и за да се произнесе взе предвид следното : С решение № 53/10.01.2009 г., постановено по гр.д. № 26/2008 г., Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от Алексей Хубенов Саров от с. Падина, против Красимир Христов Саров от с.с., иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника направените от него в производството разноски в размер на 500 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението, изцяло, ищец Алексей Хубенво Саров, въззивна жалба. В жалбата се твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. В жалбата се излагат съображения Жалбодателят твърди, че решаващият съд стигнал до неправилни правни изводи поради това, че не обсъдил подробно всички приети по делото доказателства. Основният довод, който жалбодателят излага в този смисъл, е това, че съдът неправилно бил приел, че протоколно решение №32016/06.05.1993г. на Поземлена комисия, гр.Ардино, било в сила, защото същото било отменено с Решение от 28.05.1993г., постановено по гр.дело №48/1993г. по описа на Районен съд, гр.Ардино. Предвид изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени изцяло постановеното решение, вместо което да постанови ново такова, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. В постъпилия в срок по делото отговор на въззивната жалба, депозиран от ответника в първоинстанционното и в настоящото въззивно производство, се изтъква, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение било съобразено с важимите за случая норми, съобразено с доказателствата по делото и било постановено при напълно изяснена фактическа и правна постановка. В този смисъл моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание, жалбодателят А.Саров, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения. В съдебно заседание, ответникът по жалбата Кр. Саров, чрез процесуалния й представител ,оспорва същата. Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. Първоначално компетентният първоинстанционен съд е бил сезиран с искова молба с посочено в нея правно основание - чл.124, ал.4 от ГПК. След като правилно обаче съдът е констатирал, че в исковата молба се излагат съображения и досежно иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК, е оставил исковата молба без движение и е дал надлежен срок за поправяне на допуснатите в нея нередовности, а именно ищецът да конкретизира петитума на иска си. Ищецът е поправил допуснатите в исковата молба нередовности, като е конкретизирал своето искане като такова с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК. Решаващият съд с оглед извършената конкретизация е приел за разглеждане предявеният надлежно в производството, иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК. Съдът правилно е очертал правната рамка на предявения иск и в мотивите на своя съдебен акт, предмет на въззивна проверка в настоящото производство, е обсъдил същия. Обаче в диспозитива на своето решение /върху който диспозитив единствено и само се разпростира силата на присъдено нещо/, съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, като го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Изложеното до тук води до извода за порочност на атакувания съдебен акт и по-точно до такава, посочена в разпоредбата на чл.270, ал.3, предл.ІІІ от ГПК.Предвид изложеното следва да се обезсили постановеното решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 предл.ІІІ от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 53/10.01.2009 г., постановено по гр.д.№ 26/ 2008 г. по описа на Ардинския районен съд. ВРЪЩА делото на компетентния Ардински районен съд, за произнасяне по предявения иск. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2. |