№ 85397
гр. София, 14.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20221110147366 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Г. М. за парични вземания, сред които 317,86лв. –
възнаграждение по договор за поръчителство и 60лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземания, които вземания са прехвърлени на заявителя с
договор за цесия.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2,
т. 3 ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендираното
вземане, както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 при противоречие на искането с
императивни материалноправни норми или с добрите нрави, съдът е длъжен да откаже
издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че тази
клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за добросъвестност или води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
От представения договор за предоставяне на поръчителство се установява, че
договорът е сключен на същата дата, на която е сключен договорът за кредит, като
дружеството – поръчител действа чрез кредитодателя като негов пълномощник по
договора за поръчителство. В договора е уговорено, че потребителят възлага, а
поръчителят се съгласява да сключи договор за поръчителство с кредитодателя, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му по договора
за кредит. Срещу това задължение е уговорено дължимо от потребителя
възнаграждение, дължимо на разсрочени вноски, платими на падежа и заедно с
погасителните вноски по договора за кредит. Видно от представения погасителен план,
същите са включени в него и в общия размер на месечната вноска. В „забележка“ е
отбелязано, че ако длъжникът не предостави уговореното в договора за кредит
обезпечение, дължи вноски в размер по колонка № 7, включващ и т. нар.
възнаграждение по договора за поръчителство, като всички суми се плащат в полза на
кредитодателя.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице,
което се явява свързано лице с кредитодателя, тъй като /фирма/ е едноличен
собственик на капитала на /фирма/, на същите дата и място, на които е подписан
1
договорът за кредит, чрез самия кредитодател - /фирма/, обуславя извод, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква обосновано съмнение за
типично неравноправно договаряне чрез използване на предварително фиксирани
клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния поръчител и
отправянето на предложение към него за сключване на договор за поръчителство,
обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с падежа на
задълженията по договора за заем, плащането на това възнаграждение съгласно
погасителния план в полза на кредитодателя, а не на поръчителя, и свързаността между
двете дружества поражда сериозни съмнения относно добросъвестността при
сключване на договорите за заем и за предоставяне на поръчителство, които очевидно
се намират във взаимна връзка. Може да се направи обосновано предположение, че със
сключването на договора за предоставяне на поръчителство не се преследва легитимна
цел, а единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на императивните
правила на Закона за потребителския кредит относно максимално допустимите
размери на ГПР, обезщетения за забава и т. н. Тоест чрез формално законни средства
се преследва забранена от закона цел.
Също така, поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на
поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи на възползване от
икономически слаби участници в оборота, изпитващи недостиг на материални
средства, за облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т.ч. този на добрите нрави - правоотношенията следва да се сключват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване чрез поръчителство, длъжникът на практика бива задължен да се ползва
от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със
свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор.
Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че възнаграждението се дължи
само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност някога имуществото на
поръчителя да бъде обременено със задълженията на длъжника, което зависи
единствено от свързаното дружество – кредитодател, доколкото дали да насочи
претенциите си и спрямо поръчителя или да търси изпълнение само от главния
длъжник е негова преценка. Такива уговорки създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което се явяват
неравноправни.
По изложените съображения, заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата
от 317,86лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство.
Претендираните такси в размер на 60лв., представляващи „такси и разходи за
събиране на задължението“, също са уговорени в нарушение на императивното
изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не допуска кредиторът да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Събирането на вземането по кредита представлява част от неговото управление. Освен
2
това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за неизпълнение
на задължението за плащане на вноските с повече от 30 дни. С така уговорената клауза
се цели заобикаляне на нормативноустановеното в ЗПК ограничение относно
максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя.
Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено
мораторна лихва за периода съизмерима само с лимитирания размер на законната
лихва, като всякакви други договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения,
независимо от тяхното наименование като „такси“, „разходи“ и др., които по
същността си имат за цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата
забава, са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.
По изложените съображения, заявлението следва да бъде отхвърлено и за сумата
от 60лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 181382 от 31.08.2022г. на /фирма/ за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Г. М. за сумите от 317,86лв. –
възнаграждение по договор за поръчителство и 60лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземания
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в 1-месечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3