М о т и в и
към присъда № 260014 от 25.11.2020 година,постановена по н.о.х.дело № 18 по описа за 2020 година на Районен съд Велинград:
Обвинение против А.Ю.Г. - роден на *** *** ,общ. Велинград ,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с
ЕГН **********, в това , че на 06.09.2019 година във Велинград
е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон „Samsung Galaxy S8“ с INEI 3590383158409 , на стойност 900 лева
и в продължение на една седмица не е съобщил за него на властта и на
собственика , който го е изгубил – на С.А.Л. *** – престъпление по чл.207,ал.1
от НК .
С.А.Л. *** е конституиран като частен обвинител
и граждански ищец в настоящия
наказателен процес – предявил е граждански иск против подсъдимия за сумата 900
лева – претърпени имуществени вреди от престъплението,ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 06.09.2019 година до окончателното й изплащане.
Подсъдимият не се
признава за виновен,като твърди че е
закупил телефона на пазара за 200 лева от
човек,който продава парфюми и след като заминал за Финландия го продал за 400 евро,като казал на
съпругата си,че е намерил телефона,тъй като имали финансови проблеми и да няма
скандал,като същото казал и на брат си.
От
събраните доказателства по делото ,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2017 година свид. С.А.Л. купил на изплащане
телефон „Samsung Galaxy S8“ с INEI 3590383158409,за сумата 1800
лева. Към 06.09.2019 година телефона бил в отлично състояние,без нито една
драскотина,с кафяв кожен калъф,тип тефтер. На тази дата,към 12:00 часа,посочения свидетел отишъл по
работа в района на Курортна поликлиника във Велинград. Паркирал
автомобила си на паркинга,като личния му
телефон „Samsung Galaxy S8“ с INEI 3590383158409 бил в джоба
му,заедно със служебния му телефон.Когато си свършил работата тръгнал с автомобила и тогава потърсил личния си телефон,но
установил,че го няма. Веднага се върнал на мястото,където преди това бил
паркирал автомобила,но не намерил телефона си.
На 06.09.2019 година подс. А.Ю.Г.
*** и когато се прибрал вкъщи – в
с.Абланица,общ.Велинград, показал на
свид. З.А.,с която живее на семейни начала, телефон отдалече и й казал,че го е
намерил.Това обстоятелство свид. А. съобщила на свид. Б. – полицейски
служител,по време на разследването.На 10.09.2019 година подсъдимият заминал да
работи във Финландия,като взел и посочения по-горе телефон. Преди това А.Г.
ползвал телефонен номер **********,видно от показанията на свид. А. и свид. Реждеп Г.,както и от
Справка,издадена от „БТК“ЕАД,като освен това от същата се установява,че на
06.09.2019 година в 13:29 часа подс. Г. е
поставил своята СИМ карта в
телефона,собственост на пострадалия Л..
По време на разследването – на 20.09.2019 г.,
свид. Р.Г. – брат на подсъдимия,провел разговор с него и той потвърдил,че е
намерил телефон „Samsung Galaxy S8“ във Велинград,но не може да го изпрати от
Финландия,тъй като в града,в който пребивава няма фирма за това ,че ще го пази
и когато се прибере в началото на м.декември ще го върне.Въпреки тона подсъдимият
продал телефона на Ш.П. *** за сумата 400 евро.
От изслушаната оценителна експертиза е видно,че пазарната стойност на
мобилен телефон „Samsung Galaxy
S8“ с INEI 3590383158409,към датата на извършване на деянието възлиза на 900.00 лева.
За да приеме посоченото до тук
съдът взе предвид показанията на
свидетелите Л., А.,Р.Г. и Б. ,писмените доказателства и експертизата.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. Л. ,Р.Г. и Б.,тъй като същите са последователни и непротиворечиви и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра на показанията на свид. А.,депозирани
по време на досъдебното производство,тъй като
те са непротиворечиви,подкрепят се от показанията на свид. Л. ,Р.Г. и Б.,както
и от писмените доказателства. Нещо повече –
тази свидетелка при прочитане на тези показания в ОСЗ не може да обясни
причината за промяната им по време на съдебното производство. За това съдът не дава вяра на показанията на същата,депозирани
по време на съдебното следствие,че 2-3 дни ,след като й показал телефона,
подсъдимият й казал,че го е закупил,тъй като тя разбрала,че липсват 200 лева,не
само за това че тези показания не са депозирани по време на разпита й по
досъдебното производство,но и с оглед на датата на осъществяване на този разпит
– тя е разпитана на 19.09.2019 година ,но въпреки това не е посочила
обстоятелството,за което за пръв път съобщава по време на съдебното следствие.
Освен това тя не може да обясни правдоподобно това – защо изпитва страх да каже
пред полицята,че семейството й има финансови
проблеми. Нещо повече – свид. Р.Г. е говорил с брат си – подсъдимия,на
20.09.2019 година и тогава той отново му казал,че е намерил телефона ,като в този момент е неправдоподобно обяснението,че
това е сторил,за да скрие от жената,с която живее,тъй като тя твърди че той й казал,че е закупил телефона
преди да замине в чужбина т.е преди 10.09.2019 година.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия Г.,че не е
намерил,а закупил телефона,тъй като :
-
касае се за защитна позиция на подсъдимия,която не е
подкрепена от писмените и гласни доказателства,събрани в настоящето наказателно
производство;
-
са неправдоподобни – свид. Л. е установил,че телефона му
липсва в около 12:00 часа на 06.09.2019 година,а подсъдимият е поставил СИМ
картата си в този телефон на същата дата в 13:29 часа т.е трудно може да ес
приеме от житейска гледна точка,че в този промеждутък от време този телефон е
достигнал до търговец на пазара,за да бъде продаден на подсъдимия;
-
са в противоречие с показанията на свид. Р. Горемов и А. ,на
които той е казал,че е намерил телефона – на първия на 20.09.2019 година,когато
му е съобщено,че го издирват за телефона,а на втората – веднага,след като се
прибрал от Велинград.
А.Ю.Г. не е осъждан. От представената Характеристична справка е видно,че подсъдимия е роден в гр.Велинград, има постоянен и настоящ адрес *** , има родители,едно дете,брат и сестра , срещу него има един заиветелски
матерпиал през
2009 г.. Декларирал
е,че семейството му се състои от негои дъщеря му; безработен е ,не притежава
недвижим имот и мПС.
С оглед на горното
е видно,че А.Ю.Г. *** , от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 207,ал.1 от НК :
-на 06.09.2019 година във Велинград е
намерил чужда движима вещ – мобилен телефон „Samsung Galaxy S8“ с INEI 3590383158409 , на стойност 900 лева и в продължение
на една седмица не е съобщил за него на властта и на собственика , който го е
изгубил – на С.А.Л. ***. Тези обстоятелства ,се установяват
от свидетелските показания,писмените доказателства и експертизата,като съдът е
изложил съображения защо дава вяра на една група свидетели и не дава вяра на
свидетел и на обясненията на подсъдимия.
- деянието е извършено при п р я к
у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен
характер,предвиждала е настъпването на общественоопасните
му последици и е искала това.Този извод следва от фактическата обстановка, при
която е извършено деянието и информацията,която е дал подсъдимия на свид. А.
още в деня на осъществяване на деянието и впоследствие на свид. Г. .
При определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на
деянието и дееца, причините за
извършване на престъплението – начина на живот на подсъдимия; подбудите за извършване
на престъплението – користни; отегчаващи вината обстоятелства – лоши характеристични
данни и смекчаващите такива – чисто съдебно минало, . С оглед на това съдът
определи наказанието при балансиращи обстоятелства в средния размер на санкцията – ГЛОБА в размер на 200 лева.
Подсъдимият А.Ю.Г. *** с ЕГН ********** , следва да бъде
осъден да заплати на С.А.Л. *** , с ЕГН **********, сумата 900.00 лева деветстотин лева - обезщетение
за претърпени имуществени вреди ведно
със законната лихва , считано от датата на увреждането 06.09.2019 година до
окончателното изплащане на сумата. Касае се за иск за непозволено увреждане,предявен на основание чл. 45 от ЗЗД – поправяне на вредите,които са причинени противоправно и виновно от подсъдимия на гражданския ищец.
Относно обстоятелствата,че деянието на подс. Г.
е противоправно,виновно и с него е причинена
имуществена вреда на С.А.Л. *** –
съображения са изложени при мотивиране на наказателната част на присъдата т.е
че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 207,ал.1 от НК.Относно размера на причинената вреда
,т.е пазарната стойност на мобилния телефон,е изслушано и прието заключение на
експертиза. Нещо повече – не се
оспорва по делото,че деецът е отчуждил процесната
вещ, - продал е телефона ,като е сторил това и след като е уведомен,че той се
издирва от компетентните органи.
А.Ю.Г. ,
с посочена по-горе самоличност , следва да бъде осъден да заплати, както следва :
-
На Държавата такса – 50.00 лева /
петдесет лева / плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;
- По сметка на ОДМВР – Пазарджик – разноски
по делото - 40.00 лева / четиридесет лева/ плюс пет лева за служебното издаване
на изпълнителния лист;
По горните
съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :