РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Ямбол, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102800 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Я. А. М. от гр. Я. против
Н. С. Ц. от гр.Я.
С исковата молба се твърди, че ищецът съгласно посочените в исковата молба
прехвърлителни сделки притежава в собственост 2/9 ид.ч. от подробно
индивидуализираните в исковата молба земеделски земи, равняваща се общо на 3,664 дка.
Твърди, че с Договор № *** г. вписан в АВ вх. рег. № ***г., Акт № *** т.*** ответникът и
още трима наследници съсобственици са сключили договор за наем със ***, с предмет
отдаване под наем на процесната земеделска земя, с обща площ 16.487 дка за срок от 3
стопански години, считано от 01.10.2020 г. до 30.09.2023 г., с наемна цена 40 лв. за 1 дка.
Ищецът твърди, че е отправил покана за доброволно изпълнение до *** да му бъде изплатен
дължимият му наем за неговите идеални части от процесната земеделска земя за стопанската
2020-2021 г., както и в случай, че *** е изплатила наема на някой от наследниците, ищецът
да бъде уведомен, вкл. и да му бъдат предоставени заверени копия от съответните платежни
документи. Ищецът твърди, че с писмо с изх. № *** г. *** го е уведомила, че рентата за
неговите ид.части от земята е в размер на 146.48 лв., като една част от нея - 77.08 лв. е била
изплатена на наследниците, а сумата от 69.30 лв. били депонирани и ищецът може да си ги
получи. Впоследствие *** променила своето мнение и заявили, че не желаят да платят на
ищеца, като твърдели, че следва да си търсят наема по сключения договор, като отказали да
му дадат поименно кои са наследници, на които са изплатили дължимия наем. Твърди се, че
*** К. се е свързала с ответника и го е попитала кой е вземал наема за неговите ид.части по
1
този договор, като ответникът отговорил, че е получил рента само за неговите ид.части, но
не и за останалите наследници, както и, че *** не му дава наем за частите на другите
наследници. Същият бил категоричен, че е получил наема само за неговите ид. части от
наследствената земя останала му в наследство от наследодателя М.В.Ц.. Именно ищецът
заблуден от тези твърдения на ответника на 28.02.2022г. завел дело срещу *** по чл.59 от
ЗЗД за осъждане на *** да му заплати сумата от 146.56 лв.- обезщетение за ползване на
неговите 2/9 ид.ч. от процесната земеделска земя за стопанската 2020-2021 г. В хода на
образуваното дело, а именно гр.д. № *** г. *** представила писмени документи и била
извършена СИЕ, която установила, че именно ответникът е получил наема за въпросната
земеделска земя. Твърди се, че по гр.д. № *** г. било установено, че дължимият наем за
стопанската 2020-2021 г. е в общ размер на сумата от 659.48 лв. като дължимият наем на
ищеца за притежаваните от него ид.части наем бил е в размер на 146.56 лв. Изплатеният
наем за стопанската 2020-2021 г. бил в размер на 692.45 лв., от които в зърно - 256.20 лв. и
в лева сумата от 436.25 лв. Твърди се, че ответникът е получил на 16.08.2021 г. сумата от
276.94 лв.; на 17.08.2021 г. в нетура 495 кг ечемик и 198 кг пшеница на обща стойност
242.55 лв.; на 20.08.2021 г. - в натура - 39 кг пшеница на стойност 13,65 лв.; на 27.09.2021 г.
– сумата от 22,89 лв. и на 08.06.2022 г. сумата от 69.30 лв. Твърди се, че други три лица са
получили съответно - И.П. Ц. на 17.08.2021 г. сумата от 33,56 лв.; К.И.Д. на 17.08.2021 г. -
33,56 лв., а Ю.И.З. не е получила нищо. Твърди се, че в хода на производството по гр.д. №
*** г. по описа на ***РС ответникът е бил разпитан в качеството на свидетел, но
продължил да твърди, че е получил наема за неговите ид.части и за частите на още двама
наследника, но не и за ид.части на ищеца в настоящото производство, както и, че е признал,
че е получил сумата от 69.30 лв. съгласно РКО № *** г. с намерение да я предаде на ищеца,
но до този момент същата не била предоставена, тъй като страните били в лоши отношения.
Твърди се и се поддържа, че ответникът дължи на ищеца наемна цена за притежаваните от
последния ид.части от процесната земеделска земя в общ размер на 146.56 лв., както и, че с
поведението си довело до завеждане на делото от ищеца срещу ***, ответникът е причинил
имуществени вреди на ищеца в размер на 540 лв., което представлява заплатено от ищеца
адв. възнаграждение в производството по гр.д. № *** г. по описа на ***РС.
На тия съображения ищецът претендира от съда да постанови решение, с което на осн.
чл.30, ал.3 от ЗС да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 146.56 лв.,
представляваща припадаща се на ищеца ид.част от наемната цена по сключен договор за
наем № *** г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото, до
окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл.45 от ЗЗД да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 540 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от
неправомерното поведение, деликт, изразяващ се в това, че преди завеждане на гр.д. № ***
г., т.е. преди 28.02.2022 г. ответникът устно е уведомил ищеца за неверният факт, че нито
той, нито останалите наемодатели по договора са получил наем за неговите идеални части,
и, че следва претенцията на ищеца да бъде насочена към *** знаейки, че именно той е
получил наема за тях, в резултат на което на ищеца са били причинени имуществени вреди в
размер на 540 лв.
2
Претендира се и законната лихва, върху сумата от 540 лв., считано от момента на
завеждане на делото, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда адвокат С. Т. от
АК - гр. Я. за осъществяване на правна помощ под формата на процесуално
представителство на ответника по делото, с който се поддържа, че предявените срещу
ответника искове са неоснователни и недоказани.
Сочи се, че плащанията в пари на ответника не са били за негова част, както и, че
получената на 16.08.2021 г. парична сума в размер на общо 276,94 лв. ответникът е получил
с цел да предаде в изпълнение на задължението си по чл.30 от ЗС на съсобствениците в
имота М. И. и законните наследници на М. С.. Признава се, че на 17.08.2021 г. и на
20.08.2021 г. ответникът е получил своя дял в натура под формата на зърно - пшеница и
ечемик. В изплатената в натура наемна цена била включена и респективно получена от Н. Ц.
и дължимата част на *** му - съсобственика Р. Ц. наемна цена, според неговата законна
квота. Сочи се, че на 27.09.2021 г. ответникът е получил рента в размер на 22.89 лв., която
била дължима и впоследствие изплатена от него на съсобственика И. Ц. и едва на 08.06.2022
г., т.е. след завеждане на процесното гр.дело № *** г. ответникът е получил сумата от 69.30
лв. Ответникът твърди, че никъде не било посочено, че тази сума била именно припадаща
се част от рентата дължима на ищеца. В обобщение се поддържа, че ответникът е получил
само тази част от рентата, която е дължима на посочените по-горе съсобственици, на които в
последствие бил изплатил, както и частта, която била дължима на него по силата на
придобивните сделки, с които е закупил съответните ид.части от имота. Поддържа се, че
липсват категорични доказателства, че дължимата на ищеца наемна цена е изплатена и
получена именно от съсобственика Н. Ц..
Сочи се, че към м.06.2022 г. ответникът не е имало как да знае, че ищецът все още не
си е получил рентата, тъй като М. не е отправял покана, искане, или уведомление, или
какъвто и да е друг документ, с който да покани ответника да му заплати дължимата рента.
Сочи се, че ответникът не е сключил сам договора, за да има претенции ищеца към
него за рентата дължима на всички съсобственици, вкл. и на ищеца М..
На тия съображения се поддържа, че претенцията за заплащане на рента е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като такава.
Касателно претенцията по чл.45 от ЗЗД се поддържа, че не са налице елементите от
фактическия състав на непозволено увреждане.
Гражданско дело № *** г. по описа на ***РС е заведено в края на м.02.2022 г., т.е. по
време, в което сумата от 69.30 лв. изплатена впоследствие на ответника е била все още
депонирана в *** и е била на разположение на ищца, който можел да си я получи.
Поддържа се, че ответникът не е подвел по какъвто и да е начин ищеца, за да стане
неговото поведение причина за завеждане на делото, респ. да настъпят твърдените от ищеца
3
имуществени вреди.
Сочи се и се излагат аргументи, че отношенията между страните са влошени, тъй като
има правен спор, образуван в гр.д. № *** г. по описа на ***РС, което до момента е
висящо.В съдебно заседание страните уточняват, че делото е решено. Сочи се, че дори към
него момент да е имало сума изплатена на ответника неоснователно поради грешка, или
неточно изчисление в счетоводство на ***, ответникът не е имало как да знае за евентуално
увреждане на ищеца, а още по-малко да е целят да причини вреди на последния. Твърди се
още, че ответникът е получил само това, което му е било изплатено и е подходил
добросъвестно, казвайки цялата истина на ищеца, въпреки, че ответникът не е лицето, което
дължи точна и пълна информация за размера на дължимата рента и каква част е получил.
Твърди се, че не може да бъде вменено във вина на ответника, че същият с поведението си е
станал причина за настъпилите вреди, на които се позовава ищеца в настоящото
производство. Оспорва се и претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство,
като се поддържа, че ответникът е имал добросъвестно поведение и не е ставал причина с
поведението си за завеждане на това дело. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, ведно
със законните последици от това.
В съдебно заседание в качеството на процесуален представител по пълномощие се
явява адв.В. К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително
депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях съображения се
поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание ответника се явява лично и с назначен от съда да осъществява
правна помощ под формата на процесуално представителство адв.С. Т. от АК Я., чрез когото
се поддържа, че по делото не се установи по безспорен начин основателността на исковите
претенции, поради което се иска тяхното отхвърляне.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са представени като писмени доказателства: зав. копие на Договор № ***
г., зав. копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***,
дело № *** от 03.07.2020 г., зав. копие на нотариален акт за поправка на нотариален акт №
***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 10.07.2020 г., зав. копие на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г., зав. копие
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело
№ *** г., зав. копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том
***, рег.№ ***, дело № *** г., зав. копие на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г., зав. копие на системен бон от
21.10.2022 г. за сумата от 11,80 лв., зав. копие на служебен бон от 21.10.2022 г. за сумата от
551,80 лв., зав. копие на удостоверение за наследници на М.В.Ц. изх. № *** г. на Община Я.,
4
зав. копие на справка-извлечение за получена рента 2021 г. на ***-Я., зав. копие на покана
до адв. В. К., представляваща Я. А. М. за доброволно изпълнение на неполучена рента от Я.
А. М. за 2021 г. изх. № *** г., зав. копие на нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, възстановени по реда за собствеността и ползването на земеделски земи № ***, том
***, дело № *** г., зав. копие на покана до адв. В. К., представляваща Я. А. М. за
доброволно изпълнение на неполучена рента от Я. А. М. за 2021 г. изх. № *** г., зав. копие
на покана за доброволно изпълнение от Я. А. М. до *** Я., зав. копие на решение № *** г.
постановено по гр.д. № *** по описа за 2022 г. на РС-Я.;отговор от *** Я. по гр.дело № ***
год. на ***РС.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел
лицето А.Я.М. /*** на ищеца/, видно от които същият познава ответника повече от 10
години. Синът му имал земи в съсобственост с ответника. Ответника бил сключил договор с
*** „***“ като за стопанската 2020-2021 год. не е плащал рента. Адв.К. писала писмо до ***,
откъдето някак уклончиво посочили, че платила рентата на Н. и на някои наследници. Не им
дали рентата. Н. казал, че не им бил получил рентата, а *** казала, че той получил рентата
за всички. Двама-трима от наследниците получили, останалата била получена от Н.. Н. даже
се кълнял, че не бил вземал тяхната рента. От *** казали, че два-трима от наследниците
взели, останалата взел Н.. Свидетелят не знаел синът му да е правел пълномощно на
ответника да му вземе рентата.
По делото бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, и от заключението на вещото лице по която се установява, че: дължимия наем за
рента за стопанската 2020-2021 год. е както следва: В натура /зърно-пшеница и ечемик/ 732
кг., осчетоводена за 256,20 лева; в лева, изплатена с РКО сумата от 436,25 лева или общо
рента за периода – 692,45 лева. Полученото зърно и финасовите средства били изплатени
както следва: Н. С. Ц. получил 495 кг. ечемик на стойност 173,25 лева, 237 кг. пшеница на
стойност 82,95 лева и рента в лева в размер на 369,13 лева. Общо получена рента за периода
от Н. Ц. – 625,33 лева. Общо получена рента в лева за периода от И.П. П. – 33.65 лева и
общо получена рента за периода от К.И.Д. – 33,65 лева. Всичко изплатена за периода рента в
размер на 692,45 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за 2/9 ид.ч.
собственост на ищеца рентата възлиза в размер на 153,88 лева.
По иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС:
По иск с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже
наличието на съсобственост между страните по отношение на недвижим имот, че някой от
съсобствениците /в частност ответника/ е извлякъл полза, събирайки доходи от тази вещ
изцяло или над неговите права, както и размера им. Разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС е частен
случай на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Когато
съсобственик е сключил договор с трето лице за извличане на граждански плодове от
общата вещ, останалите съсобственици имат право на своята част от тези плодове по силата
правилото на чл.30, ал.3 ЗС, като следва да насочат претенцията си към този съсобственик,
който е получил плодовете въз основа на договора.
5
По делото между страните не е спорно, а и това се установява от събраните писмени
доказателства, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 87374.38.105 с
площ 7915 кв.м. в землището на гр.Я., местността „***“ и поземлен имот с идентификатор
№ 87374.45.121 с площ 8572 кв.м. в землището на гр.Я. местността „***“, като ищецът
притежава 2/9 ид.ч. от процесните имоти, равняващи се на 3.664 дка. Не е спорно и че
същите са отдадени под наем от ответника и от още три лица под наем на *** гр.Я., за три
стопански години, считано от 01.10.2020 год.-30.09.2023 год., при наемна цена – 40 лева за
декар /Договор № *** год./.
В този смисъл установява се първата предпоставка – съсобственост между страните
върху процесните недвижими имоти. Наред с това установява се по делото, че ответника е
отдал под наем процесните имоти, както и че е получил наем за предоставеното възмездно
ползване на трето на съсобствеността лице над неговите права в съсобствеността. Ето защо
ищецът, който не е страна по наемното правоотношение има предвиденото в чл.30, ал.3 ЗС
вземане за част от реализирания граждански плод, съответна на идеалната му част и съдът
счита, че исковата претенция е доказана по основание.
Размерът на вземането по чл.30, ал.3 ЗС за ищеца следва да бъде определен от съда
на база констатацията на вещото лице, а именно, че за собствените на ищеца 2/9 ид.ч. от
имотите наемната цена възлиза на сумата от 153,88 лева /при искова претениця – 146,56
лева/. Пак от заключението се установява, че дължимата наемна цена, заплатена в пари и
натура, е получена от ответника и от още две лица, както и че ответника е получил за 8.1275
идеални части, т.е. в повече от неговите права. Обстоятелството, че ответника счита, че е
получил в повече за други от съсобствениците, но не и за ищеца, не изключва с оглед
събраните доказателства, че дължи на ищеца плодовете съобразно правата на ищеца в
съсобствеността. Липсват данни и към настоящия момент ответника да е заплатил на ищеца
дължимия наем за стопанската 2020-2021 год., поради което съдът намери иска за
основателен и доказан до предявения размер от 146,56 лева.
С оглед уважаване исковата претенция следва да се уважи искането на ищеца за
присъждане на законната лихва върху сумата от 146 лева, считано от датата на предявяване
на иска – 21.10.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД:
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди от неправомерно поведение
на ответника, деликт, изразяващ се в това, че преди завеждане на гр.дело № *** год., т.е.
преди 28.02.2022 год., устно е уведомил пълномощника на ищеца за неверния факт, че нито
той, нито останалите наемодатели по договора за наем, са получили наем, за собствените на
ищеца идеални части и че следва претенцията му да бъде насочена към ***, знаейки, че
именно той е получил наема за тях, в резултат на което на ищеца били причинени
имуществени вреди в размер на 540 лева.
Действително видно от представеното по делото решение № *** год. постановено по
гр.дело № *** год. по описа на ***РС, образувано по предявен от ищеца и в настоящото
6
производство против *** гр.Я. иск за заплащане на сумата от 146,56 лева – обезщетение за
ползване на собствените на ищеца 2/9 ид.ч. от процесните имоти, след отхвърляне на
исковата претенция, ищецът е бил осъден да заплати на *** разноски в размер на 540 лева.
В настоящото производство доказателствената тежест е възложена върху ищеца,
който следва да докаже наличието на елементите, включени във фактическия състав на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата и вина. Според алинея втора на цитираната законова разпоредба,
при непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да се изведе
безпротиворечив извод, че ответника е знаел /както твърди ищеца с исковата молба/ че е
получил наем от *** и за собствените на ищеца идеални части. Дори сам св.А. М. /*** на
ищеца/ сочи, че от *** са отговорили уклончиво, че рентата била платена на ответника и на
някои други наследници. Тоест към датата на завеждане на иска от ищеца против ***,
становището на последната е било известно на ищеца. От друга страна сам ищеца в
исковата си молба признава, че преди завеждане на горецитираното гр.дело е получил
отговор от ***, че при тях за неговите ид.части са част от дължимите средства – 69.30 лева.
Също така ищецът сочи още, че въпреки молбите му от *** отказали да кажат на кои
наследници са платили, както и да изпратят документи, доказващи плащането, поради което
и ищеца останал с убеждението че ответника наистина не е получил наема за неговите
идеални части и иск срещу него по чл.30, ал.3 ЗС би бил неоснователен. Тоест по същество
се навеждат твърдения с исковата молба сочещи и обосноваващи извод у съда, че
поведението на *** наемател е това което е довело до вземане крайното решение от ищеца
за завеждане на иск срещу нея, а не срещу ответника. Наред с това липсват и каквито и да е
било установени по делото фактически данни, които да сочат на това, *** да е казала на
ответника, че част от наема който му се плаща включва и дължимата част на ищеца по
делото. Всъщност не само по делото по което ищецът е разпитан в качеството на свидетел,
но и в настоящото производство, видно от дадените от ответника обяснения, същият е със
субективното убеждение, че е получил наема за него и за част за другите наследници, но не
за ищеца.
Следва да се посочи, че не всяко деяние /действие или бездействие/ е елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а само противоправното деяние. В случая
ответника е заявил пред пълномощника на ищеца това, което лично той е считал за вярно, а
именно обстоятелството, че не е получил частта от наемната цена дължима на ищеца, което
негово убеждение всъщност е част и от спора в настоящото производство по предявения
срещу него иск по чл.30, ал.3 ЗС. Ето защо съдът не приема, че ответника виновно е
причинил вреди на ищеца изразяващи се в заплащане разноски по заведеното от последния
против *** „******“ дело, доколкото по същество се касае за гражданско-правен спор по
чл.30, ал.3 ЗС, който дори към момента е висящ пред съда, а не за съзнателно въвеждане на
ищеца в заблуждение, което да е станало причина за предходното завеждане на дело от
ищеца против земеделската ***. А както вече посочено по-горе сам ищеца с исковата си
7
молба по същество навежда основания, че поведението на *** е станало основание той да
счита, че дължимата му се част от наема, не е получена нито от ответника, нито от другите
наследници, т.е. не е налице и пряка причинна връзка между деянието на ответника и
вредите за ищеца, а доколкото са налице такива за ищеца те са опосредени от поведението
на трето неучастващо в настоящото производство лице.
Ето защо така предявения иск съдът намери за неоснователен и недоказан поради
което и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва
ответника да заплати на ищеца сторените от последния разноски по съразмерност с оглед
отхвърляне на едно от двете предявени против него искови претенции, или в случая сумата
от 700 лева, от които 50 лева държавна такса лева /съдът определя държавната такса по иска
по чл.30, ал.3 ЗС/, 350 лева СТЕ /допусната с оглед претенцията по чл.30, ал.3 ЗС, която е
уважена/ и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение по този иск.
При този изход на делото ответника също има право на разноски по съразмерност но
не е представен списък и доказателства за сторени такива, а на свой ред процесуалното
представителство на ищеца е осъществено по реда на ЗПП.
Също така съдът установи, че е пропуснал да събере от ищеца при завеждане на
делото държавна такса и по втория иск този по чл.45 ЗЗД, която в случая е в размер на 50,00
лева с оглед цената на иска, и предвид отхвърляне на исковата претенция следва ищецът да
бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС сумата от 50,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.30, ал.3 ЗС, Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***“
№ *** ДА ЗАПЛАТИ на Я. А. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, сумата от 146,56 лева,
представляваща приспадащата се идеална част от наемната цена по сключения договор за
наем № *** год., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото – 21.10.2022
год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. А. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** против Н. С.
Ц. с ЕГН ********** от гр.Я. ул.“***“ № ***, иск по чл.45 ЗЗД, да бъде осъден Н. С. Ц. да
заплати на Я. А. М. сумата от 540 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от
неправомерно поведение, деликт, изразяващ се в това, че преди завеждане на гр.дело № ***
год. по описа на ***РС, т.е. преди 28.02.2022 год., ответника устно уведомил за неверния
факт, че нито той, нито останалите наемодатели по договора, са получили наем, за неговите
идеални части и следва претенцията да бъде насочена към ***, знаейки, че именно той е
получил наема за тях, в резултата на което причинил на ищеца вреди в размер на 540 лева,
като неоснователен.
8
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. С. Ц. с ЕГН ********** от гр.Я.,
ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Я. А. М. с ЕГН ********** от гр.Я, ул.“***, сумата от 700
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, Я. А. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ЯРС сумата от 50,00 лева държавна такса по иска по чл.45 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9