РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Радомир, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730101028 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.493а, ал.4, вр. ал.1,
изр.І-во КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищците Д. А. А., ЕГН ********** и Г. С. А., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: гр. Р., ул. "И. В.„ № ., чрез адвокат Я. С. от САК, с адрес за призоваване: гр.С., ж.к. „Д.
.“, бл.., вх. ., ет. . ап. . са предявили искове срещу ответника „Д. О. з. "АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.". Б, представлявано от изпълнителните
директори К. Ч. и Б. В., за сумата от 25 000 лв. – на всеки един от тях, представляващо
обезщетение за неимуществени вреди от загубата на внука им Ил. Г. на 21 години, ведно със
законната лихва смятано, от 19.09.2020 г. (дата на която ответникът е трябвало да се
произнесе по заведената претенция), до окончателното плащане на сумата, както и
направените съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА с
начислено ДДС.
Претенцията се основава на настъпило ПТП на 10.03.2019 г., около 17:50 часа, на път ІІІ-
623 между село И. и Д. л., когато се е движил л.а. марка "Б.", модел „.“ с ДК № РК.ВР,
управляван от виновния водач Е. С. А., ЕГН **********, в който автомобил, като пътник на
задната седалка се е намирал починалият внук на ищците- И. Р. Г. След прав участък без
неравности на пътя и наближаващ полегат десен завой водачът Е. А. губи контрол върху
МПС, прекосявайки насрещната лента за движение навлиза в тревна площ, където л. а. марка
„Б.“ се е преобърнал, вследствие на което са пострадали Л. Й.- пътник, К. И. – пътник /водач
1
на МПС до разклона за с. Д.л./, бременна в 9-ти месец, И. Г.ев- пътник, който първоначално е
бил жив, но след транспортиране от екип на СП-в болница гр.П. почива.
По случая било образувано ДП №./2019г. по описа на РУ-Р. и пр.пр.№ ./2019 г., по описа
на ОП- П.. С Присъда по НОХД № ./2020 г. по описа на ОС- П. и с Решение от 26.01.2022 г.
на ВКС, З-то НО по НД ./2021 г. водачът Е. А. е признат за виновен за настъпилото ПТП,
постановена му е присъда и същата е влязла в сила и е приведена в изпълнение.
Твърди се, че между настоящите ищци /баба и дядо/ и техният внук е съществувала
изключително силна емоционална и духовна връзка изградена помежду им в дълги години
назад. Бабата и дядото и техният внук са живеели на един адрес в гр.Р., отношенията между
тях са били изключително близки, основани на привързаност, разбирателство и подкрепа.
Бабата и дядото, настоящи ищци, не са се разбирали със своят биологичен син, баща на
внука им, който също е живеел на адреса, а са разчитали на своя внук за всичко,
включително и за традициите жилището да остава в наследство на наследник по мъжка
линия. Внукът е помагал във всичко и те са разчитали на него, за да ги гледа на старини.
Внукът не е пиел и винаги е бил готов, да помага във всяка една сфера в която е бил помолен
или е видял, че ищците имат нужда. Те са го чувствали като свое дете, на което са разчитали
и на което са могли, да разчитат до дълбоки старини.
Смъртта му са преживяли изключително тежко, като са изпаднали в тежка депресия,
станали са затворени и неконтактни. Всеки ден, дядо му понеже е по-подвижен, ходи до
гроба на внука си да му носи кафе и да си говори с него. Вече повече от четири години,
почти не минавал ден без да споменават внука си и да плачат за него. Чувстват се
безпомощни и не намират смисъл да продължават живота си. Навсякъде в дома им имало
снимки на внука им, който бил на 21 години в разцвета на младостта си, жизнен, добър и
всеотдаен на баба си и дядо си. Настъпилата внезапна и неочаквана от никого смърт била
изключително тежка за ищците и ще носи скръб и безнадеждност за тях до края на живота
им.
С оглед на това се смята, че ищците са материално легитимирани да получат
обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие неочаквана и внезапна
смърт на техния внук, с който били създали трайна и дълбока емоционална връзка, като
искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищците обезщетение на неимуществени
вреди в размер на 25 000 лв. – за всеки един от тях, ведно със законната лихва, смятано, от
19.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна – “Д. - О. З.” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “В. № ., представлявано от изпълнителните директори К.Ч.
и Б. В., чрез М. Я. – юрисконсулт, е подала отговор.
Оспорват се изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер, като се
твърди, че същите са изцяло неоснователни, включително и поради обстоятелството, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество “Д. - О. З.”
ЕАД по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, за
2
вредите които се твърдят като претърпени от ищците.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
“Б.“, с рег. № РК. към датата на процесното събитие.
Оспорва се материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на И. Р. Г. Възможността за обезщетяване на лица, извън
изброените в ППВС № ./1961 г. и ППВС №./1969 г. се допуска само като изключение, когато
болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Твърди се, че
приложените към исковата молба писмени доказателства не обосновават в достатъчна
степен основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № ./1961 г.
и ППВС № ./1969 г.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че на ищците са причинени изключителни
емоционални страдания от смъртта на починалия, довели до дълбока и отрицателна промяна
в живота им. При условията на евентуалност, се твърди, че търпените от ищците болки и
страдания от смъртта на техния внук не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка.
Оспорва се съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с
починалия И. Г.върди се, че ищците не са живели с починалия в общо домакинство, не са
били в изключително силна емоционална и духовна връзка.
Оспорва се да са настъпили за ищците сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания в резултат на смъртта на И. Г.
Твърди се, че е налице липса на проявление на неимуществени вреди за ищците,
подлежащи на обезщетяване, съобразно принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищците търпят твърдените в исковата
молба неимуществени вреди. Не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези
твърдения. Не съществува основание в закона, въз основа на което съдът да презумира
действително претърпените неимуществени вреди.
Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на
осъществяване на твърдяното пътнотранспортно произшествие.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия И. Г., с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, който с
поведението си сам е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл за
увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, несъвместими с живота,
извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата.
Твърди се, че в качеството си на пътник в лек автомобил марка „Б. 5.“, с рег. № РК.Р И.
Г. не е използвал обезопасителния колан, с който автомобилът е бил оборудван и
травматичните увреждания са настъпили в резултат на съприкосновението на тялото му с
частите от купето на автомобила. В случай, че починалото лице бе използвало
3
обезопасителния колан, според ответника, травмите биха били в значително по-лека степен и
леталният изход не би настъпил.
Твърди се също, че И Г. е знаел, че водачът на автомобила управлява след употреба на
значително количество алкохол. В случая, И. Г. сам се е поставил в опасност, качвайки се при
пиян водач, което следва да бъде отчетено при реализиране на гражданската отговорност.
Като трето лице- помагач на ответника е привлечен причинилият ПТП-то водач Е. С. А.,
ЕГН **********, с адрес: с.К, общ.З, обл.П. Същият, чредз процесуалният си представител
адв.Б. Р. от САК, е изразил становище, че искът е процесуално допустим, а по същество –
неоснователен. Подкрепят се доводите за съпричиняване от страна на посчиналия и за
знанието му, че водачът е употребил алкохол.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, приема за установено следното:
От фактическа страна
На дата 10.03.2019 г., около 17:50 часа на път . между село И. и Д. л., се е движил л.а.
марка „Б.“, модел „.“, с ДК № РК.Р, управляван от виновния водач Е. С. А. ЕГН **********,
в които автомобил, като пътник на задната седалка се е намирал починалият син на
настоящите ищци- И. Р. Г.
След прав участък без неравности на пътя и наближаващ полегат десен завой,
водачът Е. А. губи контрол върху МПС, прекосявайки насрещната лента за движение навлиза
в тревна площ, където л.а. марка „Б.“ се е преобърнал.
Преди настъпване на катастрофата, виновният водач на л.а. марка „Б.“ Е. А., след
разклона за с. Д. л. от главният път Р. – К., е заставил управляващия до този момент-водача
на автомобила К. И. да слезе от МПС-то, тъй като същото е било на Е. А. и да му предаде
управлението.
Вследствие на това са пострадали Л. Й.- пътник, К. И. - пътник/водач на МПС до
разклона за с. Д. л./, бременна в 9ти месец, И. Г.- пътник, които първоначално е бил жив, но
след транспортиране от екип на СП-в болница гр. П. почива.
По случая е образувано ДП№ ./2019г. по описа на РУ-Р. и пр.пр.№ ./2019г. по описа
на ОкП-П.
По време на разследването водачът на л.а. Е. А. се е опитал да прехвърли изцяло
вината на спътничката в колата- К. И.. Въпреки това, е установено безспорно, че водачът на
л.а., причинил тежкия пътен инцидент е Е. А.. Същият бил употребил алкохол.
С Присъда по НОХД № ./2020г. по описа на ОкС-П. и с Решение от 26.01.2022 г. на
ВКС, Зто НО по НД./2021 г., водачът Е. А. е признат за виновен за тежкото ПТП,
постановена му е присъда, която е влязла в сила и е приведена в изпълнение.
Увреждащото МПС, марка „Б.“, модел „. с ДК № РК.ВР към деня на ПТП е имало
сключена ЗЗГО, съгласно полица № ., валидна, от 10.08.2018 г., до 09.08.2019 г.,
непрекратена към деня на ПТП в ответното застрахователно дружество.
По делото е изготвена и приета комплексна медико - автотехническа експертиза от
4
вещото лице Б. В. и К. Ч.. В заключение вещите лица дават отговор, че съгласно събраните
материали произшествието настъпва около 17:30 часа, на 10.03.2019 г., по път ., в района
между с. И. и с. Д. л.
Данните от протокол за оглед на МП определят, че платното за движение е
двупосочно, с две ленти, като всяка е с ширина от 3,5 метра. Мястото на ПТП се намира в
участъкът след хоризонтална крива, десен завой, в посока огледа, а настилката е изградена
от сух асфалт без големи дефекти. При мястото на ПТП лентите са разделени с бледа, почти
изтрита маркировка. Към настоящата експертиза, като неразделна част, са приложени 2 броя
мащабни скици на ПТП /мащаб 1:250/, които са изготвени съобразно обстоятелствата,
установени по време на огледа от дежурната група. Първата скица съдържа технически
данни за пътя и крайпътни съоръжения и мястото на МПС след ПТП. На втората скица е
изобразена траекторията на движение на МПС, мястото на напускане на платното за
движение, мястото на удара в дървото и ската на канавката. В протокола за оглед са описани
три броя следи от автомобилни гуми с начало ориентир 1, преминаващи през уширението,
пресичащи платното за движение от ляво на дясно и излизащи върху десен банкет. Описан е
и дънер на дърво в дясно от платното за движение. След построяване на траекторията на
движение на МПС /скица 2/, графично се определя мястото на напускане на платното за
движение, което е със следните координати:
Надлъжно: на 82 м след ОР;
Напречно: непосредствено върху крайната дясна част на платното за движение.
След напускане на платното за движение лекият автомобил преминава през десния
банкет, прелита малко разстояние /денивелация от около 1 м/ и се удря странично с лявата
си част в дърво, чийто дънер е описан в протокола за оглед. Координатите на този удар са:
Надлъжно: на 96 м след ОР;
Напречно: на 4 м вдясно от десен край на платното за движение.
Преди ПТП автомобилът е преминал през хоризонтална крива десен завой, като в
последната му трета е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е движил частично по
ляв банкет.
Съгласно геометричните данни за процесната крива, при положена хорда с дължина
от 10 метра, стрелата измерена на петия метър е 0,11 метра. След съответните изчисления,
радиусът на идеалната траектория на автомобила /по средата на дясната лента/ се получава
от 108,44 м. Критичната скорост за настъпване на странично плъзгане при конкретните
условия се изчислява по формула. След пресмятане се получава критична скорост за завоя от
98,24 км/ч - при идеалната траектория на движение на МПС по средата на дясната лента.
Описаните следи определят като технически достоверно, че водачът, в стремежа си да
овладее автомобила, го е насочил наляво навлизайки в лентата за насрещно движение и
частично върху ляв банкет /непосредствено след края на завоя и преди началото на
уширението/, като по този начин е увеличил радиуса на траекторията на масовия център на
МПС до 198 метра. Критичната скорост за настъпване на странично плъзгане при тези
5
обстоятелства /затревен банкет = 0,5 и действителен радиус на траекторията от 198 метра/ е
112,2 км/ч. Автомобилът не е влязъл в странично плъзгане, при което би продължил по
допирателната на завоя и следователно би напуснал платното за движение в ляво, а се е
насочил надясно, по посоката на завъртения десен волан и се е върнал върху платното за
движение, насочвайки се надясно, което означава, че скоростта му на движение е била под
критичната от 112 км/ч за приетата траектория.
Според вещото лице анализът дотук, от професионална гледна точка, води до извода,
че скоростта на движение на МПС в завоя е била не по-ниска от 98 км/ч. и не по-висока от
112 км/ч.
При липса на други данни определяме, че скоростта на л. а. „Б.” непосредствено
преди ПТП е била около 100 км/ч или незначително по- висока.
Проведения анализ определя като най-вероятен следният механизъм, при който
процесното ПТП е настъпило:
Автомобил „Б.“ се движи от с. И. към с. Д. л. по път . с платно за движение, с ширина
7 метра, сух асфалт без големи дефекти. МПС навлиза в десен завой със скорост от около
100 км/ч, която е малко по-висока от критичната за завоя и съответно възниква центробежна
инерционна сила, която не може да се уравновеси от напречната сила на сцепление. За да не
възникне странично плъзгане, водачът изправя волана /от десен към прав/, при което
автомобилът навлиза в лентата за насрещно движение, като същевременно увеличава
радиуса на действителната траектория на движение на масовия му център. Новата
траектория на движение е с по-голям радиус и респективно по-висока критична скорост от
около 112 км/ч /дори и частично навлязъл върху затревения ляв банкет/, което е и причина да
не настъпи странично плъзгане при съответната траектория. Последва ново завъртане на
волана надясно при намерения за насочване на МПС обратно в границите на платното за
движение, което действие приблизително съвпада с момента на навлизането на предните
колела на автомобила върху асфалтираното уширение в ляво от платното за движение.
Рязкото покачване на коефициента на сцепление, според заключението, води до
връщането на автомобила върху платното за движение и насочването му надясно. Тук
водачът губи контрол над МПС и то продължава движението си надясно, като напуска
платното, преминавайки през затревения десен банкет. Следва страничен кос удар в
крайпътно дърво, с лявата част на МПС, където настъпват значителни деформации, като
ствола на дървото се чупи, а дънера му е изместен. От момента, създаден от ударния импулс
спрямо центъра на тежестта на МПС, то придобива ротация в посока обратна на
часовниковата стрелка, гледано отгоре. Следва къс полет над затревената канавка и удар на
предната дясна част на МПС /основно предно дясно колело/ във възходящия й скат. Най-
вероятно, при този удар е настъпило и счупването на тялото на един от носачите на предно
дясно колело, за което са налични съответните данни.
Автомобилът продължава равнинното си движение при едновременна транслация и
ротация, като след около 17-18 метра спира, с предна част, насочен обратно на посоката му
на движение, на мястото установено при огледа.
6
Според заключението, от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП е
следната: Водачът на л.а. „Б.“ е разполагал с техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП при условие, че е избрал скорост на движение по-ниска от критичната
за завоя - 98 км/ч, което би му позволило да запази идеалната траектория на движение в
дясната лента на завоя, по цялата му дължина, без да навлиза в лентата за насрещно
движение. Разбира се, този извод важи, дори в по-голяма степен, и за скорост на движение
от 90 км/ч. От техническа гледна точка, основната причина за настъпилото ПТП е избраната
скорост на движение от страна на водача на л. а. „Б.” от 100 км/ч, която е била неправилно
подбрана спрямо радиуса на десния завой. Последното е довело до навлизане на МПС в
лентата за насрещно движение и левия банкет. При така избраната скорост на движение
преди ПТП, водачът не е разполагал с техническата възможност да запази управление над
МПС, в резултат на което автомобилът е напуснал платното за движение в дясно и
реализира удар в намиращото се там дърво.
Вещото лице дава заключение, относно местоположението на всеки един от
пътуващите в „Б. .“ с рег. № РК.ВР, спрямо травматични увреждания при всички четирима
участници в процесното ПТП, отразени в медицинска документация. Според заключението,
може да бъде направен извод, че се отнася до увреждания, които са получени в резултат от
претърпяна автомобилна травма в купето на автомобил. Травматичните увреждания и при
четиримата пострадали при ПТП, по своят вид и морфологични характеристики, отговарят
да са получени при процесното ПТП, настъпило на 10.03.2019 г.
Съпоставяйки наличните травматични увреждания по вид, характеристики и най-вече
по тяхната локализация при всеки един от четиримата пострадали при ПТП, от медицинска
гледна точка може да бъде направен извод, че към момента на настъпване на ПТП, водач на
лекия автомобил е бил Е. С. А.. На предна дясна седалка /до водача/ се е намирало тялото на
пострадалата К. Б. Иванова. На задната седалка вляво /зад водача/ е седял пострадалият И.
Р.Г. На задната седалка вдясно се е намирал пострадалият Л. А. Й..
Тези изводи не противоречат и на описания механизъм на възникване на ПТП, при
който върху телата на пътниците и шофьора на автомобила са действали рязко променящи
се, по направление, посока и големина, преносни инерционни сили, основно при двата удара
/дървото и затревената площ след канавката/, но и при цялото движение на автомобила до
окончателното му спиране.
Според вещото лице, действието на инерционните сили при констатирания
механизъм на ПТП и ударите, които е понесло тялото на И. Г. в резултат на произшествието
и начина на позициониране на тялото му след удара, следва да се определят две основни
инерционни сили, действали за пътниците в купето, генерирани в резултат от удара с
крайпътното дърво и тези, генерирани при следващия удар между предна дясна част на МПС
и съответния скат. При удара в дървото за телата на пътниците са действали ударни
преносни инерционни сили, които рязко са насочили телата наляво, към лявата част от
интериора на автомобила. В комбинация с тези сили, под действието на деформираните
елементи от лявата част на купето, при всички положения пътникът, разположен на задно
7
ляво място е получил силна травмираща сила, резултат от едновременното деформиране на
лявата страна на МПС навътре към купето, под действието на описаните инерционни сили.
При удара в ската, ударните преносни сили за пътниците са били такива, че телата рязко са се
насочили едновременно напред и надясно към интериора на автомобила.
На въпроса, оборудван ли е бил л. а. „Б.“ с рег. № РК. с обезопасителни колани,
вещото лице дава заключение, че процесният л. а. автомобил е оборудван с триточкови
инерционни предпазни колани, предназначени за водача, пътника до него и двете крайни
места от задната седалка. По отношение на централното място от задния ред е възможна
подобна на описаната при останалите колани конструкция или опростен, двуточков
предпазен колан.
Според вещото лице, съгласно наличните данни, не може да се направи обоснован
от техническа и медицинска гледна точка, дали И. Г. е бил с поставен обезопасителен колан
На въпроса, ако И. Г. бе пътувал с предпазен колан, щяха ли да настъпят получените
телесни увреждания, довели до смъртта му, вещото лице дава отговор, че въз основа на
конкретния механизъм, при който процесното ПТП е настъпило, може да се посочи, че както
при поставен предпазен обезопасителен колан, така и при непоставен такъв, биха настъпили
идентични по вид, тежест и характер травматични увреждания за пътника, разположен на
задна седалка, вляво зад водача.
Вещото лице твърди, че в кориците на делото не са налични данни за момента /часа/,
в който е иззета кръвната проба на водача Е. А., което не позволява да се изчисли
концентрацията на алкохол в кръвта към момента на настъпване на ПТП.
На въпроса, каква степен на алкохолно опиянение отговаря тази концентрация,
вещото лице дава заключение, че при изследване на иззетата кръвна проба по
газхроматографски метод е установено наличие на етилов алкохол в кръвната проба в
концентрация от 1,39 промила. При тази концентрация на алкохол в кръвта лицето се е
намирало на границата между лека и средна степен на алкохолно опиване.
Според вещото лице леката степен на алкохолно опиване се характеризира с
емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието,
съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения,
нарушения на зрителната способност за двете очи. Средната степен на алкохолно опиване се
характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции,
афекти, понякога сънливост и др.
За сигурно алкохолно повлияни се считат лица, при които се установява концентрация
на алкохол от и над 1,5 промила.
В стадий на елиминация на алкохола от организма средностатистически същият намалява с
около 0,15 промила за 1 час.
По делото е изготвена и приета съдебно психологична експертиза от вещото лице М.
8
В.. В заключение вещото лице дава отговор, че от проведеното психологично изследване и
данните от делото при Д. и Г. А. се отчита преживяване на тежката макротравма от загубата
на дете отчетена в началото като остра стресова реакция след научаването за неговата смърт
която не е отшумяла в стандартните рамки и е преминала в разстройство в адаптацията
описано по подробно по горе в текста.
Към момента на изследване при Д. и Г. А. се отчита наличието на протрахирана
реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията, еволюирала до персистиращо
разстройство на настроението и дистимия, обощена като протрахирана депресивна реакция
след загубата на внука им И. Г. Основна характеристика на тези състояния според вещото
лице са повтарящи се пристъпи на тревожност /паника/, които не се ограничават до
определена ситуация или обстоятелства. Симптомите варират по интензивност при
различните хора в зависимост от типа личност, като при Осв. се изразяват в напрежение,
тревожност, страх, комбинирани от вегетативна симптоматика (сърцебиене, обилно потене,
чувство за недостиг на въздух, треперене, стомашен дискомфорт). Към момента на прегледа
Осв. се отчитат симптоми на протрахирано афективно разстройство - дистимия, като
доминира депресивна клинична находка с повишена генерализирана и ситуитивна
тревожност.
Според вещото лице, ищците Д. и Г. А.и не страдат от психично заболяване /в
смисъла на процесна психоза/, умствена изостаналост или личностово разстройство.
Налични са сведения за преживяна емоционалната и психологическа травма, изразяваща
се в тежък стрес и разстройство в адаптацията. Към момента на освидетелстването при
ищците Д. и Г. А.и са налице симптоми на протрахирано (т.е.
продължително ) афективно разстройство – дистимия.
И при двамата осв. са засегнати са способностите за справедливост, любов, вяра, и
доверие. Налице са остатъчни симптоми – осв. изпитват тревожно-депресивни изживявания
и вегетативни смущения отговарящи на критериите за протрахирана депресивна реакция.
Тази група разстройства се различава от другите групи по това, че включва разстройства,
идентифицирани не само въз основа на симптомите и хода, но и въз основа на
доказателствата за влиянието на една или дори и на двете причини: изключително
неблагоприятно събитие в живота, което е причинило остра стресова реакция или
значителни промени в живота, водещи до продължителни неприятни обстоятелства и
причиняващи адаптационни нарушения. Стресовите събития или продължителните
неприятни обстоятелства са основният или преобладаващ причинен фактор и
разстройството не би възникнало без тяхното влияние. По този начин разстройствата,
класифицирани в това заглавие, могат да се разглеждат като нарушена адаптивни реакции
към тежък или продължителен стрес, пречещи на успешното управление на стреса и
следователно водещи до проблеми в социалното функциониране.
Прието е и заключение по изслушана съдебно-психологична експертиза на вещото
лице М. В. – клиничен психолог. От същото се установява, че при Д. и Г. А. се отчита
наличието на протрахирана реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията,
9
еволюирала до персистиращо разстройство на настроението и дистимия, обощена като
протрахирана депресивна реакция след загубата на внука им И. Г. Въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и свидетелските показания, вещото лице е установило, че
между ищците и техния внук е съществувала изключително трайна и дълбоко емоционална и
духовна връзка изградена помежду има в дълги години назад.
Починалият е живял в един дом и едно домакинство с ищците от раждането си до
своята смърт, макар и в сведенията дадени в съдебно заседание от С. А. и С. Н., че
починалото лице е живяло при биологичните си родители, същите твърдят, че са се виждали
с Илиян по празници, когато са се връщали в с. К..
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката К. К.. От показанията
на свидетелката се установява, че лицата са били на кукерски фестивал. Били група от 50
човека. Свидетелката не си спомня къде е бил кукерският фестивал. След самият фестивал
се прибрали обратно в с. К. и Е. трябвало да вземе Л., като помолил свидетелката да го вози.
Тръгнали за Р., взели И. заедно с тях. Е. сутринта в 06.00 ч. държал бира, но след това дали е
бил пиян, свидетелката не знае. Не му личало да се занася, било то с говора да има проблем.
Свидетелката не знае дали често пие алкохол. Лицата пътували сутринта с него в рейса и той
държал бира. Свидетелката твърди, че се е качила да шофира от с. К. до Р.., като на пътя за с.
Д. л. се сменят. Според свидетелката причината била, че той казал, че кара бавно, неговата
кола не се карала така.
Свидетелката твърди, че от скоро имала книжка и не се чувствала сигурна и се разменили,
като той се качил да кара.
Също така в качеството си на свидетел е разпитан Л. Й., който твърди, че е бил част
от друга кукерска група. Разбрали се след това да празнуват. Свидетеля не си спомня кога е
станала смяната на шофьорите. Според свидетеля нямало признаци Е. да е употребил
алкохол.
В качеството си на свидетел е разпитана М. С., която твърди, че познава Г. и Д.. Знае за
смъртта на техния внук И.. Свидетелката твърди, че е живяла в Р. и били съседи с ищците.
Според свидетелката ищците отгледали И.. Грижели се за него като майка и баща. В къщата
ищцата Д. си е направила нещо като параклис с негови вещи -футболен екип, неговите
вещи, чашка, от която си пиел. Свидетелката твърди още, че ищците все още не могат да
преживеят случилото се. Според свидетелката докато бил малък И., дядо му го карал с
колата на тренировки. Майка му имала здравословни проблеми и те се грижели за него.
Свидетелката твърди, че когато бил болен И., те се грижели за лекарствата му, като Илиян
се грижел също за тях. Той завършил училище, започнал работа и се грижел за тях и за
лекарства им. Ищцата Д. била с операция на коленете, като разчитали внука им да се грижи
а тях. Според свидетелката И. се е родил в къщата на ищците, като не е имал друг адрес.
В качеството на свидетел е разпитана С. А. която твърди, че познава И. Г. Според
свидетелката той е живеел с майка му и баща му, живял е в едно домакинство с майка му и
баща му. Живял е в гр. Р. Те са имали етаж от къща. Илиян е споменавал, че баба му и дядо
му много са се карали с баща му и отношенията не са му били много добри с тях.
10
Свидетелката твърди, че И. не е бил в добри отношения с баба му и дядо му. Имали са
спорове и са се карали. Според свидетелката, той е отгледан от майка си. Свидетелката
живее в С. и има къща е в с.К.. Познава Е. А., понеже купува платовете за кукерски игри, от
които се правят костюмите. Е. участва в кукерските игри. До колкото знае и И. също е
участвал в кукерските игри. Познава бащата на Е. - С.. Виждал съм сестрата на Е., която е
доведена. На Нови години се събирали половината село. Били в заведението „К. к.“ със С.,
В.. Не знае фамилията на хората. С. и В. живеят в с.К.. В селото няма улици. Тези хора са на
30 и няколко години. Те живеят около центъра. Всичките са около центъра. След заседание
не може да предостави техни имена, точни адреси и телефони. Свидетелката също така
твърди, че не знае имената на родителите на И., но доколкото си спомня, баба му и дядо му
са Д. и Г.. Свидетелката допълва, че знае имената им от И.. Според свидетелката И. бил
почти всеки ден в с.Калище, тъй като приятелите му били там.
По настоящото производство в качеството на свидетел е разпитан С. Н. който твърди,
че познава И. Г.от доста време. Според свидетеля, И. е живял в гр. Р. до колкото знае от него,
при родителите му в отделно семейство, като бил отделно от тях. Също така свидетеля
твърди, че И. е живял при майка си и при баща си, но не при баба си и дядо си. От това,
което знае свидетелят е, че не са били в много добри отношения с баба му и дядо му.
Свидетелят сочи, че Илиян е отгледан от родителите му, като споделя, че това е по
твърдения на самия Илиян.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Между страните липсва спор по въпроса, че процесният лек автомобил "Б.“, модел „.“
е имал при ответника валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица № BG. със срок на покритие от 10.08.2018 г. до 09.08.2019 г.
Налице е влязла в сила присъда, с която водачът на застрахования автомобил Е. С. А.
е признат за виновен в това, че е извършил престъплението, в резултат от което е настъпила
смъртта на И. Г. внук на ищците. Съгласно нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при произшествието,
изразяващо се в не използване на обезопасителен колан. В изготвената и приета по
настоящото производство комплекса медико автотехническа експертиза е установено, че въз
основа на конкретния механизъм, при който процесното ПТП е настъпило, може да се
посочи, че както при поставен предпазен обезопасителен колан, така и при непоставен
такъв, биха настъпили идентични по вид и тежест травматиични увреждания за пътника,
разположен на задната седалка, вляво зад водача.
По делото са събрани доказателства за претърпените от ищците болки и страдания от
смъртта на техния внук.
11
От назначената и приета по делото СПЕ се установява безспорно съществуваща
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия-внук. Привързаността на ищците към
своят внук и настъпилата неочаквана негова смърт е причинила на ищците морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка (баба,дядо-внук).
Относно привързаността на бабата и дядото към техния внук и трайните им близки
отношения съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели, като единствено
показанията на свидетеля С. Н. са в обратна насока, а именно- че починалият е бил в лоши
отношения с баба си и дядо си. Тези показания остават изолирани от останалия
доказателствен материал и не кореспондират с нито едно друго доказателство.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е установено по
безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищците по чл.226, ал.1 от
КЗ (отм.) срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на
техния починал внук по критериите на чл.52 от ЗЗД, предвид приетото в ТР №./2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС относно материално легитимираните да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица.
Във връзка с позоваването от страна на ответника на разпоредбата на §96, ал.1 от
ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г./, предвиждаща, че до влизането в сила
на наредбата на утвърждаване на методика по чл.493а, ал.2, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, в който кръг попадат ищците, като дядо и
баба на загиналия при произшествието, се определя в размер на 5 000 лв., съдът приема
следното:
Поставеният за разглеждане въпрос от страна на ответника е такъв по приложението
на закона, предвид новелата на § . от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., която предвижда, че
за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага
част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго
след влизането в сила на този кодекс.
Според настоящия състав на съда, са приложими за разглеждания случай
разпоредбите на отменения Кодекс за застраховането и разпоредбата на § . ал. 1 от ЗИДКЗ,
въвеждаща лимит на отговорността на застрахователя по отношение на обезщетенията за
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ, има характера на материалноправна
норма, която има действие занапред, т.е. е неприложима за разглеждания случай.
Дори да се приеме, че цитираната преходна разпоредба е приложима, следва да се
вземе предвид следното:
Както е прието в множество решения на ВКС /Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.
№ ./2008 г., Второ т.о. и др./, практиката на касационната инстанция е последователна по
въпросите както относно основанието на прякото право по чл.407, ал.1 (отм.) от ТЗ -
съществуването на валиден застрахователен договор между делинквента и застрахователя и
12
непозволено увреждане, така и относно размера на обезщетението, което по принцип следва
да овъзмезди действително претърпените от третите лица вреди в границите на
определената в договора сума /чл.405, отм. от ТЗ/. При претендирани обезщетения за
неимуществени вреди е приложим принципът на справедливо обезщетяване на болките и
страданията съгласно чл.52 от ЗЗД, основано на цялостна преценка на конкретни обективни
обстоятелства. Практиката на ВКС е последователна и по въпроса за детерминирането на
критерия за справедливост от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото. От своя страна икономическата конюнктура е основана и на почти ежегодно
нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Това е видно и от действащите в различните периоди от време
наредби за задължителното застраховане. Независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се
отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението размер.
В контекста на изложеното по-горе следва да се подчертае, че съгласно чл.492, ал.1 от
КЗ минималната застрахователна сума /лимит на отговорност/ за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв. преди и 10 420
000лв. след изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ р. от 2018 г. /. От тази гледна точка
съдът приема, че доколкото разпоредбата на §., ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на
основни разпоредби, уреждащи общите правила на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, същата не следва да намери приложение, тъй като,
въвеждайки недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя, може да бъде
определена като лоша законодателна техника. Противоречието на преходната разпоредба с
общата разпоредба на чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието
"застрахователна сума" като горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или третото увредено лице, и с общностното право
на ЕС и конкретно с Директива .ЕО, макар и непопадаща формално в приложното поле на
чл.15, ал.2 от ЗНА, дава основание на съда да приеме, че размерът на следващото се на
ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди не може да бъде
ограничен до този, определен в преходната разпоредба.
Във връзка с цитираната Директива е необходимо да се обърне внимание на това, че
съдържащата се в нея разпоредба на чл.9, ал.1 предвижда следното: "Без да се засягат
всякакви по-високи гаранции, които държавите - членки могат да предвиждат, всяка
държава - членка изисква застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко
по отношение на следните минимални суми: а/в случай на телесно увреждане - минимална
застрахователна сума. EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
13
на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите" и тази разпоредба е транспонирана в чл.266
от КЗ (отм.) и е възпроизведена в чл.492 от КЗ. Както бе посочено по-горе, действащият КЗ
въвежда застрахователната сума като предел на отговорността на застрахователя, а нейният
минимален размер е уреден в Директива ./ЕО. Размерът на обезщетението не може да бъде
по-нисък от този на застрахователната сума и да не държи сметка за критерия за
справедливо обезщетяване на вредите. В този смисъл са постановени редица решения на
Съда на Европейския съюз, които са задължителни за всички съдилища и учреждения в
Република България съгласно чл.633 от ГПК.
За определяне на паричния еквивалент на болките и страданията на ищците от
смъртта на техния внук, съдът отчете действителния размер на моралните вреди и съобрази
характера и тежестта на уврежданията, техния интензитет и продължителност. Съдът взе
предвид силната емоционална връзка между ищците и загиналия при произшествието, който
е бил едва на 21 години, като в същото време отчете и напредналата възраст на ищците,
имаща значение за бъдещия период от време, в който те ще търпят болките и страданията от
безвъзвратната загуба. Съобразявайки тези обстоятелства и конкретната икономическа
конюнктура в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, съдът
приема, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД е обезщетение за понесените
неимуществени вреди на ищците в размер по 25 000 лв. на всеки от тях.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена законна
лихва. Съгласно чл.223, ал.2 от КЗ (отм.) застрахователят отговаря за лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят
отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест за застрахования, смятано от датата на
съобщаването по чл.224, ал.1, каквото застрахованият дължи на застрахователя в 7-дневен
срок от узнаването на обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на
гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя
за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил.
От систематичното тълкуване на чл.223, ал.2 във вр., ал.1 от КЗ(отм.) следва, че
лихвата за забава не е част от вземането за обезщетение за вреди, а е законна последица от
неточното в темпорален аспект изпълнение, т.е. - тя е част от обема на гражданската
отговорност на застрахования, респ. на неговия застраховател. В подкрепа на това тълкуване
следва да се посочи и текста на разпоредбата на чл.226, ал.1, изр.1 от КЗ (отм.),
предвиждаща, че застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по
чл.207, ал.3 и 4 и чл.224, ал. 1. Следва да се приеме, че началният момент, от който започва
да тече лихвата за забавено плащане на дължимото застрахователно обезщетение за вреди на
увреденото трето лице е датата на настъпване на деликта, от който момент вземането става
изискуемо. Това следва от обстоятелството, че договорът за застраховка "Гражданска
отговорност" покрива отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
вреди. Застрахователното правоотношение възниква въз основа на договор, но
14
застрахователното събитие е юридически факт от категорията на юридическите събития,
който поражда задължението на застрахователя да плати застрахователното обезщетение за
непозволеното увреждане и в този ред на мисли е налице идентичност между
застрахователно събитие и непозволено увреждане и двете задължения възникват в един и
същ момент - датата на деликта.
Предвид искането на ищците, направено с исковата молба и с оглед диспозитивното
начало в процеса, законната липва следва да бъде присъдена, от дата 19.09.2020 г., до
окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците направените по делото разноски, съгласно предоставения
списък по реда на чл.80 ГПК. Искането на адв.С. е да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.38 ЗА, предвид представената правна помощ. Уважените
искове са с общ размер 50 000 лв., поради което, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от
наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва
да бъде определено адвокатско възнаграждение на адв.С. в размер на 2650 лв.- за всеки един
от исковете или общо 5300 лв. Предвид регистрацията на адвоката по ДДС, следдва да бъде
определено вазнаграждението с ДДС в размерл на 6360 лв. При определяне на
възнаграждението съдът се ръководи, освен от посочения текст от наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и от фактическата и правна
сложност на делото и извършените действия от страна ан адвоката. Отнася се до дело с
голяма правна и най- вече фактическа сложност, при участие на трето лице- помагач на
ответника, разпит на четирима свидетели и приемане на две заключения на вещи лица, едно
от които – по комплексна експертиза. Освен това, по делото са проведени шест открити
съдебни заседания, което е довело до продържителност на процеса във времето.
С оглед изхода на делото и предвид това, че ищците са освободени от заплащане на
държавни такси и разноски, на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, ответникът, съгласно чл.78,
ал.6 ГПК, следва да заплати по сместа на РС- Р. направените по делото разноски, които
възлизат на 200 лв.- възнаграждение на вещо лице по съдебно- психологична експертиза,
изплатено от бюджета на съда. С оглед уважените искове, които са в размер на 25 000 лв.-
всеки един от тях, следва да бъдат присъдени държавни такси в размер на 1 000 лв.- за всеки
един от исковете или общо 2 000 лв., платими от ответника по сметка на РС- Р..
Третото лице – помагач, чрез адв.Лазаров, е направило искане за присъждане на
разноски. Такива не се дължат, от една страна - съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК,
а от друга – предвид изхода на делото.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане "АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
15
гр. С., бул. „В." ., представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., да заплати на
Д. А. А., ЕГН ********** и Г. С. А., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.Р.
ул."И. В.„ № ., чрез адвокат Я. С. от САК, с адрес за призоваване: гр. С., ж.к.„Д. .“, бл.., вх..,
ет.., ап.. сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляви) лева – на всеки един от тях,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на внука им И. Г. на 21
години, ведно със законната лихва, смятано, от 19.09.2020 г. (дата на която ответника е
трябвало да се произнесе по заведената претенция), до окончателното плащане на сумата
ОСЪЖДА „ДЗИ О. з. "АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В."
., представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., да заплати на адв.Я. С. от САК,
с адрес за призоваване: гр. С., ж.к.„Д. .“, бл.., вх.., ет.., ап.., сумата от 6360 (шест хиляди
триста и шестдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, с ДДС.
ОСЪЖДА „ДЗИ О. з. "АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В."
., представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., да заплати по сметка на РС- Р.
сумата от 200 (двеста) лева – направени разноски по делото и сумата от 2 000 (две хиляди)
лева – държавна такса, представляваща 4% върху уважените искови претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на Е. С. А., ЕГН **********, с адрес: с.К.,
общ.З., обл.П., като трето лице - помагач на ответника.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
16