Р Е Ш Е Н И Е
№ 260752/2.8.2021г.
гр.в., 02.08.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД №
415 по описа за 2021
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от А.Д.М. против НП № 442а-312/11.12.20 г. на Началника на Сектор „ОП“ в Четвърто РУ при ОД на МВР-в., с което на основание чл. чл. 30 ал.3 от ЗУЧК му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 17б ал.1 от ЗУЧК.
С депозираната пред съда жалба се
изразява становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изцяло
посочената в същото фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено.
В хода на съдебното
производство жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата.
В заседание по същество процесуалният представител на въззивника пледира НП да
бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище от юк
Лукова, в което се твърди, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е
обосновано и законосъобразно. Твърди се, че нарушението е доказано от обективна
и субективна страна, доколкото въззивникът е бил със съзнанието, че участъкът,
в който е паркирал е образуван от пясък, почва и чакъл, респ. е част от морския
плаж и съставлява „сиви дюни“.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 04.08.2020 г. в сектор ПП при ОД на МВР-в. е регистриран подаден по
електронен път сигнал № 819-000-36271/04.08.2020 г.,
препратен чрез електронна платформа „Гражданите“, изходящ от лице с посочени
имена М.Н., телефон за връзка *, адрес: гр. С.ул. К. № *, ЛНЧ: ********** и
ЕГН: **********. В сигнала, е посочено, че на 31.07.2020 г., около 15.02 ч.
минавайки по ул. ш. е забелязано МПС с
ДК№ В *, марка „М.“, черен на цвят да извършва следното нарушение „шофиране и
паркиране на дюните при плаж „ш.“. Към сигнала са приложени 4 бр. снимки – 3
броя снимки на превозното средство и 1 бр. снимка на екран на електронно
устройство, съдържащ отразяване на GPS координати на конкретно
местоположение.
Въз основа на сигнала е извършена проверка от служители на ПУ -д при Четвърто
РУ към ОД на МВР-в., като е изискано от Кмета на Община д заверено копие на
специализирана карта на територията на морските плажове, попадащи в обхвата на Община д.
Въз основа на постъпилото в ПУ- д копие на специализирана карта, св. Ц.М.,
на длъжност „полицейски инспектор“ в посоченото учреждение, преценил, че
координатите съдържащи се в снимката приложена към сигнала отразяват извършено
паркиране на процесния автомобил в рамките на т.нар „сиви дюни“ в землището на
с. ш. в границите на морски плаж „и“. Посочените изводи, същият формирал и въз
основа на приложените 3 бр. снимки, на които преценил, че са отразени именно
т.нар. сиви дюни в рамките на морски плаж „и“.
Впоследствие била извършена справка, въз основа на която е установено, че
л.а. М с ДК№ * е собственост на Ж.Ат.М..
В попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП на 05.10.2020 г. последната
посочила, че на 31.07.2020 г., около 15.02 ч. автомобилът й е управляван от
съпруга й А.Д.М.. В попълнена от последния декларация по чл. 188 от ЗДвП,
същият потвърдил, че е управлявал
превозното средство на 31.07.2020 г., около 15.02 ч.
При така установените факти св. Ц.М. съставил на въззивника
АУАН за нарушение на чл. 17б ал.1 от
ЦУЧК за това, че на 31.07.2020 г., около 15.02 ч. в землището на с. ш.,
обл. в. е паркирал л.а. Мерцедес с ДК№ *, собственост на Ж.А.М. с ЕГН: **********
в границите на сиви дюни на морски плаж „И.“, като нарушението е установено от М.Н.
въз основа на сигнал на същия с № 819-000-36271/04.08.2020 г. Въз основа на
акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 30 ал.3 от ЗУЧК е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Ц.М., който заявява, че е извършил проверка
по повод на получено писмо от сектор „ПП“ при ОД на МВР-в. във връзка с
постъпил в посоченото учреждение сигнал по електронна поща за МПС, паркирано на
плажната ивица на морски плаж „ш.“ с приложени снимки с GPS координати. Същият твърди, че е
установил мястото на извършване на нарушението въз основа на информацията в
сигнала, както и въз основа на снимковия материал, на който е разпознал т.нар
сиви дюни на плаж „И.“ в землището на с. ш..
В
проведения разпит на свидетеля по акта С.А.
***, същият сочи, че не е присъствал при установяване на нарушението, а е
свидетел на съставяне на акта за установяване на административно нарушение и не
е запознат с фактическата обстановка по случая.
В хода
на съдебното следствие, съдът е направил многократни опити да установи и
призове лицето подало сигнала, като изпратените призовки на посочения в сигнала
адрес в гр. София са върнати в цялост с отбелязване на призовкаря,
че такъв административен адрес не съществува. Във връзка с изискана от съда
служебна справка е постъпило писмо с рег.№ 513000-30129/28.05.2021 г. от
Началника на ОКИАД при СВДР, видно от което в АИС БДС няма данни за лице с
посочените в депозирания сигнал имена и ЕГН. Видно от приложена докладна
записка от мл. експерт при Трето РУ към СДВР, във връзка с връчване на призовка
на лицето М.Н. на посочения в сигнала адрес чрез служители на съответното РУ,
съдът е уведомен, че в гр. София на ул. Кукуш не съществува административен
адрес с № 29, като след извършена справка в масивите на МВР е установено, че
името и ЕГН, посочени в призовката не отговарят. От постъпила справка от старши
специалист, отдел „Корпоративна сигурност“ при „А1 България“ЕАД е видно, че
посочения в сигнала телефонен номер е собственост на лицето Бойко Христов И. с
ЕГН: ********** и адрес: ***.
В хода
на съдебното производство са приобщени материалите по АНП, както и заверено
копие на експертно решение № 3005149/19.11.20 г. за въззивика
и заверено копие на карта за паркиране на хора с увреждания на същия.
Гореизложената фактическата
обстановка, така както е описана по-горе се установява от писмените и гласни
доказателства, в тяхната съвкупност, кредитирани от съда, в частта, в която
кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение, поради което е приета от съда
за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор „ОП“ в Четвърто
РУ към ОД на МВР-в., съгласно т.5 от заповед № 365з-3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на МВР-в.. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед.АУАН е съставен от компетентен служител, тъй като
към датата на съставяне на
АУАН, заповедта, даваща му правомощия, е била актуална, а същият единствено е съдействал в предходен момент за извършване
на проверката от служителите на Министерството на туризма, изготвили
процесния протокол.
АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН.
Вмененото
във вина на въззивника нарушение са
индивидуализирано, както по време,
така и по място, в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи от правна страна следното:
Нормата
на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г. , в сила от 30.07.2019
г.) предвижда забрана за преминаването,
паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху
територията на морския плаж. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗУЧК сивите дюни
са част от крайбрежната плажна ивица.
Съдът намира, че в хода на съдебното
производство, въпреки извършването
на всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия не е установена безспорно фактическата
обстановка, описана в обжалваното НП. Видно от показанията на св. М.
фактическата обстановка е установена изцяло върху подаденият по електронен път
сигнал, който има характер на анонимен такъв, доколкото не бе установено
лицето, от което същия изхожда. Видно е от всички приобщени по делото справки,
че съдържащата се в сигнала информация досежно данните на подадателя
е с невярно съдържание, доколкото посоченото ЕГН не съответства на цитираните
имена, заявеният адрес не съществува, а посочения телефонен номер е регистриран
при съответния мобилен оператор на лице с различни имена, ЕГН и адрес от
обявените. Поради изложеното, съдът бе възпрепятстван да установи единствения
възможен очевидец на твърдяното нарушение, с оглед провеждане разпит на същия
относно релевантните по делото факти. Същевременно, като констатира, че
постъпилия сигнал, обективиран в копие
на подписана декларация, е с невярно съдържание в частта указваща неговия
автор, съдът не кредитира посочения документ, поради констатираните пороци,
като съобрази, че документът се приравнява на неистински такъв, доколкото
посоченото като автор лице е различно от действителното такова.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът
не кредитира и приобщения снимков материал, приложен към сигнала, като взе
предвид, че не може да бъде установено
чрез съответните свидетелски показания кое лице, при какви обстоятелства и къде
е изготвило фотоснимките.
Друг е въпросът, че дори посоченият снимков
материал да бъде кредитиран, единствено въз основа на същия и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на св. М. не е възможно да се установят
релевантните по делото факти, както по отношение на времето, така и по отношение на мястото на
извършване на деянието. Това е така,
доколкото процесните снимки не отразяват особености, въз основа на които да е
възможно да се разграничат сивите дюни прилежащи към плажната ивица в землището
на с.ш. от други природни образувания с посочените характеристики в друга част
на Черноморското крейбрежие. Поради изложеното, при формиране на фактическите си изводитепо делото
съдът игнорира и твърденията на св. М. в проведения разпит на същия, че на фотоснимките са отразени именно т.нар
„сиви дюни“ на плажа „и“.
С оглед на изложените съображения, съдът счита,
че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Предвид изхода на делото съдът намира, че
искането на процесалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Поради изложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 442а-312/11.12.20 г. на Началника на
Сектор „ОП“ в Четвърто РУ при ОД на МВР-в., с което на А.Д.М. на основание чл.
чл. 30 ал.3 от ЗУЧК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 17б ал.1 от ЗУЧК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд-в..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при
PC- в.: