Решение по дело №5431/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1071
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 12 октомври 2023 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20183110105431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

…………./02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5431 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от П.С.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата 8519 лв., представляваща стойността на начислена за периода от 09.02.2017г. до 08.02.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в ****, кл. № ****, аб. № ****, за което е издадена фактура № ****/27.03.2018г..

Ищецът твърди, че е наследник на С.К.С., поч. на 16.08.2004г., който е бил потребител на ел.енергия за обект на потребление в ****, кл. № ****, аб. № ****. След неговата смърт имотът се полза от ищеца. Получил уведомление от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при която било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание чл. 50 ПИКЕЕ сметката за използвана ел.енергия е коригирана, като е начислена посочената сума. През периода на корекцията е заплащал дължимата ел. енергия. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него Е.с. АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че между наследодателя на ищеца и ответника е била налице облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията си по нея е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на потребление, находящ се в ****, кл. № ****, аб. № ****. Твърди се, че фактурата е издадена за реално потребена ел. енергия в периода от 09.02.2017г. до 08.02.2018г.. При извършената на 08.02.2018г. проверка в присъствието на свидетели е установено, че в регистър 1.8.3 има натрупани показания. Отчетени са следните показания: 1.8.1 – 9796 квтч; 1.8.2 – 4612 квтч; 1.8.3 – 49558 квтч. Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. При съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. При извършената от БИМ експертиза е констатирано неправомерно въздействие върху СТИ – при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 49558 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ бр.98/12.11.2013г./. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните наличието на договорни отношения между тях за доставка на електроенергия за обект, находящ в ****, кл. № ****, аб. № ****.

От представения по делото Констативен протокол №****/08.01.2018г. се установява, че на 08.02.2018г. длъжностни лица на „Е.п.м.” АД са извършили проверка на електромер с фабричен № ****, обслужващ обекта на ищеца. Видно от същия протокол е, че служителите на „Е.п.м.” АД са установили, че електромерът е отчел потребление в тарифен регистър 1.8.3. - 049558. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, съхранен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба **** и е подменен с нов.

От Констативен протокол от БИМ №***/16.03.2018г. се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е  наличие на преминала енергия в тарифа 3 – 049558.7 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики.

Въз основа на констатациите от проверката ответното дружество е съставило Становище за начисляване на електрическа енергия от 23.03.2018г. г., като за периода от 09.02.2017г. до 08.02.2018г. е начислено допълнително количество енергия от 49558 квтч. Издадена е Фактура № ****/27.03.2018г. на стойност 8519 лв. с ДДС.

Представен е Протокол №***/ 23.10.2017г. за монтаж на електромер с фабричен №**** за обект, находящ се в ******кл. №****, абонатен №****, в който е отразено, че електромерът е монтиран с нулеви показания.

           От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема на СТИ. Начисленото количество от 49558 квтч не е от редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на сметка. Липсват доказателства /прочетена информация/ за наличието на показания в регистър 1.8.3 на хартиен носител и точно в коя часова зона е отчетено това количество енергия.

От представените Талон с клиентски и абонатен номер  от 25.01.2019г.;  Констативен протокол №***/29.01.2019г.; Нотариален ***.; Удостоверение за наследници №***/17.11.2009г.; Декларация с нотариална заверка от 06.06.2018г.; Декларация с нотариална заверка от 05.06.2018г.; Заявление №***/25.01.2019г.- 2бр.; Уведомление от П.С. по имейл; Фискален бон -2бр. се установява, че ищецът е наследник на С.К.С., поч. на 16.08.2004г. и единствено той от останалите наследници ползва обекта на потребление.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца отрицателен установителен иск. Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена стойност на потребена ел. енергия.

По отношение на процесуалната допустимостта на предявения отрицателен установителен иск след като е извършено плащане преди подаване на исковата молба и ищецът разполага с възможност да води осъдителен иск следва да се отбележи, че ищецът разполага с правото да прецени каква степен на защита на субективните си права ще потърси от съда – само установяване недължимостта на вземането на ответника или по-силната степен на защита включваща и осъждане ответникът да му върне платените без основание суми. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Установяването недължимостта на вземането с влязло в сила съдебно решение би лишило ответното дружество от възможността да твърди, че го е получило въз основа на годно правно основание, тъй като то ще е обвързано от пределите на силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск, което само по себе си съставлява правен интерес от предявения установителен иск, дори и след извършеното плащане. Между страните съществува спор относно дължимостта на сумата на твърдяното от ответника основание и за ищеца е налице правен интерес да установи недължимостта на вземането. Отделно от това с Решение № 767/21.06.2019г. по в.гр.д.№ 734/2019г. по описа на ВОС е обезсилено постановеното по настоящото дело Решение № 809/26.02.2019г. и делото е върнато на ВРС за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск, а не е прекратено производството по приет за процесуално недопустим иск, като твърденията на страните и доказателствата по делото не са променяни след постановяване на въззивното решение. Тъй като е разгледан един напълно различен от първоначално предявения иск /по основание и петитум/, то делото е върнато за ново разглеждане от същия състав, който не е формирал мотиви по иска, който е предмет на спора.

В този смисъл исковата претенция, такава каквато е първоначално предявена, следва да бъде приета за процесуално допустима и разгледана от настоящия състав на съда.

В тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия реално е доставено в обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично годно средство за търговско измерване.

Поради спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).

В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.

С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите условия начин.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 08.02.2018 г., тоест след тяхната отмяна.

Действие към посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.

Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.

Дори да се възприеме изцяло тезата изложена в Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д.№ 2991/2018г. по описа на ВКС, III г.о., че е възможно извършване на законосъобразна корекция на сметка за потребена ел. енергия при действието само на нормите на чл.48-51 ПИКЕЕ, то отново не може да се приеме, че ответното дружество е доказало по изискуемия от закона начин основанието, на което претендира дължимостта на процесната сума.

Ответното дружество не установи по безспорен начин претендираното количество ел. енергия да е действително доставено до имота на ищеца, както и не доказа наличието на виновно поведение на потребителя – извършено от него или в негова полза вмешателство.

След отмяната на разпоредбите на чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ /отм./, за оператора липсват разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от установеното. След като съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ установяването на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия следва да е уредено в правила, приети от комисията по предложение на енергийните предприятия и такива, към момента на проверката на измервателните системи на ищеца, извършена от служители на „Е.п.м.“ АД на 08.02.2018г. липсват, то случаят на неточно измерване в обекта му е установен по незаконосъобразен начин.

Предвидените в чл. 48-51 от ПИКЕЕ хипотези на случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството ел. енергия от операторите на съответните мрежи, предпоставят предхождащо ги правомерно установяване на конкретните случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно приети и действащи правила за целта по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. При действието на такива /в периода от 12.11.2013г.-14.02.2017г./ законосъобразността на извършеното преизчисление на количеството ел. енергия за минал период е обусловена от спазване на правилата за установяване на случая на неизмерване/неточно измерване по чл. 47 вр. чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ /отм./ При липса на приети и действащи правила към релевантния момент на проверката в обекта на ищеца, извършеното преизчисление на количеството ел. енергия за минал период въз основа на неправомерно установен случай на неточно измерване, се явява незаконосъобразно и непротивопоставимо на потребителя /Решение по въззивно гражданско дело № 37 по описа за 2019г. на ВОС; Решение по възз.гр.д. № 1690/2019г. на ВОС; Решение по възз.гр.д. № 1794/2019г. на ВОС/.

За пълнота следва да се посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год., са отменени и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ.

По изложените съображения съдът намира, че ответника не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 340.76 лв. за заплатени държавни такси в съответствие с представения списък по чл.80 ГПК и приетите по делото писмени доказателства. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството, което съдът определя на 755.95 лева. Възнаграждението по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се определя от съда, а не от лицата получили безплатна правна помощ. Останалите претендирани от ищеца разноски не подлежат на присъждане в настоящото производство. Не следва да се присъждат и разноски в полза на ответника. Съгласно чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата касае само правомощието на съответната инстанция да се произнесе по искането за разноски с оглед изхода на правния спор и в рамките, очертани от установените в чл.78 ГПК правила. В случая с постановеното от въззивния съд решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд по предявения иск и делото е върнато на ВРС за ново разглеждане, т.е. не са налице предвидените в чл.78, ал.1, 3 и 4 ГПК хипотези – спорът не е решен по същество /в който случай ответникът би имал правото на разноски съобразно отхвърлената част от иска, а ищецът съобразно уважената част/, нито производството по делото е прекратено/Определение №83/25.03.2016 по дело №1020/2016 на ВКС, ГК, I г.о./.

Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р    Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.С.С., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на „Е.п.п.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 8519 лв., представляваща стойността на начислена за периода от 09.02.2017г. до 08.02.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в ****, кл. № ****, аб. № ****, за което е издадена фактура № ****/27.03.2018г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 340.76 лв. разноски по делото за заплатени държавни такси, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.В. *** сумата от 755.95 лева, представляваща дължимо възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: