№ 2467
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110139151 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 57 ал. 2 от СК.
Ищецът К. А. Л. твърди, че с решение №306965/19.12.2019 г., постановено по гр.д.
№3920/2019 г. на СРС, III ГО, 84 състав, е прекратен брака му с ответницата, на която е
предоставено ползването на бившето семейно жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
Банишора, №43, вх.Г, ет.4, ап.81. Поддържа, че бившето семейно жилище е съпружеска
имуществена общност, което се ползва от ответницата заедно с двете им малолетни деца.
Ответникът е задължен да плаща наемна цена в размер на 125 лева, считано от 15.03.2020г.
Ищецът твърди, че тази цена не кореспондира със социалната и икономическа обстановка и
размера на наемите за имот от такъв тип и местоположение. Моли съда да промени размера
на наема в размер на 400 лева, считано от датата на предявения иск-05.07.2021г .
Претендира разноски.
Ответницата К. К. К. излага подробно становище срещу допустимостта и
основателността на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, намира за
установено следното:
С решение №306965/19.12.2019 г., постановено по гр.д. №3920/2019 г. на СРС, III ГО, 84
състав, съдът е прекратил гражданския брак между страните и е утвърдил постигнатото
между тях споразумение по чл.330 ал.3 от ГПК, като съпрузите са се споразумели семейното
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Банишора, №43, вх.Г, ет.4, ап.81, да се ползва от
жената и родените от брака деца Ралица и Красимир. Страните са се съгласили съпругата да
плаща наем за ползването на семейното жилище на ответника в размер на 125.00 лева,
считано от 15.03.2020г. Семейното жилище е придобито от страните през време на брака им
в условията на съпружеска имуществена общност. Предмет на иска по чл. 57, ал. 2 изр. 1 СК
е определяне на размера на наема с решението за развод, като законодателят е възприел
принципа на възмездност на гражданските правоотношения, доколкото не е уговорено
1
друго, съобразно общия принцип на свободата на договарянето. Всяка от страните може да
поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод, включително, с което е
утвърдено споразумение по чл. 49, ал. 4 ГПК и споразумение при развод по взаимно
съгласие по чл. 51 СК. В случая по силата на постигнатото споразумение по чл. 51 СК,
страните да са се съгласили ползването на семейното жилище да е възмездно. По делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Вяра Бориславова Г. и
С. Светославова Славчева-П., от които не се установява ответницата да съжителства в
семейното жилище с трето лице, както и от отговора на К. К. по реда на чл.176 ал.1 от ГПК.
Заключените на СТЕ сочи, че цената за 1 кв.м може да се определи на 5,36 евро за кв.м, като
определените жилищни нужди на тричленно семейство са от 55 кв.м жилищна площ или за
един член жилищната нужда е от 18.33 кв.м. В настоящия случай апартаментът е с площ от
65.29 кв.м и като се приспадне площта, ползвана от двете деца, както и частта полагаща се
на съпруга, то на ответницата се полага площ от 14.31 кв.м., което се явява като стойност
под плащания към настоящия момент наем от 125 лева. Освен това не се установиха нови
обстоятелства/освен икономическата ситуация в страната/, които да предполагат
увеличение да вече определения наем. На следващо място за прецизност следва да се вземе
предвид и доходът, който получава ответницата. Същият не предполага да плаща искания
увеличен наем от ищеца без да среща затруднения, също и плащаната издръжка от ищеца не
е в много по-голям размер от минималния такъв за страната, за да се приеме, че има
значителен доход, както и ноторно известния факт, че ответницата има много по-големи
разноски по отглеждането на две малолетни деца в ученическа възраст.
Ето защо, по изложените съображения искът се явява неоснователен и съдът следва да го
остави без уважение.
Предвид изхода на делото, ищецът трябва да понесе сторените от него разноски по
производството. Направените от ответника разноски в размер на 600 лева, адвокатски
хонорар следва да се присъдят в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. А. Л., ЕГН ********** за увеличаване
на определен наем със съдебно решение №306965/19.12.2019 г., постановено по гр.д.
№3920/2019 г. на СРС, III ГО, 84 състав за ползване на семейното жилище, находящо се в
гр. София, ж.к. Банишора, №43, вх.Г, ет.4, ап.81, от 125 лева на 400 лева като
неоснователно.
ОСЪЖДА К. А. Л., ЕГН ********** да заплати на К. К. К., ЕГН **********
направените разноски по делото в размер на 600.00/шестстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. А. Л., ЕГН ********** за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2