№ 423
гр. ***, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630102167 по описа за 2022 година
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240 от ЗЗД, както и съответните акцесорни искове с правно основание чл. 86
от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Й. Т. Т. с ЕГН ********** от гр.
***, ул. „***“ № 2, с пълномощник по делото адв. Д.И. от ШАК, срещу П. П. П. с ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***“ № 11а. В исковата молба се твърди, че ищецът е дал на
ответника сумата от 14300 лв. по договор за заем от 29.01.2021 г. и сумата от 7700 лв. по
договор за заем от 03.02.2021 г. Падежът за връщане на заетите суми и по двата договора
настъпил на 31.12.2021 г., но плащане постъпило едва за сумата от 1500 лв., с което
частично било погасено задължението по първия договор. Моли съда да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 12800 лв., представляваща главница по договора за
заем от 29.01.2021 г., сумата от 1006,23 лв., представляващи лихва за забава върху
главницата по този договор за периода от 01.01.2022 г. до датата на 11.10.2022 г., сумата в
размер на 7700 лв., представляваща главница по договора за заем от 03.02.2021 г., сумата от
605,31 лв., представляващи лихва за забава върху главницата по този договор за периода от
01.01.2022 г. до датата на 11.10.2022 г., както и сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Д.И. от ШАК, която
намира иска за основателен и доказан и моли за уважаването му. Моли да се присъдят
направените по делото разноски.
В предоставения едномесечен срок отговор от ответника П. П. П. не е постъпил.
В съдебно заседание ответникът се явява, заявява, че е върнал по банкови сметки на
ищеца общо 2500 лв., а не само 1500 лв. Твърди, че е върнал дори и повече пари, но не
1
разполагал с писмени доказателства за това.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и
ответника са сключени два писмени договора за паричен заем.
На 29.01.2021 г. в гр. *** страните сключили договор за заем, с който ищецът Й. Т. Т.
се съгласил да предаде на ответника П. П. П. сумата в размер на 14300 лв., която последният
трябвало да върне в срок до 31.12.2021 г. Страните изрично са уговорили, че лихва не се
дължи. Сумата била преведена от ищеца по сметка на ответника в деня на сключване на
договора – 29.01.2021 г.
На 03.02.2021 г. в гр. *** страните сключили нов договор за заем, с който ищецът се
съгласил да предаде на ответника сумата в размер на 7700 лв., която последният трябвало да
върне отново в срок до 31.12.2021 г. Страните изрично са уговорили, че лихва не се дължи.
Сумата била преведена от ищеца по сметка на ответника в деня на сключване на договора –
03.02.2021 г.
От изготвената ССчЕ и допълнителната такава, които съдът изцяло кредитира, се
установява, че ответникът е върнал част от взетите на заем средства като:
на 13.07.2021 г. превел по сметка на ищеца в „***“ АД с IBAN
BG58BUIN95611000446019 сумата в размер на 500 лв.;
на 16.07.2021 г. превел по същата сметка на ищеца сумата в размер на 500 лв.
на 01.02.2022 г. превел по сметката на ищеца в „***“ АД с IBAN
BG39UBBS80021023359450 сумата от 500 лв.;
на 12.05.2022 г. превел по същата сметка на ищеца сумата от 1000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 от ЗЗД – за връщане на даден паричен
заем между физически лица. По този иск ищецът трябва да докаже, че е дал определена сума
пари в заем на ответника, който се е задължил в определен срок да ги върне.
По настоящото дело безспорно се доказаха твърдените факти – ищецът е дал в заем
на 29.01.2021 г. сумата от 14 300 лв., а длъжникът се е задължил да я върне до 31.12.2021 г.
Освен това на 03.02.2021 г. ищецът дал на ответника в заем и сумата 7700 лв., която
трябвало да бъде върната до същата дата – 31.12.2021 г.
Договорът за заем е реален договор и се счита сключен с предаването на сумата в
заем. Това ищецът е сторил в същия ден, в който страните са подписали писмения договор –
и в двата случая.
Предвид това съдът намира, че двата договора са действителни и са породили правно
действие и ответникът дължи връщане на заетата сума до датата на падежа – 31.12.2021 г. и
по двата договора за заем.
2
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е върнал на ищеца на
отделни части сумата в общ размер на 2500 лв. От тази сума 1000 лв. е върната на ищеца
преди уговорения падеж. А сумата от 1500 лв. е върната след настъпване на падежа. Няма
данни при плащанията длъжникът изрично да е посочил кой договор за заем погасява.
С оглед разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът има няколко задължения
към един и същи кредитор и при плащане не е посочено изрично кое от тях погасява,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Съдът намира, че когато е извършил плащанията на 13 и на 16 юли 2021 г.
ответникът е погасил частично заема с главница 14 300 лв., тъй като според съдебния състав
той е по-обременителен от другия. Независимо от липсата на уговорка за заплащане на
лихва, това важи единствено за заплащането на договорна лихва за периода от
предоставянето на заетата сума до датата на падежа. На основание чл. 86 от ЗЗД длъжникът
дължи лихва за забава за периода от падежа до изпълнението, като обезщетение за забавено
изпълнение. По-голямата главница води до натрупване на по-голямо задължение за лихва за
забава, поради което и е по-обременителна за длъжника.
Предвид това съдът намира, че към датата на падежа ответникът вече е бил погасил
1000 лв. от главницата с размер 14300 лв. и към 31.12.2021 г. е дължал на ищеца 13 330 лв.
главница по договора за заем, сключен на 29.01.2021 г. и 7700 лв., главница по договора за
заем, сключен на 03.02.2021 г.
На 01.02.2022 г. е постъпило следващото плащане в размер на 500 лв. До тази дата
обаче ответникът вече е натрупал задължение и за лихва за забава върху посочените суми и
задълженията му към ищеца възлизат на: 13 330 лв. главница по договора за заем, сключен
на 29.01.2021 г., 118,22 лв. лихва за забава върху тази главница за периода 01.01.2022 г. –
01.02.2022 г., 7700 лв. главница по договора за заем, сключен на 03.02.2021 г. и 68,44 лв.
лихва за забава върху тази главница за периода 01.01.2022 г. – 01.02.2022 г. Тъй като
платената сума от 500 лв. не е достатъчна да погаси всички тези задължения се прилага
първо правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – погасяват се натрупаните до момента лихви (тъй
като по делото няма доказателства за сторени разноски). В конкретния случай сумата е
достатъчна да погаси изцяло натрупаната до този момент лихва и върху двете главници.
Остатъкът от 313,34 лв. на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД погасява част от главницата от
13 300 лв., която по посочените по-горе причини е по-обременителната от двете. Така след
01.02.2022 г. ответникът е дължал на ищеца следните суми: 12986,66 лв. главница по
договора за заем, сключен на 29.01.2021 г. и 7700 лв., главница по договора за заем,
сключен на 03.02.2021 г. Лихвите натрупани до този момент са били изцяло погасени.
На 12.05.2022 г. е постъпило следващото плащане в размер на 1000 лв. До тази дата
обаче ответникът вече е натрупал ново задължение за лихва за забава върху посочените суми
3
и задълженията му към ищеца възлизат на: 12986,66 лв. главница по договора за заем,
сключен на 29.01.2021 г., 360,74 лв. лихва за забава върху тази главница за периода
02.02.2022 г. – 12.05.2022 г., 7700 лв. главница по договора за заем, сключен на 03.02.2021 г.
и 213,89 лв. лихва за забава върху тази главница за периода 02.02.2022 г. – 12.05.2022 г. Тъй
като платената сума от 1000 лв. не е достатъчна да погаси всички тези задължения по
правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – погасяват се натрупаните до момента лихви. В
конкретния случай сумата е достатъчна да погаси изцяло натрупаната до този момент лихва
и върху двете главници. Остатъкът от 425,37 лв. на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД погасява
част от главницата от 12986,66 лв., която по посочените вече причини е по-обременителната
от двете. Така след 12.05.2022 г. ответникът е дължал на ищеца следните суми: 12561,29 лв.,
главница по договора за заем, сключен на 29.01.2021 г. и 7700 лв., главница по договора за
заем, сключен на 03.02.2021 г. Лихвите натрупани до този момент са били изцяло погасени.
По делото няма доказателства за постъпили други плащания. Предвид това към
датата на завеждане на исковата молба ответникът е дължал на ищеца следните суми
12561,29 лв. главница по договора за заем, сключен на 29.01.2021 г., 530,36 лв. лихва за
забава върху тази главница за периода 13.05.2022 г. – 11.10.2022 г., 7700 лв. главница по
договора за заем, сключен на 03.02.2021 г. и 325,12 лв. лихва за забава върху тази главница
за периода 13.05.2022 г. – 11.10.2022 г.
Предвид това предявеният от ищеца иск за заплащане на главница в размер на 12800
лв. по договора за заем от 29.01.2021 г. се явява частично основателен до сумата от 12561,29
лв., а в останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Частично основателен
се явява и иска за заплащане лихва за забава върху главницата по този договор за периода от
01.01.2022 г. до 12.05.2022 г., т.е. за разликата от уважения размер от 530,36 лв. до
претендираната сума от 1006,23 лв. Частично основателен се явява и иска за заплащане на
лихва за забава върху главницата от 7700 лв. за разликата между уваженият размер от 325,12
лв. за периода 13.05.2022 г. – 11.10.2022 г. до претендираният размер от 605,31 лв. за
периода 01.01.2022 г. до 11.10.2022 г. Длъжникът дължи и лихва за забава върху главниците
за периода от датата следваща подаването на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на процеса и с оглед направеното искане от страна на ищеца да му
бъдат заплатени направените по делото разноски, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В производството ищецът е сторил
разноски от 884,46 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на делото и
1280 лв. адвокатско възнаграждение. От тази сума ответникът следва да поеме 844,67 лв. от
платената държавна такса и 1222,41 лв. от платеното адвокатско възнаграждение или
разноски в общ размер на 2 067,08 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на част от сторените в
производството разноски, съразмерно на уважената част от исковете, но той не е направил
такова искане до приключване на хода по същество.
4
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. П. П. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 11а, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца Й. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 2, сумата от 12561,29 лв.
(дванадесет хиляди петстотин шейсет и един лева и двадесет и девет стотинки),
представляващи главница по договора за заем, сключен на 29.01.2021 г., 530,36 лв.
(петстотин и тридесет лева и тридесет и шест стотинки), представляващи лихва за забава
върху тази главница за периода 13.05.2022 г. – 11.10.2022 г., 7700 лв. (седем хиляди и
седемстотин лева), представляваща главница по договора за заем, сключен на 03.02.2021 г.,
325,12 лв. (триста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки), лихва за забава върху тази
главница за периода 13.05.2022 г. – 11.10.2022 г., в едно със законната лихва, считано от
12.10.2022 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Й. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“
№ 2, срещу П. П. П. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 11а, за разликата от уважения
размер от 12561,29 лв. до пълният предявен размер на главницата от 12800 лв. по договора
за заем, сключен на 29.01.2021 г., за разликата от уважения размер на лихвата за забава от
530,36 лв. за периода 13.05.2022 г. – 11.10.2022 г. до предявения размер от 1006,23 лв. за
периода от 01.01.2022 г. до 12.05.2022 г., както и за разликата от уважения размер на
лихвата за забава от 325,12 лв. за периода 13.05.2022 г. – 11.10.2022 г. до предявеният размер
от 605,31 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 12.05.2022 г.
ОСЪЖДА П. П. П. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 11а, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца Й. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 2, направените по делото разноски
в размер на 2067,08 лв. (две хиляди шестдесет и седем лева и осем стотинки), съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5