РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Перник, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело
№ 20221700500426 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №271/18.03.2022г., постановено по гр.д. №5282/2021г. по описа на ПРС,
ответникът К. И. П. от ***, с ЕГН:**********, е осъдена да заплати на С. И. Р. от *** с
ЕГН:**********, сумата 8050.00/осем хиляди и петдесет/ лева по договор за поръчка
/покупката и доставянето и на автомобил/, както и законна лихва върху посочената сума от
момента на завеждане на настоящата искова молба - 08.10.2021г., до окончателното и
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 575.00 лева, съобразно
уважената част на исковите претенции, като е отхвърлен искът за заплащане на сумата от
2079,00лв., представляваща законна лихва върху главницата от 8050.00 лева, за периода от
26.03.2019г. до момента на завеждане на исковата молба - 08.10.2021г.
С Определение №1972/03.06.2022г., постановено по гр.д. №5282/2021г. по описа на
ПРС, е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за
разноските.
В законоустановения срок е постъпила жалба на С. И. Р. срещу Решение
№271/18.03.2022г., постановено по гр.д. №5282/2021г. по описа на ПРС в частта му, с която
е отхвърлен като неоснователен иска и за осъждане на ответника К. И. П. да заплати на
ищеца сумата от 2079,00лв., представляваща законна лихва върху главницата от 8050,00лв.
за периода от превеждане на сумата на 26.03.2019г. до завеждане на исковата молба на
08.10.2021г. Твърди се, че ответникът е имал едномесечен срок да изпълни поетата поръчка,
поради което и с неизпълнението в срок е изпаднал в забава. Иска се решението, в неговата
обжалвана част да бъде отменено, като вместо това се постанови уважаване и на иска за
обезщетение за забава.
1
Постъпила е частна жалба и срещу Определение №1972/03.06.2022г., постановено по
гр.д. №5282/2021г. по описа на ПРС по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение
искането на ищеца за увеличаване на размера на присъдените разноски с решението. Твърди
се неправилно изчисление на припадащите се по делото разноски от 575,00лв., които са част
от общо направени разноски в първоинстанционното производство от 1967,66лв., поради
което се иска присъждане на разноските в пълния дължим се размер.
В законоустановения срок ответникът К. И. П. е подала отговор, чрез особения си
представител- адв. М., с която е изразила становище, че жалбата е допустима и основателна.
Изразява се становище, че неправилно първоинстанционният съд е намерил, че няма срок за
изпълнение на поръчката или връщане на сумата. Изразява становище, че адвокатския
хонорар е прекалено занижен спрямо цената на иска.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за обезсилването му. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Обжалваното решение е влязло в сила по главния иск, по който е установено, че
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за
поръчка с предмет сключване на договор за покупка на лек автомобил в полза на ищеца.
Процесният договор е неформален, като не е сключен писмен договор. Процесният договор
не е изпълнен, поради което ищецът в първоинстанционното производство и жалбоподател
във въззивното производство иска връщане на платеното на отпаднало основание, както и
обезщетение за мораторна лихва върху платената главница.
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно постоянната
съдебна практика при безсрочните задължения, каквото е и процесното, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Или поканата като условие за изпадане на
длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. По
делото няма представени доказателства за връщане на платената главница, извън
депозираната искова молба. Доколкото подаването на исковата молба на 08.10.2021г. играе
ролята на покана, то и обезщетение за забава плащането на главницата се дължи за периода
след тази дата. Поради това и искът за присъждане обезщетение за мораторна лихва за
периода от 26.03.2019г. до момента на завеждане на настоящата искова молба - 08.10.2021г.
е неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
С въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение в частта на присъдените
разноски е неправилно.
С Определение №1972/03.06.2022г., постановено по гр.д. №5282/2021г. по описа на
ПРС, е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за
разноските.
Жалбоподателят в настоящето производство, който е ищец в първоинстанционното
производство е доказал разноски в първоинстанционното производство в размер на
2
1967,66лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен
представител. В съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 1563,79лв.
Доколкото първоинстанционният съд вече е присъдил част от сумата за разноски в размер
на 575,00лв., то и настоящият състав намира, че следва да отмени Определение
№1972/03.06.2022г., постановено по гр.д. №5282/2021г. по описа на ПРС, в частта му, с
която е оставено без уважение искането за присъждане на сумата от 988,79лв.,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски в съответствие с
уважената част от исковете и представляваща разликата над присъдените разноски с
първоинстанционното решение от 575,00лв. и дължимите се общо разноски в размер на
1563,79лв. , като вместо това се постанови заплащане на същите разноски.
Предвид изхода на делото във въззивното производство не следва да бъдат
присъждани разноски.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №271/18.03.2022г., постановено по гр.д. №5282/2021г.
по описа на Районен съд– Перник в обжалваната му част.
ОТМЕНЯ Определение №1972/03.06.2022г., постановено по гр.д. №5282/2021г. по
описа на ПРС, в частта му, с която е оставено без уважение искането на ищеца за
присъждане на сумата от 988,79лв., представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски в съответствие с уважената част от
исковете и представляваща разликата над присъдените разноски с
първоинстанционното решение от 575,00лв. и дължимите се общо разноски в размер на
1563,79лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. И. П. от ***, с ЕГН:**********, да заплати на С. И. Р. от ***, с
ЕГН:**********, допълнително още сумата от 988,79лв., представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски в съответствие с уважената част от
исковете и представляваща разликата над присъдените разноски с
първоинстанционното решение от 575,00лв. и дължимите се общо разноски в размер на
1563,79лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3