Присъда по НОХД №413/2025 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 121
Дата: 16 декември 2025 г. (в сила от 6 януари 2026 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20252310200413
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 121
гр. Елхово, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниТинка Ст. АтА.сова

заседатели:АНКА ХР. ПОПОВА
при участието на секретаря Таня Ал. Владева
и прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20252310200413 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. Б. (M A B), роден на ********** г. в гр. Ел Фас,
**********гражданин на **********със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с адрес в гр. Ел Фас, **********притежаващ паспорт № ***, издаден на
07.10.2023 г. в Туринс, валиден до 06.10.2028 година, за ВИНОВЕН в това, че нa 04.11.2025
г., около 02.00 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе
„Вход леки автомобили и автобуси“, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция
в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, като на това основание и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го
ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на
Държавата в размер на 500.00 лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия М. А. Б. (M A B), наказание ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. Б. (M A B), роден на ********** г. в гр. Ел Фас,
**********гражданин на **********със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с адрес в гр. Ел Фас, **********притежаващ паспорт № ***, издаден на
07.10.2023 г. в Туринс, валиден до 06.10.2028 година, за ВИНОВЕН в това, че на 04.11.2025
г., около 02.00 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе
„Вход леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице — И. С.
С., старши полицай на ГКПП - Лесово към ГПУ-Елхово при Регионална дирекция „Гранична
1
полиция” - Елхово, от неистински официален документ - карта за пребиваване на чужденец
№ I***, на който е бил предаден вид, че е издаден на издадена на 20.08.2025 г. на името на
М. А. Б. (M A B), роден на ********** година в **********от надлежните органи на
Република Италия, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му
съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност - престъпление
по чл.316 вр чл.308, ал.2 вр ал. 1 от НК, като на това основание и на основание чл.54 от
НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия М. А. Б. (M A B), наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода, считано от влизане на присъдата в сила.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. А. Б. (M A B), с
посочени данни за самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наказанията
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложени му с настоящата присъда, в размер на по – тежкото
от тях - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ,
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното на подсъдимия М. А. Б. (M A B), с посочени данни за
самоличност ОБЩО НАКАЗАНИЕ една година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, считано от
влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23, ал.3 от НК изцяло към определеното на
подсъдимия М. А. Б. (M A B) общо най – тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА, наложеното му наказание ГЛОБА в размер на 500.00 лв. за
престъплението по чл.279, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М. А. Б. (M A B), с
посочени данни за самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на Републиканския бюджет, по
сметка на РД „Гранична полиция“ - Елхово сумата 342,08 лв. – направени по делото в
досъдебното производство разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач на
досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на оргА. който ги е
направил - РД „Гранична полиция“ - Елхово.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М. А. Б. (M A B), с
посочени данни за самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Елхово, сумата 40.00 лв. – направени по делото в съдебното производство
разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.а от НК
вещественото доказателство по делото – карта за пребиваване на чужденец № I***, на
който е бил предаден вид, че е издаден на издадена на 20.08.2025 г. на името на М. А. Б. (M
A B), роден на ********** година в **********като вещ принадлежаща на виновния
послужила за извършване на умишлено престъпление, която да остане приложена по
делото, след влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен
съд чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
2
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 121/16.12.2025 година по НОХД № 413/2025 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура – Ямбол
обвинителен акт, с който срещу подсъдимия М А Б (M A B), роден на 01.01.1999 г. в гр. Ел
Фас, Тунис, гражданин на Тунис, с адрес в гр. Ел Фас, Тунис, притежаващ документ за
самоличност - паспорт № ***, издаден на 07.10.2023 г. в Туринс, в Република Тунис, са
повдигнати обвинения за следните престъпления:
- за престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на
04.11.2025 г., около 02.00 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол,
на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице
— И С С, старши полицай на ГКПП - Лесово към ГПУ-Елхово при Регионална дирекция
„Гранична полиция” - Елхово, от неистински официален документ - карта за пребиваване на
чужденец № I***, на който е бил предаден вид, че е издаден на издадена на 20.08.2025 г. на
името на М А Б (M A B), роден на 01.01.1999 година в Тунис, от надлежните органи на
Република Италия, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му
съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност; и
- за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, за това, че нa 04.11.2025 г., около 02.00 часа,
в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили
и автобуси“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначения му служебен защитник – адвокат, в хипотезата на чл.269, ал.3, т.3
от НПК, тъй като подсъдимия редовно призован, не се е явил и не е посочил уважителни
причини за неявяването си, поради което съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че
неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по
делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено,
посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал
по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия М А Б (M A B) обвинение, като намира същото за доказано по категоричен
начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му бъдат наложени съответните
наказания: за престъплението по чл.316 във вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, с оглед тежестта
на извършеното престъпление и чистото съдебно минало на подсъдимия, прокурорът
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК -
лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години, а за престъплението по чл.279, ал.1 от НК, с оглед
тежестта на извършеното престъпление, чистото съдебно минало на подсъдимия и мотивите
му за извършване на престъплението, предлага наказанието да бъде определено при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и на подсъдимия наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години и глоба в размер на 500.00 лева. Иска се и съдът да определи едно общо
наказание на подсъдимия на основание чл.23, ал.1 от НК.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. П М М от АК – Ямбол в хода на
съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението. Моли при определяне
мида и размера на наказанията за престъпления, за които подзащитния му е привлечен към
наказателна отговорност, съдът да вземе предвид наличието на смекчаващи отговорността
на подзащитния му обстоятелства. Като такива счита направените от подзащитния му
самопризнания, с които е способствал за разкриване на обективната истина по делото,
1
младата му възраст, чистото му съдебно минало, мотивите и подбудите, както и липсата на
вредни последици от деянията. Моли за налагане на наказание на подзащитния му в размер
на пет месеца лишаване от свобода за всяко едно от деянията, с приложение на нормата на
чл.66 от НК. Счита също така, че кумулативно предвиденото за престъплението по чл. 279 ,
ал.1 от НК наказание – глоба, също следа да бъде наложено в размер на минималния. Моли
на основание чл.23 от НК, съдът да определи едно общо наказание на подсъдимия между
наказанията, наложени за двете престъпления, в размер на пет месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години и
глоба в размер на 500.00 лева.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият по делото М А Б (M A B) е роден на 01.01.1999 г. в гр. Ел Фас, Тунис,
същият е гражданин на Тунис, със средно образование, с адрес в гр. Ел Фас, Тунис,
притежаващ документ за самоличност - паспорт № ***, издаден на 07.10.2023 г. в Тунис.
Подсъдимият М А Б (M A B) в края на м. октомври - началото на м. ноември 2025
година напуснал Тунис и се придвижил до гр. Истанбул, Република Турция с намерение да
достигне до Република Италия. С него бил и приятеля му А Б Ф. Подсъдимият, тъй като не
притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на
Република Италия, а така също и на територията на която и да е друга страна от
Европейския съюз, вкл. и република Българи, още преди да тръгне за Република Турция, с
помощта на свой приятел се снабдил с неистински документ - италианска карта за
пребиваване на чужденец № № I*** на негово име, на която бил придаден вид, че е
издадена на 20.08.2025 година от надлежните органи на Република Италия.
На 03.11.2025 година подсъдимият тръгнал с автобус от Република Турция към
Република България заедно с приятеля си А Б Ф, който също държал в себе си неистински
документ - италианска карта за пребиваване на чужденец, на негово име.
Подсъдимият преминал безпроблемно през ГКПП - Хамзабейли, Република Турция.
На 04.11.2025 година около 02.00 часа на ГКПП-Лесово подсъдимия влязъл от Република
Турция в Република България в района на ГКПП – Лесово, като пътник в автобус. На
04.11.2025 година, непосредствено след влизането на подсъдимия през границата на
република България, около 02.00 часа на ГКПП - Лесово на пътниците в автобуса между
които и на подсъдимия била извършена гранична полицейска проверка. В хода на
извършената спрямо подсъдимия паспортно – визова проверка подсъдимият М А Б (M A B)
представил пред длъжностното лице - И С С - ст. полицай в ГКПП - Лесово към ГПУ -
Елхово, който по същото време изпълнявал служебните си задължения за граничен контрол
на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, карта за пребиваване на чужденец № № I***
на името на подсъдимия, на която бил придаден вид, че е издадена на 20.08.2025 година от
надлежните органи на Република Италия.
Свидетелят И С се усъмнил в истинността на представената от подсъдимия карта за
пребиваване на чужденец и поискал съдействие от дежурния експерт на ГПУ - Елхово. При
извършеното на място експертно изследване от страна на св. Т В – мл.експерт „Експертна
дейност“ в ГПУ – Елхово било установено, че представената от подсъдимия М А Б (M A B),
роден на 01.01.1999 година в Тунис италианска карта на чужденец е неистински документ. В
хода на граничната проверка полицейските служители установили неистинността и на
притежавания от приятеля на подсъдимия М А Б - А Б Ф документ италианска карта за
пребиваване на чужденец.
Видно от заключението на назначената техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Н Р Г, поддържано и в съдебно заседание от вещото лице, неоспорено от страните,
представения за изследване документ - италианска карта за пребиваване на чужденец № №
2
I***, на който е бил придаден вид, че е издаден на 20.08.2025 година на името на M A B,
роден на 01.01.1999 година в Тунис, е неистински документ - същата не е изготвена на
оригинална бланка, основните защити и реквизити заложени при производството и
отпечатването липсват или са имитирани.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия М А Б (M A B), се
установява, че същия не е осъждан.
Разпитан в хода на бързото производство подсъдимия М А Б (M A B), се е признал за
виновен по повдигнатите му обвинения. Дал е обяснения по делото в които твърди, че е
тръгнал от Тунис с приятеля си А Н Ф с намерение да достигне Република Италия, като
още преди да тръгне се снабдил с „фалшиво“ италианско разрешително за пребиване на
чужденец. Подсъдимият платил за посочения документ сумата 1100 евро. При влизане в
Република България при извършената му паспортно - визова проверка представил на
служителя на гранична полиция паспорта си и неистинското италианско разрешително за
пребиваване на чужденец.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия дадени в хода
на бързото производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 от НПК, от показанията на свидетелите И С и Т В, дадени в хода на съдебното следствие,
от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, от извършените процесуални
действия по чл. 284 от НПК. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита не се
опровергават от останалата доказателствена съвкупност, напротив кореспондират със
същата, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля И С факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние по чл.316 във вр. чл.308, ал.2, вр. ал. 1
от НК и по чл.279 от НПК, както и към действията на подсъдимия на ГКПП - Лесово.
Изготвената по делото експертиза е компетентна и обоснована и изцяло се кредитира от
съда. Писмените доказателства, като редовни от външна страна и кореспондиращи с
другите доказателства по делото също се ценят с доверие.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Относно престъплението по чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият М А Б (M A B) е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК, тъй като на на
04.11.2025 г., около 02.00 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол,
на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице
— И С С, старши полицай на ГКПП - Лесово към ГПУ-Елхово при Регионална дирекция
„Гранична полиция” - Елхово, от неистински официален документ - карта за пребиваване на
чужденец № I***, на който е бил предаден вид, че е издаден на издадена на 20.08.2025 г. на
името на М А Б (M A B), роден на 01.01.1999 година в Тунис, от надлежните органи на
Република Италия, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му
съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия и
от показанията на разпитаните по делото свидетели. Изпълнителното деяние се е
осъществило, чрез действие от страна на подсъдимия и се е изразило в ползване на
неистински официален документ – карта за пребиваване на чужденец № I*** на името на М
А Б (M A B), роден на 01.01.1999 година в Тунис, на която е бил придаден вид, че е издадена
3
на 20.08.2025 година от надлежните органи на Република Италия, с характеристиките на
личен документ, чрез представянето му пред св. И С – длъжностно лице, старши полицай на
ГКПП-Лесово към ГПУ-Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция" - Елхово, в
качеството му на полицейски орган, упражняващ гранично - пропускателен контрол. Видно
от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля И С, подсъдимия е представила
пред св. Стоянов процесния неистински документ - карта за пребиваване на чужденец №
I*** на името на М А Б (M A B), роден на 01.01.1999 година в Тунис, за да удостовери
правото си да влезе и пребивава на територията на Европейския съюз.
Неистински, съгласно определението, дадено в разпоредбата на чл.93, т.6 от НК, е
този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
Съгласно заключението на изслушаната по делото техника експертиза, което както бе
посочено и по-горе съдът приема изцяло като компетентно и обективно изготвено,
неоспорено от страните по делото, процесния документ – италианска карта за пребиваване
на чужденец № 1*** на името на М А Б (M A B), роден на 01.01.1999 година в Тунис, е
изцяло неистински документ, същият не е изготвен на оригинална бланка, основните
защити и реквизити заложени при производството и отпечатването липсват или са
имитирани.
Разрешение за пребиваване е официален документ, тъй като се издава по установен
ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Същото е и личен документ.
Конкретния инкриминиран документ е с характеристиките на официален личен документ,
като едновременно с това е неистински, тъй като не е издаден от надлежните органи на
република Италия, а само му е придаден вид, че е издаден на 20.08.2025 година от
надлежните органи на Република Италия на името на подсъдимия.
Ползването на документа е извършено от подсъдимия, чрез неговото представяне
пред граничния полицейски служител. Налице е съзнателно ползване на неистинския
официален документ – карта за пребиваване на чужденец № I*** на името на М А Б (M A
B), от страна на подсъдимия, тъй като същия е знаел, че този документът не е издаден на
20.08.2025 година от надлежните органи на Република Италия, но независимо от това го е
използвал пред граничния полицейски служител, за да докаже, че има право да пребивава на
територията на Европейския съюз, вкл. и в Република България, като в действителност не е
имал такова.
Доколкото за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се
търси наказателна отговорност на подсъдимия, квалификацията на извършеното от него
престъпление е по чл.316 вр. във вр.чл.308, ал.2 във вр.ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че представя пред св. И С - старши полицай на ГКПП-Лесово към ГПУ-Елхово
неистински официален чуждестранен документ за самоличност и е целял настъпването на
престъпния резултат, а именно да удостовери правото си на законно влизане и пребиваване
на територията на ЕС, вкл. и в република България, след като не е притежавал такова право.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание за това
престъпление съдът взе предвид следното: От една страна като отегчаващо отговорността
му обстоятелство взе предвид целта, с която е бил използван неистинския официален
чуждестранен документ от подсъдимия, а именно да удостовери наличие на право което
подсъдимия не е притежавал - да пребивава и се предвижва на територията на Република
България и други страни от ЕС, а от друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия и
младата му възраст. Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на
4
подсъдимия обстоятелства, поради което при липсата на основания за определяне наказание
при условията на чл.55 от НК, съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на
чл.54 от НК - при превес на смекчаващото отговорността на подсъдимия обстоятелство под
средния към минималния предвиден в закона размер, а именно лишаване от свобода за срок
от една година.
Тъй като подсъдимия е с чисто съдебно минало, наложеното му наказание е до три
години лишаване от свобода и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е
необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание, на основание чл. 66, ал.1 от
НК съдът отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Относно престъплението по чл.279, ал.1 от НК:
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият М А Б (M A B) е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като нa 04.11.2025 г., около 02.00 часа, в
района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и
автобуси“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимия е осъществил фактически действия по преминаване
през държавната граница на Република България, без да е получил разрешение за това от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимият не е разполагал с необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема с оглед гражданството му, нито със заместващ я документ. Поради
изложеното, от обективна страна, с деянието си подсъдимия е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, регламентирана в чл.279, ал.1 от НК, а именно
„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимия е успял да премине държавната
граница.
Времето, мястото и механизма на преминаване от подсъдимия на държавната ни
граница, а именно на 04.11.2025 година, около 02.00 часа, на трасе „Вход леки автомобили и
автобуси“ на ГКПП-Лесово, община Елхово, обл.Ямбол се установява по безспорен начин
от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И С и Т В.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимия е била наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са начина, по който същия е
влязъл в Република България - ползвайки неистински документ. Подсъдимият е съзнавал, че
ще влезе в страната ни без разрешението на органите на властта, тъй като ползвания от него
документ - италианска карта за пребиваване е неистински документ и не му дава право да
влезе и пребивава в република България. Следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искала тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава, а
именно Република Италия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
5
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязла в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход – Тунис, както и в държавата, от
където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи. Напротив причините и мотивите на подсъдимия за извършването
на деянието са надлежно изяснени – подсъдимия да се придвижи до република Италия.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М А Б (M A B) за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението, в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете младата му възраст, чистото му съдебно минало, направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът, като взе предвид, че подсъдимия е извършил две отделни престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, след като определи наказание
за всяко от тях на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия М А Б (M A B) едно
общо наказание между наказанията лишаване от свобода наложени му за престъплението по
чл.279, ал.1 от НК и за престъплението по чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК в
размер на по – тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от една година.
При наличие на материално правните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът
отложи изпълнението на определеното на подсъдимия М А Б (M A B) общо наказание една
година лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното на
подсъдимия М А Б (M A B) общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от една
година, наложеното му наказание глоба в размер на 500.00 лв. за престъплението по чл.279,
ал.1 от НК.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди същия да заплати в полза на Републиканския бюджет, по сметка на РД
6
„Гранична полиция“ - Елхово сумата 342,08 лв. – направени по делото в досъдебното
производство разноски, за възнаграждение на вещо лице както и да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Елхово сумата 40.00 лева - направени по
делото в съдебното производство разноски, а в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист да заплати и 5.00 лв. държавна такса за издавеното на такъв.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът присъди направените по делото разноски за
преводач в хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да останат за сметка на
органа, който ги е направил - РДГП - Елхово.
Вещественото доказателство по делото – неистински официален документ - карта за
пребиваване на чужденец № I*** на името на М А Б (M A B), роден на 01.01.1999 година в
Тунис, на която е бил придаден вид, че е издадена на 20.08.2025 година от надлежните
органи на Република Италия, приложена в хартиен плик, на лист 26 от досъдебното
производство, като вещ принадлежаща на виновния, послужила за извършване на
умишлено престъпление, съдът отне на основание чл. 53, ал.1 б.а от НК и като вещ без
стойност постанови да остане приложена по делото.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница и реда и начина за съставянето
и използването на документите.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:

7
Съобщи за изтекли лични данни