№ 325
гр. Бургас, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петя Кр. Георгиева
Членове:Диана К. Мицканова-Лазарова
МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Карина Г. Жекова
в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252100601389 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод
въззивен протест от прокурор при РП-Бургас, против Присъда № 132 от
18.09.2025 г., постановена по НОХД № 4741/2023 г. по описа на РС-Бургас, с
която подсъдимият С. Р. А. с ЕГН: ********** е бил признат за невиновен и
на основание чл. 304 НПК е бил оправдан по обвинението да е извършил
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
С протеста и допълнението към него се иска отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, за
което да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година (с
уточнението е поискано наказание от 2 години „Лишаване от свобода“), което
да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Застъпва се, че неправилно РС-
Бургас е приел, че престъплението е останало недоказано, доколкото
неправилно е изключил от доказателствената съвкупност показанията на св. Р.
1
Д.. Допълва се и че делото е останало непопълнено с доказателствени
материали, доколкото не е бил проведен разпит на пострадалото лице, което
според представителят на държавното обвинение, би могло да изложи факти,
подкрепящи обвинителната теза. С протеста не са отправени конкретни
доказателствени искания.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас
счита, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Застъпва, че от анализа на доказателствените материали може да се направи
извод за извършване на инкриминираното деяния от страна на подсъдимия. В
тази връзка предлага съдът да признае А. за виновен и да му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим.
Пред въззивния съд подсъдимият се представлява от упълномощен
защитник - адв. Веселина Василева – БАК, която оспорва въззивния протест.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е оправдал подзащитния й,
доколкото не се доказват признаците на престъплението. В тази връзка
допълва, че съдът е разгледал обстойно всички доводи на защитата и на
обвинението, като закономерно е достигнал до извод за недоказаност на
обвинителната теза. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда, с която А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият С. А. се придържа към казаното от неговия защитник, а в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че не е
извършил престъплението, в което е обвинен.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста и
допълнението‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна
или изменение, поради следните съображения:
Производството пред РС – Бургас е протекло по общия ред, като в хода
на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил необходимите
доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при
изяснена фактическа обстановка, излагайки подробни мотиви в подкрепа на
своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на
2
съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила
необходимите усилия да изясни правнозначимите обстоятелства, относими
към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на
страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на
доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран,
при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на
доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове
изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.
Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона
правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото
доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена
от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се
налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на
контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява
осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на
изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.
Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен
доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по
собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства,
настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не
се различава съществено от тази на първата инстанция:
Подсъдимият С. Р. А. с ЕГН: ********** е роден на ******** г., в гр.
А., обл. Бургас. Той е ***, *** гражданин, *** образование, с постоянен адрес
в гр. Айтос, ул. *** № ***, а в момента търпи наказание „Лишаване от
свобода“ в Затвора – гр. Бургас.
До датата на инкриминираното деяние А. е бил няколкократно осъждан,
като за последно с одобрено от съда споразумение по НОХД № 325/2015 г. на
Районен съд - Айтос, в сила от 27.10.2015 г., той е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение било
отложено с изпитателен срок от 3 години.
На неустановена дата през периода от месец юни 2020 г. до 13.08.2020 г.,
подсъдимият и св. Р. Д. (към него момент негова приятелка) отишли на гости в
3
дома на родителите на последната, който се намирал в с. Р.. Подсъдимият А.
управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг. № * **** **. В същото
село на ул. *** № *** *** на св. Р. Д. - Х. Д., притежавал собствена къща.
Понеже Д. отсъствал трайно от страната имотът му се наглеждал от *** му –
св. М. Д..
На 13.08.2020 г. св. М. Д. посетил имота на сина си и установил, че
входната PVC врата на къщата е взломена, като панелите били извадени в
долната им част. След разговор със сина си по телефона, св. М. Д.
констатирал, че от дома на Х. Д. липсват миш-пулт „Dynacord”, две тонколони,
с размери 50/50/50 см, черни на цвят, неустановена марка и модел, две
тонколони, тип „пищялки“, дървени, един микрофон, безжичен, марка „AKG”,
ведно с адаптер и приемник към него, една музикална уредба, марка „SONY”
и един брой фритюрник, марка „Му Domo BDZ - 9“, ведно със захранващ
кабел, като всички вещи били на обща стойност от 726 лв.
Св. М. Д. сигнализирал органите на полицията и за случая било
образувано ДП № 145/2020 г. по описа на РУ-Камено. В хода на разследването
полицейските служители установили, че част от гореописаните вещи били
продадени от страна на подсъдимия А. и св. Д. на различни лица, които ги
предали на полицейските служители. Самият А. предал с протокол за
доброволно предаване фритюрник, марка „Му Domo BDZ -9“. В последствие
всички вещи били върнати срещу разписки на св. М. Д..
Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на
РС-Бургас, прие за безспорно установена на база на:
Гласните доказателствени средства – частично от показанията на: св. П.
П., св. М. Д. и св. Р. Д.; от показанията на св. Е. А., св. С. А., св. Й. Й. и св. Д.
С., включително и от приобщените по надлежния ред показния на тези
свидетели от досъдебното производство и от проведеното съдебно следствие
по НОХД № 943/2022 г. на РС-Бургас, както и частично от обясненията на
подсъдимия С. А., дадени пред въззивния състав, включително и от
приобщените по надлежния ред обяснения на подсъдимия от НОХД №
943/2022 г. на РС-Бургас.
Писмените доказателства: справка за съдимост, удостоверения,
протоколи за доброволно предаване и разписки.
Експертизите: заключенията на вещите лица по изготвените съдебно
4
оценителна и съдебно психиатрична и психологична експертизи, включително
и от отговорите на вещите лица, в хода на първоинстанционното съдебно
следствие.
Въпросните доказателствени източници са били анализирани от първата
инстанция, както по отделно, така и в своята съвкупност, като аналитична
дейност на БРС не страда от едностранчивост, противоречивост или неяснота.
Районният съд е изложил верни мотиви, които напълно се подкрепят от
въззивния съд, относно цененето на доказателствените материали, като
съвсем правилно е приел, че следва да кредитира, но само частично,
показанията на св. П. П. (полицейски служител) и то в частите, в които той
пресъздава лични възприятия, извън информацията получена при проведената
беседа с подсъдимия. Въззивният съд, подобно на БРС, счита, че дори и без
изричните изменения в чл. 118, ал. 2 НПК - независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от
полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени
доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си
представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което
има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма
процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е
доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има
само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното
лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от
права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да
го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина
оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“
на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са
приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната
практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016 г. по дело №
895/2016 г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs.
Bulgaria”). С оглед горното – съвсем закономерно първоинстанционният съд
не е ценил показанията на св. П., досежно придобитата при разузнавателната
беседа с подсъдимия информация.
Отново правилно РС-Бургас е ценил частично заявеното от св. М. Д..
Това е така, доколкото преценени съвкупно през цялото производство,
5
надлежно приобщените в процеса показанията на този свидетел се
характеризират с непоследователност, противоречивост и нелогичност. Така
при разпита си в хода на ДП той е заявил, че липсващите вещи са на сина му –
Х., както и че в последствие са му били върнати от полицейските служители и
че е „разбрал“, че са откраднати от дъщеря му - Р. и неин приятел – С.. В
разпита си пред съда при първото разглеждане на делото първоначално той е
застъпил, че в действителност: „…тези работи бяха на дъщеря ми и каквото
е взела го е върнала…“, както и че: „ аз след два три дни се обадих на дъщеря
ми и я питах дали тя ги е взела вещите и тя каза че е влязла в къщата и си е
взела работите…“. Застъпил е че именно Р. е тази, която е взела вещите. В
последствие в рамките на същия този разпит свидетелят е променил
показанията си и вече е заявил, че вещите са на сина му Х., но не е отстъпил
от твърденията, че именно дъщеря му ги е взела. В хода на разпита по НОХД
№ 4741/2023 г. по описа на РС-Бургас свидетелят вече категорично е заявил,
че само подсъдимият е откраднал вещите, без обаче да е посочил каквито и да
е конкретни факти, от които е достигнал до този извод, още повече, че е
потвърдил верността на показанията си от двата предходни разпита.
При това положение, а и имайки предвид, че реално този свидетел не е
очевидец на инкриминираното деяние, съвсем логично районният съд е
достигнал до извод, че не може да кредитира с доверие твърденията му
(носещи характеристики на субективни заключения) относно авторството на
деянието, а следва да вземе предвид изявленията му само в частите, в които те
се подкрепят от останалия доказателствен материал и касаят основно -
подаването на сигнал в полицията, уведомяването на сина му и в последствие
- получаването на вещите.
Не търпи критика и подходът на РС-Бургас да подложи на внимателен и
задълбочен анализ показанията на св. Р. Д., в резултат на който закономерно е
достигнал до извод, че като достоверно следва да се кредитира само
заявеното, че е имала интимна връзка с подсъдимия; че двамата са отишли на
гости при нейните родители в с. Р., както и че *** й е в Германия. Относно
тези факти по делото няма никакъв спор и заявеното от нея се подкрепя от
останалия събран доказателствен материал. Относно главния факт в
производството обаче – показанията на Д. са хаотични, противоречащи си и
категорично се оборват от другите събрани доказателства, поради което и
съвсем закономерно РС-Бургас не им се е доверил. С необходимата
6
прецизност първоинстанционният съд е установил, че по отношение на
твърденията на Д. за съпричастност на подсъдимия в извършването на
кражбата повече от очевидно е налице съществено противоречие в
показанията й дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и
тези в хода на досъдебното производство. Пред съда свидетелката е заявила,
че една комшийка (св. Д. С.) й се е обадила да й каже, че е видяла С. да влиза в
къщата на *** й; че знае, че подсъдимият е взел фритюрника и колонките на
*** й; че не е продавала тези вещи и когато са били продадени - тя не е била в
България; че не е продавала на „***“ нищо, а само подсъдимият му е продал
колоните и фритюрника.
В хода на досъдебното производство, версията й е била съвсем различна
- че заедно с подсъдимия са проникнали в къщата и са взели музикална уредба
„Сони“, няколко тонколони, микрофон, фритюрник и устройство за музика; че
фритюрникът занесли в село Козаре, за да го ползват заедно, но после той се
развалил.
Пред съдебния състав по НОХД № 943/2022 г. на БРС пък е посочила, че
колонките са нейни, закупени от нея в Гърция; че *** й иска да й направи
мръсно; че *** й е пуснал жалба за тези колонки, че уж подсъдимият ги е
откраднал; че подсъдимият не е ходил до дома на *** й и т.н.
Вътрешните противоречията в заявеното от свидетелката при
различните й разпити са драстични и дискредитират достоверността на
твърденията й до степен, че същите правилно са били изключени от първата
инстанция. Допълнително – прави впечатление, че освен вътрешно
противоречиви – показанията й в хода на съдебното следствие се оборват и от
други доказателствени източници – така св. Д. С. е категорична, че не е
виждала подсъдимия да влиза в къщата, както и че никога не се е обаждала на
св. Д., за да й казва такова нещо, а св. Е. А. „***“ заявява, че в действителност
когато е закупил вещите именно св. Д. му е казала, че те са нейни и ги е
донесла от Гърция (което оборва твърденията й, че по това време е била извън
страната и няма нищо общо с продажбата).
При това положение не може да не бъде споделен съвсем закономерният
извод, направен от БРС, че бидейки интимна приятелка на подсъдимия,
съобразно динамиката на отношенията им - веднъж свидетелката представя
фактите в максимално изгодна за него светлина, а в определени моменти
7
(когато са във влошени отношения), тя се опитва да ги представи в
отрицателна за него насока.
Не може да не бъде споделено и че Д. се явява заинтересована от изхода
на това дело и защото самата тя е посочена в обвинителния акт като
съпричастна с деянието.
С оглед казаното по-горе съдът счита, че правилно РС-Бургас е отказал
да кредитира с доверие твърденията на Д., че подсъдимият е отнел вещите на
*** й от дома му, поради което и не споделя възраженията в тази насока,
развити във въззивния протест.
По отношение на свидетелите - Е. А., С. А., Й. Й. и Д. С., въззивната
инстанция счита, че правилно районният съд им се е доверил, доколкото не са
налице признаци на пристрастност и субективност, а заявеното от тях намира
опора в останалия доказателствен материал.
Настоящият състав констатира, че съдебното следствие пред първата
инстанция е завършило в отсъствие на подсъдимият А., поради което и той е
бил лишен от възможността да даде обяснения, въпреки декларираното
желание за това. Същевременно кратки обяснения подсъдимият е давал в хода
на първото разглеждане на делото от РС-Бургас. Това е налагало на основание
чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК районният съд да приобщи заявеното от подсъдимия
по НОХД № 943/2022 г. на БРС, след което да го обсъди в мотивите си.
Доколкото обаче в последствие подсъдимият е бил оправдан, то и той е
получил възможно най-голямата защита на правата си, поради което и
допуснатата непрецизност не е съществена, а и успешно е била преодоляна
при въззивното разглеждане на делото, където подсъдимият се яви лично и
депозира обяснения пред въззивния състав, включително и бяха приобщени
обясненията му от НОХД № 943/2022 г. на БРС. В тези обяснения
подсъдимият категорично отрече да е извършвал инкриминираната кражба,
заявявайки за влошени отношения със св. Д. по повод на лични
неразбирателства, с които си обяснява желанието на роднините й да го
„натопят“.
Настоящият въззивен състав счита, че с оглед цялата кредитирана
доказателствена съвкупност, коментираните обяснения на обвиняемия не се
опровергават в степен, изключваща възможността съдът да ги вземе предвид.
Действително в теорията и практиката се приема неотклонно, че обясненията
8
на подсъдимия имат двойствена природа – на доказателствено средство и на
основно средство за осъществяване на защитата. Доколкото обаче в
конкретния случай, изложеното от подсъдимия не се оборва от другите
кредитирани доказателствени материали – съдът му дава вяра.
Правилно РС-Бургас е кредитирал заключенията на вещите лица, по
изготвените експертизи, доколкото те са пълни, точни и научно обосновани,
изготвени от доказани експерти в областта и отговарящи на всички поставени
въпроси.
На последно място във връзка с доказателствата, съвсем закономерно
районният съд се е доверил и на всички писмени доказателства, които са
приобщени по предвидения за това ред, не са оспорени от страните и напълно
хармонират с останалия кредитиран доказателствен материал.
Що се касае до упрека в протеста, че съдът не е провел разпит на
пострадалото лице – Х. Д., който според представителят на държавното
обвинение, би могъл да изложи факти, подкрепящи обвинителната теза,
настоящият състав е на мнение, че в конкретния случай показанията на Хр. Д.
не биха могли да внесат яснота, относно интересуващите делото факти, за
които вече да не са събрани други доказателства. Безспорно е, че
пострадалият не е бил в България по време на деянието и съвсем логично не е
могъл да възприеме непосредствено факти и обстоятелства от значение за
делото. Всичко, което той е споделил пред полицейските служители в хода на
ДП, го е научил от св. П. и от *** си – т.е. показанията му се явяват
производно доказателствено средство, а в хода на производството вече са били
събрани първичните доказателства, посредством разпита на П. и на М. Д.. При
това положение – липсата на непосредствен разпит на пострадалия не е
лишила производството от незаменими доказателства, които да са в състояние
евентуално да внесат съществени изменения във възприетата фактическа
обстановка. Още повече – не следва да се забравя, че съдилищата (БРС на два
пъти и ОС при настоящето разглеждане на делото) са положили максимални
усилия да удовлетворят искането на прокуратурата за разпит на това лице, но
въпреки това – същият не е могло да бъде осигурен, поради отсъствието му от
страната. Между другото – трайното отсъствие на пострадалия е било
известно още на органите на досъдебното производство, които обаче не са
прибягнали към закрепване на показанията му по реда на чл. 223, ал. 1 НПК,
9
което от една страна сочи, че самите те са преценили, че показанията не са от
съществено значение за делото, а от друга – се явява и процесуалната пречка,
която не позволява приобщаване на заявеното от него в хода на
предварителната фаза.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно РС-
Бургас е приел, че не са събрани достатъчно доказателства, позволяващи да се
сподели обвинителната теза, че подсъдимият е извършил инкриминираната
кражба, за която е бил предаден на съд. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.
2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението, а съгласно чл. 304
НПК, съдът постановява оправдателна присъда, когато не може категорично
да се докаже, че деянието е извършено от подсъдимия. Такова произнасяне по
същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с
необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, в който смисъл са и разпоредбите
на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 14, б. „d” от МПГПП.
Инкриминираното престъпление „кражба” е деяние, извършвано против
обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на
собственост от гражданите. Изпълнителното й деяние се изразява в
„отнемане“ на вещта, което обхваща два акта: активни действия с които се
прекъсва чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца, осъществявано на фона на специфична цел -
противозаконно присвояване на веща (разпореждане с нея фактически или
юридически като със своя).
В конкретния случай – от кредитирания доказателствен материал се
установява безспорно единствено, че подсъдимият заедно със св. Д. е продал
на трети лица част от инкриминираните вещи – т.е., че е упражнявал
фактическа власт върху тях. Тези факти, както правилно е заключил и
първостепенният съд, обаче са крайно недостатъчни, за да се обоснове
несъмнен извод, че подсъдимият е и откраднал вещите, които в последствие е
продал, още повече имайки предвид и изявленията на св. Е. А. „***“, че
когато е закупил вещите - св. Д. му е казала, че те не са крадени, а са нейни и
тя си ги е донесла от Гърция, където е работила. Безспорно продажбата на
10
крадена вещ е силно косвено доказателство за евентуално участие в самата
кражба, но за да може да се постанови осъдителна присъда, това косвено
доказателство следва да се подкрепя най-малкото от други косвени
доказателства, които да образуват непрекъсната доказателствена верига,
изключваща всяко разумно съмнение. В случая това не е така. Обвинението се
гради преимуществено върху показанията на св. Д., която е заявила в
предварителната фаза, че заедно с подсъдимия са извършили кражбата. В
последствие обаче тази свидетелка е променила няколкократно версията си,
което е довело до дискредитиране на твърденията й по вече изложените по-
горе мотиви. По този начин обвинителната теза е останала неподкрепена с
достатъчно годни доказателствени материали, поради което и първата
инстанция правилно е преценила, че единствено годно, но косвеното
доказателство – продажба на вещите от подсъдимия, не е достатъчно, за да
обоснове осъдителна присъда за кражба, поради което и правилно
приложение на закона налага да оправдае подсъдимия.
Въззивният съд следва да посочи и че изначално решението на РП-
Бургас да базира обвинението на показанията на Д., макар самата прокуратура
да я посочва в обвинителния акт, като съизвършител (без да й повдига
обвинение, вероятно заради разпоредбата на чл. 218в, ал. 2 НК), е създало
редица затруднения. Съдът оставя настрана дали така формулираното
обвинение, представлява съществено процесуално нарушение на правото на
защита на подсъдимия или не, предвид разпоредбата на чл. 335, ал. 3 НПК,
забраняваща повторно връщане на делото на първата инстанция и
задължаваща въззивният съд да се произнесе по същество, но не може да не
посочи, че от доказателствена гледна точка – този подход е налагал най-
малкото показанията на Д. да са категорични, еднопосочни и
безпротиворечиви, както и да се подкрепят по убедителен начин от достатъчна
по своя обем и процесуална стойност доказателствена съвкупност, както
съвсем логично е било изтъкнато от съдебния състав по НОХД № 943/2022 г.
на БРС. Доколкото не се доказва това да е така, то и изводът на РС-Бургас за
недоказаност на обвинението е правилен и се подкрепя от настоящата
въззивна инстанция.
Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че правилно РС-Бургас е
достигнал до крайния извод, че в случая не се доказва подсъдимият да е
извършил престъплението, за което е предаден на съд, а от там и
11
законосъобразно и в съответствие с чл. 304 НПК, го е оправдал по
повдигнатото обвинение.
На последно място, с оглед пълното оправдаване на подсъдимия,
първоинстанционният съд правилно е решил, че разноските следва да останат
в тежест на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК.
В заключение при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и първоинстанционната присъда следва
да се потвърди изцяло.
Водим от всичко изложено Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 132 от 18.09.2025 г., постановена
по НОХД № 4741/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178
НПК на страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12