РЕШЕНИЕ
№ 1879 31.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8008 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на С.В.А. с ЕГН **********, В.В.А. с ЕГН ********** и И.В.А. с ЕГН
**********, последните двама понастоящем непълнолетни, действащи със съгласието
на своя баща В.С.А. с ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощника си
адвокат Е.М. ***, ***. Предявяват против ответницата – тяхната майка А.И.И. с
ЕГН ********** ***, иск за унищожаване на направения от нея отказ от
наследството на баща й И.А.К., починал на ***г., вписан в особената книга
на съда под № ***/ ***г. по разпореждане на съда по ч.гр.д. № 6241/ 2018г.
Ищците твърдят, че
са кредитори на ответницата – тяхна майка по изискуеми задължения за издръжки
съгласно съдебно решение по гр.д. № 5329/ 2019г. по описа на СРС, но не могат
да удовлетворят паричните си вземания от имуществото на ответницата, а
атакуваният отказ от наследство е бил направен с цел да се избегне плащането на
тези задължения. Считат, че с този отказ ответницата уврежда интересите им, тъй
като представлява действие, с което ограничава възможността за
удовлетворяването им като кредитори.
Ищците представят
доказателства в подкрепа на иска си. Претендират и присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
На ответницата са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията. В законоустановения срок по чл.131 ГПК представя писмен
отговор, с който оспорва иска и обстоятелствата, на които той се основава. Твърди,
че поради лошото си имуществено състояние не е в състояние да заплаща дължимите
издръжки на децата си, а отказът от наследство е направила в изпълнение на
нравствен дълг към възрастната си майка – ответницата желаела да й осигури
спокойствие и увереност, че описаният като част от наследството апартамент е
неин, тъй като последната го била закупила по време на брака с бащата на
ответницата. Сочи също, че отчуждаването на придобитата по наследство 1/4 ид.ч.
от апартамент би било трудно, а и получената цена не би покрила дължимите суми
за издръжки на децата. По отношение на автомобила, част от наследството,
твърди, че не е годен и представлява отпадък.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.56 ал.1 от Закона
за наследството /ЗН/.
Искът е предявен в
рамките на преклузивния срок по чл.56 ал.2 от ЗН. Съгласно тази норма искът
може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно
от три години след отказа. Атакуваният отказ от наследство е извършен на
27.08.2018г., поради което едногодишният преклузивен срок би могъл да изтече
най-рано на 27.08.2019г., а настоящата искова молба е предявена на 05.11.2018г.
По делото е
безспорно, че ищците са деца на ответницата А.И.И.. Родителите на ищците са
разведени, като с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5329/ 2013г. по
описа на РС – София е определена дължима от майката месечна издръжка за
ненавършилите ѝ пълнолетие деца в размер на 90 лв. за С.В.А. и по 80 лв.
за В. и И. В.А., начиная от 22.11.2013г. до възникване на законово основание за
изменение или прекратяване на издръжката. Ответницата не оспорва факта на пълно
неизпълнение на тези задължения за издръжка на ненавършилите ѝ пълнолетие
деца. С влязла в сила присъда № 93/ 11.06.2018г., постановена по н.о.х.д.№ 774/
2017г. по описа на РС – Ихтиман, ответницата е оправдана по повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Наказателният съд е
приел липса на умисъл за установеното неплащане на издръжки в периода
22.11.2013г. – 07.04.2017г. поради обективна невъзможност на ответницата да
реализира доходи. Не се установява изпълнение на алиментните задължения и след
посочения период, в това число и в хода на настоящото производство.
Въз основа на
изпълнителен лист за дължимите издръжки, издаден на 22.01.2018г., на
19.07.2018г. е образувано изпълнително дело пред ЧСИ с рег. № *** с район на
действие ОС – Бургас. Изпълнението е било насочено върху притежавана от
ответницата 1/4 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 07079.602.352.1.51по
КККР на гр.Бургас, като възбраната е вписана на 08.08.2018г. Имотът
представлява апартамент с площ от 53,83 кв.м, находящ се на адреса на
ответницата в гр.Б., ***, с данъчна оценка от 48 254,60 лв. Имотът е
придобит от родителите на ответницата в режим на съпружеска имуществена
общност. След смъртта на бащата на ответницата – И.А.К. на ***г., негови
наследници по закон са съпругата му и дъщеря му, с квоти в съсобствеността
съответно 1/4 ид.ч. за ответницата и 3/4 ид.ч. за нейната майка – на основание
чл.28 от СК и чл.9 ал.1 от ЗН.
Покана за доброволно изпълнение на
задълженията е връчена на ответницата на 14.08.2018г. Със заявление от
27.08.2018г. ответницата е поискала вдигане на възбраната и отмяна на
насрочения опис на имота, като е представила пред ЧСИ съдебно удостоверение за
извършен от нея отказ от наследството на баща й, вписан на същата дата –
27.08.2020г. под № *** в особената книга на Районен съд - Бургас съгласно
разпореждане на съда по ч.гр.д. № 6241/ 2018г. На основание чл.53 от ЗН този
отказ от наследство е лишил ответницата от придобитите имуществени права, като
е увеличил дела на нейната майка в наследственото имущество и понастоящем
последната е единствен собственик на описания недвижим имот.
Към момента
липсват установени имущества в патримониума на ответницата. Не се установяват и
доходи, с които тя изпълни изискуемите ѝ задължения за плащане на
издръжка на ищците.
При така
установените факти съдът приема, че по делото се установи наличието на всички
изискуми от нормата на чл.56 ал.1 от ЗН предпоставки за исканото унищожаване на
извършения от ответницата отказ от наследството на баща й. Ищците са материалноправно
легитимирани лица, тъй като имат качеството на кредитори на майка си за
дължимите от нея парични вземания за месечни издръжки съобразно влязлото в сила
съдебно решение. Не се установява в това си качество на кредитори те да могат
да се удовлетворят от имуществото й. Поради това на основание чл.56 ал.1 от ЗН
те имат право да искат унищожаване в своя полза на направения от ответницата
отказ от наследството на баща й. За търсеното унищожаване без значение е
субективното отношение както на кредиторите, така и на длъжника, поради което
ирелевантно е дали последната е знаела увреждащия характер на атакувания отказ
от наследство и дали е имала намерението да осуети изпълнението на дължимите от
нея парични вземания. За основателността на отправеното искане, достатъчен е
обективният факт на липса на друго имущество, от което да се удовлетворят
кредиторите. което кредиторите на лицето, което се е отказало от дадено
наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не
могат да се удовлетворят от имуществото му. Въпреки че упражняването на правото
на отказ от наследство зависи от личната преценка на наследника, законът
създава иск в полза на кредиторите за унищожаване на този отказ при посочената обективна
предпоставка. /ППВС № 7/ 28.11.1973г./.
По изложените
съображения предявеният иск е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищците направените по делото съдебни разноски
в размер на 140,64 лв. – заплатени държавни такси по
делото. Разноските следва да се присъдят в полза на бащата на ищците, който ги
е сторил в качеството си на законен представител и попечител на ищците.
Сочената такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка не представлява
такса по водене на делото по смисъла на процесуалния закон, поради което не
следва да се включва в отговорността на ответницата за разноски.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
УНИЩОЖАВА в полза на С.В.А. с ЕГН **********,
В.В.А. с ЕГН ********** и И.В.А. с ЕГН **********, последните двама действащи
със съгласието на своя баща В.С.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
*** - адвокат Е.М., отказа на А.И.И.
с ЕГН ********** ***, от наследството на И.А.К., починал на ***г.,
вписан в особената книга на Районен съд - Бургас под № ***/ ***г. по
разпореждане на съда по ч.гр.д. № 6241/ 2018г.
ОСЪЖДА
А.И.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на В.С.А. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, *** - адвокат Е.М. направените по делото съдебни
разноски в размер на 140,64 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД