№ 150
гр. Видин, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря Оля В. Паскова
в присъствието на прокурора Р. Илк. П.
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320102603 по описа за 2021 година
Молителят В. Б. посочва в молбата, че по волята на баща си е кръстен с
името В., тъй като баща му мечтаел да живее във Валенсия. Излага че от
раждането си до настоящия момент бабата му, дядо му, родителите му и
приятелите му се обръщат към него с името А. и с това име е известен в
обществото. Поддържа, че с името, което носи по акт за раждане е обект на
непрекъснати подигравки. Твърди, че никой не се обръща към него с
кръщелното му име, съгражданите и приятелите му го наричат А., а
подигравателно се обръщат към него с прозвищата „испанчето“,
„италианчето“, „жабарчето“. Сочи, че от няколко години живее в Германия и
нито работодателят му, нито гражданските власти, нито немските му познати
и колеги го приемат като българин. Всички смятат, че е с испански или
италиански произход. Излага, че семейството му и съпругата му се обръщат
към него с името А., което име баба му и дядо му са му дали при раждането.
Твърди, че двойното име – А., с което всички се обръщат към него и името по
акт за раждане – В. му създава дискомфорт и често е длъжен да дава
обяснения за истинското си име и причините да има две имена. Молителят
посочва, че очаква дете и не иска децата му да носят името, с което е записан
в акта си за раждане. Поддържа, че е българин и иска да носи българското
име А., това с което е известен в гр. Видин и с което име се обръщат към него
1
роднините и приятелите му. Твърди, че името В. е осмиващо и го прави обект
на подигравки, сочи, че е българин и не иска името му да се свързва с
произход от друга държава.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да допусне промяна в
собственото му име от В. на А., с което име е известен в обществото.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание молителят чрез
процесуалния си представител подържа предявената молба и моли същата да
бъде уважена.
Представителят на заинтересованата страна Районна прокуратура -
Видин изразява становище за основателност на молбата.
Представителят на заинтересованата страна ОБЩ. в съдебно заседание
оспорва молбата и не поддържа становището за основателност на същата,
дадено в писмения отговор. Сочи, че молителят променил фамилното си име
с това на своята съпруга преди два месеца, а сега иска да промени и
собственото си име и това обстоятелство било съмнително и счита, че не
следва да се допуска исканата промяна на собственото име на молителя.
От събраните по делото доказателства Съдът прие за установена
следната фактическа обстановка: Видно от представеното по делото
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0050/26.01.1999 г. на Община - Видин, имената на молителя са В.К. Б.. По
делото от заинтересованата страна ОБЩ. е представена справка от НБД
„Население“, от която е видно, че молителят е променил фамилното си име от
Б. на С. на 30.08.2021 г. В съдебно заседание е разпитана бабата на молителя –
Мери Иванова Маркова, която в показанията си сочи, че внукът й В. бил
кръстен на песен, която се казва Валенсия, но от както се е родил всички го
наричат А., и на училище го наричали така, приятелите и съпругата му също.
Показанията кореспондират с фактическата обстановка, поради което
Съдът ги кредитира, като им дава вяра.
При така установеното от фактическа страна Съдът намира иска за
основателен, по следните съображения:
Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава
от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на
субективни права /чл. 1, ал. 3 от ЗГР/. В чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация са посочени общите предпоставки, при които се
2
допуска промяна в елементите на името - собствено, бащино или фамилно -
когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни
обстоятелства налагат това.
Съдът намира, че обстоятелствата, на които се позовава молителя, се
обхващат от последната хипотеза на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, а именно:
наличие на важни обстоятелства, налагащи промяна на фамилното му име.
Предявеният от молителя иск е иск за промяна на собственото име,
който намира правното си основание в чл.19, ал.1 от ЗГР и се развива в
производство по чл. 530 и сл. от ГПК. Предвид обстоятелството, че
физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите
правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това
произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за
промяна са строго определени от закона и се допускат само при определени
обстоятелства. Името е призвано да обезпечи и определени обществени
функции, в това число и да индивидуализира личността при участието й
социалния живот. Юридически то е уредено с императивни правни норми.
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части -
собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при
различни условия на социално общуване. Правото на иск, като субективно
право и като средство за правна защита се предоставя на правният субект,
който реално и ефективно може да постигне удовлетворяване, осъществяване
и задоволяване на индивидуалните права, които действително притежава и
които са признати от правна норма. Няма спор, че молителят е носител на
субективното право на иск за промяна на имената по съдебен ред /в този
смисъл е и Решение № 256/29,04,2004 г. по гр.д. № 513/2003 г., ІІ г.о. на ВКС/.
Самото име е словесно наименование, чието притежаване е
административно задължително за всяко физическо лице – чл. 8, л. 1, т. 1 от
ЗГР, като начинът на образуването му се регламентира императивно в чл. 12
и сл. от ЗГР, като възможности за свободен избор и промяна съществуват
предимно по отношение на собственото /личното/ име. В съдебната практика
се приема, че собственото име е част от личното самоопределяне на всяко
лице, поради което субективното му желание да носи определено собствено
име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и
обуславя промяната на това име /в този смисъл е например Решение №
3
19/08,02,2012 г. по гр.д. № 486/2011 г., III г.о. на ВКС/.
Важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно
или неподходящо. Лично и обществено значимите обстоятелства, че
приятелите на молителя се обръщат към него с подигравателни прозвища,
както и че същият не желае името му да се свързва с произход от друга
държава, несъмнено са свързани с личното и етническо самоопределяне на
физическите лица.
Посочените обстоятелства се преценяват от съда като важни такива, по
смисъла на чл. 19 от ЗГР, и съответно даващи основание за допускане на
исканата промяна в собственото име на молителя.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собственото име на В.К. , ЕГН: **********, от
гр. Видин, ул. „Чайка“ № 53,а именно: от В. на А., като за в бъдеще ще носи
като собствено и лично име –името А. .
След влизане на Решението в сила, препис от него да се изпрати на
Община - Видин за отбелязване в акта за раждане и в регистъра на
населението за допусната промяна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4