ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………
2…………………….
при
секретаря … и в присъствието на прокурора …, като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА т.д. № 90 по описа за
2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.390 ГПК.
Постъпила е молба от „***“АД със
седалище гр.Плевен, против „****“ЕАД със седалище гр.София и „****“АД със
седалище гр.С. З.по чл.390 ГПК, с цена на бъдещия иск 2 024 870.80
лв., представляваща левовата равностойност на 1 035 300 евро, с
предмет на бъдещия иск - с правно основание чл.134 ЗЗД,
който „****“АД ще предяви от името на своя длъжник „*****“АД, иск по чл.79 и
сл. от ЗЗД срещу „****“ ЕАД.На 30.08.2010 г. между „Техеко Енерджи“АД, с
предишно наименование „******“АД и бъдещия ответник „****“ЕАД, с предишно
наименование „****“ЕАД, е сключено споразумение за доставка и изкупуване на
електроенергия (споразумението-Приложение
№1).Съгласно чл.17 от
споразумението, същото е за срок от 5 години, считано от НДТЕ, която съгласно
чл.1 от споразумението е 01.04.2011 г., вследствие променена на 01.07.2011 г. с
изменение № 1 от 21.02.2011 г. към споразумението (Приложение №2).Съгласно чл.6.4, чл.8, първи
абзац, и Приложение № 1, т.1 от споразумението, „****“ЕАД се е задължило,
считано от НДТЕ, да заплаща на „*****“АД отделна цена на разполагаемост (капацитет) в размер на 60 900 евро на
месец.В чл.6.4, чл.8, първи абзац и Приложение №1, т.1 от споразумението, е
предвидено , че „*****“ЕАД е длъжно да заплаща цената на разполагаемост,
независимо от това дали номинира или купува електрическа енергия или
не.Плащанията на цената за разполагаемост са на месечна база, и са дължими само
на основание на споразумението, без да е необходима каквато и да е покана от
страна на „****“ЕАД към „****“ЕАД за това.Цената на разполагаемост от „****“ЕАД
се дължи на „****“ЕАД, тъй като съгласно чл.6.2 от споразумението от страна на
„****“АД за „****“ЕАД е запазена и е само на негово разположение обща
инсталирана мощност от 58 MW за производство на електрическа енергия, което задължение е
изпълнено.Съгласно подписаните между двете дружества, бъдещи ответници, Анекс №
1**/27.05.2011 г., Анекс № **/25.11.2011
г., Анекс № **/23.03.2012 г. и Анекс № **/01.06.2012 г., страните са се
споразумели „****“ ЕАД да не дължи цена на разполагаемост за перидоа 01.07.2011
г. до 31.12.2012 г.Последователно е удължаван и срока на действие на
споразумението до 31.12.2017 г.От01.01.2013 г. „***“ЕАД дължи и не е заплатило
на „***“ АД цена на разполагаемост съгласно споразумението.“****“ЕАД е искало
да бъде освободено от заплащане на цената за разполагаемост, но исканията не са
приети от „****“АД, видно от писма изх.№ ***/21.01.2013
г. и писмо изх.№ ***/04.06.2013 г., както и изх.№ ***/16.07.2013 г. на „***“АД.Съгласно
споразумението „****“АД е поело ангажимет да доставя само на „****“ЕАД и по
негова заявка за срока на споразумението фиксирани количества електрическа
енергия, като цената, по която ще се продава електрическата енергия, е
определена между страните в чл.7 и приложение № 1, т.2 от споразуменишето.Като обезпечение за изпълнение
на задълженията му по споразумението, от страна на „***“АД първоначално е
учреден залог в полза на „****“ЕАД, върху квоти емисии парникови газове, чрез
сключване на 31.08.2010 г. на договор за залог, като впоследствие това
обезпечение е заменено с издадена в полза на „***“ЕАД от „****“ЕАД неотменима и
безусловна Банкова гаранция с референтен номер:**** от 28.04.2014 г. за сумата
от 1 000 000 евро и за срок до 28.04.2015 г., действието на която е
удължено до 24.07.2015 г.В изпълнение на задълженията си да доставя на „***“ЕАД
електрическа енергия, „***“АД с писма изх.№6-***/13.12.2012 г., изх.№ ***/16.01.2013
г., изх.№***/01.02.2013 г., изх.№ ***/29.05.2013 г., изх.№***/26.05.2015 г. и
др., както и на провеждани срещи с „****“ЕАД е заявявало готовност да му
достави договорените в споразумението количества ел.енергия по цената,
предвидена в чл.7 и Приложение № 1, т.2 от Споразумението.От страна на „****“ЕАД
не са приети направените от „***“АД предложения за доставка на електроенергия
съгласно условията на споразумението, като прилагат писмо изх.№ ***/04.06.2013
г.Липсата на доставки на електрическа енергия от страна на „***“АД за „***“ЕАД
не се дължи на причини, които могат да се вменят на „***“АД и последното не е в
неизпълнение на задължението си да осигури в полза на „****“ЕАД договорената
разполагаемост и да доставя фиксирани количества електрическа енергия на „****“ЕАД
по цената, предвидена в споразумението.С оглед натрупаните към юли 2015 г.
значителни задължения на „***“ЕАД към „****“АД за разполагаемост в размер на 1 887 900
евро за периода 01.01.2013 г. - 31.07.2015 г. „****“АД не е трябвало да
удължава банковата гаранция или да предоставя други обезпечения на „***“ЕАД за
изпълнение на задълженията си, тъй като вземанията на „***“АД от „***“ЕАД са
надвишавали задълженията му към последното, и съответно вече не е имало
необходимост от обезпечаване на правата/ вземанията на „***“ЕАД.Към юли 2015 г.
задължението на „***“ЕАД към „***“ЕАД за разполагамеост за периода 01.01.2013
г. до 31.07.2013 г. е в общ размер на 1 887 900 евро (31 месеца по 60 900 евро).Въпреки това и доколкото по
силата на банковата гаранция „***“ЕАД има право да получи сумата от
1 000 000 евро само и единствено срещу представяне пред банката на
декларация, че „****“АД не е изпълнила свои задължения по споразумението, „****“ЕАД
е направио искане на 21.07.2015 г. е направило искане за усвояване на банковата
гараниця, видно от писмо изх.№ 832/24.07.2015 г.От страна на „****“АД е налице
изпълнение на задълженията му да осигури
договорената разполагаемост и да доставя ел. енергия на „***“ЕАД, видно от
писмо изх.№ ***/26.05.2015 г. на „****“АД.В случай, че „***“ЕАД усвои банковата
гаранция, за „****“АД автоматично ще възникне задължение да възстанови сумата
от 1 000 000 евро, представляваща стойността на банковата гаранция,
която „****“ЕАД ще плати на „****“ЕАД.За да се избегне и неоснователно
усвояване на банковата гаранция, „***“ е направило ново удължение на банковата
гаранция с промяна от 23.07.2015 г.Налице е правен интерес за „****“АД да
предяви, изцяло или отчасти, по съдебен ред взаменията си към „****“ЕАД за цена
на разполагаемост за периода след 01.01.2013 г., чрез предявяване на осъдителен
иск по чл.79 ЗЗД против „****“ЕАД, с искане „****“ЕАД да бъде осъдено да
заплати на „****“ЕАД цена на разполагаемост по споразумението, която за периода
01.10.2015 г.-28.02.2017 г. е в общ размер на 1 035 300 евро (17 месеца по 60 900 евро).Това ще доведе до предприемане
на действия по усвояване на банковата гаранция, в резултат на което за „****“АД
ще възникне задължение в размер на 1 000 000 евро, вместо да получи
безспорните си вземания от „****“ЕАД.Молителят има правен интерес да предяви
иска по чл.134 ЗЗД от името на „*****“АД, като предвид на вземанията
-1 050 000 евро, бъдещият осъдителен иск, за който иска да се допусне
обезпечението, ще бъде предявен само за част от вземането.Прави се искане да се
допусне обезпечение на бъдещия осъдителен иск на „****“АД по чл.79 ЗЗД, който
ще бъде предявен от „****“АД на основание чл.134 ЗЗД против „****“ЕАД с искане „****“ЕАД
да бъде осъдено да заплати на „****“АД сумата от 2 024 870.80 лв.,
представляващи левовата равностойност на сумата от 1 035 300 евро,
цена на разполагаемост по споразумението за периода 01.10.2015 г.-28.02.2017
г., като се прави искане да бъде наложен запор върху банкова гаранция с
референтен номер: **** от 28.04.2014 г., изменена с Промяна № 1 от 24.04.2015
г., с изх.№03-20-00244, към банкова гаранция с референтен номер:**** от
28.04.2014 г. и с Промяна № 2/23.07.2015 г., с изх.№ ****/23.07.2015 г., към
банкова гаранция с референтен номер **** от 28.04.2014 г., издадена от „***“ЕАД
в полза на „****“ЕАД за сумата от 1 000 000 евро.Налице е правен
интерес от предявяване на иска, с оглед на кумулативните предпоставки по чл.134 ЗЗД, „***“ е кредитор на „*****“АД, което му дължи сумата от
1 050 000 евро, което произтича от изпълнителен лист № 91/01.10.2018
г., издаден по ч.т.д.№ 168/2018 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, като е
титуляр на вземането съгласно договор за цесия от 17.01.2020 г., като е налице
и надлежно уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, както и покана от 03.02.2020 г., но
до настоящия момент „****“ЕАД не е платило даже част от задълженията си към „***“АД.“****“АД
няма имущество, има вземания към „****“ЕАД, „****“ЕАД бездейства.
Съдът намира за установено следното.
Към
молбата са приложени следните писмени доказателства: споразумение за доставка и
изкупуване на електроенергия от 30.08.2010 г. ведно с Приложения № 1-3, изменение № 1/21.02.2011 г. към
споразумението, анекси към споразумението № 1/27.05.2011 г., № 2/25.11.2011 г.,
№ 3/23.03.2012 г., № 4/01.06.2012 г., писмо изх.№ 579/21.01.2013 г. и писмо
изх.№ 606/04.06.2013 г., двете на „*****”ЕАД,
писмо изх.№ 6-454/16.07.2013 г. на „****”ЕАД, банкова гаранция с референтен
номер:****/28.04.2014 г., промяна №1 към банковата гаранция от 24.04.2015 г.,
промяна № 2 към банковата гаранция от 23.07.2015 г., писма изх.№
6-808/13.12.2012 г., изх.№ 6-038/16.01.2013 г., изх.№ 6-079/01.02.2013 г.,
изх.№ 6-376/29.05.2013 г., изх.№ 6-418/26.05.2015 г., всичките на „****”АД,
писмо изх.№ 832/24.07.2015 г. на „****”ЕАД, изпълнителен лист № 91/01.10.2018
г., издаден по ч.т.д.№ 168/2018 г. по описа на ОС-Стара Загора, договор за
цесия от 17.01.2020 г., уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, покана от 03.02.2020
г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том ІІ, рег.№
3303, нот.д.№ 250/26.05.2017 г., договор за покупко-продажба на МПС от
29.05.2017 г., договор за покупко-продажба на активи от 29.05.2017 г.
За да се допусне обезпечение на бъдещ
иск е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. искът да е
допустим; 2.да съществува интерес от обезпечаване, т.е. ако без него за ищеца
ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното
решение; 3.да е вероятно основателен - да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или и без да е вероятно основателен, но ако молителят изрази
готовност да представи гаранция по чл.180 и чл.181 ЗЗД в определен от съда
размер; 4.обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната
нужда.Първите две кумулативно изискуеми предпоставки са налице.
Относно третата и четвъртата
предпоставка съдът намира следното.
Няма данни да е удължен срока на действие на
споразумението до 31.12.2017 г., т.е. то да действа и за периода, считано от
01.07.2016 г. до 31.12.2017 г.
За предходен период - от 01.01.2013 г. до
31.07.2015 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на ***** АД по
гр.д.№ 10304/2015 г. по описа на СГС.
Твърди се, че
бъдещият иск ще бъде предявен за цена за разполагаемост на
споразумението за периода от 01.10.2015 г. до 28.02.2017 г., т.е. за 17 месечни
вноски по 60 900 евро или за 1 035 300 евро.
За периода от 01.10. 2015 г. до 30.06.2016 г. за 9
вноски по 60 900 евро са представени писмени доказателства относно
вероятната основателност на бъдещия иск, а за периода от 01.07.2016 г. до
28.02.2017 г. няма такива.
Искането за плащане на банкова гаранция
от 24.07.2015 г. е оттеглено от „****”ЕАД с писмо изх.№ 832/24.07.2015 г., а
срокът на валидност на банковата гаранция е удължен до 24.09.2015 г., но в нея
е посочено, че тя изтича изцяло и автоматично в случай, че до 16.00 ч. на тази
дата искането за плащане не е постъпило в „*****”ЕАД, каквито данни също няма.
Ето защо, изхождайки от фактическите
твърдения в молбата и представените писмени доказателства съдът приема, че
исканата обезпечителна мярка е подходяща, но
обезпечението следва да се допусне при условията на чл.391, ал.2 ГПК във
вр. с чл.391, ал.1, т.1 ГПК, като размерът на гаранцията следва да се определи
от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако
обезпечението е неоснователно.
Следва да се
допусне обезпечение на бъдещия иск на молителя с правно основание чл.134 ЗЗД
във вр. с чл.79 ЗЗД, с цена на същия 2 024 870.80 лв., представляваща
левовата равностойност на 1 035 300 евро, който е допустим, на основание чл.390 ГПК във вр. с чл.391, ал.2 ГПК във вр. с чл.391, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.2 ГПК, чрез налагане на исканата обезпечителна мярка
– запор върху банковата гаранция, за сумата от 1 000 000 евро, при
условията на чл.391, ал.2 ГПК във вр. с чл.391, ал.1, т.1 ГПК - предоставяне на
парична гаранция от молителя в размер на 195 000 лв., която е подходяща
обезпечителна мярка и съответна на обезпечителната нужда.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ДОПУСКА на основание чл.390 ГПК във вр. с
чл.391 ал.2 ГПК във вр. с чл.391, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.2 ГПК
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.134 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД, с
цена на бъдещия иск 2 024 870.80 лв., представляваща левовата
равностойност на 1 035 300 евро, в полза на „***”АД, ЕИК ****, със
седалище гр.Плевен, срещу „****”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „****” ж.к.****, ул.**** 5, сграда ***,ет.8, и „****”АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”****"***, вх.В,
чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху банкова гаранция с
референтен номер: ***** от 28.04.2014 г., изменена с Промяна №1 от 24.04.2015
г., с изх.№03-20-00244, към банкова гаранция с референтен номер:**** от
28.04.2014г. и с Промяна № 2/23.07.2015 г., с изх.№ 03-20-00424/23.07.2015 г.,
към банкова гаранция с референтен номер **** от 28.04.2014 г., издадена от „****“ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.*** № 19, в полза на „****“ЕАД, ЕИК ***, за сумата от
1 000 000 евро, при условията на чл.391, ал.2 ГПК във вр. с чл.391,
ал.1, т.1 ГПК - предоставяне на парична гаранция от молителя „***”АД със седалище
гр.Плевен в размер на 195 000 лв.
Да
се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесената
парична гаранция.
Определя срок от един месец за предявяване на бъдещите искове от „***”АД със седалище гр.Плевен, считано от връчване на препис от
настоящето определение на молителя ***”АД със седалище гр.Плевен.
Указва на молителя „***”АД със седалище гр.Плевен,
че в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението, следва да
представи доказателства, че е предявил иска, чието обезпечение е допуснато -
препис от искова молба с отразена дата на постъпването й в съответния съд или
съдебно удостоверение за същите факти.В противен случай съдът служебно ще
отмени допуснатото обезпечение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок пред Апелативен съд - Велико Търново, който за молителя „****”АД
със седалище гр.Плевен тече от връчването му, а за ответниците – „****”ЕАД със
седалище гр.София и „****”АД със седалище гр.Стара Загора - от деня, в който им
е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка „запор” от съдебния
изпълнител.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: