Решение по дело №212/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Р. Н. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Р. Т., САК против Заповед № 24-0353-000032 от 11.03.2024 година, издадена от С. С. Я. – мл. автоконтрольор към ОДМВР [област], РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че след спирането му за проверка и положителният тест за наркотични вещества е дал кръвна проба за изследване с цел установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози, поради което мярката е издадена без основание и наличието на наркотици в пробата е породено от проблем с направения полеви тест. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед като материално незаконосъобразна и постановена при нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Р. Т., САК, която поддържа жалбата и моли същата да се уважи. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата С. С. Я. – младши автоконтрольор към ОДМВР [област], РУ [община], редовно призован, не се явява, не се представлява. Ангажира писмено становище по съществото на спора, в което иска съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли съда да съобрази Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С – **** от 2022г.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт (ЗППАМ) е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 1088629/11.03.2024г.

От фактическа страна се основава на това, че на 11.03.2024г., около 15:29ч. в [община], на път втори клас № 16 водачът Р. Н. И. е управлявал товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „****“ ЕООД с посока на движение от [населено място] към [населено място], като на километър 33+200 разклон за [населено място] водачът е спрян за проверка и е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 номер ARBA 0064, като пробата е отрицателна. При извършената проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARМЕ-0071 e отчетен положителен резултат за бензодиазепини с проба № ****. На водача е издаден талон за медицинско изследване № ****и е бил придружен до ФСМП [община], където е дал кръвна проба. Прието е, че водачът е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП на Р. Н. И., при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същия управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози и е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства е приета представената от ответника административната преписка, както и допълнително представените по разпореждане на съда документи.

По делото на 09.10.2024 г. с писмо на зам.-началника на ВМА по диагностично - лечебната дейност е представена химико-токсикологична експертиза с рег. № **** от ****.2024 г. по ДП № ****2024 г. по описа на РУ-[община], извършена на основание постановление за назначаване на експертиза от 11.03.2024г. по ДП № **/2024 г. по описа на РУ-[община]. От заключението на същата е видно, че вследствие на представени за изследване биологични проби /кръв и урина/ от Р. Н. И. не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни лекарствени вещества – отрицателен резултат за наличие на метадон, опиати, тетрахидроканабинол/метаболити, амфетамин, метамфетамин, екстази, кокаин, барбитурати и бензодиазепини. Масспектрално в пробата урина се идентифицират метаболити на метамизол и хинин, като е пояснено, че метамизол е нестероидно противовъзпалително средство, който се асоциира с употребата на метамизол - съдържащи препарати като Аналгин, Проалгин, Хексалгин и др, а хинина е алкалоид, който влиза в състава на различни лекарствени продукти като Аналгин – хин. Тези лекарствени вещества метамизол и хинин, както и метаболитите им, не са класифицирани като наркотични вещества съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Жалбата против Заповед № 24-0353-000032 от 11.03.2024 за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от младши автоконтрольор към РУ [община], ОДМВР – [област], е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 517з-2035 от 14.04.2022 година на директора на ОДМВР [област] са определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР [област] да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, като в т. 7 са делегирани правомощия на младши автоконтрольорите от Сектор „Пътна полиция“ и РУ при ОДМВР [област].

Процесната заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че водачът е управлявал под въздействието на наркотични вещества /бензодиазепини/, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

В случая, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Правното основание за издаване на процесната заповед е чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Разпоредбата съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване, на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.

Според тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно – водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Редът, по който се установява употребата от водачи на наркотични вещества или техни аналози, е посочен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста (чл. 3а от Наредбата). При съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване (чл. 6, ал. 4). В талона се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на наркотични вещества да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване.

По силата на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ се преценява към момента на издаването й, като се съобразят конкретните обстоятелства по случая. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му.

В случая показанията на техническото средство са били оспорени от Р. Н. И. и е дадена кръвна проба и урина за химическо изследване.

Извършената съдебна химико-токсикологична експертиза с рег. № **** от ***.2024 г. по ДП № ***/2024 г. по описа на РУ-[община], не е установила наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти. В тази връзка настоящият състав обръща внимание, че при наличие на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи.

От доказателствата по делото не се установява водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, така както е прието от страна на административния орган. Действително същият е бил тестван с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с отчетен положителен резултат за наличие на наркотично вещество - бензодиазепини, но след издадения талон за медицинско изследване, същият е посетил медицинско заведение в рамките на указаното време и е предоставил биологичен материал за изследване. От заключението на химико-токсикологичната експертиза безспорно се установява, че няма наличие на каквито и да е наркотични или упойващи вещества. С оглед на това, съдът намира, че така посоченото фактическо основание за издаване на Заповедта, не отговаря на действителното фактическо положение, а именно – че около 15:29 часа на посочената в заповедта дата Р. И. е управлявал МПС с [Марка], рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества - бензодиазепини.

Фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, е оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Резултатът от направения тест за наркотични вещества е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на експертизата. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза установеният факт, при изследване на кръвна проба, взета от Р. Н. И., че не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложение към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП, следва да се съобрази по чл. 142, ал. 2 от АПК. Ето защо, обжалваната заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 510 лева /съгласно представен списък по чл. 80 ГПК/, от които 500 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса. Размерът на адвокатското възнаграждение, който е определен под минимално предвидения за този вид дела в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема за съответстващ на предмета на делото, на фактическата му и правна сложност, както и на извършените реални действия за правна помощ от пълномощника – адвокат.

Разноските следва да се заплатят от ЮЛ, в чиято структура е ответника, а именно от ОД на МВР - [област].

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – [област], III състав

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Н. И., [ЕГН], Заповед № 24-0353-000032 от 11.03.2024 година, издадена от С. С. Я. – мл. автоконтрольор към ОДМВР [област], РУ [община], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОДМВР – [област], да заплати на Р. Н. И., [ЕГН], сумата от 510 /петстотин и десет/ лева - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5 ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 АПК.