РЕШЕНИЕ
№ 2134
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120100241 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от всеки
двама измежду ****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ****, против С.
Б. Т., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул. ***, с която се
претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 3432/08.10.2024 г. по ч.гр.д. № 6823/2024 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 000 лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № 298006 от 09.04.2019 г., сключен
между „Сити Кеш“ ООД и ответницата, вземанията по който са прехвърлени на
ищцовото дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2024 г. до изплащане
на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това
число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на договорно правоотношение между ответницата и „Сити Кеш” ООД по
сключения между тях договор за потребителски кредит, при спазване на изискванията
на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, с който бил предоставен паричен заем в размер на 1 000 лева, платими в
1
срок до 09.10.2019 г. Анализират се уговорките по договора, както и неизпълнението
на задължението на ответницата да върне в уговорения срок предоставения й паричен
заем от 1 000 лв. Твърди се, че вземането е изискуемо и не е изплатено на падежа, като
съобразно уговорките между страните е дължима търсената в настоящото
производство главница. Впоследствие вземанията на кредитора по договора са
прехвърлени в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023 г., за което бил надлежно уведомен по
ел. адрес, а при условията на евентуалност с получаване на исковата молба и
приложенията към нея, сред които и уведомлението за цесията, изходящо цесионера,
надлежно упълномощен за това от цедента.
Правното основание на предявеният иск е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с
чл. 79 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител адвокат И. Ц., с който иска се оспорва като
неоснователен, като се сочи, че липсва надлежно уведомяване за извършената цесия,
като излага обстойно доводите си в тази насока. Депозира и възражение за изтекла
погасителна давност.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Съгласно представения договор ответницата и „Сити Кеш” ООД са сключили
договор за паричен заем кредирект № 296006 на 09.04.2019 г., съгласно който
ответницата е получила сумата от 1 000 лв., като липсва своевременно оспорване на
документа. Сумата подлежи на връщане в срок 09.10.2019 г. на шест вноски, от които
първите две с падеж на 09.05.2019 г. и 09.06.2019 г. в размер на по 33. 38 лв. –
включващи задължения за договорна лихва и още 4 вноски съответно с падеж на
19.07., 19.08., 19.09. и 19.10.2019 г. от по 271. 20 лв. – включващи задължения за
договорна лихва и главница. Уговорения ГПР е в размер на 48. 12 %, при ФГЛП от
40.05 %. Общият размер на плащанията по договора за главницата и договорната
лихва възлиза на 1 151. 56 лв.
Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от
2
05.04.2023 г. и приложение към него, идентифициращо вземанията, по силата на който
договор кредитора "Сити Кеш“ ООД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца
по делото – "АПС БЕТА България" ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното
вземане към ответницата. Наред с това по делото е представено и пълномощно,
съгласно което цесионера е изрично уведомен от цедента да уведомява длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията от негово име.
Не се твърди и установява ответницата да е извършвала плащания по договора,
като по данни от кредитора „Сити Кеш“ ООД плащания не са постъпвали.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: наличието на валидно договорно отношение между ответницата
и „Сити Кеш“ ООД по сключен между тях договор за предоставяне на заем,
изпълнение на задълженията на кредитора по него т.е. предоставянето на ответника на
сумата от 1 000 лева, както и момента и начина, по който това е сторено, дължимостта
на търсените от ответника суми, съгласно договора, ведно с техния размер, наличието
на валиден договор за цесия за процесните вземания и надлежно уведомяване на
длъжника за прехвърляне на вземането. В тази връзка се установява, че сумата от
1 000 лв. е била предоставена на ответницата чрез Изипей и усвоена от нея. Предвид
наличието на потребителската защита, за която съдът следи служебно, заповедният
съд е отхвърлил заявлението досежно другите претендиране суми от заявителя –
договорна лихва и мораторна такава, като изложените доводи за недействителност на
договора се споделят и от настоящия съдебен състав. При това обаче дори и договорът
за потребителски кредит да е недействителен съгласно ЗЗП, то отново съгласно закона
се дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. в случая на сумата от 1 000
лв., за която няма данни да е била заплатена в полза на цедента, нито в полза на
цесионера. Досежно цесията и взържанията на ответната страна във връзка с нея
следва да се да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява
легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси изпълнение на
вземането си. Относимата нормативна уредба и по-конкретно разпоредбата на чл. 99
от ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за
което е задължен да уведоми длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на
който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на
договора, който е консенсуален и неформален, настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
3
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В
процесния случай действително в § 5 „Прехвърляне/цедиране е предвидено, че
цедентите предоставят пълномощно, упълномощаващо цесионерът да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания –
приложение към договора. Действително няма пречка да е налице подобно
упълномощаване, като по делото е представено съответно пълномощно, както и
уведомителното писмо, като за последното липсват доказателства да е достигнало до
ответницата. Независимо, че липсват доказателства уведомлението да е получено от
длъжника преди завеждане на делото, същите са приложени към исковата молба, която
ведно с всички приложения към нея се счита за редовно връчена на основание чл. 47,
ал. 5 от ГПК. С оглед на това и предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК ответницата
следва да се приеме за надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на
вземанията. Без значение е и фактът, че ответницата не е получила лично
уведомлението за цесията, а чрез особения си представител. Същият е назначен да я
представлява изцяло в производството именно поради факта, че ответницата не е
могла да бъде открита след извършени многократни процесуални усилия за това.
Представителството предполага извършването на процесуални действия вместо
ответницата, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва да бъде
зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник, ВКС се е произнесъл с Решение №
198/18.01.2019г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от
настоящия състав. Наред с това и ответницата се счита за редовно уведомена предвид
законна фикция по чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При това положение следва да се разгледа и депозираното възражение за
изтекла погасителна давност. Заявлението по чл. 410 от ГПК е входирано в съда на
07.10.2024 г., при което и съобразно уговорките по договора, се налага извода, че към
тази датата не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, само досежно
последната вноска с падеж на 19.10.2027 г., която включва задължение за плащане на
главница в размер на 262. 43 лв. съобразно уговорения падеж на останалите вноски
към тази датата за същите е изтекла петгодишната погасителна давност. Липсват
данни и твърдения за обявена предсрочна изискуемост, за да се приеме, че падежът
досежно тях е настъпил в друг момент, различен от уговорения в договора падеж,
както и данни и твърдения за прекъсване на давността.
При това иска се явява основателен относно главница в размер на 262. 43 лв.,
като следва да се уважи до този размер и съответно да се отхвърли за горницата над
уважения размер до пълния заявен такъв от 1 000 лв. Основателна се явява и
акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК на 07.10.2025 г. върху уважената част от главницата до окончателното й
изплащане.
4
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените разноските в заповедното производство в
размер на 9.80 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените
указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
бъдат присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да му заплати сумата от 91.85 лв., съобразно уважената част от исковете, от
направените по делото разноски за заплатена държавна такса от 50 лв.,
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и възнаграждение за особения
представител в размер на 200 лв.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 101. 65 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че С. Б. Т., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. Бургас, ул. ***, дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от всеки двама измежду
****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ****, част от сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3432/08.10.2024 г.
по ч.гр.д. № 6823/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 262.
43 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем кредирект №
298006 от 09.04.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и С. Б. Т., вземанията по
който са прехвърлени на „АПС БЕТА България“ ЕООД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху
горната главницата, считано от 07.10.2024 г. до изплащането й, като отхвърля иска за
главница за горницата над уважения размер от 262. 43 лв. до пълния заявен размер от
1 000 лв., поради погасяването му по давност, ведно със законна лихва за забава върху
отхвърлената главница от 07.10.2024 г.
Осъжда С. Б. Т., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ул.
***, да заплати на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от всеки двама измежду ****, сумата от 101. 65
лв. /сто и едни лева и 65 ст./. за направените по делото разноски, от които 9. 80 лв. по
ч.гр.д. № 6823/2024 г. и 91. 85 лв. за настоящото гр.д. № 241/2025 г., двете по описа на
БРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския
5
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6