
степен на тежко изтощение /кахексия/ и количествени промени на съзнанието
/до кома/ не е била в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си и да изразява правно валидно воля.
Вещото лице д-р А. при изслушването си в проведеното по делото на
24.02.2025 г. открито съдебно заседание обяснява, че състоянието на г-жа М. е
било тежко, като се е влошило до степен на коматозно състояние, което е
настъпило постепенно. Има етапи на развитие на комата и тя е свързана с
тежката степен на чернодробна енцефалопатия. Приета е в III-IV степен, което
означава, че тя е била объркана, неконтактна. Такива са и данните по самите
епикризи при приемането й в болничното заведение на 24.01.2024 г., а именно,
че по данни на близките състоянието й се е влошило преди няколко дни,
когато е станала неконтактна, неадекватна, сънлива… Няма данни да е
настъпил някакъв остър инцидент. Още при изписването й от предходната
хоспитализация на 17.01.2024 г. състоянието й не е било добро, при цялата
симптоматика на всички съпътстващи заболявания. Според вещото лице няма
как в предходния ден да е била в I-ва степен на развитие на чернодробната
енцефалопатия, когато още е ориентирана, контактна и разбираща какво
прави. Според експертите, доста назад във времето лицето не е могло да
ръководи постъпките си. По делото има сигурни данни, че г-жа М. е страдала
от няколко сериозни заболявания, които нарушават мозъчните функции –
8
основното е алкохолната зависимост и нейните тежки усложнения, каквото е
чернодробната цироза, порталната хипертония и всички придружаващи
ерозивен антрален гастрит, дуоденит, като най-вероятно е имала и
полиневропатия, защото са били увредени движенията й и тя изобщо не е
можела самостоятелно да се движи. Чернодробната цироза при Р.М. е в
резултат на хроничен алкохолизъм, тоест прием на алкохол години наред. Без
значение е дали в последните месеци е приемала или не алкохол.
Допълнително, другото сериозно заболяване е СПИН, което също не е било
лекувано адекватно, с много тежка кахексия и с всички усложнения – анемии
и имунен дефицит. Самото заболяване СПИН води до промени в мозъка от
различно естество.
Съгласно заключението по приетата без възражение КСППЕ на вещите
лица д-р С. В., д-р Р. Б. и М. Р., което съдът цени като обективно и
компетентно даденото, освидетелстваната Р.М.М. към датата 24.01.2024 г. е
страдала от Чернодробна цироза, декомпенсирана, ст. В по Чайлд /К74.6/,
Чернодробна енцефалопатия III-IV степен /К72.9/, Двустранна пневмония
/J12.8/, Остра дихателна недостатъчност /J96.0/, Ковид-19 инфекция /U07.01/,
Сепсис /А41.9/, Вторична анемия /D50.8/, Остра циркулаторна недостатъчност
/R57.9/, Синдром на придобит имунен дифицит /К74.6/ - „Друга и неуточнена
цироза на черния дроб“. С оглед съпътстващите заболявания и най-вече
тежката степен на увреждане на мозъка, освидетелстваната М. не е била в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си към датата
23.01.2024 г., да ръководи действията си, да се грижи за себе си, за своите
имуществени интереси, да формира воля и сама да я изразява.
В експертизата подробно са описани степените, съобразно критериите
на У.Х., която е най-често използваната система за класификация на
чернодробната енцефалопатия. При степените 0 и 1 симптомите може да не са
ясно външно забележими. Етапите от 2 до 4, наричани още явна чернодробна
енцефалопатия, се характеризират с по-очевидни симптоми. Следва да се
отбележи, че същата класификация е използвана и в първоначалната КСППЕ
и съответно отговорите на вещото лице А. касаят именно тези степени.
Симптомите в степен 3 са следните: забавено мислене и мудни
движения; дезориентация в пространството; количествени нарушения на
съзнанието; тежко объркване, делир или амнезия; неволеви потрепвания,
тремор или астериксис, а при степен 4 е налице пълна загуба на съзнание
/кома/. В такова състояние реално е приета Р.М. при постъпването си в
болничното заведение на 24.01.2024 г. – деня, следващ датата на атакуваната
упълномощителна сделка /23.01.2024 г./.
Вещите лица в обясненията си, дадени в проведеното на 14.05.2025 г.
открито съдебно заседание посочват, че чернодробната енцефалопатия е
увреждане на черния дроб и няма никаква връзка с приема или не на алкохол
/така д-р В./. Самото увреждане и преминаването през различните му степени
не е процес, който се случва за минути, часове, а за дни, седмици. Първите
фази могат да продължат и по-дълго. Когато имаш един увреден черен дроб,
както в случая, с чернодробна цироза, оттам имаш увреждане на главния
мозък, което настъпва постепенно и постепенно това увреждане се
задълбочава, докато се стигне до последната фаза – кома.
Както се посочва и в мотивите на ТР № 5/2020 г. по тълк. д. № 5/2020 по
описа на ВКС, ОСГТК, недействителността на правните сделки е родово
понятие. То обхваща всички сделки с недостатък, предвиден в закона. Едно от
9
деленията на недействителните сделки с най-голямо практическо значение е
според характерната последица - нищожни и унищожаеми. Основанията за
нищожност и унищожаемост на договорите са изброени отделно в
разпоредбите на чл. 26 – 33 ЗЗД и общото между тях е, че те са с пороци
/юридически факти/, които осуетяват настъпването на правното действие на
договора от самото начало или откриват възможност за заличаване на
породените правни последици с обратна сила. Съобразно чл. 44 ЗЗД правилата
относно договорите се прилагат съответно към едностранните волеизявления
в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права и задължения.
Най-тежкият порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна /важи за
всички и всеки може да се позове на нея/, изначална е и не може да бъде
санирана. Унищожаемостта е по-лек порок на договора, затова той може да
бъде саниран изрично - чрез потвърждаването му от страната, в чийто интерес
законът я допуска, или чрез отстраняване на ощетяването от другата страна,
както и чрез конклудентни действия – доброволно изпълнение на договора от
засегнатия и бездействието му в давностния срок.
Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни
договорите, при които липсва съгласие /чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД/, а са
унищожаеми договорите, сключени от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си /чл. 31,
ал. 1 ЗЗД/. Унищожението на такъв договор съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД не може
да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. Съобразно чл. 32 ЗЗД унищожение може да иска
само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да
се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността започва да
тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било
вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е
престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора.
Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато
външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно
поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.
Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое
от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение
за обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си,
договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва
елементът „съзнаване”/. Използваният от доктрината и съдебната практика
разграничителен критерий - „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие
на воля“ - съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която
означава „зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за постъпките и
състоянието си“. Ето защо фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД по
естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. За разлика от това, в
мотивите по т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на
ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка,
който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана
липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без
намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/.
10
В случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се
разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални
и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, тоест не
е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице
към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на
волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е
извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на
това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи
действията си може да се дължи на различни причини, както временни -
алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и
трайни.
В настоящия случай не бе установено по категоричен начин, че
пръстовият отпечатък не е положен от упълномощителя. Напротив. Всички
разпитани в производството свидетели заявиха еднозначно, че помощник-
нотариуса Б. Х. е била в дома на починалата Р.М.. Самата свидетелка Х.
посочи, че е предприела необходимите действия за поставянето от страна на г-
жа М. на пръстов отпечатък, доколкото е била видимо много слаба и
изтощена.
Доколкото упълномощителят е бил дееспособно лице – навършило 18 г.,
непоставено под запрещение, и предвид липсата на данни да е упражнено
някакво насилие над същото /като липсват и твърдения в този смисъл/, съдът
намира, че не е налице порокът липса на съгласие /невъзможност за валидно
изразяване на воля/, водещ до прогласяване на сделката за нищожна.
Не може да се приеме, че упълномощителната сделка е нищожна и
поради липса на форма. Всички доказателства по делото, в това число
медицински документи, експертни заключения и свидетелски показания,
установяват категорично и безпротИ.речИ. отслабеното здравословно
състояние на упълномощителя, обуславящо невъзможност да изпише
собственоръчно трите си имена и да положи подпис /и то няколко пъти/,
поради което именно свидетелката Х. е пристъпила към снемането на пръстов
отпечатък, съгласно изискванията на чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 ГПК.
Изводи в противен смисъл не могат да бъдат направени, независимо от
обстоятелството, че пълномощното е регистрирано в Регистър „Единство“
едва в края на работния ден – на 23.01.2024 г., в 17:25 часа, а не незабавно след
извършване на упълномощаването, в който смисъл са представени
доказателства от страна на процесуалния представител на ищеца /л. 239 от
делото/.
С оглед посоченото така предявените искове за нищожност на
процесната упълномощителна сделка са неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
Относно претенцията за унищожаване на пълномощното обаче съдът
намира, че са доказани всички изискуеми предпоставки за уважаване на
същата. Коментираните по-горе в изложението експертизи са еднопосочни в
заключението си, че към датата 23.01.2024 г. /датата на извършване на
упълномощителната сделка/ Р.М.М. не е била в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си, да ръководи действията си, да се
грижи за себе си, за своите имуществени интереси, да формира воля и сама да
я изразява. Всички вещи лица правят тези си изводи с оглед многобройните
съпътстващи заболявания на упълномощителя и най-вече предвид тежката
степен на увреждане на мозъка.
11
Ето защо съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели,
съгласно които на същия този ден – 23.01.2024 г. Р.М. е била в адекватно
състояние и е разбирала напълно какво й се говори и какво прави, съответно,
че е осъзнавала ясно последиците на разпоредителното пълномощно. От една
страна, следва да се отчете обстоятелството, че свидетелите не са експерти в
областта на психологията и психиатрията, а от друга страна, че дадените от
тях показания са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК. Така например
свидетелите Ю. и Г. са се грижили за г-жа М. по молба и срещу заплащане
именно от страна на ответницата В. Л.. Наред с това, и вещото лице д-р Д., и
вещите лица д-р А. и Т., са на мнение, че свидетелските показания на г-н Г., че
Р.М. е била в добро състояние на същия ден – 24.01.2024 г., в който тя е приета
в болницата в кома, че е говорила съвсем нормално, че е искала да си запази
час за фризьор, не кореспондират с клиничните находки и динамиката на
заболяването. Нещо повече. Вещото лице д-р Д. дори ги определя като
абсурдни. Срещу свидетелката Х. пък е подадена жалба по този случай, за
което същата е била разпитвана и в икономическа полиция – обстоятелство,
което самата посочва в началото на разпита си пред съда. Наред с това и
въпреки медицинските познания на свидетелката Х., релевантното в случая е
посоченото от вещото лице д-р А., че елементарен разговор
упълномощителката е можела да води, но не и да осъзнава последствията от
извършваното, доколкото при нея е имало нарушения на базисни психични
функции.
По изложените съображения съдът приема, че така предявеният иск с
правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е основателен, поради което същият следва
да бъде уважен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е ирелевантно
обстоятелството дали в предходен период Р.М. е упълномощавала ответната
страна във връзка с продажбата на друг неин имот, в която връзка са
представени съответни доказателства, както и дали единствено ответната
страна е полагала грижи за упълномощителката. Без значение е и
обстоятелството, че между Р.М. и ответницата е имало сключен
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот /л. 75 – л. 78
от делото/. Още повече, че същият е от 03.11.2022 г., като в предвидения в
раздел III, т. 1 срок /не по-късно от шест месеца от подписването му/ не е
сключен окончателен договор. Ирелевантни са и другите облигационни
отношения между двете, поради което не следва да бъдат коментирани
представените договори за паричен заем от 15.11.2022 г., съответно
погребален договор - погребение от 05.02.2024 г.
С обявяване унищожаемостта на упълномощителната сделка,
сключената в изпълнение на същата сделка на разпореждане се явява
относително недействителна, поради извършването й от пълномощник без
надлежна представителна власт по смисъла на чл. 42 ЗЗД. Смъртта на сочения
като упълномощител по сделката Р.М. обективира невъзможност за
санирането й чрез потвърждаване на предприетите по пълномощното
действия на разпореждане. От което, от правна страна, се следва извод за
основателност и доказаност на предявения на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД иск
за обявяване недействителността на сключения с нотариален акт № **/2024 г.
договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, поради което
същият следва да бъде уважен.
С оглед направените изводи за основателност на главната искова
12
претенция съдът намира, че не се е сбъднала процесуалната предпоставка за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване
недействителността на договора за покупко-продажба от 24.01.2024 г. поради
договаряне от страна на представляващия във вреда на представлявания, с
правно основание чл. 40 ЗЗД. В този смисъл съдът не дължи произнасяне по
този иск, поради което не следва да бъдат коментирани и ангажираните в тази
връзка доказателства, в това число и заключението на вещото лице Н. А. по
приетата по делото съдебно-оценителна експертиза.
Относно исковата претенция с правно основание чл. 108 ЗС:
С оглед основателността на исковете за унищожаване на
упълномощителната сделка и за обявяване недействителността на сключения
с нотариален акт № **/2024 г. договор за покупко-продажба, както и предвид
обстоятелството, че ищецът е единствен наследник на починалата Р.М., видно
от представеното удостоверение за наследници /л. 11 от делото/, то съдът
приема за доказана първата кумулативна предпоставка за уважаване на така
предявения иск, а именно, че Д. С. Х. се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот на посоченото от него правно основание –
наследствено правоприемство. Следва да се посочи, че по-горе в изложението
вече бе отбелязано, че наследодателят М. е била собственик на ПИ с
идентификатор ****** с площ 245 кв. м., заедно с построената в същия имот
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ******.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесните
недвижими имоти са във владение на ответницата. Тоест, налице е и втората
изискуема предпоставка за основателността на иска.
По изложените съображения съдът приема за доказан така предявения
иск с правно основание чл. 108 ЗС, поради което същият следва да бъде
уважен.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че право на разноски в
производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл.
80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 4481.25 лв., в
това число: 731.25 лв. – държавна такса, 750 лв. – депозит вещи лица и 3000
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 21.11.2024 г. Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответницата за прекомерност на
възнаграждението, предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, броя и вида на предявените искове, проведените по делото открити
съдебни заседания, ангажирания в производството доказателствен материал и
проявената процесуална активност от страна на процесуалния представител
на ищеца. Нещо повече. Ответната страна дори претендира по-висок размер
на възнаграждението, а именно сумата 3600 лв., което нееднозначно показва,
че същата сама високо е оценила сложността на производството. По тези
съображения съдът приема, че в полза на ищеца са дължими всички сторени
от него разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
13
Варна, ******, срещу В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******
искове за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка,
обективирана в пълномощно *****2024 г. /за удостоверяване на подписа/ и
пълномощно ******2024 г. /за удостоверяване на съдържанието/ на нотариус
И. М., с рег. № *** на НК, от Р.М.М., ЕГН **********, в полза на В. Л. Л., за
разпореждане със собствения на упълномощителя недвижим имот,
индивидуализиран като дворно място, находящо се в гр. Варна, ******
представляващо ПИ ****** по скица, ведно със жилищна сграда, състояща се
от антре, стая, кухня и навес, при изрично предоставена възможност
упълномощеното лице да договаря само със себе си, поради липса на
съгласие от страна на упълномощителя, поради това, че пръстовият отпечатък
не е положен от упълномощителя, евентуално поради невъзможност за
валидно изразяване на воля, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. II ЗЗД
(липса на съгласие), евентуално поради липса на предпоставките на чл. 579,
ал. 2 ГПК за полагане на пръстов отпечатък вместо изписване на имената и
полагане на подпис от страна на упълномощителя, на основание чл. 26, ал. 2,
предл. III ЗЗД (липса на форма) вр. чл. 576 ГПК.
УНИЩОЖАВА упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно
*****2024 г. /за удостоверяване на подписа/ и пълномощно ******2024 г. /за
удостоверяване на съдържанието/ на нотариус И. М., с рег. № *** на НК, от
Р.М.М., ЕГН **********, в полза на В. Л. Л., ЕГН **********, за
разпореждане със собствения на упълномощителя недвижим имот,
индивидуализиран като дворно място, находящо се в гр. Варна, ******
представляващо ПИ ****** по скица, ведно със жилищна сграда, състояща се
от антре, стая, кухня и навес, при изрично предоставена възможност
упълномощеното лице да договаря само със себе си, поради невъзможност
на упълномощителя да разбира свойството и значението на действията
си, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на договор за покупко-
продажба от 24.01.2024 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ****** 2024 г. на нотариус В.П., вписан в НК под № ***, с
район на действие Варненски районен съд, съгласно който Р.М.М., ЕГН
**********, чрез пълномощника си В. Л. Л., ЕГН **********, продала на В.
Л. Л. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ****** представляващ ПИ с
идентификатор ****** с площ от 245 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от
10 до 15 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 330,
от квартал 15, и съседи: ****** заедно с построената в същия имот
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ******, без площ по документ
за собственост, състояща се от антре, стая и кухня, и всички подобрения и
приращения в имота, за сумата от 24375 лв., като сделка, сключена от лице
без представителна власт, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. С. Х.,
ЕГН **********, от една страна, и В. Л. Л., ЕГН **********, от друга страна,
че ищецът Д. С. Х. е собственик по силата на наследствено правоприемство от
починалата на 04.02.2024 г. Р.М.М., ЕГН **********, на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед РД*****2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, ****** с площ 245 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от
10 до 15 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 330,
14
квартал 15, при съседи: ****** ведно с построената в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД*****2008 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, ****** със застроена площ 70 кв. м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, и
ОСЪЖДА ответницата В. Л. Л., ЕГН **********, да предаде на ищеца Д. С.
Х., ЕГН **********, владението на гореописания имот, на основание чл. 108
ЗС.
ОСЪЖДА В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** да
заплати на Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата
4481.25 лв. /четири хиляди четиристотин осемдесет и един лева и двадесет
и пет стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15