№ 4551
гр. *****, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110163988 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу М. С. Р. и
Л. С. Р., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно и обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, ул. „**** ******“ № 4, ет. 2, апартамент, аб. № ******. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не
е заплатена дължимата цена. Сочи, че качеството на ответниците на клиенти на
топлинна енергия произтича от притежаваното от тях право на собственост върху
процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответниците му дължат следните суми: ответникът М. С. Р. – сумата от
1682,64 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 214,02 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г., сума в размер на 34,32 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
1
законната лихва за забава от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 7,37 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2021 г. до
17.04.2024 г.; ответника Л. С. Р. сумата от 1682,63 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
214,03 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г.,
сума в размер на 34,31 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.04.2024
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,37 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г.
Ответниците М. С. Р. и Л. С. Р., чрез упълномощения по делото представител
адв. П., в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в който оспорват
претенциите по основание и размер. Поддържат, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците
дължат претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и
за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
2
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема, че не е
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 119,
3
том XXXXXVIII, дело № 11006/1991 г. се установява, че ответниците са придобили
правото на собственост върху процесния имот представляващ апартамент, находящ се
в гр. *****, ул. „**** ******“ № 4, ет. 2, при равни квоти.
Заедно с нотариалния акт, от който се установява принадлежността на правото на
собственост обаче, ищецът е приложил и молба-декларация от Стефан Николов
Руневски за откриване на партида на негово име от 13.11.2001 г. Към този момент
дъщерите му, които са собственици на имота и ответници по делото, вече са били
навършили пълнолетие, поради което няма основание да се счита, че молбата
декларация е подадена от Стефан Руневски от тяхно име, още повече, че това се е
случило десет години след придобиване на имота от тях по силата на дарението.
Няма данни по делото след откриване на партида на името на Стефан Руневски
да са се осъществили нови факти, които да доведат и до промяна на страните по
правоотношението. Въз основа на представената молба-декларация съдът приема, че
облигационната връзка по повод продажбата на топлинна енергия е настъпила с
третото лице – несобственик, което е чрез тази декларация е сключило договор с
ищеца.
Предвид недоказаното правоотношение между страните по делото, исковете
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците. Същите са
претендирали по 400 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство и
по 900 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство, но следва да се
присъди общо такова за исковото и заповедното. Ищецът е релевирал възражение за
прекомерност, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира
за основателно, като същото следва да бъде намалено до сумата от 500 лв. за всяка от
тях.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********
срещу М. С. Р., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1682,64 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сума в размер на 214,02 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г., сума в размер на 34,32 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., както и
сумата в размер на 7,37 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2021
г. до 17.04.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.05.2024 г. по ч.гр.д. № 25106/2024 г. по описа на
СРС, 56 състав.
4
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
******** срещу Л. С. Р., ЕГН ********** положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 1682,63 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от
25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 214,03 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2022 г. до 17.04.2024 г., сума в размер на 34,31 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 25.04.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 7,37 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.05.2024 г. по ч.гр.д. № 25106/2024 г. по
описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да
заплати на М. С. Р., ЕГН ********** сумата от 500 лв., представляваща разноски за
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да
заплати на Л. С. Р., ЕГН ********** сумата от 500 лв., представляваща разноски за
исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5