№ 421
гр. Плевен, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500547 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 759 от 25.05.2023г по гр. дело № 5633/2021 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е оставил без уважение молбата на
„Централна кооперативна банка „ АД за допълване на осн. Чл. 250 от ГПК на
постановеното по делото съдебно решение.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от „ЦКБ“ АД чрез
адв. О. Б. ,в която се възразява, че неправилно РС – Плевен се е произнесъл
като е взел предвид фактическите обстоятелства не към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, а към по – късен момент. Според въззивника
липсва формирана сила на пресъдено нещо относно сумата за разликата над
21 080,75 лв, в какъвто размер е уважен иска по чл. 422 от ГПК, до пълния
размер на задължението от 24 939,74 лв, както и относно деловодните
разноски в заповедното производство в размер на 524,88лв. Според
въззивника РС – Плевен неправилно е отказал допълване на решението в този
смисъл. Налице е допълнение към въззивната жалба, което е депозирано на
1
20.06.2023г,в което се твърди, че липсва произнасяне и сила не пресъдено
нещо и по отношение на посочени лихви. Претендира се отмяна на
решението и допълване на първоинстанционното решение като се признае за
установено, че другите страни дължат на „ЦКБ“ АД сумата от 24 939,74 лв
главница и деловодни разноски от 524,88 лв, както и, с оглед допълването на
въззивната жалба, договорна лихва и лихви за забава за два периода.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че районният съд е бил длъжен да съобрази всички настъпили
обстоятелства към момента на решаване на спора, налице е диспозитив за
отхвърляне на предявения иск за главница в една част, както и други
отхвърлителни диспозитиви, поради което РС – Плевен правилно е отхвърлил
молбата за допълване на решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на заявени претенции от
ищеца пред Пл РС, по които претенции липсва произнасяне от
първоинстанционния съд
ОСНОВНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА е ДОПУСТИМА,НО Е
НЕОСНОВАТЕЛНА
ДОПЪЛВАНЕТО НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕДОПУСТИМО
Допълнението към въззивната жалба е постъпило с молба от
20.06.2023 г. Допълнителното решение е връчено на страната на 30.05.2023г.
В молбата за допълване на въззивната жалба се въвеждат твърдения, каквито
липсват в основната въззивна жалба – досежно договорна лихва и лихви за
забава. С оглед просрочието допълнителната въззивна жалба следва да се
остави без разглеждане и да се върне същата.
Пл РС е приел, че се е произнесъл по цялото искане на ищцовата
страна пред него и е изложил съответните мотиви за това. По тези
съображения Пл РС е отхвърлил молбата за допълване на постановеното
2
решение по същество на делото. РС – е посочил, че страната е следвало да
обжалва основното решение по делото в случай, че не е била съгласна с него,
което не е направено.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил кратки мотиви, които се споделят от въззивния съд
. Видно от постановеното решение по същество от Пл РС е налице
отхвърлителен диспозитив относно главницата за разликата над 21 080,75 до
пълния размер от 24 939,74, както и относно дължимите лихви. В този смисъл
допълнителното решение в частта относно отхвърляне на молбата за
допълване по отношение на главницата, е законосъобразно. Такава е и
относно дължимите разноски в размер на 524,88 лв по издадената заповед за
изпълнение в заповедното производство. Съгласно ТР 4/2013 от 18.06.2014 г
на ОСГТК на ВКС на РБ , т.12 съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Видно от мотивите на
тълкувателното решение присъдените със заповедта за изпълнение разноски
за заповедното производство не се включват в предмета на установителния
иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя
правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността
за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. В основното решение
по делото на Пл РС е налице произнасяне по разноските. В мотивите на
първоинстанционното решение е посочено какви разноски се дължат. При
несъгласие на страната е следвало да се иска изменение на решението в тази
му част. По делото е била подадена молба за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, но не и относно разноските в заповедното
производство, а само касателно адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ЦКБ АД. Мястото за произнасяне по
разноските от исковото и заповедното производство е в диспозитива за
разноските, а не в установителния диспозитив на решението. Пл РС се е
произнесъл за разноските, изменение не е искано. Не е обжалвано и
основното решение на първоинстанционния съд.
3
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение като правилно и законосъобразно. При този изход на делото
разноски в полза на въззивника не следва да се присъждат, а за друга страна
не са претендирани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 759 от 25.05.2023г по гр. дело №
5633/2021 г по описа на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА КАТО НЕДОПУСТИМО
ПОРАДИ ПРОСРОЧИЕ допълнение към въззивна жалба, подадено с молба
от 20.06.2023 г от „ЦКБ“ АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в месечен срок от
съобщението пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК, а в частта за
връщането има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВТАС
в седмичен срок от съобщението
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4