Решение по дело №335/2023 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 179
Дата: 16 май 2023 г.
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20231420200335
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Враца, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20231420200335 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 – 0000651 от
13.03.2023 година на Директор РД“АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“/АА/ - Враца, с което на „ЕКОФРУТ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца ул.“Христанчо
Матов“ №17, ап.2, представлявано от управителя Камелия Митова - за
извършено нарушение на чл.10, §2, изр. 1 от Регламент № 561 /06 вр. чл.78,
ал.1, т.1 от ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ/ЗАвПр/
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1000/хиляда/лв., на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.2 от ЗАНН.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ – София, ДА
ЗАПЛАТИ направените от жалбоподателя „ЕКОФРУТ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца ул.“Христанчо
Матов“ №17, ап.2, разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :
„ЕКОФРУТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Враца ул.“Христанчо Матов“№17, ап.2 представлявано от
управителя Камелия Митова е обжалвал НП №26 - 0000651 от
13.03.2023год. на Директор РД„АА” - Враца, с което на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1000 лв., на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП, за
извършено нарушение на чл.10, §2, изр. 1 от Регламент № 561/06 вр. чл.78,
ал.1, т.1 от ЗАвПр. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален
представител адв.Христо Петков се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска
отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Директор РД„АА” Враца, в придружителното
писмо и писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата
и иска потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
На 01.03.2023г. служителите на ДАИ – Враца, св.**** и ****
инспектори в РД „АА“ – Враца, в гр.Враца, бул.“Васил Кънчов“, извършили
комплексна проверка в Източна промишлена зона в офиса на дружеството
превозвач „ЕКОФРУТ“ ООД касаеща периода от време от 27.02.2022г. до
27.02.2023г. По време на проверката, която била извършена в присъствието на
управителя на дружеството КАМЕЛИЯ ПЕТРОВА МИТОВА било
констатирано, че Дружеството притежава издаден от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията Лиценз на
Общността с № 5930 от 01.01.2017г. за извършване на международен
автомобилен превоз на товари.
По време на проверката на дружеството относно транспортната му
дейност било установено, че дружеството, извършвайки превози на
територията на Европейския съюз не е организирало работата на водача ****,
и неговите почивки по такъв начин, че да е в състояние да спазва чл.8, §2,
изр.1 вр. чл.4, буква "ж", първо тире, изр. едно от Регламент 561/06 вр.
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр., който водач на дата 01.07.2022г. е управлявал
товарен автомобил с рег.№ВР5010СВ и ремарке с рег.№ВР0841 ЕВ, с които
извършва международен автомобилен превоз на товари от „Р.Б. -
Р.Франция“, вследствие на което съгласно съдържанието на /CMR-
товарителница от дата 01.07.2022г. и снети данни от картата на водача/, на
01.07.2022г. водачът не е ползвал нормална дневна почивка от 11 часа.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол
за извършена комплексна проверка от 01.03.2023 г., във връзка с което е
дадено задължително за изпълнение предписание за отстраняването им, със
срок за изпълнение – 30 дни след приключване на проверката.
1
За констатираното нарушение свидетеля **** в присъствието на свид.
**** съставил Акт за административно нарушение бланков №335554 от
01.03.2023г., като акта е предявен и връчен срещу подпис лично на
управителя на фирмата жалбоподател на същата дата, без възражения.
Деянието било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по
чл.10, §2, изр. 1 от Регламент № 561/06 вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление №26
- 0000651 от 13.03.2023год. на Директор РД„АА” - Враца, в което дословно е
пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на
основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр. на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите **** и ****, както и приложената административнонаказателна
преписка съдържаща:придружително писмо, АУАН335554 от 01.03.2023г.,
НП № 26-0000651 от 13.03.2023год ., жалба, Заповед № РД-08-30/24.02.2020
г.на Министъра на ТИТС; CMR, Разпечатка от програма Car Tracker Digital,
Копие от Констативен протокол на извършена комплексна проверка,
длъжностна характеристика, пълномощно и др.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна
по следните съображения:
АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни
лица, в рамките на определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр.
компетентност, но при извършената съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно по следните съображения:
Видно както от съдържанието на АУАН, така и от наказателното
постановление е, че изпълнителното деяние на извършеното нарушение се
изразява в това, че жалбоподателя в качеството му на превозвач е извършил
нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че не е организирал работата на
негов водач при осъществяването международен превоз на товари в
нарушение на относимите законови норми, а именно, че не е ползвал
нормална дневна почивка от 11 часа.
Същевременно обаче съдът констатира, че в хода на административно
наказателното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения.
На първо място следва да се посочи, че никъде в АУАН и НП няма
изрично посочване на коя дата, е извършено твърдяното нарушение, така,
както нормите на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
повеляват!
В АУАН и в НП има посочени няколко дати съответно 13.02.2022г.,
01.01.2017г., 01.03.2023 г., 01.07.2022г. но по отношение на нито, една от тях
няма изрично словесно посочване, че това е датата, която актосъставителя
2
респективно наказващият орган е възприел, като – дата на извършване на
нарушението.
Да действително в АУАН и НП е посочено, че в деня на извършената
проверка - 01.03.2023г., е установено от контролните органи, че дружеството
не е организирало работата на един конкретно посочен водач, но не се сочи,
че това е датата на извършване на нарушението. Сочи се също така и че
„Нарушението е видно от снети данни от карта на водач №0000000074745001
и от CMR-товарителница от дата 01.07.2022 г.“
От своя страна в показанията си актосъставителя твърди че,
нарушението е извършено на 01.07.2022г., твърденията му обаче не
спомагат съществено за изясняване на действителната му воля на съставител,
тъй като такова изрично посочване в АУАН - липсва, като липсва и в
издаденото НП, поради това и твърденията му не могат да санират така
допуснатия порок, както в АУАН, така и в НП.
Следователно конкретна датата, на която е извършено нарушението
липсва. При липсата на изрично посочване и до колкото датата на
извършване на нарушението би могла да бъде изведена от изложената
фактическа обстановка в АУАН и НП следва, че твърдяното нарушение би
могло да е извършено на 01.07.2022г. такъв обаче изричен запис в тях
липсва.При това положение следва, че в АУАН и НП са издадени в
нарушение на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй
като липсва изрично посочване на датата на извършване на твърдяното
нарушение.
На второ място - нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на
извършване на нарушението.Тук отново става на въпрос за липсата на
задължителен реквизит по смисъла на чл.42 т.3 пр.2 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП, който и очертава фактическата
рамка на повдигнатото обвинение. Доколкото от доказателствата по делото се
извежда информацията, че комплексната проверка е извършена в офиса на
дружеството превозвач „ЕКОФРУТ“ ООД, то и би могло да се приеме, че
нарушението е извършено именно там - по место седалището на фирмата
нарушител: в гр.Враца ул.“Христанчо Матов“ №17, ап.2.
От друга страна доколкото част от самото нарушение се изразява във
това, че Превозвачът не е организирал работата на водач които извършва
международен автомобилен превоз на товари, би могло да се приеме, че
нарушението е извършено и/или довършено на мястото където е довършен
превоза, то и следва, че деянието е извършено и довършено именно там, но и
това обстоятелство отново не се изяснява от отразеното съдържание на АУАН
и НП.Очевидно въпроса – „Къде е извършено конкретното вменено на
жалбоподателя нарушение?“ - е въпрос с повишена трудност, защото самите
актосъставител и наказващ орган не са наясно, след като не са си направили
труда изрично да го посочат в така съставените актове. Следва да се посочи и
че - Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на НП и
3
АУАН, тъй като същото е определящо както по отношение на това кои са
лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по отношение на
компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в последствие
и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с
депозирани жалби против издадени НП.
Датата и място на извършване на нарушението като елементи от
състава на административното нарушение и като основни реквизити на НП
следва да бъдат ясно и конкретно посочени. Липсата им в НП, като основни
реквизити от същото, представлява съществено процесуално нарушение,
предвид на това, че е нарушена императивна правна норма. Тези реквизите не
могат да бъде извличани по пътя на формалната или правна логика, още
по - малко, да бъде извличани по тълкувателен път от съдържанието на
други реквизити или от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност
в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните,
и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето,
на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за
какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения,
а на конкретни факти, обстоятелства и данни.Липсата на правилно отразяване
на датата или мястото на извършване на нарушението в НП, и в АУАН, като
основи реквизити от посочените документи, представлява съществено
процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна
норма.При това липсата на дата и мястото на извършване на нарушението
освен, че лишава привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да разбере в какво нарушение е обвинено и в частност на
коя дата го е извършило, лишава и съда от преценка относно спазването на
процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване
на нарушението са не само задължителен реквизит по смисъла на чл.42 т.3
пр.1 и 2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП, но и
очертават фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата
на дата и място на нарушението опорочава издаденото НП и е основание за
неговата отмяна, тъй като е нарушено правото на защита на дружеството
жалбоподател.
На трето място – липсата на дата и място на извършване на
нарушението от своя страна е довело и до още едно нарушение на
задължителен реквизит - този по смисъла на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и
на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН , - непълно и неясно описанието на
нарушението, и на обстоятелствата, при който е извършено, като в тази
връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели по акта не
способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка, тъй като
4
не са посочени всички обстоятелства, изясняващи извършеното нарушението.
По този начин отново правото на защита на дружеството-жалбоподател е
нарушено, тъй като то не може да разбере в какво точно е обвинено и да
организира правилно защитата си.
В настоящия случай в съдържанието на АУАН и НП е направен
единствено извода, че дружеството - превозвач не е изпълнило задължението
си да организира работата на водача си по такъв начин, че да е в състояние да
спазва изискванията на глава ІІ от Регламент № 561/2006г. на Европейския
парламент, свързани с автомобилния транспорт.
Факти, относими към твърдяното нарушение не фигурират, което води
до неяснота - кое свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво точно не
е сторил, с какво свое бездействие или действие е допуснал да не се спази
съответната почивка и дали това се дължи на липса на организация или на
виновно поведение на водача на моторно превозно средство. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено освен, че са
задължителни реквизити на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление, индивидуализират пряко
твърдяното нарушение, като непосочването им по ясен и категоричен начин
винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това
е така, тъй като санкционираното лице е лишено от възможността да разбере
в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
административното обвинение. В случая наказателното постановление е
издадено при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на
превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата на
водача, като в тази насока липсват както фактически твърдения, така и
доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача. Следва
да се отбележи, че защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна
квалификация. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, същите лишават и съда
от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилна ли е
неговата квалификация, относима ли е приложената санкционна норма. От
приобщените по делото Разпечатка от програма Car Tracker Digital и Копие
на CMR, по никакъв начин не може да се вмени нарушение, извършено от
страна на дружеството – жалбоподател „ЕКОФРУТ“ ООД. Те са
доказателства единствено за движението на автомобила на конкретна дата, но
не и за организацията от страна на дружеството на работата на водача.
Гореизложеното е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, но за пълнота на изложението си съдът ще
изложи съображения и относно материално - правната законосъобразност и
обоснованост на обжалвания административен акт.
За да е налице съставомерност в конкретния случай, следва
дружеството – жалбоподател, като превозвач, да организира работата на
5
водачите по такъв начин, че последните да не са в състояние да спазват глава
ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., в частност разпоредбите за работно време
и почивки при извършване на обществен превоз на пътници и товари.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно
единствено обстоятелството, че водачът **** е управлявал посочения товарен
автомобил и не е ползвал нормална дневна почивка от 11 часа, на посочената
в наказателното постановление дата, които нарушават установените в чл.8,
§2, изр.1 вр. чл.4, буква "ж", първо тире, изр. едно от Регламент 561/06 -
правила, но не и че това се дължи на неправомерно бездействие от страна на
транспортното предприятие.
Сама по себе си констатацията, че един водач на дружеството -
превозвач не е ползвал нормативно определения размер на дневна почивка от
11 часа, не е достатъчна по безспорен и категоричен начин да обоснове извод,
че това нарушение е резултат единствено и конкретно на неизпълнение на
задължението на дружеството - превозвач да организира работата на водачите
по начин, че да са в състояние да спазват глава ІІ от Регламент (ЕО) 561/2006
г. Това е така, тъй като е възможно въпреки създадената организация
неползването на 11 - часовата почивка в пълен размер, респ. на
продължителността на непрекъснато кормуване, това да е резултат от
действията на самият водач.
Формулираното изпълнително деяние по чл.10, §2, изр. 1 "не е
организирал работата на водача", изисква осъществяването на някакви
действия от страна на превозвача и тези действия, без значение дали ще се
касае за непровеждане на инструктаж или за неизвършване на периодични
проверки, или пък и за двете, както и за други необходими организационни
действия, следва да са, както ясно посочени, така и доказани. В хода на
производството не са събраха категорични доказателства за бездействие от
страна на превозвача в тази насока, а няма доказателства и за липса на
организация.
От друга страна това, че конкретен водач не е спазил вмененото му
задължение не може да води до ангажиране отговорността на дружеството -
жалбоподател, доколкото същия е положил възможните усилия за спазване на
законовите разпоредби. Обратното би довело до налагане на практика при
неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден водач да се санкционира
превозвача и то без да се установи с допустимите от закона доказателствени
средства, че това нарушение е резултат от негови действия или бездействия,
поради което и същият неправилно е бил санкциониран по чл.104 ал.1 от
ЗАвтП.
За да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в
закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата,
които безусловно следва да съдържа наказателното постановление са
посочени изрично в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и
6
т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и
правни основания, от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт.Недопустимо е
императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по
тълкувателен път.
Ето защо съдът намира, че предвид допуснатите съществени нарушения
на процесуалните правила, предвидени в чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото основателно се явява и искането за
присъждане на направените по делото разноски от страна на процесуалният
представител на жалбоподателя, поради което и съдът на чл.63д ал.1 от
ЗАНН ОСЪДИ Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация -
София да заплати на „ЕКОФРУТ“ ЕООД направените по делото разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатски услуги.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26
- 0000651 от 13.03.2023год. на Директор РД„АА” Враца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.2 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.






7