№ 21496
гр. С., 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110165589 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 15.02.2023 година град С.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 65589 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „....” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ...., за издаване на
1
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против В. Т., с ЕГН **********, от
.... за сумата от 1 100 лв. - главница по договор за паричен заем № 508969 от 24.03.2021 г.,
сумата от 221,29 лв. - възнаградителна лихва за периода от 24.03.2021 г. до 12.01.2022 г.,
сумата от 802,55 лв. – договорна компенсаторна неустойка за периода от 24.03.2021 г. до
12.01.2022 г., сумата от 139,18 лв. - законна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 01.11.2022
г., сумата от 275 лв. – неустойка за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 15.02.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1 100 лв. - главница по договор за паричен заем №
508969 от 24.03.2021 г., сумата от 221,29 лв. - възнаградителна лихва за периода от
24.03.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 139,18 лв. - законна лихва за периода от 01.06.2021 г.
до 01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2022 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и за направените по делото разноски в размер на
57,98 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
сумата от 802,55 лв. – договорна компенсаторна неустойка за периода от 24.03.2021 г. до
12.01.2022 г., сумата от 275 лв. – неустойка за забава, съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 24.03.2021 г., който намира правното си основание в чл.
9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенциите за присъждане на договорна компенсаторна неустойка, съдът
намира, че е в противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, както и претенцията за присъждане на
неустойка за забава, обосновават вероятна основателност на неравноправни клаузи. Ето
защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените
2
суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „....” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ....,
против В. Т., с ЕГН **********, от .... за сумата от 802,55 лв. /осемстоти и два лева и
петдесет и пет стотинки/ – договорна компенсаторна неустойка за периода от 24.03.2021 г.
до 12.01.2022 г., сумата от 275 лв. /двеста седемдесет и пет лева/ – неустойка за забава.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3