№ 6514
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110161284 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 76538 от 27.10.2021
г., подадена от името на „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, срещу „Ц.“ ЕООД,
ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 8000
евро /с левова равностойност 15646,64 лева/, представляваща получена от
длъжника на отпаднало основание сума, представляваща авансово плащане по
договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом
"Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на
възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от
възложителя, поради неизпълнение от страна на изпълнителя; 2/ сумата от 7176,11
лева, /левовата равностойност на 3669,08 евро /, представляваща лихва за забава
за периода 11.06.2016 г. - 15.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.№
63083/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 23071009/15.12.2020 г., конкретизирано с молба вх.
№23013533/22.02.2021 г., ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу „Ц.“ ЕООД, ЕИК: ********* за суми, както следва: 1/ сумата
от 8000 евро /с левова равностойност 15646,64 лева/, представляваща получена от
1
длъжника на отпаднало основание сума, представляваща авансово плащане по
договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом
"Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на
възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от
възложителя, поради неизпълнение от страна на изпълнителя; 2/ сумата от 7176,11
лева, представляваща лихва за забава за периода 11.06.2016 г. - 15.12.2020 г. На
19.03.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Същата е връчена на ответника
на 14.04.2021 г., който е възразил срещу нея в законоустановения едномесечен
срок на 21.04.2021 г. На 28.09.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си, като исковата молба е подадена на
27.10.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че в началото на 2016 г. между него, в качеството на
възложител, и ответното дружество, в качеството на изпълнител, е сключен
договор за изготвяне на архитектурен проект, по силата на който изпълнителят
следва да състави и предаде на възложителя технически проект за рехабилитация
на туристически дом „Е.“ в гр. Банско в срок до 01.04.2016 г. Поддържа, че
уговореното възнаграждение било в размер на 16 000 евро, платимо на два транша
от по 8000 евро. Ищецът посочва, че на 14.03.2016 г. от негово име лицето Н.С.К.
– баща на двамата съдружници в „Е. ДН 2015“ ООД, е заплатило на ответника
„Ц.“ ЕООД, чрез управителя му Ц. Ц., първия транш в размер на 8000 евро, като
било уговорено тази сума да изпълнява ролята и на задатък. За тези обстоятелства
била съставена саморъчно подписана от Ц. Ц. декларация. Твърди, че ответното
дружество не изпълнило задълженията си по сключения договор, поради което на
02.06.2016 г. ищецът го уведомил, че разваля договора и му предоставя
двуседмичен срок за възстановяване на заплатения задатък в размер от 8000 евро.
Уведомлението било изпратено чрез лицензиран пощенски оператор и получено
от управителя на ответника - Ц. Ц., но плащане не било извършено както в
предоставения срок, така и към настоящия момент. Ищецът поддържа, че
ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на 7176,11 лева /левовата
равностойност на 3669,08 евро/ за периода 11.06.2016 г.-15.12.2020 г. Моли се за
уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за установено, че „Ц.“
ЕООД дължи в полза на „Е. ДН 2015“ ООД суми, както следва: 1/ сумата от 8000
евро /с левова равностойност 15646,64 лева/, представляваща получена от
длъжника на отпаднало основание сума, представляваща авансово плащане по
договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом
"Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на
2
възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от
възложителя, поради неизпълнение от страна на изпълнителя; 2/ сумата от 7176,11
лева, /левовата равностойност на 3669,08 евро /, представляваща лихва за забава
за периода 11.06.2016 г. - 15.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.№
63083/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът „Ц.“ ЕООД оспорва исковете. На първо място, твърди, че между
страните липсва облигационно отношение, като управителят на „Ц.“ ЕООД – Ц.
Ц., е имал отношения единствено с бащата на съдружниците в дружеството ищец
„Е. ДН 2015“ ООД – Нуран Саркис Каспарян. Твърди, че на Нуран Каспарян, като
евентуален бъдещ възложител и с оглед очакваното наемане от страна на ищеца
на туристически дом „Е.“ в гр. Банско, е представил проект на договор за
изработване на проектна документация, като преди окончателното сключване на
договора на ответника следвало да бъдат осигурени определени изходни данни, а
именно: архитектурно заснемане на обекта; геодезическо заснемане на
прилежащия терен; пространствено заснемане на сградата; виза за проучване и
проектиране на имота по актуална скица; задание за изработване на проектна
документация, с оглед бъдещото предназначение на имота и сградния фонд.
Посочва, че поради неизпълнение на тези задължения и поради липсата на
сключен договор за наем на туристическия дом, не се стигнало и до сключване на
договор за изработка между страните. Ответникът твърди да е оказвал съдействие
за набавяне на необходимите изходни данни, за което получавал суми от
ищцовата страна, но те били много по-малко от претендираните 8000 евро. Освен
това твърди, че процесната сума от 8000 евро не е получавана реално, като в тази
връзка посочва, че управителят на ищцовото дружество „не е сигурен, че е
подписвал декларацията, представена от ищеца с исковата молба“, евентуално, че
е бил е подведен да подпише същата. Прави се възражение за погасяване по
давност на акцесорната претенция за лихва за забава.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
3
Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове,
поради липса на процесуална легитимация на ищеца, доколкото по делото не са
представени доказателства за упълномощаване на лицето Нуран Каспарян да
заплати в полза на дружеството Ц. ЕООД сумата от 8000 евро, настоящият
съдебен състав намира същото за неоснователно. Предявените за разглеждане в
настоящото производство искове са допустими. Обстоятелството, дали ищецът се
явява носител на вземане спрямо ответника в претендирания в исковата молба
размер и на заявеното правно основание е въпрос по съществото на спора и касае
материалноправната легитимация на ищцовото дружество, но не касае
допустимостта на предявените искове.
Предвид горното, съдът намира, че предявените за разглеждане в
настоящото производство искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е платил процесната сума на ответника в резултат на възникнало
между страните валидно облигационно правоотношение по договор за изготвяне
на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в
гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц.
ЕООД, в качеството на изпълнител, с твърдяното в исковата молба съдържание,
както и че основанието за плащане на сумата е отпаднало, тъй като
облигационната връзка между страните е развалена.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, респ. че е налице основание за задържане
на получената сума.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства, а именно декларация от 14.03.2016 г., издадена от управителя на
ответното дружество Ц. ЕООД – архитект Ц. Ц., се установява в производството,
че страните в настоящото производството са били обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за изготвяне на технически
проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско,
сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц. ЕООД, в
качеството на изпълнител, по силата на което ответника се е задължил в срок до
01.04.2016 г. да изготви технически проект за рехабилитация на туристически дом
4
„Е.“ – гр. Банско, собственост на Български туристически съюз срещу
задължението на ищцовото дружество да му заплати възнаграждение в размер на
общо 17 000 евро, от които задатък в размер на 8000 евро и 9000 евро при
приемане на работата. Обективираното в декларацията от 14.03.2016 г., изявление
от управителя на ответното дружество, представлява извънсъдебно признание на
неизгоден за издателя на документа факт, а именно сключване на договор за
изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“ – гр.
Банско, собственост на Български туристически съюз и получаване на сумата от
8000 евро като задатък по така сключения между Е. ДН 2015 ООД, в качеството
на възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, договор. В
производството не е оспорено обстоятелството, че подписът под декларация от
14.03.2016 г., издадена от управителя на ответното дружество Ц. ЕООД, е положен
именно от управителя на дружеството – Ц. Ц., като същевременно горепосоченото
обстоятелство изрично се признава от ответника в производството. Възражението
на ответника, че управителят на дружеството е бил е подведен да подпише
декларацията от 14.03.2016 г., остана недоказано в производството, респективно
не бяха направени и доказателствени искания от името на ответното дружество в
тази насока.
Възражението на ответника, че дружеството Е. ДН 2015 ООД не е
материално легитимирано да претендира процесната сума от 8000 евро, доколкото
по делото не са представени доказателства за упълномощаване на лицето Нуран
Каспарян да заплати в полза на дружеството Ц. ЕООД сумата от 8000 евро,
представляваща задатък по договор за изготвяне на технически проект за
рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между
Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц. ЕООД, в качеството на
изпълнител, се явява неоснователно. Видно и от съдържанието на представената и
приобщена към доказателствения материал декларация от 14.03.2016 г., издадена
от управителя на ответното дружество Ц. ЕООД, сумата от 8000 евро е получена
от представител на Ц. ЕООД и е платена от името на възложителя Е. ДН 2015
ООД във връзка с възникналото между страните облигационно правоотношение
по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически
дом "Е.", находящ се в гр. Банско. Никъде в декларацията не се сочи, че сумата е
платена лично от лицето Нуран Саркис Каспрян, но дори да се приеме, че това е
лицето, което е предало сумата от 8000 евро на управителя на ответното
дружество, то изрично в декларацията се сочи, че сумата се заплаща от името на
дружеството Е. ДН 2015 ООД, в качеството му на възложител по договор за
5
изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.",
находящ се в гр. Банско. Евентуалните отношения между дружеството Е. ДН 2015
ООД и лицето Нуран Саркис Каспарян не са предмет на разглеждане в
настоящото производство и настоящият съдебен състав намира, че не следва да ги
обсъжда.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установи в
производството, че със съобщение за разваляне на договор от 27.05.2016 г.,
дружеството Е. ДН 2015 ООД е отправило до ответника изявление за едностранно
разваляне на сключения между страните неформален договор за изготвяне на
технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр.
Банско, поради неизпълнение на поетите от ответното дружество задължения по
договора, изразяващи се в следното: в срок до 01.04.2016 г. да изготви технически
проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“ – гр. Банско, собственост на
Български туристически съюз. Със съобщението се предоставя двуседмичен срок
от получаването му, за възстановяване на получената парична сума в размер на
8000 евро по посочена в съобщението банкова сметка.
По делото е представена разписка от куриерска служба Спиди, с изпращач
Каспарян и получател Ц. ЕООД, в която като съдържание на пратката е посочено
„документи“. Пратката е получена лично от управителя на ответното дружество
на 02.06.2016 г. Други доказателства за обстоятелството, че съобщение за
разваляне на договор от 27.05.2016 г., издадено от ищцовото дружество, е връчено
на ответника, не са ангажирани по делото. Само въз основа на представената
разписка от куриерска служба Спиди не може да се направи извод за проведено
пълно и главно доказване на обстоятелството, че съобщение за разваляне на
договор от 27.05.2016 г. е достигнало до ответника преди завеждане на исковата
молба в съда. Това е така, тъй като: 1/ на първо място като изпращач на пратката
/в представената разписка от куриерска служба Спиди/ е посочено единствено
името „Каспарян“, т.е. не може да се приеме категоричен извод, че действителния
изпращач на пратката е ищцовото дружество и че съдържа именно твърдяното в
исковата молба съобщение за разваляне на договор от 27.05.2016 г.; и 2/ на второ
място, никъде в разписката не е посочено, че се изпраща съобщение за разваляне
на договор от 27.05.2016 г., издадено от ищцовото дружество. От общото
посочване на съдържанието на пратката „документи“, не може да се направи
единствен и обоснован извод, че пратката, за която се отнася представената по
делото разписка от куриерска служба Спиди, е съдържала именно представеното
по делото съобщение за разваляне на договор от 27.05.2016 г., издадено от
6
ищцовото дружество.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че съобщение за
разваляне на договор от 27.05.2016 г., издадено от ищцовото дружество, е
получено от ответника преди завеждане на исковата молба в съда.
Същевременно, обаче, съобщение за разваляне на договор от 27.05.2016 г.,
издадено от ищцовото дружество е приложено към исковата молба и препис от
същото е връчен на ответника, ведно с препис от исковата молба и приложенията
към нея, като с получаването на съобщението от страна на ответника /на
06.01.2022 г./ процесния договор за изготвяне на технически проект за
рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско е развален, с
което е отпаднало основанието за задържане на процесната сума от 8000 евро,
представляваща авансово плащане по договор за изготвяне на технически проект
за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен
между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц. ЕООД, в качеството на
изпълнител.
От ответника не беше проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че е налице основание за задържане на процесната сума.
Представените към отговора на исковата молба документи не обосновават
наличието на такова основание. Не са ангажирани доказателства и направени
доказателствени искания за установява не обстоятелството, че поетата по силата
на процесния договор работа е изпълнена от изпълнителя, респективно приета от
възложителя, което да обуслови право за изпълнителя да задържи изцяло или
отчасти полученото авансово плащане по договора.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че „Ц.“ ЕООД, ЕИК ********* дължи в
полза на „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК ********* сумата от 8000 евро /с левова
равностойност 15646,64 лева/, представляваща получена от длъжника на
отпаднало основание сума, представляваща авансово плащане по договор за
изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.",
находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на
възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от
възложителя, поради неизпълнение от страна на изпълнителя.
Възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията на
7
ищеца се явява неоснователно.
Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения,
обективирани в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на
ВС при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към
момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска
обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който
отпада основанието. В конкретния случай от датата на получаване от ответника на
съобщение за разваляне на договор от 27.05.2016 г., издадено от ищцовото
дружество, а именно 06.01.2022 г.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг, забава на ответника и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
Основателността на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се
предпоставя от безспорната установеност на съществуването и изискуемостта на
главното задължение и настъпване на последиците на забавата. Фактическият
състав на забавата на длъжника включва изискуемост на задължението, покана за
изпълнение и виновно неизпълнение в определения срок. Изключенията от
изискването за покана са предвидени в чл.84 от ЗЗД по отношение единствено на
срочните задължения и при задълженията за деликт. Задълженията за връщане на
даденото на отпаднало правно основание стават изискуеми в момента на отпадане
на основанието за плащане, а за поставяне на длъжника в забава е необходима
покана, тъй като с оглед извъндоговорния характер на източника на
облигационното правоотношение задължението е без определен срок. В този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 47/31.03.2011 г.,
постановено по търг. дело № 706/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., според
която при положение, че няма определен ден за изпълнение на задължението за
връщане на сумата явяваща се след развалянето на договора като дадена на
отпаднало основание, то по отношение на задължението за връщане, длъжникът
изпада в забава след връчване на покана от кредитора, от когато се дължи и лихва
– обезщетение върху нея, съгласно чл. 86 от ЗЗД.
С оглед формираната по-горе воля на съда, касаеща датата на получаване
8
на от ответника на съобщение за разваляне на договор от 27.05.2016 г., издадено
от ищцовото дружество, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че ищецът е поканил
ответника да му възстанови процесната сума от 8000 евро, представляваща
получена от длъжника на отпаднало основание сума, представляваща авансово
плащане по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на
туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД,
в качеството на възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, преди датата
на завеждане на исковата молба в съда /в случая по аргумент от разпоредбата на
чл. 422 ГПК – преди 15.12.2020 г./.
Предвид горното и с оглед липсата на проведено доказване на
обстоятелството, че ответникът е бил поканен да заплати на ищеца сумата от 8000
евро, представляваща получена от длъжника на отпаднало основание сума,
представляваща авансово плащане по договор за изготвяне на технически проект
за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен
между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц. ЕООД, се налага извод,
че искът с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер
на 456,46 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът „Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
София, ул. Живописна № 3, ет. 1, ап. 2, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Лерин № 46Б, ет. 2, ап. 20 сумата от 312,94 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 61284/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатено адвокатско
9
възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Лерин № 46Б, ет. 2, ап. 20 , следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответникът „Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. София, ул. Живописна № 3, ет. 1, ап. 2 сумата от 157,21 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 61284/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 63083/2020 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, като са представени и доказателства за извършването на такива
разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер на 456,46 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът „Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
София, ул. Живописна № 3, ет. 1, ап. 2, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Лерин № 46Б, ет. 2, ап. 20 сумата от 312,94 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по гр.д. № 63083/2020 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 63083/2020 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, поради което и такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Лерин № 46Б, ет. 2, ап. 20 срещу „Ц.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул. Живописна № 3,
ет. 1, ап. 2, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, че „Ц.“ ЕООД, ЕИК
10
********* дължи в полза на „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, сумата от 8000
евро /с левова равностойност 15646,64 лева/, представляваща получена от Ц.
ЕООД на отпаднало основание сума, представляваща авансово плащане по
договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом
"Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на
възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от
възложителя, поради неизпълнение от страна на изпълнителя, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д.№ 63083/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от
„Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Лерин № 46Б, ет. 2, ап. 20 срещу „Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление: гр. София, ул. Живописна № 3, ет. 1, ап. 2, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Ц.“ ЕООД,
ЕИК ********* дължи в полза на „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, сумата от
7176,11 лева, /левовата равностойност на 3669,08 евро /, представляваща лихва
за забава за периода 11.06.2016 г. - 15.12.2020 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 63083/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление:
гр. София, ул. Живописна № 3, ет. 1, ап. 2 да заплати в полза на „Е. ДН 2015“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лерин
№ 46Б, ет. 2, ап. 20, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 312,94 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 61284/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Лерин № 46Б, ет. 2, ап. 20 да заплати в полза на „Ц.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.
Живописна № 3, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 157,21 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 61284/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление:
гр. София, ул. Живописна № 3, ет. 1, ап. 2 да заплати в полза на „Е. ДН 2015“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лерин
№ 46Б, ет. 2, ап. 20, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 312,94 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по гр.д. № 63083/2020 г. по
11
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12