МОТИВИ: Срещу подсъдимата М.Д.М. *** е подадена тъжба от Ю.В.С. ***,
в която се тъжи за извършено спрямо нея престъпление по чл. 148, ал. 2 във
връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, за
това, че на 10.07.2019 година в гр. Севлиево, в електронния вестник „***“
публикувала статия под заглавие „***“, с което да е разгласила позорни
обстоятелства, които подронват престижа и доброто име на тъжителката Ю.В.С. в
обществото и репутацията ѝ на безупречен търговец, осъществяващ своята
дейност при спазване на всички изисквания на закона, изразяващи се в твърдения
за незаконно и противоправно складиране и съхраняване
на опасни отпадъци, застрашаващи екологичната обстановка на района и живущите в
него, от което могат или са произтекли тежки увреждания, както следва: „*** и
подписка, и предупреждават за протест“; „…в сградата на бившия тъкачен цех и бояджийна на ***…от камион се разтоварват варели с
неизвестно съдържание…Веднага сигнализирах Общината, Полицията и Прокуратурата…“;
„…Проверката установи наличие на опасни отпадъци от производствена дейност с
различен състав и произход…предназначени за производствена дейност…“; „…във
варелите може да се намират всички тези опасни вещества, но дори само едно да
има, при положение, че не са обезопасени, не се знае какво може да се случи…“;
„…последствията вече се забелязват от жителите на селото. Освен нощните
разтоварвания на варели те започнали да усещат и неприятна миризма
наоколо…непознати хора се разпореждат в селото, без да уведомят никой,
излагайки на риск живота и здравето на много деца…“ и „…площадката за опасни
отпадъци…нито е охраняема, нито е защитена…“, като
клеветата е нанесена публично и разпространена в интернет пространството.
От обясненията на
подсъдимата, показанията на разпитаните
свидетели и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка: тъжителката Ю.С.
е едноличен собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД гр. Варна, което
дружество се занимава с управление на отпадъци. През лятото на 2019 година
дружеството извършвало дейност на площадка за третиране на отпадъци, находяща се в село С., община Севлиево, представляваща
имоти с УПИ VIII-998; УПИ XVI-998 и УПИ XVII-998 с
обща площ 4830 кв.м.. Дружеството съхранявало възложените му отпадъци, като
тъжителката твърди в тъжбата си до съда, че това съхранение било съобразно
нормативните изисквания и при издаване на съответните документи, както и това,
че дейността на дружеството била напълно легална, явна и се осъществявала при
стриктно спазване на всички нормативни изисквания.
На 10.07.2019 година в
електронния вестник „***“ била публикувана статия със заглавие: „Варели с
опасни отпадъци тайно се разтоварват в с. С.. Жителите на селото организират
протест“ с автор подсъдимата М.Д.М.. В тъжбата е посочено, че вестникът се
разпространява по интернет и е видим от всяка точка на света, както и че същият
се публикува в интернет от сайт с домейн „rositza.com“,
собственост на „***“ ЕООД гр. Севлиево.
Тъжителката твърди, че в
статията се съобщавали публично напълно неверни сведения, отнасящи се до
дейността на управляваното от нея дружество. В статията се съобщавало, че
варели с опасни отпадъци тайно се разтоварвали на площадката на дружеството и
че това било забелязано от кмета, който незабавно уведомил за това Община
Севлиево, полицията и прокуратурата. В последствие му било съобщено, че
сигналът е препратен на РИОСВ Велико Търново, откъдето към момента на изготвяне
на статията, все още нямало отговор. В статията се сочело за възможно наличие
на 384 вида опасни вещества или само на някои от тях, както и за потенциална
възможност от инциденти, тъй като опасните вещества не били обезопасени
достатъчно. Тъжителката твърди, че със статията селектирано се внушавало вредно
въздействие и постоянна голяма опасност, която застрашавала живущите в селото.
Площадката не била охраняема и защитена, за да се
предотврати вредното въздействие на материалите. Дейността се вършела тайно и
скрито, без да бъде уведомена местната власт. Разнасяли се странни миризми.
Хората не били доволни и се канели да излизат на открити протести. Тъжителката
сочи в тъжбата си,че статията била написана в нарушение на нормативните
изисквания за публично разпространена информация. Липсвала каквато и да било
обективност или дори само желание за проверка на информацията. Статията
внушавала страх и насаждала впечатление за извършването на противозаконни
дейности, от които ще произлязат много тежки последици за района и хората.
Тъжителката сочи в тъжбата, че изнесеното не отговаря на истината и че
управляваната от нея фирма била напълно изрядна и осъществявала дейност в пълно
съответствие със закона и морала. Отразените в статията обстоятелства
съставлявали клеветнически твърдения, поради което тъжителката моли съда да
признае подсъдимата М.М. за виновна в извършването на
престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 във
връзка с чл. 147, ал. 1 от НК.
В подкрепа на
твърденията си, изложени в тъжбата, С. ангажира показанията на свидетелите Я.Я.и С.Г.. Последният обясни, че знае, че дружеството,
управлявано от тъжителката, е складирало отпадъци на площадка в село С., община
Севлиево. Г. обясни, че е ходил там няколко пъти и че дружеството има
разрешително за складиране на опасни отпадъци на това място. При посещенията си
в имота Д. каза, че не е забелязал да има разпилени отпадъци, както и че не
може безпрепятствено да влезеш вътре, тъй като помещенията се заключвали.
Свидетелят Я.Я.обясни, че е бил пълномощник на дружеството, управлявано
от тъжителката, и че той се е занимавал с дейността му по съхранение на
отпадъци в село С., община Севлиево. Свидетелят заяви, че дружеството имало
всички разрешителни за извършване на такава дейност и че няколко пъти са
стоварвали отпадъци там. Същите били опаковани в опаковки, които нямали право
да разопаковат и които гарантирали, че вътре съхраняваните отпадъци няма да се
разпилеят. Според свидетеля Я.отпадъците, които дружеството съхранявало в
обекта в село С., Община Севлиево, са се съхранявали по надлежния ред, което е
било потвърдено и от проверката, направена в последствие, от РИОСВ – Велико
Търново.
По искане на подсъдимата
съдът допусна до разпит свидетеля Ц.Ц.– кмет на село С.,
община Севлиево към инкриминираната дата. Същият обясни, че през месец юни 2019
година получил сигнал от жители на селото, които му казали, че на центъра на селото
се разтоварва камион с варели с неизвестно съдържание, след което той подал
сигнал до Община Севлиево и РУ на МВР – Севлиево. До този момент кметът не е
знаел, че в този обект се съхраняват отпадъци. В последствие се оказало, че
отпадъците били опасни, за което била поставена табела на вратата с надпис:
„Опасни отпадъци“. Тъй като жителите на селото изпаднали в паника, същите
направили подписка за премахването на опасните отпадъци от територията на
селото, която кметът занесъл в Община Севлиево.
Свидетелят Н.обясни, че
работи в Община Севлиево и заема длъжността „Служител по сигурността на
информацията и отбранително – мобилизационна подготовка“ и има функции по
защита на населението. Свидетелят Н.обясни, че е отишъл заедно с подсъдимата до
село С., където той, М.М. и кмета на селото са
направили обход на мястото, където се съхранявали отпадъците. При разговор със
семейство, живеещо в къща, граничеща с обекта, тримата разбрали, че вечер се
чували шумове от товарни автомобили и че се разнасяли миризми. При обхода на
имота подсъдимата направила снимки, които използвала по – късно при изготвянето
на процесната статия. Н.обясни, че на входа на обекта
имало метална врата с две крила, която била отворена и спокойно можело да се влезе
вътре, както и че след излизането на статията, на тази врата се появил надпис
„Забранено влизането“. До този момент обектът не бил обозначен по никакъв
начин.
Въз основа на изложените
по – горе фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
В тъжбата се твърди за извършено спрямо
тъжителката Ю.С. престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1, т.
1 и т. 2 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът счита, че в настоящото
наказателно производство тъжителката не успя да докаже обвинението, като
съображенията на съда за това са следните: по делото безспорно се установи, че на 10.07.2019г. подс. М.Д.М.
е публикувала в електронен в-к „***“ статия под заглавие „Варели с опасни
отпадъци тайно се разтоварват в с. С., жителите на селото организират протест.
В тъжбата се твърди, че чрез статията същата е разпространила позорни
обстоятелства, изразяващи се в твърдения за незаконна дейност по управление и
третиране на отпадъци, от която могат или са произтекли тежки увреждания, както
и това, че клеветата е нанесена публично и разпространена в интернет
пространството. Твърди се още, че в статията били отразени позорящи
обстоятелства, които подронвали престижа и доброто име на частния тъжител в
обществото и репутацията й на безупречен търговец, осъществяващ своята дейност
при спазване на всички изисквания на закона, като в уточнението към тъжбата са
посочени конкретните фрази в статията, с които според тъжителката са й нанесени
вреди. Съдът счита, че в хода на процеса
се събраха доказателства, които по безспорен и категоричен оборват изложените в тъжбата твърдения.
За да е налице
съставът на престъплението „Клевета“, е необходимо да са налице няколко условия
от обективна и от субективна страна. На първо място деецът следва да е
разгласил позорни обстоятелства за другиго или да му припише престъпление. На
следващо място пострадалият трябва да е конкретно лице, недвусмислено посочено
от дееца, като адресатът на клеветата не може да се извлича по тълкувателен път
или от контекста на изказването. Обстоятелствата следва да са неистински, като
следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения и
общи епитети. И не на последно място
деянието следва да е извършено умишлено, тоест разгласеното позорно
обстоятелство следва да е неистинско и деецът да осъзнава това. В този смисъл е
и константната съдебна практика, а именно: Решение № 500 от 19.02.2015 г. по нак. д. № 1464/2014 г. на ВКС; Решение № 51 от 19.II.1980
г. по н. д. № 26/80 г., II н. о. на ВКС; Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на ВКС; Решение № 335 от 14.12.2015
г. по н. д. № 990/2015 г. на ВКС и др./.
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства не се установи подсъдимата да е осъществила
състава на вмененото й престъпление, тъй като не може да се приеме, че същата е
разгласила позорни обстоятелства за тъжителката. Изложеното в статията нито е
позорно, нито е отправено към конкретно посочено лице. Никъде в инкриминираните
фрази не се споменава наименованието на юридическото лице, чийто представляващ
и собственик е тъжителката, нито пък е споменато нейното собствено име. В
статията е описано, че на сайта на РИОСВ – Велико Търново е публикувано
решение, с което се разрешава на варненска фирма да извършва третиране на
отпадъци на площадка в с. С.. Никъде обаче не се споменава коя е тази фирма,
кой е нейният управител и дали служители именно на тази фирма разтоварват
варели с опасни отпадъци. Напротив, посочено е, че лицата, които извършват тази
дейност, са неизвестни. Описано е, че площадката не е охранявана, което само по
себе си е индикация, че достъпът до нея не е ограничен и всеки може да извършва
разтоварването на варелите.
Както бе споменато
по-горе, адресатът на клеветата не може да се извлича по тълкувателен път или
от контекста на изказването, поради което не може да се приеме, че е налице
престъплението клевета в настоящия случай. Освен това, смисловите връзки, които
тъжителката е направила с оглед своята съпричастност към управлението и капитала
на дружеството, пресъздават единствено нейния собствен субективен прочит на
инкриминираните фрази. В никакъв случай обаче не може да се направи извод, че
последната е техен адресат и съответно пострадала от престъпление, респективно,
че има процесуалното право да инициира наказателно производство срещу подсъдимата.
Дори и да се приеме,
че инкриминираните в тъжбата твърдения са насочени към определено юридическо
лице, същите не биха могли да постигнат забранения от закона резултат, поради
обстоятелството, че не са непосредствено свързани с личността на конкретно
физическо лице и не биха могли да засегнат пряко посочените неимуществени
блага, както неоснователно се твърди в тъжбата. Липсата на физическо лице,
чиято чест, достойнство и добро име в обществото да са накърнени, води до извод
за липса на обективния критерий "другиго", необходим за съставомерност на деянието, като престъпление по
предявеното с тъжбата обвинение.
На следващо място
съдът е на становище, че инкриминираните фрази не могат да се окачествят като
умишлено разгласени позорни неистински обстоятелства. Подсъдимата, в качеството
си на журналист, е направила добронамерено проучване, което отговаря на
нормалните журналистически задължения за проверка на информацията и едва след
това е публикувала статията. Подсъдимата М. е разговаряла с кмета на с. С. и
жители на селото, които са изложили пред нея опасенията от случващото се в
селото им. Журналистката също така се е запознала и с наличната писмена
документация и въз основа на всички тези данни е изготвила журналистическия
материал.
От представените към делото
писмени доказателства е видно, че в действителност жителите на с. С., общ.
Севлиево са изготвили подписка, с която са се обърнали към всички контролни
органи за незабавна проверка на бившия цех на фирма „***“, намиращ се в центъра
на селото. В резултат на този сигнал служители на община Севлиево са извършили
проверка за доставка, товаро – разтоварителна дейност
и съхранение на опасни отпадъци на това място. Проверката е установила наличие
на опасни отпадъци от производствена дейност с различен състав и произход,
съхранявани именно в бившия цех на фирма „***“ – това е видно от писмо на Община
Севлиево до Директора на РИОС – Велико Търново с изх. № ДД-4-В-02.28 от 12.06.2019г.
От приложените
документи е видно и че думите на кмета на с. С., че е сигнализирал общината,
полицията и прокуратурата, също отговарят на действителността. Сигналът на
кмета на селото е заведен в РП – Севлиево под номер 514/2019, а в Община Севлиево
под № ДД-4-Б-03.494 от 13.06.2019г., като полицията е била уведомена устно. В
отговор на този сигнал от Община Севлиево са уведомили кмета на селото по повод
постъпил в общината сигнал от жители на с. С., че проверка вече е
извършена и че същата е установила наличие на опасни отпадъци. Кметът е бил
уведомен също така, че сигналът е препратен по компетентност до директора на
РИОСВ – Велико Търново.
В отговор на това
РИОСВ – Велико Търново са уведомили община Севлиево с писмо с изх. №
1873(1)/05.07.2019 г., че за обекта е издадено разрешение за дейност с отпадъци
№ 04-ДО-850-00 от 07.02.2019г. от Директора на РИОСВ – Велико Търново. В същото
писмо е посочено, че на 14.06.2019г. е била извършена проверка на място, която
не е установила съхранение на отпадъци извън разрешената за целта територия.
Събраните гласни доказателства сочат, че площадката е функционирала в несъответствие с изискванията на чл. 136, ал. 2, т. 8 от
Закона за управление на отпадъците/ЗУО/, във връзка с чл. 12, ал. 3 от Наредба за изискванията за
третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци. От събраните
доказателства, констатациите на РИОСВ и свидетелските показания за площадката,
стопанисвана от дружеството на тъжителката, се установява, че същата е с компрометиран
вход и че на нея няма ясни надписи за
предназначението й, вида на отпадъците, които се третират в нея, фирмата, която
я експлоатира и работното време. Приложение № 2 към чл. 12 от Наредбата за
изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на опасни
отпадъци, а именно Изисквания към
площадките, съоръженията и инсталациите за временно съхраняване на отпадъци
т.2. Общи изисквания регламентира, че: 2.1. Площадките, предназначени за
временно съхраняване на отпадъци,трябва да отговарят на следните изисквания:
2.1.1. да имат ограда и ясни надписи за
предназначението на площадката,вида на отпадъците, които се третират в нея,
фирмата, която я експлоатира, и работното време. В тази връзка свидетелят Я.сам
заяви: „Това с фенерчетата дето нощно време сме светили, това беше, защото в
имота няма ток. Нормално е когато зимата се стъмва в пет часа и в седем часа да
се свети с нещо. Няколко пъти само сме
стоварвали там отпадъци.“ Използвахме фенерчета когато се налагаше да
разтоварваме в тъмното, понеже нямаше
ток в имота.“ Имало е време по цяла седмица или по две да не ходя в
имота, ходили сме да оправяме или да поправяме, защото трябваше да се чисти
там, драки, нямаше друга работа.“ Външната врата, която беше на оградата на
двора не беше заключена, защото тя беше отскубната от пантите, тя е на поне
30-40 метра от помещението където се съхраняват отпадъците.“
Свидетелят Ц., кмет на
селото, същевременно също заяви, че: „Не бяха обозначени варелите по никакъв
начин, че съдържат опасни отпадъци, аз не съм забелязал надписи по тях.
Различни цветове бяха варелите. Просто цялата площадка отпред, където е
депонирано, си личеше прах зелен, но дали беше прах или течност не мога да
кажа.“ След тези ситуации вече се появи табелка на вратата „опасни отпадъци“,
на един знак с черна боя и на него написано „опасни отпадъци“, после се появи,
в последствие след подадения сигнал, след това затвориха и вратата.“ Тези врати
не създават напълно пречка за достъп до имота. Те са метални тези врати“.
По делото се установи
още, че поради очевидното нарушение на Закона за управление на отпадъците и
Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на
производствени и опасни отпадъци, кметът на Община Севлиево е изпратил нов
сигнал до РИОСВ – Велико Търново, след което е последвала нова проверка, която
е установила компрометиран входа сградата, разпиляно прахообразно зелено
вещество и липса на обозначителни табели на зоните за
съхраняване на отпадъците. За установените нарушения е съставен констативен
протокол и е издадено предписание. На 08.08.2019г. е
издадено Решение на Директора на РИОСВ – Велико Търново за прекратяване
действието на разрешението на „***“ ЕООД да извършва дейност по третиране на
отпадъци на площадката в с. С., считано от 02.09.2019г.
Съобразявайки
описаното до тук съдът намира, че не се установи по делото да е осъществен
състава на престъплението „клевета“ от обективна страна. Що се касае до
субективната страна на повдигнатото с тъжбата престъпление следва да се
отбележи, че съдебната практика е категорична, че умисълът при клевета е
изключен при наличие на увереност, формирана на основата на обективни факти, в
истинността на изнесеното. /В този смисъл Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н.
д. № 93/2015 г. на ВКС, 2-ро нак. отделение/. В
конкретния случай подсъдимата е уверена в истинността на изложеното и тази
увереност се е формирала в съзнанието ѝ именно въз основа на извършеното
журналистическо проучване.
Освен това следва да
се отбележи и че според константната съдебна практика едно лице не може да носи
наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения, каквито
се съдържат в следната инкриминирана фраза: „…във варелите може да се намират
всички тези опасни вещества, но дори само едно да има, при положение, че не са
обезопасени, не се знае какво може да се случи…“.
Съобразявайки изложените по – горе фактически обстоятелства и
направените въз основа на тях правни изводи, съдът призна подсъдимата М.М. за невинна в това на 10.07.2019 година в гр.
Севлиево, в електронния вестник „***“ да е публикувала статия под заглавие „***“,
с което да е разгласила позорни обстоятелства, които подронват престижа и
доброто име на тъжителката Ю.В.С. в обществото и репутацията ѝ на
безупречен търговец, осъществяващ своята дейност при спазване на всички
изисквания на закона, изразяващи се в твърдения за незаконно и противоправно складиране и съхраняване на опасни отпадъци,
застрашаващи екологичната обстановка на района и живущите в него, от което
могат или са произтекли тежки увреждания, както следва: „*** и подписка, и
предупреждават за протест“; „…в сградата на бившия тъкачен цех и бояджийна на ***…от камион се разтоварват варели с
неизвестно съдържание…Веднага сигнализирах Общината, Полицията и
Прокуратурата…“; „…Проверката установи наличие на опасни отпадъци от
производствена дейност с различен състав и произход…предназначени за
производствена дейност…“; „…във варелите може да се намират всички тези опасни
вещества, но дори само едно да има, при положение, че не са обезопасени, не се
знае какво може да се случи…“; „…последствията вече се забелязват от жителите
на селото. Освен нощните разтоварвания на варели те започнали да усещат и
неприятна миризма наоколо…непознати хора се разпореждат в селото, без да
уведомят никой, излагайки на риск живота и здравето на много деца…“ и
„…площадката за опасни отпадъци…нито е охраняема,
нито е защитена…“, като клеветата е нанесена публично и разпространена в
интернет пространството, поради което я ОПРАВДАВА по така предявеното й
обвинение по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка
с чл. 147, ал. 1 от НК.
Предвид изхода на делото
тъжителката Ю.В.С. следва да заплати на подсъдимата М.Д.М. направените от нея
разноски по делото в размер на 480,00лв. /четиристотин и осемдесет/ лева.
В този смисъл съдът
произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: