№ 1420
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20241100900553 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.07.2022 г. между ответника като възложител и ищеца като
изпълнител бил сключен договор № VII-6-9, с предмет доставка – „Ежедневно приготвяне и
доставяне на готова кухненска продукция за нуждите на МБАЛ „Л.“ ЕАД: болнична храна,
храна за дежурен персонал и оперативни закуски“. Договорът бил сключен в резултат на
проведена обществена поръчка и определянето на ищеца за изпълнител. Посочва, че за
извършваните от „ЛФС“ ЕООД доставка на храна, ответникът бил задължен да заплаща
цена, изчисляване на храноден по видове диети за лежащо болни, храна за дежурния
персонал, оперативни закуски и предпазна храна, описани в Приложение № 1 към договора.
Твърди, че ищецът извършил услугите, но ответникът не изпълнил задължението си да
заплати възнаграждение, което по фактури, издадени в периода от 31.08.2022 г. до
28.02.2023 г. е в общ размер на 259 505,80 лева. Посочва, че ответникът е в забава за
заплащане на дължимата главица, която възлиза на 37 348,48 лева в размер на законната
лихва за забава по фактурите до датата на предявяване на исковата молба. Твърди, че между
страните бил сключен договор на 04.12.2020 г. с идентичен предмет на гореописания.
Ответникът заплатил със закъснение дължимата сума по издадените фактури в периода
28.02.2022 г. до 31.07.2022 г., което станало на 21.12.2023 г., поради което дължи неустойка
за забава в общ размер на 22 966,15 лева. Посочва, че въпреки надлежното получаване както
на договорените количества стоки по двата договора, така и на фактурите за доставка, до
настоящия момент МБАЛ „Л.“ ЕАД не е изпълнило задълженията си за заплащане точно и в
срок на цената на доставените храни. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъди МБАЛ „Л.“ ЕДА да заплати на „ЛФС“ ЕООД сума в размер на 259 505,80
лева, представляваща дължима цена за доставена храна по фактури, издадени в периода от
1
31.08.2022 г. до 28.02.2023 г. по договор, сключен на 25.07.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, сумата 37 348,48
лева, представляваща неустойка за забава по фактурите до датата на предявяване на
исковата молба и сумата 22 966,15 лева, представляваща неустойка за забава по фактури,
издадени в периода от 28.02.2022 г. до 31.07.2022 г. по договор, сключен на 04.12.2020 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът заявява, че исковете са допустими и основателни.
Посочва, че за периодите посочени в исковата молба ищецът е извършвал доставки, които са
надлежно приети от страна на възложителя. Не възразява по размера на сумата,
представляваща цена на иска посочена от ищеца, тъй като тя коректно и точно е посочена с
оглед описаните фактури в исковата молба. С оглед на изложеното иска да сключи с ищеца
съдебна спогодба при условията на чл. 234 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изявленията на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване по делото на решение при признание на иска, поради следните
съображения:
В проведеното първо редовно съдебно заседание ищецът прави искане за
постановяване на решение съобразно направеното признание на иска. Заявява, че по
искането на ответника за сключване на съдебна спогодба по чл. 234 ГПК направил опит,
били проведени две срещи, но не се стигнало до споразумение.
Видно е, че с отговора на исковата молба ответникът признава изцяло предявените
искове.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание
на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на
добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на исковете,
налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признанието на
иска. Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по съществото на спора.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 33 582,82 лева, от които 12 792,82 лева за държавна
такса и 20 790 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ Многопрофилна болница за активно
лечение „Л.“ ЕАД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „ЛФС“ ЕООД,
с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****, сума в размер на 259 505,80 лева /двеста петдесет
и девет хиляди петстотин и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима
цена за доставена храна по договор, сключен на 25.07.2022 г. по фактури 21053, 21054,
21191, 21192,21345, 21346, 21428, 21429, 21554, 21555, 21683, 21684, 21686 и 2180, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
20.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 37 348,48 лева /тридесет и седем хиляди триста четиридесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща неустойка в размер на законната лихва за
забава по фактурите до датата на предявяване на исковата молба и сума в размер на
22 966,15 лева /двадесет и две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и петнадесет
стотинки/, представляваща неустойка за забава по фактури, издадени в периода от
2
28.02.2022 г. до 31.07.2022 г. по договор, сключен на 04.12.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Многопрофилна болница за активно
лечение „Л.“ ЕАД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „ЛФС“ ЕООД,
с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****, сума в размер на 33 582,82 лева /тридесет и три
хиляди петстотин осемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/ представляващи
направени в обезпечителното и в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3