Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.03.2017
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
седми февруари две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар В.Т.
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 10332 по описа за 2016 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК вр. чл. 422 и чл. 415 от
ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от Б.И.Ж. ЕГН ********** ***, с която
се претендира да бъде прието
за установено по отношение на
В.Д.Х. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува вземането
присъдено с издадена по ч.гр.д. № 6574/2016г. на
ВРС заповед за изпълнение с № 3213/13.06.2016г. за сумата от 19500 лв, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за
поръчка от 19.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.06.2016г.
до окончателното
изплащане на задължението, както и да бъде осъден ответника да заплати разноските в исковото и
заповедното производство.
В
исковата молба се сочи, че на
19.07.2012г. между ищеца и ответника
бил сключен писмен договор за поръчка с предмет осъществяването на правна защита по гр.д. № 1696/2012г. на ВРС до
окончателното приключване на производството образувано по иск срещу настоящия
ответник да бъде осъден на осн. чл. 108 ЗС да предаде
на трети лица владението на УПИ ХVII-040002 в кв. 40 по плана на с. Б, общ. А с площ 657 кв.м. Към момента на сключване на
договора било постановено невлязло в сила съдебно решение, с което иска бил
уважен. Договореното възнаграждение било 20% от пазарната цена на имота, но
минимум 10000 евро, дължимо при положителен за доверителя изход на делото или
прекратяването му. Производството по него приключило с постановено по в.гр.д. №
2068/2013г. на ВОС влязло в сила определение от 10.12.2013г. за прекратяването
му, поради отказ от иска. Въпреки сбъдването на уговореното условие за
заплащане на възнаграждението и отправените покани, доверителят-ответник не
изпълнил това свое задължение.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото
е постъпил писмен отговор от ответника,
с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието
на сключен между страните договор за поръчка с предмет защита по гр.д. № 1696/2012г. на ВРС. Сочи се, че към момента на подписване на договора по
делото е било постановено невлязло в сила решение от 31.05.2012г., с което
доверителят-ответник е бил осъден да предаде владението на друг имот - УПИ ХVII-040002 в кв. 40 по плана
на с. Б, общ. А с площ 600 кв.м. Към тази дата ищецът-довереник е нямало как да
знае, че впоследствие искът ще бъде пренасочен към друг имот и ще бъде
постановено решение за ОФГ. Въззивната жалба е била
подписана само от доверителя, като ищецът - негов адвокат не е изразил писмено
становище и не се е явил на нито едно открито заседание по делото, поради което
не е изпълнил пълно задълженията си по договора в качествено отношение и в
съответствие с чл. 281 ЗЗД и чл. 2 ал. 2 ЗА. Положителния резултат по делото не
е настъпил вследствие на осъществената адвокатска защита. В условието на
евентуалност счита, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно и в
случай на уважаване на иска моли да бъде намалено на 650лв. съобразно Наредба №
1/2004г. на ВАдвС.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От
приложеното ч.гр.дело № 6574/2016г. по описа
на ВРС се установява издаването на заповед за
изпълнение в полза на Б.И.Ж. против В.Д.Х., за посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства
– договор за поръчка от
19.07.2012 г.; Решение №
2514/31.05.2012 г.; Решение № 273/17.01.2013г.; Протокол по в.гр.д.
№ 2068/2013 г., гр.д. № 1696/2010 г. на ВРС, се установява, че на 19.07.2012г. между В.Д.Х. и адв.
Б.И.Ж. бил сключен
писмен договор за правна защита
и съдействие по гр. д. № 1696/2010г. на ВРС. Размера на адвокатското
възнаграждение бил уговорен в размер на 20 % от материалния
интерес представляващ стойността на спорния
имот – УПИ ХVII-040002 в кв.
40 по
плана на с. Б, общ. А с площ
657 кв.м, и построената в него сграда, но
не по-малко от 10000 евро. Като условие за дължимост на възнаграждението
било посочено положителен изход по делото или
прекратяването му. С решение от
31.05.2012г. по гр. д. № 1696/2010г. на
ВРС В.Д.Х. с ЕГН с ЕГН ********** *** бил осъден на осн.чл.108 от ЗС да предаде
на с ЕГН ********** и с ЕГН ********** владението на УПИ ХVІІІ-040002 по плана на с.Б,
общ.А, местност „До село” с площ
600 кв.м., при граници: УПИ с №№ ХІІІ-040003, ХVІІІ-040002, ХVІ-040002. В решението била
допусната поправка на ОФг, чрез
уточнението, че спорния имот следва
да се чете
УПИ ХVІІ-040002. Адв. Ж. като
пълномощник на В.Д.Х. е депозирал становище по направено искане
за поправка на ОФГ на постановеното
по делото решение, написал е въззивна жалба срещу него и допълнение
към нея, получавал е кнжа по делото от
негово име. На 29.01.2014г.
влязло в сила
определение по в. гр.д. № 2068/2013г. на ВОС, с което
било обезсилено решение по гр.д.
№ 1696/2010г. на
ВРС в частта му, с която В.Д.Х. е осъден на осн. чл.108
от ЗС да предаде на владението на УПИ ХVІІІ-040002 по плана на с.Б,
общ.А, местност „До село” с площ
600 кв.м., поради отказ
от иска.
Въз основа на така установените
факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от
правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо
от чл. 36 ЗА вр. чл. 286 вр. чл. 79. ал.1
ЗЗД ЗЗД.
Искът
е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията
посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се
основава присъденото със заповедта вземане,
уважаването на иска
е обусловено от установено от ищеца при условията на пълно
и главно доказване наличие на сключен между страните договор за поръчка
с конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, за което е настъпил падежа за плащане,
че е изрядна страна по договора
и ответника е обвързан от уговорките по
него, че работата е извършена съобразно уговореното и е приета от поръчителя,
поради което и за него е възникнало
основанието за плащане. Респ. ответникът следва да
установи възраженията си наличието на
посочените от него пороци на
договора, както и погасяването на задължението на друго правнорелевантно основание.
В случая
не се спори, а и от гореобсъденте писмени
доказателства се установява наличието на сключен между ищеца и ответника писмен
договор за правна защита, който е разновидност на договора за поръчка. В т. 2 от договора страните са договорили, че дължимото възнаграждение
по договора е 20% от пазарната оценка
на имота, но не по-малко от 10000 евро, като неговата дължимост
е поставена под условие, че искът
срещу доверителя бъде отхвърлен или делото бъде
прекратено. Страните не спорят,
а и от приложените писмени доказателства се установява, че условието за заплащане на
уговореното възнаграждение е настъпило, тъй като делото по което е било осъществяваво процесуалното представителство, е било
прекратено с влязло в сила на 23.01.2014г. определение на ВОС. Предвид изложеното, съдът
намира че между страните
е налице валидно сключен договор за поръчка. Страните не са уговорили падеж
на задължението за заплащане на
договореното възнаграждение,
поради което следва да намери
приложение нормата на чл. 69 ал. 1 ЗЗД и кредитора по вземането за уговореното възнаграждение е имал
правото да иска изпълнението му веднага след влизане в сила на горецитираното определение. Тълкувайки в съответствие с нормата на чл. 20 ЗЗД
действителната воля на страните по процесния договор, съдът намира, че предмета
му е касаел и защита по евентуално предявена претенция касаеща
сградата построена в УПИ ХVII-040002 в кв. 40 по плана на с. Б, общ. А. В този смисъл е изразеното от ищеца становище по
см. на чл. 175 ГПК в проведеното открито съдебно заседание от 27.02.2017г.
/стр. 4 от протокола/.
При това положение и доколкото
липсва данъчна оценка на сградата, но е налице такава за УПИ ХVII-040002 (л.37
от гр.д. № 1696/2010г. на ВРС) - 814,90лв., според която минималния размер на адвокатското
възнаграждение по действащата към момента на сключване на договора редакция на Наредба
№ 1/2004г. на ВАдвС
е 100лв., съдът намира, че уговореното възнаграждение следва да се
разпредели наполовина по отношение да двете претенции /предявена и евентуална/ –
по 9750 лв. Безспорно е, че защита във връзка със построената в поземления имот
сграда не е била осъществена. В тази насока съдът намира за релевантно и обстоятелстовото, че от повереника
не е било направено искане за репариране на направените от неговия доверител
разноски в производството по гр. д. № 1696/2010г. на ВРС, което би било
основателно съобразно нормата на чл. 78 ал. 4 вр. чл.
233 ГПК (делото не е било прекратено на осн. чл. 234 ГПК, в която хипотеза е логична липсата на искане за присъждане на направените
разноски). Това бездействие съдът намира, че прадставлява
отклонение от задълженията на повереника по см. на
чл. 281 ЗЗД вр.
чл. 40 ЗА. По делото липсва доказване от ищеца, че е уведомил и дал сметка на
ответника – доверител за изпълнението на работа по см. на чл. 284 ЗЗД. При
сключен договор за поръчка, чието изпълнение е започнало, но по-късно не е
прието поръчаното, налице е не разваляне на договора, а оттегляне на поръчката
по смисъла на чл. 288 ЗЗД, като за доверителя е налице
възможност да въведе възражения за неизпълнение на договора. В т.см. Решение
№ 424 от 01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2009 г., Решение от 22.06.2006 г. на ВКС по т. д. №
20/2006г. и др. Предвид изложеното и доколкото искането, респ. присъждането на
сторените в производството по гр. д. №
1696/2010г. на ВРС
разноски е невъзможно след изтичането на съответните процесуални срокове,
следва да бъде намалено горепосоченото прието за уговорено адвокатско
възнаграждение от 9750 лв. по иска за поземления имот с още 100 лв. - колкото
би бил минималния размер на присъденото адвокатско възнаграждение, присъден по
силата на закона от съда при неговото поискване.
Въз основа на изложените доводи съдът намира, че
искът е частично основателен до размер от 9650 лв. и неоснователен за горницата
до 19500 лв.
На
основание чл. 78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според приложената вносна
бележка за държавна такса
са в размер на 393,30 лв.,
съразмерно на уважената част от иска – 194,63 лв. Следва да му се присъдят и
разноските в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
претенцията на стойност 194,63 лв. Респ.
на ответника следва да се присъдят сторените разноски съобразно чл. 78 ал. 3 ГПК, които са на обща стойност 500лв. за адв. хонорар,
съразмерно на отхвърлената част от иска – 252,56 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между
страните Б.И.Ж. ЕГН ********** *** и В.Д.Х. ЕГН **********
с адрес ***, че съществува вземането присъдено с издадената по ч.гр.д. № 6574/2016г. на
ВРС заповед за изпълнение с № 3213/13.06.2016г. ДО РАЗМЕР НА СУМАТА от 9650 лева, представляваща дължимо възнаграждение по писмен Договор за поръчка от
19.07.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.06.2016г.
до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 9650 лв. до пълния претендиран раземр от 19500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК В.Д.Х. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Б.И.Ж.
ЕГН ********** *** сумата от 194,63 лева представляващи разноски по настоящото дело и сумата
от 194,63 лева разноски по ч.гр.д. №15900/2014 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
3 ГПК Б.И.Ж. ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.Х.
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 252,56 лева представляващи
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: