№ 17275
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110106292 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание
на двадесет и четвърти октомври 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
6292/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2, 3 от
КТ.
1
Ищецът А. Г. П., ЕГН: **********, адр. с. , твърди, в депозираната си искова молба, че е
работил по трудов договор с ответника „,, на длъжността „Оператор, зареждане с гориво“ в
Сектор 1 в Отдел „Гориво-смазочни материали“ в Дирекция „Транспорт и ГСМ”. Твърди, че
със заповед № 370/11.11.2022 г. , трудовото му правоотношение било прекратено, считано от
датата на заповедта, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради закриване на част от
предприятието. Счита, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна. Ето защо, моли
заповедта за уволнението да бъде отменена и да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност. Твърди, че вследствие на уволнението е останал безработен, поради
което моли присъждане на обезщетение в размер на 9 000 лв. , ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплаща не на сумата.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. При условията на евентуалност, и
спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, предявява възражение за прихващане със сумата от
2 405,15 лв. – получено от ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Моли присъждане на
деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ:
Видно от материалите по делото, между страните не се спори, че ищецът е работил по
трудов договор с ответника на длъжността „Оператор, зареждане с гориво“ в Сектор 1 в
Отдел „Гориво-смазочни материали“ в Дирекция „Транспорт и ГСМ”, когато със заповед №
370/11.11.2022 г. /л. № 7/, трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от
датата на заповедта, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради закриване на част от
предприятието. Страните не спорят, видно е и от щатното разписание, приложено под л. №
21 от делото, че преди издаването на процесната заповед за уволнение в Отдела „Гориво-
смазочни материали“ в Дирекция „Транспорт и ГСМ” има два сектора – 1 и 2, в които има
идентични по вид и брой щатове. Така, за длъжността на ищеца в двата сектора има по 4
щата. Безспорно между страните е, видно е и от разпита на свидетелите Топалов и Моневски
от откритото съдебно заседание от 09.06.2023 г. , че съответните длъжности в двата сектора
изпълняват напълно идентични трудови функции. Безспорно между страните е, че с решение
на управителния съвет на ответника от 09.11.2022 г. /л.л. №№ 17-18/, целият сектор 1, в
който работи ищецът, е премахнат, в следствие на което всички длъжности в сектора са
съкратени и е издадена и процесната заповед. Тази идентичност на длъжностите в двата
сектора, налага извод, че процесното уволнение е извършено фактически при частично
съкращаване на щатни бройки в длъжността „Оператор, зареждане с гориво“. При такова
уволнение – поради частично съкращаване на щата в длъжността, което може да е и под
2
формата на закриване на част от предприятието, подборът по чл. 329, ал. 1 от КТ е
задължение на работодателя, доколкото следва да се зададат критерии при избора за
уволнение и се изключи произволността. Това задължение за извършване на подбор е част
от процедурата по уволнението, поради което и следва да предхожда задължително
последното. По делото е безспорно, че ответникът не е извършил подбор. И доколкото
подборът е бил задължение на ответника преди извършване на порцесното уволнение, само
на това основание – неизвършването на подбор, уволнението е незаконно. Ето защо, съдът
приема, че исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 следва да се уважат.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
КТ дава възможност на незаконно уволнения да потърси обезщетение за уволнението си,
като това обезщетение се лимитира законодателно до брутното трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ уволнението, и за период от шест месеца, през които уволненият
действително у останал без работа – чл. 225, ал. 1 от КТ. Видно от огледа на оригинал на
трудова книжка по реда на чл. 204, ал. 1 от КТ от откритото съдебно заседание от 09.06.2023
г. , ответникът е останал безработен след процесното уволнение до приключване на устните
състезания пред първа инстанция, поради което съдът приема този факт, като установен по
делото. Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 80-83/, размерът на обезщетението за
незаконно уволнение възлиза на 9 439,25 лв. – повече от претенцията – 9 000 лв. Това
предложение се провери от две повторни ССЕ /л.л. №№ 131-137 и 138-147/, които предлагат
размер на обезщетението от 7 909,97 лв. , която сума съдът приема именно, поради
повторността на експертизите, които го предлагат. В този смисъл, искът по чл. 225, ал. 1 от
КТ е основателен до размера от 7 909,97 лв. Ответникът обаче, направи възражение за
прихващане със сумата от 2 405,15 лв. – получено от ищеца обезщетение по 222, ал. 1 от КТ.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 80-83/, сумата по възражението за прихващане е
изплатена от ответника на ищеца. Тази сума следва да се прихване от приетия размер на
обезщетението за незаконно уволнение – 7 909,97 лв. , доколкото обезщетение по чл. 222, ал.
1 от КТ се дължи само при законно уволнение, каквото не е настоящото и следователно
сумите по тях се задържат от ищеца на отпаднало основание. Ето защо, искът по чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ следва да се уважи до размера от 5 504,82 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 742,11 лв. разноски по делото. На осонвание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 096,25 лв. разноски по делото. На осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
524,80 лв.
Прилагайки чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът уважава възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника от 4 224,59 лв. , като го
намалява до 2 133 лв. За да процедира така, съдът взема предвид минимума по Наредбата за
3
минималните адвокатски възнаграждения – 2 133 лв. , определен съгласно заявената
претенция, както и обема и спорността на делото /спор само по правото при безспорни
факти/.
Въз основа на гореизложеното Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА , че ответника „, незаконно е уволнил ищеца А. Г. П., ЕГН: **********, адр. с.
, от заеманата длъжност „Оператор, зареждане с гориво“ в Сектор 1 в Отдел „Гориво-
смазочни материали“ в Дирекция „Транспорт и ГСМ” със заповед № 370/11.11.2022 г. , и
отменя заповед № 370/11.11.2022 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца А. Г. П., ЕГН: **********, адр. с. , на длъжността „Оператор,
зареждане с гориво“ в Сектор 1 в Отдел „Гориво-смазочни материали“ в Дирекция
„Транспорт и ГСМ” при ответника „,.
ОСЪЖДА ответника „, да заплати на ищеца А. Г. П., ЕГН: **********, адр. с. ,, на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 5 504,82 лв. , ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 03.02.2023 г. , до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 9 000 лв.
ОСЪЖДА ответника „, да заплати на ищеца А. Г. П., ЕГН: **********, адр. с. ,, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 742,11 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ищеца А. Г. П., ЕГН: **********, адр. с. , да заплати на ответника „,, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 096,25 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника „, да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от
524,80 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му на 24.10.2023 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5