№ 30634
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110171413 по описа за 2024 година
1. Фактическа основа на иска
На 25.03.2024 г. наследодателят на ищците – .... П. П. – е сключил с ответното дружество
„.....“ ООД договор за потребителски кредит № 1042009 за сумата от 1900 лв. По силата на
договора е договорена възнаградителна лихва от 470.75 лв. и неустойка в размер на 1247.25
лв., дължима при непредоставяне на обезпечение (банкова гаранция или поръчителство) в
тридневен срок. Така общата сума за плащане по договора възлиза на 3618 лв.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба са извършени плащания в общ
размер на 1602 лв., доказани чрез приходни касови ордери.
2. Основания за недействителност на договора
2.1. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
Ищецът сочи, че в договора липсва ясна и разбираема информация за начина на формиране
на годишния процент на разходите (ГПР). Посоченият ГПР е 55.06%, но не включва
неустойката от 1247.25 лв., която реално се дължи. Така договорът не отразява реалната
обща сума, която потребителят дължи. Това представлява нарушение на императивни
разпоредби на закона и води до нищожност съгласно чл. 22 ЗПК.
2.2. Липса на разбираема методика на изчисляване на ГПР
Ищецът твърди, че е налице и нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не е налице яснота
как е формиран посоченият ГПР. В договора не са описани компонентите на разходите, а от
чл. 3, ал. 2 от договора става ясно, че ГПР включва само договорената лихва – 45%, без
останалите разходи (в т.ч. неустойката).
1
2.3. Незаконосъобразна неустойка
Клаузата за неустойка от 1247.25 лв. се дължи не при неизпълнение на главното задължение,
а при непредставяне на обезпечение – акцесорно задължение. Според ищеца това
противоречи на добрите нрави и представлява прикрита възнаградителна лихва.
Неустойката не е свързана с конкретни вреди и цели единствено увеличаване на
задължението на потребителя, поради което също е нищожна.
2.4. Заобикаляне на законовата уредба
Ищецът твърди, че договорът нарушава и чл. 16 ЗПК, тъй като кредиторът не е извършил
предварителна оценка на кредитоспособността на заемателя, а е предоставил кредита без
обезпечение и едва след това е поставил условие за предоставянето му. С това се прехвърля
отговорността върху потребителя и се увеличава необосновано дългът му, което
противоречи на чл. 21 и чл. 33 ЗПК, както и на директива 2008/48/ЕО.
3. Искания към съда
Ищецът моли съда:
Да признае договора за потребителски кредит № 1042009 от 25.03.2024 г. за нищожен,
поради нарушение на императивни правни норми.
Да осъди ответника да заплати направените разноски.
4. Доказателствени искания
Представяне на извлечение от сметка по договора.
Допускане на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси относно размера на внесените суми,
съдържанието на ГПР, реалната стойност на кредита и включените разходи.
В отговора на исковата молба, ответникът „.....“ ООД, чрез адвокат Христо Милчев,
твърди следното:
I. По допустимостта на иска
Ищците не са страна по договора, а са наследници на починалия
кредитополучател, и не притежават качеството „потребител“ по смисъла на Закона
за потребителския кредит (ЗПК).
Според ответника наследниците не могат да се ползват от специалната защита на
ЗПК и нямат активна процесуална легитимация да искат обявяване на
2
недействителност на договора.
Искът следва да бъде прекратен като недопустим.
II. По съществото на иска (при условията на
евентуалност)
1. Договорът е действителен
Договорът съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл. 10 и чл. 11 от
ЗПК.
Годишният процент на разходите (ГПР) е правилно изчислен и не надвишава
законовия максимум – 55.06% при допустими до 69%.
2. Неустойката е валидна и законосъобразна
Неустойката от 1247.25 лв. е уговорена за непредставяне на обезпечение – т.е. за
неизпълнение на акцесорно задължение, а не е част от ГПР.
По Директива 2008/48/ЕО разходи за нарушения не се включват в ГПР.
Неустойката е ясно формулирана, предварително известна и фиксирана, и
разсрочена във времето в интерес на потребителя.
3. Лихвата е ясно и валидно уговорена
В договора е фиксирана лихва от 45%, ясно посочена в европейския формуляр и в
погасителния план.
Няма нарушение на добрите нрави, защото:
Лихвата не е прекомерна.
Няма законов лимит, различен от този по ГПР.
4. Извършена е проверка на кредитоспособността
Ответникът твърди, че е направил предварителна оценка преди сключване на
договора.
ЗПК не предвижда нищожност като последица при липса на такава проверка – само
административна отговорност.
III. По твърдената неравноправност на клаузите
Неустойката и останалите клаузи:
3
Са индивидуално уговорени.
Са ясни, разбираеми и предварително известни.
Не нарушават чл. 143–147 от ЗЗП.
Ищецът (приживе) е сключвал още 5 аналогични договора с идентична клауза, което
доказва:
Добросъвестност от страна на кредитора.
Знание и информираност на потребителя за съдържанието и последиците.
IV. По доказателствените искания
Ответникът представя справка за движенията по кредита.
Възразява срещу съдебно-счетоводната експертиза, тъй като:
ГПР е въпрос на право, не на експертиза.
Размерът на законната лихва е нормативно определен и не изисква вещо лице.
V. Искания към съда
1.
1. Да прекрати производството като недопустимо.
2. При условията на евентуалност – да отхвърли иска като неоснователен.
3. Да присъди на ответника направените разноски, за които ще бъде представен
списък по чл. 80 ГПК.
VI ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Предявен е иск с пр. калификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – иск за обявяване
на нищожност на договор поради противоречие със закона,
във връзка с чл. 22 от ЗПК – разпоредба, предвиждаща нищожност на договор за
потребителски кредит при липса на задължителни реквизити.
Предмет на делото: Установяване недействителността (нищожността) на Договор за
потребителски кредит № 1042009/25.03.2024 г., сключен между наследодателя на ищците и
„.....“ ООД, който съдът приема за потребителски и ще бъде разгледан като такъв.
Доказателствена тежест
�� Ищците следва да докажат:
4
Нищожността на договора поради нарушение на ЗПК – чл. 10, 11, 16, 22 и 33.
Че ГПР е неправилно изчислен и не включва реално дължими разходи.
Че неустойката има характер на възнаградителна лихва и е в нарушение на закона.
�� Ответникът следва да докаже:
Че договорът съдържа всички реквизити, изисквани от ЗПК.
Че ГПР е правилно и пълно изчислен.
Че клаузите са ясни и разбираеми.
Че е извършена проверка на кредитоспособността.
Че неустойката не е прикрита лихва и е законосъобразна.
I. Безспорни обстоятелства (признати от двете страни):
1. На 25.03.2024 г. между .... П. П. (починал на 21.08.2024 г.) и ответника „.....“ ООД е
сключен договор за потребителски кредит № 1042009.
2. Размерът на кредита е 1900 лв., а договорената възнаградителна лихва е 470.75 лв.
3. В договора е предвидена неустойка в размер на 1247.25 лв., дължима при
непредоставяне на обезпечение в 3-дневен срок.
4. Общата дължима сума по договора е 3618 лв.
5. Ищците са наследници на кредитополучателя .... П. П..
6. Ищецът е извършил частични плащания в размер на 1602 лв., удостоверени с
приходни касови ордери.
7. Годишният процент на разходите (ГПР), официално посочен в договора, е 55.06%.
8. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент – 45%.
ОПРЕДЕЛИ:
По доказателствените искания на ищците:
По Искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи:
Извлечение от сметките по договор за потребителски кредит № 1042009
от 25.03.2024 г. – не следва да се УВАЖАВА , доколкото е допусната СЧЕ.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза с въпроси в ИМ.
Назначава за вещо лице Д. В..
Вещото лице следва да отговори на въпросите, формулирани от ищците в исковата молба.
Съдът указва на ищците да внесат предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице
5
в размер на 450 лв. в 7-дневен срок.
ПРИЕМА като доказателства по делото представените с ИМ и ОИМ докумнети.
Оставя без уважение останалите доказателствени искания.
На основание чл. 146, ал. 3 ГПК указва на страните да изложат окончателните си
доказателствени искания най-късно в първото открито съдебно заседание, като при
неспазване ще загубят правото да го направят на по-късен етап, освен при наличие на
извинителни обстоятелства.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2025г. от
10;10 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера
на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и отговора на
искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6