РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110135288 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “фирма” ЕАД
срещу А. Д. Г. и К. Д. Д. за заплащане на дължими суми, в условията на
разделна отговорност при равни квоти, както следва: А. Д. Г. с ЕГН
********** и адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * ½
част, а именно: сума в общ размер на 390.49 лв., от която 340.16 лв. -
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и
50.33 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 13.05.2021 г. и К. Д. Д. с
ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.
** - ½ част, а именно: сума в общ размер на 390.49 лв., от която 340.16 лв. -
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и
50.33 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 13.05.2021 г., за
топлоснабден имот в с адрес: гр. С., ж.к. Л., бл. *, вх.*, ет. *5, ап. *, аб. № ***.
Ищецът твърди, че за потребителите на топлинна енергия за битови
1
нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от тях.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца,
които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В
същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а
именно - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми
в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането
на последния ден от месеца, същият изпада в забава за изплащането на
съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал
доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия с „фирма” ЕООД, гр. София съгласно
закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника А. Д. Г., чрез особения
представител адв. Г. М., е депозирала отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника К. Д. Д., чрез особения
представител адв. М. В., е депозирала отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните по делото. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
2
Третото лице – помагач „фирма” ЕООД, намира, че за процесния
период не е извършвало услугата дялово разпределение за имота на
ответниците.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Отговорността на ответниците по делото се ангажира в качеството им
на законни наследници на Д. И. Г.. По отношение на собствеността на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * е
представен договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 от ЗТСУ на 23.12.1983 г., от който е видно, че собствеността е придобил
купувача - Д. И. Г.. Видно от представеното удостоверение за наследници
изх. № РЛН22-УГ51-3963/17.03.2022 г., издадено от СО – Район *, законни
наследници на Д. И. Г. са дъщерите му А. Д. Г. и К. Д. Д.. Затова съдът
намира, че се установи наличието на договорно правоотношение по доставка
на ТЕ между страните по делото, доколкото ответниците са собственици на
процесния имот при равни квоти – по ½ ид.ч. за всяка от тях.
Установява се, че на 09.08.2002 г. между ЕС на процесната сграда и
„фирма” ЕООД, е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост в гр. С. /на основание Общи условия, одобрени от ДКЕВР/.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение
съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и
разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната
уредба. За процесния период топлинен счетоводител е дружеството „фирма“
ООД, според уточнение на вещото лице в открито съдебно заседание.
Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ, както
и съответните изравнявания за периоди по ФДР. Топлинният счетоводител е
извършил дялово разпределение съобразно действалите Наредби за
топлоснабдяване. В имота на ответника не е имало отоплителни тела, а само 1
бр. водомер за топла вода. ТЕ е начислявана по реален отчет на уредите.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
3
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответниците не са заплатили исковите суми, като
неплатената сума за ТЕ, начислени от ищеца по фактури и след корекции по
изравнителни сметки, е в размер на претендираните от ищеца сума 740.60 лв.
за главница и 164.96 лв. лихва за забава, а при съобразяване на тригодишната
погасителна давност – 405.81 лв. за главница и 61.65 лв. за законна лихва.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е частично основателен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
4
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Налице са данни за собственост на имота за ответниците, както беше
посочено по – горе.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Директ“ ООД, според
уточнение на вещото лице в открито съдебно заседание.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът
кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на
дължимите суми, доколкото това вещо лице е отчело корекциите. В тази
връзка съдът ще следва да разгледа направеното в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност от ответниците А. Д. Г. и К. Д. Д..
Доколкото в случая се касае за периодични плащания, които според
разпоредбата на чл. 111, б.в от ЗЗД, се погасяват с тригодишна давност, съдът
намира, че вземанията за периода преди 21.06.2018 г. са погасени по давност,
предвид депозираната искова молба на 21.06.2021 г., като съобразно
установените квоти и след приспадане на погасените по давност суми
исковете за главница за ТЕ, които не са погасени по давност са в размер на
405.81 лв. за главница. До пълния предявен размер исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
5
вещо лице е отчело корекциите. В тази връзка съдът ще следва да разгледа
направеното в отговора на исковата молба от ответниците А. Д. Г. и К. Д. Д.
възражение за изтекла погасителна давност. Доколкото в случая беше
направен извод за наличие на погасени по давност вземания за главница и
доколкото вземането за лихва е акцесорно, то размерът на дължимите суми за
лихви, видно от заключението на вещо лице по ССЕ са в размер на 61.65 лв.
за законна лихва. До пълните предявени размери исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 1 023 лв., представляващи
държавна такса, депозити за особени представители, вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ответниците не са
представили доказателства за направени разноски, а и не са претендирали
заплащането на такива разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. Г. с ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ж.к.
Люлин 1, бл. 22А, ет. 1, чрез особения представител адв. Г. М., да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”**"
№*, сумите 202.91 лв. - главница за консумирана топлинна енергия за
периода от 21.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 21.06.2021 г.
до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 340.16 лв. и за периода 01.05.2017 г. – 20.06.2018 г. и да
заплати сумата 30.81 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до
13.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50.33 лв.,
за топлоснабден имот в с адрес: гр. С., ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, аб. №
***.
ОСЪЖДА К. Д. Д. с ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ул. * № *,
ет. *, офис *, чрез адв. М. В., особен представител, да заплати на „фирма”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”***” № *,
сумите 202.91 лв. - главница за консумирана топлинна енергия за периода от
6
21.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба 21.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 340.16 лв. и за периода 01.05.2017 г. – 20.06.2018 г. и да
заплати 30.81 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 13.05.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50.33 лв., за
топлоснабден имот в с адрес: гр. С., ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *.
ОСЪЖДА А. Д. Г. с ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ж.к. *, бл. *,
ет. *, чрез особения представител адв. Г. М. и К. Д. Д. с ЕГН **********, със
съд. адрес гр. С., ул. * № *, ет. *, офис *, чрез адв. М. В., особен представител,
да заплатят на „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул.”***” №*, разноски в размер на 1 023 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„фирма" ЕООД, гр. С., ул. П*** № *, ет. *.
Банкова сметка на „фирма" ЕАД, по която може да бъде платено
вземането - IBAN BG48SOMB91301011253302.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7