Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Г.Т. 21.09.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,
в публично заседание проведено на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА …………………………………………
и в присъствието на прокурора ………………………
като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №00298
описа за 2017г. И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Т.И.И. ЕГН ********** ***, пл. „С.” №2, вх.А,
ап.16 чрез пълномощник адв. И.Ж. срещу „С.-
Претендират се сторените разноски по делото.
В законоуС.овения едномесечен срок от получаването на
съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба. Не оспорва, че
през стопанската 2014/2015г. е обработвал процесните земеделски земи, както е
посочил ищеца- първите две ниви без правно основание, а последната на основание
договор за аренда. Оспорва размера на
исковете по чл.59 от ЗЗД ,както и
паричния размер на иска по чл.8
от ЗАЗ. Твърди, че по банковата сметка
на ищеца била приведена сумата от общо 4 182, 60 лв., като по този начин бил изпълнил дължимото парично обезщетение и арендно
възнаграждение.
С исковата молба са предявени съединени искове с правно основание чл.422,ал.І от ГПК във вр. с чл. 59, чл.ц 8
от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
Не е спорно по делото, че процесните земеделски земи са
собственост на ищеца, както и че през стопанската 2014г/15г. са обработвани от
ответника, без наличие на правно основание за първите две ниви и на основание
договор за аренда за последната нива.
Правният спор по делото е относно размерът на дължимото
парично обезщетение, съответно арендно възнаграждение, за ползването на
процесните земеделски земи, като ищецът претендира годишно плащане в размер на
80, 00 лв. на декар, докато ответникът го е репарирал до размера на сумата от
30, 00 лв. на декар за посочената стопанска година.
От назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи се
уС.овява, че размерът на средното заплащане на ползването на земеделски земи в
землищата на процесните ниви за съответната стопанска година, което възлиза на
сумата от 82, 00 лв./дка.
Този размер на средния размер на плащането е формиран по
пазарните цени на плащанията, според търсенето и предлагането на земеделските
земи за обработка.
По назначените експертизи е уС.овено, че в счетоводството
на ответника е записано плащане към ищеца
за процесните ниви в общ размер
на сумата от 4 182, 60 лв. или по 30, 00 лв./дка.
В случая ищецът претендира парично обезщетение за ползването на
земеделските земи по 80, 00 лв./дка за
стопанската 2014/15г., който паричен размер е еквивалент на средния размер на
плащанията, уС.овен в съдебно-счетоводната експертиза.
Предвид изложените
обстоятелства съдът намира исковете за доказани и основателни, като следва де
признае за уС.овено по отношение на ответника, че дължи на ищеца исковите парични
суми в размер на сумата от 6 971, 10 лв., представляваща част от общо
дължимо обезщетение за ползването и арендно плащане на тези земи/по 80, 00 лв.
на декар.
Ищцът претендира сторените разноски по делото в
настоящото съдебно производство както следва: сумата от 139, 42 лв. за държавна такса,
сумата от 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение и сумата от 225, 00 лв.
възнаграждения на вещи лица, както и
сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 201/2016г.
на РС Г.Т. в размер на сумата от 139, 42 лв. за държавна такса и сумата от 300,
00 лв. за адвокатско възнаграждение, като претендираните разноски са в общ размер на сумата от 1 103, 84 лв.
Съгласно т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №
4/2013г
съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В процесния случай
исковете в настоящето съдебно производство са изцяло уважени. С оглед на това основателно е
искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в съдебното и заповедното
производство, като ответникът дължи
разноски на ищеца в общ размер на сумата
от 1 103, 84 лв.,
С оглед на
изложеното съдът :
Р Е Ш И :
Признава за уС.овено по отношение на „С.-
Осъжда „С.-
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :