Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 11.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА П.
при
участието на секретаря И.В.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №344 по описа за 2018 година на Провадийски районен
съд, III състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по делба във фазата по извършването й.
С постановено по делото Решение № 384 от
27.12.2019 г. и Решение № 260061 от 16.11.2020 г., с което е допусната поправка на очевидна фактически
грешка и допълване на предходното и необжалвано в едната част,
влязло в сила, е допусната да бъде извършена
съдебна делба на следните недвижими имоти:
НИВА, находяща се
землището на с. ***, община ***: масив 081010, кат. IV, с площ от 2,303 дка,
местност ****, при граници - № 081013, № 081008, № 081005, № 081004, № 000129
и НИВА,
находяща се в землището на с. ***, община ***: масив 081004, кат. IV, 2,913дка,
местност ****, при граници: №081005, №081021, №000068, №000129, №081010 между
съделителите и при квоти, а именно: 1/3 ид.ч. /една трета идеална част/ за Б. М.Б.
ЕГН:********** ***; 1/6 /една шеста/ ид.ч. за Н.В.Н. ЕГН:********** живущ в Р.
Германия; 1/6 /една шеста/ ид.ч. за М.В.Н. ЕГН:********** ***; 1/6 /една шеста/
ид.ч. за П.И.Г. ЕГН:********** *** и 1/6 /една шеста/ ид.ч. В.И.Г. ЕГН:**********
***.
С постановено по
делото Решение № 384 от 27.12.2019 г. и Решение № 260061 от 16.11.2020 г., с което е допусната поправка на очевидна фактически грешка и
допълване на предходното, отменено в едната си част, с Решение 1616/01.11.2021
г. по в.гр.д. № 936/2021 г. на ВОС, влязло в сила, е допусната да бъде извършена съдебна делба
на следните недвижими имоти:
ДВОРНО МЯСТО цялото с пространство от 517кв.м.,
съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на града при граници: ул. „*** м.с.“,
УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597 ведно с построените в дворното място ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА с прилежаща маза, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА е площ от 20 кв.м. и ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. построен в
североизточната част на дворното място, между съделителите като Б. М.Б. ***, П.И.Г.
с ЕГН ********** *** и В.И.Г. с ЕГН ********** ***, М.В.Н. с ЕГН ********** *** и Н.В.Н. с
ЕГН ********** от Германия /съдебен адрес адв. В.Г. САК/ при следните квоти:
За ДВОРНО МЯСТО цялото с пространство от 517 кв.м.
съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на гр. *** при граници: ул. „*** м.с.“,
УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597 - Б. М.Б. с ЕГН ********* - 1/3 ид.
част, за П.И.Г. с ЕГН ********** 1/6, за В.И.Г. с ЕГН ********** - 1/6, за М.В.Н. с ЕГН ********** - 5/18 и за Н.В.Н. с ЕГН ********** - 1/18 ид. части и за построените в
дворното място ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА с прилежаща маза, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 20 кв.м. и ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. построен в североизточната част на
дворното място, за Б. М.Б. с ЕГН ********* 1/3 ид. част, П.И.Г. с ЕГН **********
- 1/6 ид. част, за В.И.Г. с ЕГН ********** - 1/6 ид. част, М.В.Н. с ЕГН ********** 1/6 ид. част и за Н.В.Н. ЕГН **********
1/6 ид. част.
В открито
съдебно заседание от ищците се явява Б.Б.. Всички се представляват от адв.Д..
Направена
е претенция по сметки от страна на ищците за заплащане на обезщетение за
еднолично ползване на делбения имот и лишаването им от възможността да ползват
имота за периода от поканата 11.02.2016г. до 17.05.2022г. в размер на 200лв. за
Б.Б. и на по 100лв. за П.Г. и В.Г..
В първото
по делото съдебно заседание ответниците не се явяват. За М.Н. се явява адв. Г..
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
І. ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
СЪСОБСТВЕНОСТТА
Съобразно приетото по делото заключение на вещото лице
по назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, процесните
имоти- ниви с ид. № 04457.81.10 и №04457.81.4, дворно място, ведно с двуетажна
еднофамилна къща с прилежаща маза, стопанска постройка и гараж са неподеляеми,
съобразно квотите в съсобствеността за всеки от съделителите.
Пазарната стойност на нива с ид. № № 04457.81.10 е
определена на 2520лв., или 840лв. за
1/3ид.ч. и 420лв. за 1/6ид.ч., на нива №04457.81.4 е определена на 2700лв. за
1/3ид.ч. 900лв. и 450лв. за 1/6ид.ч.
Пазарната
стойност на дворното място е определена на 11 700лв., или за 1/3
ид.ч. – 3900лв., за 1/6ид.ч. – 1950лв., 5/18ид.ч. – 3250лв., за 1/18 ид. ч. –
650лв.
Пазарната стойност на двуетажна еднофамилна къща с
прилежаща маза, стопанска постройка с площ от 20кв.м. и гараж с площ от 21
кв.м. построен в североизточната част на дворното място е определена на
86 760лв., съответно 1/3 ид.ч. от тази стойност е равна на 28 920лв., а 1/6 е равна
на 14 460лв.
В случая се
установи неподеляемост на процесните имоти, съобразно броя на съделителите и
квотите им в съсобствеността. Няма искане за поставянето им в общ дял на някой
от съделителите, поради което същите следва да бъдат изнесени на публична
продан. Стопанската постройка и гаражът не могат да бъдат предмет на публична
продан, отделно от жилищната сграда, доколкото предназначението им е с
обслужващо значение.
На основание чл.355 ГПК, вр.
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - *** държавна
такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху
установената от СОЕ актуална пазарна стойност на делбения имот: за ищците – 1226.40лв. за Б.Б.
и по 613.20лв. за П.Г. и В.Г., а за ответника – 613.20лв.
ІІ. ПО
ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:
В срока по чл. 346
от ГПК, съдът е сезиран с претенцията на ищците срещу ответника М.Н. с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на последния да заплати сумата от 200лв./месечно за Б.Б. и на по 100лв. /месечно за П.Г. и В.Г. /или общо 30 000лв.
за седемдесет и пет месеца/, представляваща обезщетение за лишаване на ищците
от ползването на съсобствения делбен имот – дворно място, ведно с построените в
него двуетажна еднофамилна къща, стопанска постройка и гараж, съразмерно на
притежаваните от тях права в общността, вследствие едноличното му ползване от
ответника, в периода от 11.02.2016г. до 17.05.2022г.
Срокът за предявяване на претенции по сметки в делбеното производство е
първото заседание след допускане на делбата и е преклузивен.
Претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС следва да е изискуема към момента на
предявяването й. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС
обезщетението за лишаване от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от
момента на писменото поискване до момента на предявяването на претенцията, което
е допустимо да бъде извършено до
приключване на първото съдебно заседание по извършване на делбата /така, Решение
№99 от 13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 83/2016
г., I г. о., ГК/.
В случая претенцията е допустима за заявения период от 11.02.2016г. /писмената
покана/ до 17.05.2022г. /дата, предхождаща първо съдебно заседание по
извършване на делбата – 27.05.2022г./, поради което следва да се разгледа по
същество.
Ищците, чрез процесуален представител адв. Д. поддържат предявените
претенции по сметки и молят за постановяване на положително решение по същите,
съобразявайки приетото по делото заключение по СОЕ.
Ответникът, чрез представител адв. Г. оспорва претенциите по същество. Депозира
писмени бележки.
В подкрепа на твърденията за еднолично ползване на общия имот по делото
са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля Р.Б./на
ищците/ и Р.Д. /на ответника/.
Свидетелят Д. излага пред съда, че ответника М.Н. няма близки и роднини,
с които да поддържа връзка. Търсел контакт с него, тъй като изпадал в депресия,
по цял ден обикалял по улиците с колето си. Бил е ***, но е уволнен от работа.
Знае, че живее в една стая, на втория етаж, а къщата е огромна. Не знае да е
бил агресивен и какви са отношенията между него и роднините му по повод имота.
Свидетелят Б. /син на Б. Б./, които показания съдът преценява при
условията на чл.172 от ГПК, споделя, че майка му последно е влизала в имота по
повод кончината на сестра й К., майка на М., през 2007г. След този момент е
проявявала интерес към имота, но в телефонни разговори е уведомявана от М., че
не е добре дошла, че те нямат място там и че е сменил ключовете. Конкретно
споделя за телефонен разговор, на който е присъствал през юни-юли 2008г. През
2017г. е направен опит от майка му да влезе в имота, но действително
устоновила, че ключовете са сменени. Никой не им отворил. Споделя, че М. има
променлив характер, проявява вербална агресия и че майка му има желание да остане в къщата, но няма ключове и се притеснява
да бъде сама с М.. Тогава отсядала в хотел.
Знае, че нападал баща си и това е причината той да напусне къщата и да отиде в
родното си село. Не общува и с брат си, който живее в Германия.
От заключението на проведената СОЕ се установява, че размерът на средния
месечен пазарен наем за ползването на делбените имоти възлиза на 258 лв.
Така изложената фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Обезщетението
за ползване на съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите
съсобственици и е изискуемо от деня на писменото му поискване. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно волеизявление на
лишения от ползване съсобственик, отправено до ползващия съсобственик, с което
се претендира заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Съгласно разрешението дадено с Решение № 112
от 2.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1011/2013г., II ГО, ГК, за да възникне
задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез
лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те
общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е равнозначно на поканата
по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.
От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Законът не поставя
изискване относно съдържанието на поканата,
поради което е достатъчно същата да е писмена и да е достигнала до своя адресат
- ползващия имота съсобственик. Едва след осъществяване на посочените
релевантни факти – еднолично ползване на имота от съсобственика, адресат на
волеизявлението на съсобственика - ищец, че желае да се ползва от правомощията
си на собственик, едноличното ползване на общата вещ може да се квалифицира
като неправомерно. Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено
на другия съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да
се компенсира.
Видно от
представена по делото телеграма ищцата Б. Б. и праводателя на другите двама
ищци – В. М. Г. са отправили покана до ответника М.Н. за обезщетение по повод
едноличното ползване на имота. Действително се установява, че същата е подадена
от Б. Б., чрез адв. Д., но видно от съдържанието касае претенция от двете
сестри.
Съгласно
т.2 от ТР №5/2014г. от 12.12.2016г. по тълк.дело №5/2014г. на ОСГТК договор, сключен от лице, действало като представител, без
да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от
името на което е сключен договорът, го
потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални
правоприемници.
С оглед
горното и предвид невъзможността трето лице да се позовава на липса на
представителна власт при липса на спор между представляван и представляващ,
съобразявайки и това, че претенцията се поддържа в хода на процеса от страна на
ищците, то настоящият състав намира възраженията на адв. Г. в тази насока за
неоснователни.
По делото не е спорно, че за
периода, за който се претендира обезщетението съществува съсобственост между
страните върху имота, както и че М.Н. в същия период лично ползва делбения имот,
като живее в него. В случая е без значение дали реално обитава само една стая
или целия имот, доколкото се установява от събраните гласни доказателства, че е
възпрепятствал достъпа на останалите съделители до същия. Единствените
свидетелски показания, от които се установяват отношенията между страните
досежно имота /тези на св.Б./, които съдът кредитира като обективни и
последователни, подкрепени от останалия доказателствен материал се извежда, че
самият М.Н. е заявил, че е сменил ключовете и че останалите нямат място в
имота. Свидетелят Д. няма впечатления относно отношенията му с роднините.
Напротив, знае, че той няма близки и роднини.
Не се твърди
и не се установява по делото М.Н. да е предоставил възможност на останалите
съсобственици да ползват имота и те да са отказали. Така, съдът намира, че
предявеният иск е доказан по основание.
Досежно размера на обезщетението, на първо място
същото е дължимо и следва да бъде присъдено от момента на получаване на
поканата – 11.02.2016г. до 17.05.2022г., така както е претендиран. Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно – оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, средният месечен пазарен наем за ползване на допуснатия до
делба имот за периода 11.02.2016г. до 17.05.2022г. е 258лв. месечно.
В случая следва да бъде разгледано и
възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност.
Обезщетението по
чл.31, ал.2 от ЗС е предвидено като компенсация срещу неправомерното
изключително ползване на съсобствената вещ от единия съсобственик. Вземането за
обезщетение не е за периодично плащане – чл.111, Б.”в” от ЗЗД и се погасява с
общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД – Решение
№2254/72г. на ВС, първо г.о.
ВКС на РБ, поради което съобразявайки датата на предявяване на
претенцията /първо с.з. е проведено на 27.05.2022г./, за периода 27.05.2017г. до 17.05.2022г. искът е основателен за сумата от 4529.33лв. /или по 86лв.
месечно/ за ищеца Б. Б. и по 2264.67лв. за ищците Г. /по 43лв./месечно за
всеки/, съразмерно на притежаваните части в общността, а за периода 11.02.2016г.
до 26.05.2017г. за сумата до предявените за Б. 15000лв. /75месеца по 200лв./ и
по 7500лв. /75месеца по 100лв. за всеки от двамата/ за ищците Г. исковете
следва да се отхвърлят, като погасени по давност.
Относно
разноските в производството:
На основание
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
по предявените обективно и субективно сьединени искове с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС ЗЗД следва да се събере държавна такса общо в размер на 4% от
цената на всеки иск. С оглед постановения правен резултат по претенциите по
сметки таксата следва да бъде заплатена съразмерно с уважената част от исковете,
както следва: от съделителя М.Н. – 362.35лв. и спрямо отхвърлената част – от
ищците – в размер на 418.83лв. за Б., за Г. – по 209.41лв.
Претендират се и
внесените по делото депозити за експертизи. Разноските по назначената
експертиза относно поделяемостта на имота следва да се понесат от страните,
така както са определени от съда съобразно квотите, поради което поради това,
че В.Г. е заплатил дължимата от ответниците част, то на
последният му се следва сумата от 150лв.
Отделно от горното,
ответникът М.Н. следва да заплати съразмерно уважената част от иска
депозита за СОЕ във връзка с претенцията по чл.31, ал.2
от ЗС, в размер на 60.39лв.
Що се отнася до
другите претендирани разноски, то доколкото същите не са ясно заявени, нито надлежно
доказани следва искането за присъждането им да се остави без уважение.
Представено е платежно нареждане с посочено основание „разноски и
командировъчни”, без да е ясно за какви разноски става въпрос, с цел преценка
дали попадат в приложното поле на чл.78, ал.1 от ГПК и кои от исковете касаят.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 от ГПК ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до делба следните недвижими имоти, като получената при продажбата сума се разпредели
между съделителите съобразно техните квоти:
НИВА, находяща се
землището на с. ***, община ***: масив 081010, кат. IV, с площ от 2,303 дка,
местност ****, при граници - № 081013, № 081008, № 081005, № 081004, № 000129
и НИВА,
находяща се в землището на с. ***, община ***: масив 081004, кат. IV, 2,913дка,
местност ****, при граници: №081005, №081021, №000068, №000129, №081010 при
квоти, а именно: 1/3 ид.ч. /една трета идеална част/ за Б. М.Б. ЕГН:********** ***;
1/6 /една шеста/ ид.ч. за Н.В.Н. ЕГН:********** живущ в Р. Германия; 1/6 /една
шеста/ ид.ч. за М.В.Н. ЕГН:********** ***; 1/6 /една шеста/ ид.ч. за П.И.Г.
ЕГН:********** *** и 1/6 /една шеста/ ид.ч. В.И.Г. ЕГН:********** ***;
ДВОРНО МЯСТО цялото с пространство от 517кв.м.,
съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на града при граници: ул. „*** м.с.“,
УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597, ведно с построените в дворното място ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА с прилежаща маза, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 20 кв.м. и ГАРАЖ с площ от 21 кв.м., построен в
североизточната част на дворното място, при следните квоти:
За ДВОРНО МЯСТО цялото с пространство от 517 кв.м.
съставляващо УПИ V -1974 в кв.97 по плана на гр. *** при граници: ул. „*** м.с.“,
УПИ №№ VI-1975, VII-1973, IV-1597 - Б. М.Б. с ЕГН ********* - 1/3 ид.
част, за П.И.Г. с ЕГН ********** 1/6, за В.И.Г. с ЕГН ********** - 1/6, за М.В.Н. с ЕГН ********** - 5/18 и за Н.В.Н. с ЕГН ********** - 1/18 ид. части и за построените в
дворното място ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА с прилежаща маза, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 20 кв.м. и ГАРАЖ с площ от 21 кв.м. построен в североизточната част на
дворното място, за Б. М.Б. с ЕГН ********* 1/3 ид. част, П.И.Г. с ЕГН **********
- 1/6 ид. част, за В.И.Г. с ЕГН********** - 1/6 ид. част, М.В.Н. с ЕГН ********** 1/6 ид. част и за Н.В.Н. ЕГН **********
1/6 ид. част.
ОСЪЖДА М.В.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
Б. М.Б., ЕГН:********** ***
сумата от 4529.33лв. /четири хиляди
петстотин двадесет и девет лева и тридесет и три ст./, представляваща
обезщетение за едноличното ползване
на съсобствения недвижим имот в периода от
27.05.2017г. до 17.05.2022г., на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ за горницата над уважения
размер от 4529.33лв. до претендирания размер на 15000лв. и за периода
11.02.2016г. до 26.05.2017г.
ОСЪЖДА М.В.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2264.67лв.
/две хиляди двеста шестдесет и четири лева и шестдесет и седем ст./, представляваща
обезщетение за едноличното ползване
на съсобствения недвижим имот в периода от
27.05.2017г. до 17.05.2022г., на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ за горницата над уважения
размер от 2264.67лв. до
претендирания размер на 7500лв. и за периода 11.02.2016г. до 26.05.2017г.
ОСЪЖДА М.В.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
В.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2264.67лв.
/две хиляди двеста шестдесет и четири лева и шестдесет и седем ст./, представляваща
обезщетение за едноличното ползване
на съсобствения недвижим имот в периода от
27.05.2017г. до 17.05.2022г., на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ за горницата над уважения
размер от 2264.67лв. до
претендирания размер на 7500лв. и за периода 11.02.2016г. до 26.05.2017г.
ОСЪЖДА М.В.Н., ЕГН ********** *** и Н.В.Н., ЕГН ********** живущ в Р. Германия ДА ЗАПЛАТЯТ на В.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/, представляващи заплатени разноски в
делбеното производство за СТЕ, съразмерно частта на ответниците от процесния
имот.
ОСЪЖДА М.В.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б. М.Б., ЕГН ********** ***, П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** и В.И.Г., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 60.39лв. /шестдесет лева и тридесет и девет ст./, представляващи
заплатени разноски в производството за СОЕ, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. М.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на РС - ***
сумата от 1226.40лв. /хиляда двеста двадесет и шест лева
и четиридесет ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, пр.
първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 418.83лв. /четиристотин
и осемнадесет лева и осемдесет и три ст./, представляваща дължима държавна такса по предявения от нея иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съобразно отхвърлената част.
ОСЪЖДА П.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на РС - ***
сумата от 613.20лв. /шестстотин и тринадесет лева и
двадесет ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, пр.
първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 209.41лв.
/двеста и девет лева и четиридесет и една ст./,
представляваща дължима държавна такса по предявените от него искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съобразно отхвърлената
част.
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на РС - ***
сумата от 613.20лв. /шестстотин и тринадесет лева и
двадесет ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, пр.
първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 209.41лв.
/двеста и девет лева и четиридесет и една ст./, представляваща дължима държавна такса по предявените от
него искове с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съобразно
отхвърлената част.
ОСЪЖДА М.В.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета
на съдебната власт по сметка на РС - *** сумата от 613.20лв. /шестстотин и тринадесет лева и
двадесет ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, пр.
първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 362.35лв. /триста шестдесет и два лева и шестдесет и
пет ст./,
представляваща дължима държавна такса съобразно уважената част от искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН ********** живущ в Р. Германия ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на РС - ***
сумата от 613.20лв. /шестстотин и тринадесет лева и
двадесет ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, пр.
първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: