РЕШЕНИЕ №79
12.06.2020г.,
гр.Исперих,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на деветнадесети май две хиляди и двадесета
година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Наталия Тодорова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 274 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова
молба вх.№ 1406/ 03.04.2019г. от „АГРО-ВАРИАНТ 3“ ООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление – град София, община Подуене, ул.“Васил Петлешков“ № 4,
представлявано от управителя Валентин Маринов Василев чрез адвокат С.Д. ***,
представлявана от кмета на общината доктор Б.С.М. с която молят съда да приеме
за установено по отношение на ответника, че са собственици на Поземлен недвижим
имот находящ се в землището на село Кара Михал, община Самуил, област Разградска,
в местността „Подбалканска гора“, съставляващ имот № 020004 с площ от 3.600дка,
с начин на трайно ползване – затревена нива, трета категория, при граници и
съседи : имот № 020003 – затревена нива на Кольо Г. Лачев, имот № 000058 –
Полски път на община Самуил, имот № 020005 – затревена нива на Андрей Димитров
Цайков, имот № 000091 – полски път на община Самуил, имот № 000092 – пасище,
мера на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № 000039 – полски път на община Самуил. Ищецът
твърди, че е закупил имота две години преди същият да бъде актуван като
общинска собственост. Сочи, че е закупил имота от легитимните собственици,
чието право на собственост било проверено от нотариуса изповядал сделката и
няма представа защо две години по-късно след сделката имотът му е бил актуван
като общинска собственост. Моли за отмяна на акта за частна общинска
собственост и уважаване на исковата претенция по същество. Представя писмени
доказателства, които моли да бъдат приети. Моли от нотариус Р.А. да бъде
изискана цялата нотариална преписка касаеща продажбата на процесната земеделска
земя. Заявена е и претенция за разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Самуил. Те считат
иска за допустим, но по същество за неоснователен. Излагат доводи, че актът, с
който наследниците на собственика на процесната земеделска земя са се
легитимирали като собственици на имота е обявен от съда за нищожен. По тази
причина земите са били предадени във владение на общината по силата на чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ. Считат, че в сделката между наследниците и ищцовото дружество
липсва вещно-прехвърлителен ефект, тъй като имотът е бил продаден от
несобственик. Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Представят
писмени доказателства, които молят да бъдат приети. Молят да бъде приложено
служебно гр.дело № 797/ 2015г. по описа на Районен съд – Исперих. Заявена е и
претенция за разноските по делото.
По делото в
качеството на помагачи на ищеца, по негово искане, са конституирани Е.С.П.,
Гатю Г.Г. и П.Г.Г.. В срока по чл.131 от ГПК от тях е постъпил писмен отговор.
В него помагачите считат предявеният иск за допустим и основателен. Разказват,
че тримата са наследници на Гатю Г. Петков,
който през 1991г. заявил до Поземлена комисия – Самуил възстановяването
на 62.5 дка земеделски земи в землището на село Борци. През 1992 година
Поземлената комисия му възстановила поисканите ниви. Впоследствие през 1996
година Поземлената комисия в село Самуил възстановила на Петков и 28.400дка земеделски
земи в землището на село Кара Михал. В решението за възстановяване бил включен
и процесният имот предмет на настоящото производство. През 1996 година бил
извършен въвод във владение в процесният имот. Собственика и наследниците му
владели имота, като владението обективирали в отдаване на земята под наем и
получаване на рента. С договор за покупко-продажба през 2015г. тримата помагачи
продали процесният имот на ищеца в производството. На 31.05.2016г. РС – Исперих в
производство по гр.дело № 797/ 2015г. е прогласил нищожността на Решението от
1996г. на Поземлена комисия – Самуил поради липса на териториална
компетентност. През 2017 година имота е актуван като общински. Помагачите
оспорват констатациите в акта за частна общинска собственост и считат, че този
акт няма правопораждащо действие. Правят възражение за придобиване правото на
собственост от ищеца по давност – тримата наследници на собственика и ищеца от
възстановяването на земята били владели имота повече от 5 респ. 10 години,
поради което са го били придобили по давност на осн. чл.79 от ЗС. Третите лица
– помагачи представят писмени доказателства, които молят да бъдат приети в
производството.
В
съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител адвокат С.Д. моли
искът да бъде уважен изцяло.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника адвокат Н.Х. моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В
съдебно заседание третите лица – помагачи на ищеца не се явяват и не заявяват
становище.
Съдът
след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка : По силата на Нотариален
акт № 191, том V, рег.№ 5813, нот.дело № 780 от 2015г.
на нотариус Р.А., рег. № 254 на НК, на 03.07.2015г. третите лица – помагачи на
ищеца Е.С.П., П.Г.Г. и Г.Г.Г. продали на ищеца „АГРО-ВАРИАНТ 3“ ООД следният
недвижим имот : „Поземлен имот с начин на ползване – затревена нива, находяща
се в землището на село Кара Михал, ЕКАТТЕ 36333, община Самуил, област
Разградска, в местността „ПОД БАЛКАНСКА ГОРА“ с площ от 3.600 дка, трета
категория, отредена за парцел 4 от масив
20, съставляваща имот с № 020004. Имотът попадал в : Отдел /подотдел 157а/, площ 3600.00дка,
широколистна гора по плана за земеразделяне на землището на селото, при граници
и съседи : имот № 020003 – затревена нива на Кольо Г. Лачев, имот № 000058 –
Полски път на Община Самуил, имот № 020005 – затревена нива на Андрей Димитров
Цайков, имот № 000091 – Полски път на Община Самуил, имот № 000092 – пасище,
мера на Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № 000039 – полски път на Община Самуил“.
На
18.10.2017г. ответникът Община Самуил актувал процесният имот № 020004 като
частна общинска собственост с АКТ за частна общинска собственост № 2792.
Имотът
предмет на исковата претенция е възстановен на наследодателят на третите лица –
помагачи Гатю Г. Петков от Общинска служба Земеделие и гори село Самуил по
силата на Решение № 274/ 22.10.1996г. /л.103 от делото/. Въз основа на това
решение Петков се снабдил с констативен нотариален акт за собственост над този
имот и още два имота в землището на село Кара Михал, община Самуил, област
Разградска – Нотариален акт № 81, том I, нот.дело № 151/
1997г. на Димитър Мичев – районен съдия при Исперихски районен съд.
Правоимащият
Гатю Петков бил въведен във владение на имота на 10.05.1997г., за което бил
съставен Протокол за въвод във владение на имоти № 314 от същата дата на
Поземлена комисия село Самуил. /л.105 от делото/
На
19.10.2015г. третите лица – помагачи на ищеца в настоящото производство завели
гр.дело № 797/ 2015г. по описа на Районен съд – Исперих, с което поискали да се
обявят за нищожни Протокол № 13/ 02.09.1992г. на Общинска служба Земеделие –
село Самуил и Решение № 274/ 22.10.1996г. на Общинска служба Земеделие – село
Самуил. Жалбата на Е.С.П., Гатю Г.Г. и П.Г.Г. била уважена по същество и с
Решение № 173/ 09.05.2016г. състав на Районен съд – Исперих
прогласил нищожност на обжалваните два административни акта поради установена
по делото липса на териториална компетентност на Общинска служба
Земеделие – село Самуил да възстановява земи на наследодателя Гатю Петков, тъй като
същият е заявил за възстановяване земеделски имоти в землището на село Борци,
община Венец, област Шумен а не на село Кара Михал, община Самуил, област
Разградска. Решението на съда е влязло в законна сила на 31.05.2016г.
По
делото са разпитани двама свидетели – Драган Павлов и Халисе Халид. Първият
свидетел сочи, че познава собственика на ищцовото дружество. Знае, че
процесният имот е закупен от него преди повече от две години. Мястото било в двадесети масив, четвърти
парцел. Павлов работел при Валентин Василев – управител на „АГРО-ВАРИАНТ 3“ ООД
повече от 20 години и познавал земите в землището на село Кара Михал. Земята
била на Гатю Г., който починал. Снаха му от град Варна продала земята. Г. ***
шестдесет и няколко декара земя. Поземлена комисия – село Венец прехвърлила
двадесет и седем декара на Поземлена комисия – село Самуил от земите на Г..
Водило се дело. Снахата на Г. го спечелила, но преди делото продала земята,
защото тя не се обработвала. После Поземлена комисия – село Венец върнало на
снахата друга земя в землището на село Борци. Свидетеля твърди, че Поземлена
комисия – село Венец била прехвърлила на
Поземлена комисия – село Самуил за цялото землище общо 700 – 800 дка земеделска
земя, преди 1957 – 1958г. През 1997г. върнали земята на правоимащите. От тогава
я имало тази земя и имало нотариален акт за нея.
Втората
свидетелка Халид в своите показания разказва, че през
2017 година Областна дирекция
“Земеделие“ предала на ответника
освен процесният имот, още два имота, общо - три. Имотът се
идентифицирал като № 020004 в село Кара Михал с площ 3,600 дка. Свидетелката била
отговорно лице да актува имотите като общинска собственост, след което ги
включили за отдаване под наем за стопанската 2018 – 2019 година, както и за следващата
2019 – 2020. Приело се решение на Общински съвет – село Самуил за
отдаване под наем за една стопанска година. Имало заповед за търг,
насрочен бил търг с явно наддаване, като
на него се явила фирма „Кит Агро“ – гр.Исперих. Сключил се договор за две
стопански години. През 2019г., влязла в сила кадастралната карта и в нея имотът
бил обозначен с начин на трайно ползване
- друг вид ливада. Община
Самуил актували имота отново като публична общинска собственост. Понастоящем процесният
имот бил към списъка на пасищата и мерите. При предаването на имота на Община
Самуил свидетелката твърди, че не е имало претенции от „Агро Вариант - 3“. Общината
нямала информация, че имотът е бил продаден. Земята станала собственост на
общината като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, непотърсени земи от собствениците. Ответникът
не бил правил проучвания на кого е била тази земя преди това и кой евентуално
може да има права над нея. Общината не е водила кореспонденция Общинска служба “Земеделие“
– село Венец. Впоследствие разбрали от кореспонденция между Общинска служба “Земеделие“
– село Самуил и Общинска служба “Земеделие“ – село Венец, че въпросната земя е
била възстановена на Гатю Г.. След това Общината разбрала, че на Г. е
възстановена и друга земя в землището на
село Венец, но тя не се дублирала с имота
предмет на делото.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде оставен без уважение.
Съдът приема, че ищецът „АГРО-ВАРИАНТ
3“ ООД не доказа, че е закупило земята от собственик поради и което по силата
на Нотариален акт
№ 191, том V, рег.№ 5813, нот.дело № 780 от 2015г. на нотариус Р.А.,
рег. № 254 на НК самите те са станали собственици. Безспорно в процеса с
писмени доказателства е установено, че Решението на Поземлената комисия, с
което процесната земя е възстановена на наследодателя на третите лица –
помагачи е обявено за нищожно, като нищожността е изначална с оглед нарушената
процедура по издаване на административният акт и Решение № 274/ 22.10.1996г. на
Общинска служба Земеделие – село Самуил изобщо не е породило правни последици
за посочените в него като правоимащи лица. При това положение, единствената
възможност за ищеца да докаже валидно право на собственост, бе да ангажира
доказателства, че праводателите му – наследниците на Гатю Петков – третите
лица-помагачи Е.С.П., Гатю Г.Г. и П.Г.Г., както и техния наследодател са
придобили имота по давност, чрез постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнено упражняване на фактическа власт над имота
и с намерение той да се държи, като свой. В случая нито от ищеца, нито от
третите лица бяха ангажирани доказателства касаещи владението над имота, които
да наложат извод че той е придобит от Гатю Петков, а оттам и от неговите
наследници по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Налице по
делото е писмено доказателство, че Гатю Петков е бил въведен във владение на
процесният имот на 10.05.1997г. Дори да се приеме, че това е начален момент на
установяване на фактическа власт над имота от Петков, то по отношение на тази
дата намира приложение нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, която сочи, че изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този
закон или по Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила, който ден е 21.11.1997г., тъй като разпоредбата
е публикувана в ДВ брой 107/ 18.11.1997г. От този ден (21.11.1997г.)
нататък следва да бъде смятан изтекъл в полза на третите лица давностен срок за
придобиване на имота. От Е.С.П., Гатю Г.Г. и П.Г.Г., обаче, не бяха ангажирани
каквито и да било доказателства, че са упражнявали фактическа власт над имота –
обработвали са го или те, или техния наследодател, отдавали са го под аренда,
събирали са плодовете, получавали са рента или общо казано са осъществявали
различни действия, които да сочат на осъществено постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено упражняване на
фактическа власт над имота. Точно обратното – свидетелят Драган Павлов в своите
показания сочи, че имотът е бил продаден от снахата на Гатю Петков тъй като земята била
необработваема. Това твърдение кореспондира с отразеното в Нотариален
акт № 191, том V, рег.№ 5813, нот.дело № 780 от 2015г.
на нотариус Р.А., рег. № 254 на НК, че всъщност се касае до имот, който
представлява широколистна гора. В случая Е.С.П., Гатю Г.Г. и П.Г.Г. са
продали на ищеца „Агро Вариант - 3“ ООД имот, по отношение на който не се
легитимират като собственици на годно правно основание, поради и което
обективираната в Нотариален
акт № 191, том V, рег.№ 5813, нот.дело № 780 от 2015г.
на нотариус Р.А., рег. № 254 на НК сделка по покупко-продажба няма вещно-прехвърлителен
ефект. /Решение № 483/ 15.07.2010г. по гр.дело 991/ 2009г. на
ВКС, I гр.отд./ Протоколът за въвод във владение от 10.05.1997г.
въпреки, че не е обявен за нищожен, както сочи в писмената си защита
процесуалният представител на ищеца, е последица на акт, който е обявен за нищожен
– Решение № 274/ 22.10.1996г. на Общинска служба Земеделие – село Самуил и по
тази причина също не може да произведе действие в полза на третите лица, на
техния наследодател, а оттам и на ищеца. Още повече, че по отношение на този
тип недвижими имоти относно началният момент на давността има изрична законова
разпоредба - чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, а датата на влизане в сила на тази
разпоредба е след датата на въвода.
По
изложените съображения предявеният от „АГРО-ВАРИАНТ 3“ ООД положителен
установителен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В тежест на ищеца на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат поставени реализираните от ответника
съдебни разноски – сумата от 450.00лв. заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „АГРО-ВАРИАНТ 3“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – град
София, община Подуене, ул.“Васил
Петлешков“ № 4, представлявано от управителя Валентин Маринов Василев чрез
адвокат С.Д. *** иск по чл.124, ал.1 от ГПК против Община Самуил,
представлявана от кмета на общината доктор Б.С.М. да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на Поземлен недвижим имот находящ се в
землището на село Кара Михал, община Самуил, област Разградска, в местността
„Подбалканска гора“, съставляващ имот № 020004 с площ от 3.600дка, с
начин на трайно ползване – затревена нива, трета категория, при граници и съседи
: имот № 020003 – затревена нива на Кольо Г. Лачев, имот № 000058 – Полски път
на община Самуил, имот № 020005 – затревена нива на Андрей Димитров Цайков,
имот № 000091 – полски път на община Самуил, имот № 000092 – пасище, мера на
Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот № 000039 – полски път на община Самуил КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК „АГРО-ВАРИАНТ 3“ ООД представлявано от управителя Валентин Маринов
Василев ДА ЗАПЛАТИ на Община Самуил, представлявана от кмета на общината доктор
Б.С.М. за разноски по делото сумата
450.00 /четиристотин и петдесет лева/, представляваща заплатен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна
инстанция Окръжен съд – Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :