Решение по дело №2104/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 179
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Вера Станиславова Чочкова
Дело: 20211100602104
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов

Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Елена Кювлиева
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602104 по описа за 2021 година
С присъда от 15.10.2020г. по н. о. х. д. № 4878/20г. Софийски районен съд, НК, 22 с
–в е признал подсъдимия Н. Н. В. за виновен в това ,че на 17.07.2018г. в
гр.София,,ж.к.****,без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични
вещества: марихуана и амфетамин на обща стойност 70.50лв,като случаят е маловажен
,поради което и на осн.чл.354А ал.5 вр. Ал.3 т.1 вр.чл.78А т.1 вр.чл.58А ал.1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание –глоба в
размер на 1000лв.Със същата присъда,подсъдимият е признат за невиновен по
първоначално повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354А ал.3 т.1 от НК.
В тежест на подсъдимият са възложени и направените по делото разноски.
Против постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимият В. ,с която се
оспорва правилността на съдебния акт.Прави се искане присъдата да бъде отменена ,като се
постанови нова-оправдателна такава по отношение на подсъдимия В. на осн.чл.9 ал.2 от
НК.Алтернативно се релевира искане за преквалафикация на извършеното по чл.354А ал.5
от НК.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимият ,поддържа жалбата и доводите
изложени в нея.
Представителят на СГП,счита ,че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна
и следва да бъде потвърдена.
1
Подсъдимият В. поддържа изложеното от защитника си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е провел съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371 ал.1 т.1 от НПК като страните са дали съгласие да не бъдат изслушвани
посочените в обвинителния акт експерти,респективно същите са приобщени към
материалите по делото след прочитането им.Въз основа на анализа на събраните в хода на
досъдебното производство и по време на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства,първият съд е приел за установено следното:
Подсъдимият Н. Н. В., ЕГН **********, е роден на 22.06.1999 г. в гр. София,
българин, български гражданин, неженен, със среедно образование, работи, неосъждан, с
адрес в гр. София, кв.л“Манастирски ливади“, ул. “****.
На 17. 07. 2018 г. около 19, 30 ч. подсъдимият В. се намирал в гр. София, ж.к. “Красно
село” до блок №192. По същото време, на посочения адрес се намирали и свидетелите
Ц.В.Г., А.К.И. и М.В.И., полицейски служители при 06 РУ-СДВР, както и св.К.В.В.,
полицейски служител при СДВР, като същите били на смяна и изпълнявали служебните си
задължения, участвайки в специализирана полицейска операция по линия “Наркотици“.
Свидетелите Г. и И. забелязали подсъдимия В. и се насочили към него с цел извършване на
полицейска проверка. При вида на приближаващите полицейски служители последният
видимо се притеснил. Самоличността му била установена по представената от него лична
карта. На въпрос от страна на свидетелите Г. и И., дали има забранени от закона вещества и
предмети, подсъдимият В. отвърнал, че има в себе си има малко количество амфетамин и
марихуана, които желае да предаде доброволно. Подсъдимият предал доброволно
държаните от него обекти - полиетиленова сгъвка с растителна маса и прахообразно
вещество, за което бил съставен и протокол.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
физико-химична експертиза № 459-Х/2018 г. се установява, че предаденото от подсъдимия
В. вещество -тревиста маса представлява високорисково наркотично вещество коноп
/марихуана/, с общо нето тегло преди анализа 0, 60 грама, с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10%.
От заключението на изготвената по делото физикохимични експертиза № 19/ НАР -
1115 се установява, че предаденото от подсъдимия В. прахообразно вещество представлява
високорисково наркотично вещество амфетамин с общо нето тегло преди анализа 2, 23
грама, с процентно съдържание на активния действащ компонент амфетамин 10, 1 %.
Според заключението на комплексната съдебно¬психиатрична и психологични
експертиза се чете, че подсъдмият е психично здрав, могъл е да разбира свойството и
2
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като при същия не е установена
психична зависимост към наркотични вещества.
Съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29
януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на един грам коноп, пласиран на улицата, е 6 лева, а на
един грам амфетамин - 30 лв. или общата левова равностойност на държаните от
подсъдимия В. коноп и амфетамин възлиза на 70, 50 лева, от които - коноп на стойност 3, 60
лева и амфетамин на стойност 66, 90 лева.
При така установеното от фактическа страна,първата съдебна инстанция е
приела,че подсъдимият В. е осъществил състава на престъплението по чл.354А ал.5 вр.
Ал.3 т.1 от НК ,както от обективна ,така и от субективна страна.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и
пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е
извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия
анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика.
Обосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Г. и И.,разпитани в хода
на съдебното следствие,които намират потвърждение в протокола за доброволно
предаване.Показанията на свидетелите са еднопосочни и по категоричен начин установяват
факта на държане на инкриминираното вещество от подсъдимия.Назначените експертизи,от
друга страна установяват неговото съдържание и произход като високорисково наркотично
вещество,вида и стойността му.Първостепенният съд изчерпателно е отговорил на
възраженията на защитата свързани с доказателствената стойност на протокола за
доброволно предаване и приобщаването на предадените от подсъдимия вещества към
материалите по делото и доколкото същите не са релевирани повторно пред настоящия
съдебен състав ,въззивния съд не намира за нужно да ги преповтаря.
Правилно,действията на подсъдимият са квалифицирани като престъпление по
чл.354А Ал.5 вр. Ал.3 т.1 от НК. От обективна страна подсъдимият е извършил система от
действия под контрола на съзнанието, насочени към държане на инкриминираното
вещество. Подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху наркотичното вещество и е
осъществявал тази власт до момента,в който е предал наркотичното вещество на
полицейските служители.Подсъдимият е съзнавал ,че държането на наркотичното вещество
е запретено от закона и ,че не разполага с разрешение за това.Доколкото първият съд е
приел ,че се касае за хипотезата на маловажен случай , а липсата на протест не остава
възможност на въззивната инстанция за ревизия на съдебния акт в друг смисъл в тежест на
подсъдимия,обсъждането й е безпредметно.
3
Неоснователни са доводите в жалбата за приложението на чл.9 ал.2 от НК.Нормата на
чл.9 ал.2 от НК посочва две хипотези,при които извършеното не е
престъпление.Основанието за това е,че деянието или въобще не е общественоопасно или
разкрива такава степен на обществена опасност,която е явно незначителна.При това и двете
хипотези законът свързва с факта ,че деянието се явява малозначително.Нито една от
предвидените в закона предпоставки не е налице в настоящият случай.Подсъдимият е
държал два вида високорисково наркотично вещество,макар и в неголямо количество.От
заключението на СППЕ се установява,че същият не е зависим към нито едно от двете ,т.е.
поведението му не е болестно обусловено.Посочено е,че се касае за епизодичен прием на
марихуана,но подсъдимия е държал и друг вид наркотик-амфетамин.Следователно, не се
касае за инцидентен изолиран случай на държане на наркотично вещество,който да бъде
окачествен като малозначителност на деянието –съществено отклонение от типичното
отрицателно въздействие,което конкретното престъпление оказва върху съществуващата
система от обществени отношения,доколкото държането не се ограничава само до едно
наркотично вещество.Посоченото обстоятелство рефлектира върху степента на обществена
опасност на деянието,което не е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК,респективно
обществената му опасност не се отличава с такава явна незначителност,каквато
законодателя е заложил в разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
По отношение на възраженията на защитата,свързани с нарушения на процесуалните
правила от страна на първостепения съд,въззивия съд ги намира за
неоснователни.Твърденията на защитата,че в кориците на делото се намира съдебен акт със
съдържание,различно от обявеното такова публично на страните не намира опора в
доказателствата по делото.От една страна,звукозаписът от съдебното заседание е
унищожен,поради което прослушването му като възможност за проверка на твърденията в
жалбата е изключена , а защитата не разполага и с хартиен или друг материален носител на
съдебния акт ,различен от подписаният от първостепенния съд,в подкрепа на заявеното,с
оглед на което въззивната инстанция счита,че възраженията на защитата са несъстоятелни.
Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното
наказание на подсъдимият е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Отчетени са като смекчаващи обстоятелства – младата възраст и липсата на
отрицателни характеристични данни,както и факта ,че е с чисто съдебно
минало.Наложеното административно наказание-глоба е в минималния предвиден
размер,поради което въззивната инстанция ,счита ,че подсъдимият е третиран максимално
снизходително..
Накрая ,законосъобразно,с оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия са
възложени направените разноски.
4
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на
основание чл. 338 ал.1 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.10.2020г. по н. о. х. д. № 4878/2020 год. на
Софийски районен съд, Наказателна колегия, 22 с – в.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5