РЕШЕНИЕ
№ 2112
гр. Бургас, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА В.А
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА В.А Гражданско дело
№ 20252120103034 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „КРЕДИТО” ООД против Х. С.
В. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по
Индивидуален договор за потребителски кредит № ***/15.07.2024 г.: 800 лв. - главница,
51,66 лв. – лихва за забава, дължима за периода 30.08.2024 г. – 18.02.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 1171/2025 г. по описа на БРС. Претендира се установяване дължимостта и на присъдените
разноски в заповедното производство, но тези разноски не могат да бъда предмет на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а същите следва да бъдат присъдени от исковия съд
съобразно чл. 78 от ГПК. Моли се да бъдат присъдени на ищеца направените разноски в
исковото производство. Ищецът твърди, че между него и ответника е бил налице договор за
паричен заем № ***/15.07.2024 г., сключен от разстояние при условията на ЦПФУР и
ЗЕДЕП, с падеж 29.08.2024 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в
размер на 800 лв. Описан е начинът на сключване на договора. Твърди се, че заемната сума е
била изплатена незабавно на ответника, т.е. кредиторът е изпълнил задължението си по
договора, но ответникът не е извършил никакви плащания по договора и не е върнал
дадената му в заем сума. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок, в който е оспорил иска като
неоснователен. Твърди, че не е сключвал договор от разстояние с ищцовото дружество,
както и че не му е предоставяна процесната сума, съответно между тях няма облигационна
връзка. Твърди също така, че не се е регистрирал в електронната платформа на „КРЕДИТО“
1
ООД, не притежава имейл, няма компютърни умения, не работи с компютър и не е
получавал СМС на телефона си. Заявява също така, че не ползва посочения от ищеца
телефонен номер и няма сключен договор с мобилен оператор за такъв номер. Ответникът се
явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа отговора и моли
искът да бъде отхвърлен, не са ангажирани доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В заповедното производство по ч.гр.д. № 1171/2025 г. на БРС, с което е сложено
началото на настоящото исково производство, е представен (в електронен вариант, без да е
разпечатан на хартиен носител) Индивидуален договор за потребителски кредит №
***/15.07.2024 г. с посочени в него страни: „КРЕДИТО“ ООД – кредитор и Х. С. В. –
кредитополучател, при следните условия и параметри: общ размер на кредита - 800,00 лв.,
лихвен процент по кредита - 0,00 %, годишен процент на разходите - 0,00 %, лихва - 0,00 лв.,
такса експресно разглеждане - 278,87 лв., брой погасителни вноски - 1, дата на падеж -
29.08.2024 г., обща стойност на плащанията - 1078,87 лв., срок на кредита - 45 дни. Върху
договора липсват подписи на сключилите го лица, като ищецът твърди, че договорът е бил
сключен от разстояние при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП.
Съгласно съдържащата се в чл. 6 от ЗПФУР легална дефиниция на понятието
„Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние“, такъв е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти във връзка
със сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно:
че доставчикът на услугите е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от ЗПУФР, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор, като доказателствената тежест за доказване на тези обстоятелства е възложена
изцяло върху доставчика на услугите, какъвто е ищецът в настоящото производство.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В настоящия случай ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи
валидно сключване между него и ответника на гореописания договор за потребителски
кредит от разстояние, съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП.
Като доказателство е представена разпечатка от електронна поща – електронно
съобщение (без дата), озаглавено „Документи за потвърждаване на искане за кредит“,
съдържанието на което има характера на предложение за сключване на договор за кредит,
2
отправено от кредитор до кредитополучател. Този имейл е изпратен от ел. адрес
***@credito.bg до ел. адрес ***@abv.bg, за който се твърди, че е ползван от ответника, но
ответникът е оспорил това твърдение, а ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на това, че ел. адрес ***@abv.bg е бил ползван
именно от ответника към датата на твърдяното сключване на процесния договор за кредит
от разстояние.
От съдържанието на горепосочения имейл е видно също така, че адресатът му, за
който се твърди, че е ответникът - в качеството на кредитополучател, е следвало да изрази
съгласие за сключване на договора чрез активация на съдържащ се в съобщението линк,
озаглавен „Потвърди проектодоговор“, след което на посочен от него телефон е следвало да
получи код, служещ за електронен подпис, с който да подпише приложения проекто-
договор. По делото обаче не са представени от страна на ищеца никакви доказателства за
изпълнение от ответника на така описаната в електронното съобщение процедура по
сключване на договора, а именно активация на горепосочения линк, последващо получаване
на код на посочен от потребителя (в случая ответника) телефон и подписване от негова
страна на проекто-договора чрез този код.
По делото са представени и други доказателства – всички съставени от ищеца, но в
нито едно от тях не се съдържа насрещно изявление на ответника, с което той да е изразил
воля и да е дал съгласието си за сключване на процесния договор за кредит. С оглед на това
съдът намира за недоказано твърдението, че между ищеца и ответника е бил сключен
посочения в исковата молба договор за потребителски кредит от разстояние.
На следващо място съдът намира за недоказано и обстоятелствата, че ответникът е
предал на ищеца, както и че последният е получил сумата от 800 лв. – главница по
твърдяния договор за потребителски кредит от разстояние. В тази връзка е представена
разписка за извършено плащане – платежно нареждане от 15.07.2025 г., съгласно която
ищецът е превел по сметка на ответника в „П**“ сумата от 800 лв. Липсват обаче
доказателства ответникът да е получил реално тази сума. С оглед на това и тъй като
договорът за заем е реален, т.е. за сключването му е необходимо заемната сума да е
предадена от заемателя и получена от заемополучателя, а в случая липсват доказателства за
това, съдът намира, че е налице допълнително основание да се приеме, че страните по
делото не са били обвързани от посоченото в исковата молба облигационно
правоотношение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца сумите,
които са предмет на издадената по ч.гр.д. № 1171/2025 г. на БРС заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Ето защо предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените разноски по делото, които са в размер на 500 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТО” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С***, р-н ****, против Х. С. В., ЕГН **********, от гр. Б**, кв. ***, иск за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Индивидуален
договор за потребителски кредит № ****/15.07.2024 г.: 800,00 (осемстотин) лв. - главница,
51,66 лв. (петдесет и един лв. и шестдесет и шест ст.) – лихва за забава, дължима за периода
30.08.2024 г. – 18.02.2025 г., както и законната лихва върху главницата от 800 лв., считано от
19.02.2025 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед №
561/19.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 1171/2025 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „КРЕДИТО” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С**,
р-н ***, да заплати на Х. С. В., ЕГН **********, от гр. Б**, кв. ***, сумата от 500,00 лв.
(петстотин лв.), представляваща направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4