Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.08.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тринадесети
август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА ИРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Орешарова ч.гр.д. №7404 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ЕАД- длъжник по
изпълнително дело №20208600400502
на ЧСИ В.М., с рег.№
860 на КЧСИ, срещу отказ от 02.07.2020год. на ЧСИ да намали разноските за
адвокатско възнаграждение, платими на взискателя,
поради прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер от 100лв. Жалбоподателят излага, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно, като единствените извършени действия от пълномощника на взискателя са подаване на молба за образуване на изп.дело, като смята, че и не се е налагало извършването на
каквито и да последващи правни действия. Моли да се отмени постановлението на
ЧСИ, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изп.дело на 100лв.
само за образуване на изпълнителното дело
както и да бъдат редуцирани начислените по ТТР съобразно извършените
действия, включително и с оглед на вземането да се редуцира таксата по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ
Постъпило е
възражение от взискателя по изпълнителното дело, чрез
адв. Х., в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата.
По делото са
депозирани мотиви на ЧСИ В.М., с рег.№860
на КЧСИ, в които е посочено, че не следва да се намаляват разноските за
адвокатско възнаграждение.
Софийският градски
съд, след като обсъди доводите на страните и взе в предвид приложените по изп.дело
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в
срок и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК,
поради което е
процесуално допустима, а по същество- основателна.
Изпълнителното производство
е образувано по молба на взискателя К.М.Д.от 23.06.2020г., подадена
чрез адв.Х., въз основа
на издаден по гр.дело №26270/2017г. на СРС, 44-ти
състав влязло в сила решение на съда за сумата от 9,91лв.-разноски в
заповедното производство и сумата от 19,81лв.-разноски в исковото производство.
В молбата за образуване на изп.дело се претендира
заплащане на сумата от 200лв.-адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя за адвокатско възнаграждение за адв.Х..
Към молбата
са приложени
договор за правна защита и съдействие от 14.05.2020год. и пълномощно, от които се
установява, че между взискателя и адвокат Х. е уговорено
представителство за образуване и водене на изп.дело
срещу длъжника, заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 200лв., което възнаграждение
е заплатено в брой.
На 25.06.2020год.. на
длъжника „Т.С.“ЕАД е изпратена покана
за доброволно изпълнение в двуседмичен срок, съдържаща
покана за плащане на горепосочената
сума от общо 29,72лв.- сумата по
изпълнителния лист, както и такси и
разноски в размер на 152,30лв., съгласно Тарифата към ЗЧСИ, както и 200лв—адвокатско
възнаграждение. 6 173,04лв. На 26.06.2020год.
е отразено, че поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника.
На 29.06.2020год.
длъжникът по изпълнително дело е депозирал възражение за прекомерност на
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Направил е
искане размерът на адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде
намален до 100 лв., в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради прекомерност, съобразно правна и
фактическа сложност на изп.дело.
С постановление
от 02.07.2020г. на ЧСИ М.е отказано
намаление на адвокатското възнаграждение, приетото за събиране по изп.дело от 200лв. на 100лв.
Актът на ЧСИ по разноските от 02.07.2020г. с
оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и при преценка на представените доказателства по изп.дело е неправилен и следва да бъде отменен по следните
съображения:
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в
чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.
Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на
обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от НМРАВ,
действаща към образуване на изп. дело -изм. ДВ
бр.45/15.05.2010год. след като е постановено Решение №13062 от 03.10.2019год. и
Решение №5419/08.05.2020год. на ВАС, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е от 100лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания минималния размер е ½ от съответните възнаграждения, предвидени
в чл.7, ал.2. В случая единственото
което е осъществено от процесуалния представител на взискателя
адв.Х. е, че е подал молба за образуване на
изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист, като е поискано на
основание чл.18 ЧСИ да определи начина и предмета на изпълнението и му е
възложено да предприеме всички предвидени действия по негова преценка, поради
което на взискателя следва да се присъдят разноските,
които е направил за адвокатско възнаграждение от 100лв. за образуване на изп.дело при действието на чл.10, т.1 НМРАВ в редакцията
към този момент ДВ бр.45/15.05.2020год. Независимо от приложеното адвокатско
пълномощно за адв. Х. и договор за правна защита и
съдействие от взискателя с уговорено адвокатско
възнаграждение от 200лв., платено в брой, за образуване на изпълнителното дело
и с поставена дата 14.05.2010год., същата не е противопоставима
на длъжника, като трето лице, който оспорва
разноските на взискателя, още повече, че
предхожда както датата на издаване на изпълнителния лист от 17.06.2020год.,
така и молбата с искане за образуване на изпълнителното дело от 23.06.2020год.,
поради което следва да се вземе в предвид като достоверна датата към която са
упражнени правата по пълномощното, а именно датата на подаване на молбата за
образуване на изп.дело до ЧСИ и към което е приложено
адвокатското пълномощно и действащата към този момент разпоредба на чл.10, т.1
от НМРАВ.
В срока на
доброволно изпълнение е преведена от длъжника сумата по изп.лист
и в случая не са извършвани други изпълнителни действия, освен да се подаде
молба за образуване на изп.дело, още повече, че в молбата за образуване не е посочен ясно
конкретен изпълнителния способ и е възложено по чл.18 от ЗЧСИ проучване на
имущественото състояние на длъжника. Поради което след като от представителят
на взискателя не са извършвани други действия освен
за образуване на изпълнителното дело, направеното от длъжника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно
след като изпълнителното дело, за което са заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение не се отличава с фактическа и правна сложност, освен
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от адвоката
пълномощник, не са предприети други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, още повече, че длъжникът разполага с имущество да заплати сумата по изп. лист-самата тя за разноски, но са и известни неговите
сметки с оглед на множеството дела по които е страна, а и се плащат сметки за
ТЕ, но и които също така и не са
посочени в молбата, а посочване на начина на изпълнение с оглед на чл.426, ,
ал.2 ГПК е и част от молбата на започване на изпълнението и нейната редовност, необосновано се явява определянето на разноски
в претендирания по изпълнителното дело размер. Още повече, че и не са осъществени
действия от пълномощника на взискателя по защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Предвид гореизложеното направеното от
страна на длъжника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК като основателно
следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение от 200лева следва
да бъдат намалени до минималния
размер, определен съгласно чл.10,
т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г.ДВ бр.45/15.05.2020год., а именно до размер на сумата
100
лв.
Основателна се явява жалбата и по отношение на таксата, начислена от ЧСИ
по т.26 с оглед сумата, която се събира и която
такса с оглед и на редуциране на адвокатското възнаграждение е в размер на 15,56лв. с ДДС с оглед на чл.26,
б.б от ТТР към ЗЧСИ.
Неоснователни са доводите, изложени в писменото възражение срещу жалбата
от взискателя, че е достатъчно да са заплатени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, след като
няма пречки взискателят да упълномощи адвокат и да
уговори и заплати адвокатско възнаграждение по свободно договаряне между клиент
и адвокат, както е в случая и в размер и на по-висок от минималния, но страната- в случая
длъжникът при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат и при отчитане на
действителната фактическа и правна сложност по изпълнителното дело, съдът
следва при съобразяване на обстоятелството, че изп.дело
не се отличава с фактическа и/или правна сложност, като участието на
пълномощника е било само при неговото образуване следва да намали и присъди по-нисък размер на разноските на взискателя.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба с вх.№19611/14.07.2020год. по описа на ЧСИ, подадена от
„Т.С.“ЕАД, постановление за разноските от 02.07.2020год. на ЧСИ по изп. дело №20208600400502 на ЧСИ В.М.,
с рег.№860
на КЧСИ, с
което е отказано на
длъжника намаляване на дължимите
на взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирани от длъжника и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за
заплатено
от взискателя по изп.
дело №20208600400502 на ЧСИ В.М., с рег.№860 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 200 лева на
100 лева и таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника на 15,56лв., с включено ДДС.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.