Решение по дело №5586/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………...

Неприсъствено по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК

05.11.2019 г., град  Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет и девети състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следният състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

При участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №5586 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание  чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД от ищцовото дружуство „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Валентин Вълканов, чрез пълномощника юрисконсулт Пламенка Василева, против ответника Й.С.С. ЕГН **********,***, с искане  да бъде прието ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.С.С. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 269.26лв. (двеста шестдесет и девет лева и 26ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 09.05.2016г. до 05.11.2018г. на адрес гр.Варна, ул.****; сума в общ размер на 32.58лв. (тридесет и два лева и 58ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 10.07.2016г. до 15.11.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-20.11.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2018г. по ЧГД № 17487/2018г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №8694 от 22.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4999/2018г. по описа на ВРС, а именно: държавна такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.

В уточнителна молба от 20.05.2019г. ищцовото дружество е прецизирало претенцията си като е  посочило по размер и период главните и акцесорни вземания, представило е доказателства за заплатена д.т. по настоящото производство в размер на 75 лева.

Видно от уточнителната молба претенциите на ищовото дружество са конкретизирани по основание, по размер и по периоди.

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:

Твърди се, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,  от 20.11.2018г. било образувано частно гражданско дело № 17487/2018г. по описа на ВРС, ГК-19 състав. На 22.11.2018г. съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Й.С.С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 269.26лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 09.05.2016г. до 05.11.2018г.; сумата от 32.58лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 10.07.2016г. до 15.11.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-20.11.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв.

В рамките на предоставения от законодателя срок  длъжникът депозирал ВЪЗРАЖЕНИЕ срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Във връзка с горните твърдения  ищцовото ООД обосновава правния си интерес от избраната форма на искова защита.

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция, позовавайки се на  твърденията си, че  в качеството си на  В  и К оператор  съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на Й.С.С. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ****, чийто титуляр е ответникът.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Именно поради неизправността на ответника, ищцовата страна сезирала РС Варна със заявлението по чл.410 ГПК, което било уважено и оспорено от ответника по реда на чл. 414 ГПК. Поради изложеното по- горе ищецът обосновава правния си интерес от избраната форма на защита.

В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е представила писмени доказателства, обективирала е искане за прилагане на частното дело, образувано по заявлението по чл.410 ГПК, формулирала е и искане за допускане на Съдебно счетоводна експертиза със задачи формулирани в исковата молба.

Ответникът, чрез своята пълнолетна дъщеря е получил исковата молба, уточняващите молби към нея и приложените доказателства. В предоставения му 1-месечен срок не е представил в съда отговор на исковата молба.

В проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява надлежно от процесуален представител, който прави изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован – лично е получила призовката и определението за насрочване на о.с.з. не се явява и представлява.

Съдът като взе предвид, че с редовно връчените на ответника препис от исковата молба (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 125 лева, от които 75 лева за доплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, за които ответникът не е направил възражение в общ размер на 75 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Й.С.С. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 269.26лв. (двеста шестдесет и девет лева и 26ст.), представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 09.05.2016г. до 05.11.2018г. на адрес гр.Варна, ул.****; сума в общ размер на 32.58лв. (тридесет и два лева и 58ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 10.07.2016г. до 15.11.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-20.11.2018г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2018г. по ЧГД № 17487/2018г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК

ОСЪЖДА Й.С.С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 125,10 лева, представляваща сторените по настоящото исково производство разноски пред РС-Варна от ищеца, както и сумата от 75 лева, представляваща сторените разноски от ищеца в производството по чл.417 ГПК по ч.гр.д.17487/2018г. по описа на РС-Варна, ГО, 19 състав, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: