№ 21520
гр. ...., 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110134457 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
25.11.2025 г., гр.....
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №34457 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД.
Образувано е по повод на искова молба, подадена от С. Н. И., чрез адв. П. П. от АК-
1
гр.Х, срещу ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., ул. „...“ №.....
представлявано от В. К.- Изп. директор, с която се иска да се признае със силата на
пресъдено нещо недължимостта на сумата от 317,50 лв., представляваща възнаграждение за
допълнителни услуги по чл.12, ал.4 от сключен между ищцата и ответника в дружествена
форма с фирмено наименование- ....., по Договор за заем №.....г., за сумата от 1 000 лв.
Навеждат се твърдения за нищожност на клаузите, с които се уговаря предоставянето и
заплащането на възнаграждения за допълнителни услуги. Твърди, че договорът за кредит е
нищожен в частта, в която е уредена възнаграждение за допълнителни услуги, поради
противоречие с добрите нрави и на осн. чл.21 от ЗПК. Моли за уважаване на иска.
Претендира присъждане на разноски по чл.38 от ЗА.
В законен срок по делото не е постъпил отговор на искова молба от ответника.
След насрочване на делото в о.с.з подава отв. дружество молба, чрез адв.И. И. от САК,
упълномощена с правата по чл.34, ал.3 от ГПК, с която признава основателността на иска.
Направено е от ищеца с молба от 11.11.2025г. искане за постановяване на решение по
реда на чл.237 от ГПК, което е прието за основателно в о.с.з. от 12.11.2025г.
С оглед на признанието на иска и становището на страните в тази връзка по делото не
са събрани допълнителни доказателства извън горепосочените, като с оглед изявлението на
страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска е процесуално действие на ответника, с което същият
се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията
на ищеца отговарят на действителното правно положение. В настоящия случай не са налице
хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, изявлението е направено от надлежно упълномощен проц. представител на
страната, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, предявеният иск
не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради
което съдът следва да се зачете извършеното признание и искът се приеме за основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на следните суми: сума от 50 лв.- държ. такса в производството и се претендира
адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда.
Видно от служебна справка в ЕИСС към момента са налице 28 образувани идентични по
своя характер дела от ищеца, чрез проц. му представител, срещу различни кредитни
институции. Отв. кредитодател възразява, че не е дал повод за завеждане на делото. Указано
е на ищеца да представи доказателство за извънсъдебно претендиране на вземането от
ответника, каквото не се представя, с изключение на справка от Централен кредитен
регистър на БНБ за кредитна задлъжнялост. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. В
случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и разноските да
останат така както са извършени, доколкото отв. страна не доказва извършването на
разноски и не търси такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ......, ЕИК:....., със
2
седалище и адрес на управление: гр....., ул. „...“ №..... представлявано от В. К.- Изп.
директор, че ищецът С. Н. И., ЕГН:**********, не дължи сумата от 317,50 /триста и
седемнадесет лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща възнаграждение за заплащане
на допълнителни услуги по чл.12, ал.4 от сключен Договор за заем №.....г., на осн. чл.26,
ал.1, предл.III от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146 от ЗЗПотр. и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3