Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на
осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета А.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15079 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявения с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД иск от «О.Ф.Б. ЕАД,
ЕИК ********* срещу К. М. Г., с
ЕГН **********, с адрес: ***, като кредитополучател по Договор за
кредит за текущо потребление от 07.12.2006 г. и Допълнително споразумение към
договора за кредит от 14.04.2009 г., да заплати на О.Ф.Б. ЕАД, сумата от
6 136.12 лева - неизплатена главница за периода от 24.09.2014 г.
до 14.12.2016 г, която сума представлява сбор от главниците по вн.от № 65 до вн. № 92 по погасителен
план и сумата от 21,76 лева - неплатена договорна лихва за периода от 24.09.2016 г.
до 14.12.2016 г., която сума представлява сбор от договорните лихви по вн. от № 89 до вн. № 92, по погасителен план, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на
07.12.2006 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и К. М. Г. (кредитополучател) е сключен
Договор за потребителски кредит. Съгласно договорките между страните, "Банка
ДСК" ЕАД отпуснала на К. М. Г. кредит
в размер на 20 000,00лв (двадесет хиляди лева). Кредитът
следва да се издължи на 96 месечни
вноски с падеж 7-мо число на месеца, при
преференциален лихвен процент 7,95 % годишно и ГПР 8,75 %. Неразделна част от Договора са
Общите условия по договори за потребителски кредити на физически лица, които
кредитополучателят приема и получава с подписването на Договора.
Твърди се,
че поради затруднения в погасяването на кредита, на 07.04.2009 г. К.М.Г.е депозирал молба за преструктуриране на кредита. В тази
връзка на 14.04.2009г. между „Банка ДСК"ЕАД и К.М.Г.е подписано
Допълнително споразумение към Договора за кредит от 07.12.2006 г.
Поради
преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо
потребление от 07.12.2006 г. и
Допълнително споразумение към договора за кредит от 14.04.2009 г. и при наличие на предпоставките
по т.19,2 от Общите условия, кредиторът
„Банка ДСК" ЕАД е отнесла и обявила кредита като предсрочно
изискуем, като е подала заявление по реда на чл.417 от ГПК пред Районен съд
град Варна. Обявяването на предсрочната
изискуемост до ответника е извършено, чрез писмо с изх. № 17671/.01.09.2010 г. изпратено с обратна разписка до кредитополучателя К.
М. Г., върнато в цялост с отбелязване на известието за
доставяне, че „Пратката не е потърсена".
На 17.09.2012 г., по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания („Договор за цесия"), „Банка ДСК" ЕАД, ни прехвърли пакет
от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности включително и изтекли
лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключен между
„Банка ДСК" ЕАД като кредитор и К. М. Г., като кредитополучател
Цедента Банка ДСК" ЕАД до „О.Ф.Б." ЕАД писмено е
потвърдил станалото с Договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012 г. прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договор за
покупко-продажба на вземания от 17.09.2012 г.
На базата на
изрично пълномощно, предоставено от "Банка ДСК" ЕАД, ищецът твърди,
че е изпратил от името на цедента уведомително писмо
за прехвърляне на вземането до кредитополучателя К.М.Г.с баркод *psfabgoo36T98*. Евентуално считат, че ответникът е
уведомен за цесията с исковата молба. Претендират съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника изразява становище за неоснователност на исковете.
Прави възражение за погасяването им по давност. Излага, че исковата молба, с която е инициирано производството е депозирана в съда на 24.09.2019 г., т.е. изминали са повече от 9 години след
настъпването на изискуемостта до предявяването на иска в съда. Съвсем ясна и
безспорна е формулировката на чл.114 от ЗЗД; „Давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо", а съобразно чл.110 от ЗЗД
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
Между страните по делото
не е налице спор, а и се установява от представения договор за кредит за текущо
потребление от 07.12.06 г., че между БАНКА ДСК ЕАД и К.М.Г.в качеството му на
кредитополучател е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
на последния е предоставен кредит в размер на 20000 лв., със срок на
издължаване 96 месеца от неговото усвояване. В чл. 8 е договорено, че кредита
се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 8,75 % годишно при
изпълнение на условията по програма ДСК Престиж. С допълнително споразумение от
14.04.2009г. между страните е уговорена крайна дата за
издължаване-07.12.2016г., с остатък от дълга 15561,98лв.,текущо начислена лихва
32.38 лв.с ГПР 11.84%.
Съобразно неоспореното и кредитирано от съда заключение на
допуснатата ССчЕ, банковата сметка на потребителя,
посочената в договора е заверена със сумата от 20000 лв. на 07.12.2006г.
Потребителят
К.М.Г.е внесъл сумата от 9787,76 лв. за
погасяване на задължението, като е преустановил плащането на 07.10.2009 г. След
датата на подаване на исковата молба е постъпила сумата от 13 612,09 лв. Към
24.09.2011г. дължимата главница е 14 947,04 лв,договорна
лихва за периода от 07.10.2019г. до 14.06.2011г. е 2 447,77 лв. и наказателна
лихва 4 168,36 лв. за периода 14.02.2010-14.06.2011г.
Представените
договори са подписани от ответника и предвид не оспорване тяхната автентичност
същите обвързват редовно страните.
От събраните по делото доказателства, се установява
по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата, предмет на
договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в
договора, а усвояването на посочената сума е преведена по банкова сметка *** К. М. Г.. От приетите по
делото доказателства, се установява, че на ответника е бил отпуснат паричен
заем в размер на 20000 лв. Общият размер на дълга е 23308,39 лв., като последното
плащане е следвало да се извърши на 14.12.2016г.
Няма спор, че като вид търговска сделка за
предоставяне на финансова услуга процесния договор за банков кредит попада в
приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143-
чл. 146 ЗЗП,
както и че ответникът, като кредитополучател има качеството на
"потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП.
Съгласно чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Разпоредбата на чл. 144 ЗЗП
визира изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл. 143 ЗЗП,
са неприложими.
За да е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП,
като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Става дума за отношения между страните, при
които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовна главница
при сключване на договора. Процесните клаузи са
индивидуално договорени, погасителният план и всяка вноска по него, а и
размерът на главниците и на договорните лихви за определения от страните период
са договорени индивидуално, а съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП индивидуално уговорените клаузи
не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на което ответникът
К.М.Г.се е задължил да
върне сумата от 23308,39 лв., като последното плащане е следвало да се извърши
на 14.12.2016г. договор за
кредит за текущо потребление от 07.12.06 г.
и допълнително споразумение от 14.04.2009г.
По силата на чл. 99 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът
за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на
постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй
като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е
длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по
силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая на ответника чрез
особения представител са надлежно връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея (сред които договора за цесия от 17.09.2012 г., ведно с
приложение от 17.09.2012 г. към него; пълномощно от цедента
на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно
писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер,
обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на
извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл. 131 ГПК,
с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. В този смисъл
следва да се приеме, че процесната цесия има действие
за длъжника и тъй като не се твърди той да е извършил плащане на прехвърлените
суми на цедента, то ищецът- цесионер
"О.Ф.Б." ЕАД се явява носител на тези вземания.
По отношение на възражението на ответника -
длъжник за погасяване по давност на правото да се изисква плащане на търсените
с иска вземания, следва да се съобрази следното:
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД, давността тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта, като критерий за
началото на течение на давността, следва да бъде преценявана съобразно падежа на вземането.
В исковата
молба ищецът твърди, че поради преустановяване на погасяването на задължението
по Договор за кредит за текущо потребление от 07.12.2006 г. и Допълнително споразумение към
договора за кредит от 14.04.2009 г. и при наличие на предпоставките
по т.19,2 от Общите условия, кредиторът
„Банка ДСК" ЕАД е отнесла и обявила кредита като предсрочно
изискуем чрез писмо с изх. № 17671/.01.09.2010 г. изпратено с обратна разписка до кредитополучателя К.
М. Г., като е подала заявление по реда на
чл.417 от ГПК пред Районен съд град Варна. Обстоятелтелството,
че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем се установява и от ч.гр.д. №
8917/11г. на ВРС по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза
на Банка ДСК ЕАД за цялото вземане. Обявената предсрочна изискуемост на
вземането се установява и от приложението по Договор за цесия от 17.09.12г.,
като банката е прехвърлила вземания с предсрочна изискуемост, сред които е и процесното по представен Приемно-предавателен протокол от
12.10.12г. Ответникът също така твърди в отговор вх.№4963, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. При налични съвпадащи твърдения на
първоначалния кредитор Банка ДСК ЕАД, ищеца "О.Ф.Б." ЕАД, както и на длъжника,
ответник в настоящото производство, единственият възможен извод е, че
предсрочна изискуемост е настъпила преди 14.06.2011г. Доколкото предсрочната
изискуемост е преди тази дата, то давността най-късно е изтекла на 14.06.2016г.
Изложеното обосновава извода, че вземанията са погасени по давност и
следователно предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството
разноски, в размер на 6.50 лв. , внесена
такса за преписи /л.296 от делото/, адвокатско възнаграждение не се присъжда,
тъй като липсват доказателства за заплащане на такова.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ********* срещу К. М. Г., с
ЕГН **********, с адрес: *** искове, на осн.чл.79
от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 136.12 лева, представляваща неизплатена главница за
периода от 24.09.2014 г. до 14.12.2016
г., дължима по Договор за
кредит за текущо потребление от 07.12.2006 г. и Допълнително споразумение към
договора за кредит от 14.04.2009 г. ,
сумата от 21,76 лева, неплатена договорна лихва за
периода от 24.09.2016 г. до 14.12.2016
г., както и законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението,
което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 17.09.2012 г.сключен
между Банка ДСК и О.Ф.Б. ЕАД.
ОСЪЖДА “О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ********* до заплати на К. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 6,50 лв. (шест лева и петдесет стотинки),
представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: