№ 46
гр. Велико Търново , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500009 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 362, ал. 2 от ГПК.
С Решение № 260084/ 15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 451/ 2018 г.
по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОБЕЗСИЛИЛ, на
основание чл. 362, ал. от ГПК, Решение № 507/ 20.12.2018 г., постановено по
гр.д. № 451/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд в частта, в която е
обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключеният на
26.02.2018 г. между продавача Н. И. С., ЕГН *********** и купувача Р. Л. Е.,
ЕГН **********, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, с който продавачът се е задължил да продаде на купувача недвижим
имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. Плевен, в сградата на
ЖСК „МАЯК”, ж.к. „***********, със застроена площ 80,75 кв.м., с
изложение изток-запад, състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс, баня
с тоалетна и перално помещение, ведно с прилежащото му избено помещение
1
с площ 9,30 кв.м., при съседи на апартамента и избеното помещение,
подробно описани в Нотариален акт /НА/ № 178, том 31, дело № К-6306/
1997 г. по описа на Нотариуса при ПРС за цена в размер на сумата 65 500
лева, от която сума 3 000 лева е платена от купувача при условие, че
купувачът заплати на продавача, включително чрез прихващане на платените
за сметка на продавача задължения към държавата, сумата 62 500 лева, в
двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
Недоволен от постановеното Решение, жалбоподателят Р. Л. Е., ЕГН
**********, от гр. Плевен, чрез пълномощника адвокат Н. от АК – гр.
Плевен, е подал въззивна жалба. Оплакването е неправилност на обжалвания
съдебен акт. Навежда се довод за необоснованост на извода на съда за
липсата на обективна невъзможност от страна на купувача за изпълнение на
законовото задължение, като са изложени съображения в тази насока. Иска се
от въззивния съд да отмени обжалваното Решение, ведно със законните
последици от това. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.
В законно-определения срок, редовно уведомени, ответниците по
жалбата Н. И. С., ЕГН *********** и К. М. С., ЕГН ************, и двамата
от гр. Плевен, чрез пълномощника адвокат Я. от АК – гр. Плевен, са подали
отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба. Твърди се, че жалбоподателят е имал всички възможни начини на
комуникация с ответниците по жалбата, но не се е възползвал от тях, както и
че е разполагал с достатъчно време и информация, за да изпълни законовото
си задължение. Иска се от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да
потвърди обжалваното Решение. претендират се направените разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
С искане, вх. № 6065/ 15.06.2020 г., ответникът по делото Н. И. С., ЕГН
***********, от гр. Плевен, е поискал от съда да обезсили, на основание чл.
2
362, ал. 2 от ГПК, Решение № 507/ 20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 451/
2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, тъй като ищецът Р. Л. Е., ЕГН
**********, от гр. Плевен, не е изпълнил задължението си да заплати в срок
на продавача сумата 62 500 лева, представляваща остатъка от продажната
цена по сключения между страните предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот.
С отговора си на искането, ищецът Р. Л. Е., ЕГН **********, от гр.
Плевен, чрез пълномощника си адвокат Н. от АК – гр. Плевен, е изразил
становище за неоснователност на искането като е посочил, че с банково
бордеро от 04.06.2020 г. по сметка в „Пощенска банка” са преведени 53 178
лева, която сума представлява остатък след приспадане на присъдените с
Изпълнителен лист № 238/ 29.05.2020 г. суми и сумите по съдебното Решение
за местен данък в размер на 1 852,50 лева и за нотариална такса – 555,50 лева.
От фактическа страна се установява следното:
Решение № 507/ 20.12.2018 г., постановено по гр.д. № 451/ 2018 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, с което състав на съда е уважил
предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е влязло в сила на 08.04.2020 г.
След връщане на делото в Плевенския Окръжен съд, е била изпратена
покана за доброволно изпълнение на дължимата се нотариална такса в размер
на 555,50 лева, получена от ищеца Р. Л. Е. лично на 11.05.2020 г., като от
представеното платежно нареждане се установява, че на 15.05.2020 г. сумата е
била внесена по сметка на Плевенския Окръжен съд за държавните такси.
Видно от Заявление, с вх. № 4890/ 21.05.2020 г. е, че на ищеца Р. Л. Е. е
бил издаден Изпълнителен лист за присъдените му в производството по
делото разноски, получен от пълномощника адвокат Н. на 29.05.2020 г., въз
основа на който е било образувано и.д. 1076/ 19 по описа на ЧСИ Т. К., по
молба на взискателя Р. Л. Е. срещу длъжника Н. И. С., за сумата 6 913,87
лева, представляваща присъдени разноски в производството по делото.
Видно от представените на л. 108 и л. 109 от делото платежни документи
е, че ищецът е внесъл, на 04.06.2020 г., дължимият се местен данък за
прехвърляне на недвижимия имот в размер на 1 852,50 лева по сметка на
Община Плевен, както и че е внесъл, на 04.06.2020 г., по сметка на ЧСИ Т. К.,
3
сумата 53 178 лева, с основание за плащане – и.д. 1076/ 19, пог. кр.1295/
24.10.05, кред. Юробанк, ЕТ Мик-НС, ЕИК *********.
С Изявление за прихващане от 08.07.2020 г., изпратено по „Еконт”,
ищецът е заявил, че прихваща вземането си спрямо ответника в размер на
6 913,87 лева по ИЛ № 238/ 29.05.2020 г., по гр.д. № 451/ 2018 г. по описа на
Плевенския Окръжен съд. По делото липсват доказателства ответникът да е
възразил срещу извършеното прихващане, както след получаване на
изявлението, така и пред съда.
Видно от приложеното на л. 144 от делото Предписание за поставяне под
карантина, издадено от Алберта Кирилова Генчева – на длъжност инспектор
към РЗИ, Софийска област е, че Р. Л. Е. е бил оставен под карантина за 14
дни, считано от 13.05.2020 г. поради пристигането му от рискова зона.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март до
отмяната на извънредното положение, спират да текат процесуалните срокове
по съдебни производства. Според § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето,
публикувани в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в ДВ, т.е. от 21.05.2020 г., като 14-дневния срок за заплащане на сумата
62 500 лева изтича на 04.06.2020 г. включително.
Ответникът Н. И. С. твърди, в искането си за обезсилване на решението
за обявяване предварителния договор за окончателен, че ищецът не е
изпълнил задължението си да плати в посочения по-горе срок продажната
цена.
4
Тъй като доказателствената тежест е на ищеца – купувач по
предварителния договор, същият е представил доказателства за заплащане в
срок, по сметка на ЧСИ Т. К., с рег. № 815 към КЧСИ, пред която е било
образувано и.д. № 1076/ 2029 г. по описа на ЧСИ въз основа на издаден на
ищеца ИЛ за разноските по делото, на сумата 53 178 лева. Макар и неплатена
по лична сметка на ответника в банка – същият е представил в открито
съдебно заседание извлечение от две такива сметки, едната от които е била
посочена в сключения между страните предварителен договор на 26.02.2018
г., въззивният съд приема наличието на изпълнение в срок, с оглед липсата на
каквото и да е съдействие от страна на ответника, както и с оглед на
обстоятелствата, че ищецът не е знаел дали банковата сметка е действаща, а
също така и на извънредната обстановка в страната, при която институции
като банките работеха, но изключително затруднено, и поставянето на ищеца
под карантина, като въззивният съд намира, че ищецът не е имал възможност
да извърши необходимата проверка дали посочената в предварителния
договор банкова сметка е действаща.
С представеното изявление за прихващане, получено от ответника, който
не е възразил срещу така направеното прихващане, ищецът твърди, че е
направил извънсъдебно прихващане, имащо действие от влизане в сила на
съдебното Решение, на остатъка от своето задължение към ответника, със
следните вземания към него: вземане за разноски по делото в размер на
6 913,87 лева; вземане за платени нотариални такси в размер на 555,50 лева;
вземане за платен местен данък в размер на 1 852,50 лева.
Съгласно чл. 362, ал. 1, изр. 2 от ГПК, законът позволява, освен чрез
плащане, задължението да бъде погасено и чрез прихващане, но само с
платените от ищеца за сметка на ответника задължения на последния към
държавата. Платените от ищеца 555,50 лева нотариални такси и 1 852,50 лева
местен данък във връзка с прехвърлянето на имота, или общо сумата 2 408
лева, не представлява задължения на ответника към държавата, а задължения
на ищеца, съгласно чл. 6.1 от сключения предварителен договор между
страните.
Въззивният съд приема, че ищецът не е изпълнил задължението си да
плати изцяло в срок продажната цена в размер на 62 500 лева, макар и с
5
незначителната сума в размер на 2 408 лева, поради което решението за
обявяване на предварителния договор за окончателен следва да се обезсили.
Несъстоятелен се явява довода във въззивната жалба за наличието на
обективна невъзможност на ищеца да изпълни задължението си за заплащане
на продажната цена поради недобросъвестно поведение на ответника,
извънредното положение в страната и поставянето на ищеца под карантина за
период от 14 дни. Ищецът изобщо не е заплатил сумата 2 408 лева – част от
продажната цена, а с тази сума е извършил прихващане, което, както е
посочено по-горе в мотивите на решението, няма погасително действие.
Като е стигнал до същите правни изводи, Плевенският Окръжен съд е
постановил правилно Решение, което следва да се потвърди, като въззивният
съд препраща към подробните му и изключително задълбочени мотиви, които
напълно споделя.
С оглед недобросъвестното поведение на ответника Н. И. С., на същия не
следва да се присъждат разноски.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260084/ 15.10.2020 г., постановено по гр.д.
№ 451/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6