Р Е Ш Е Н И Е № 4

                                                    гр.Видин, 06.02.2018г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на  осми януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                         Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря  П. Йорданова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 2601 по описа  за 2017год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София, чрез пълномощника Инна Ивова Калъчева против Д.П.П. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 21.07.2014г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт” АД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № CASH-10621310 от 06.03.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Д.П.П., е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД. Посочва се, че на 28.07.2014г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД  вземането по посочения договор.  Поддържа се, че на ответника са изпратени уведомления за извършените цесии. Поддържа се също, че ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения да погаси кредита в срок до 11.03.2015г. на 52 броя равни седмични погасителни вноски,  всяка по 68.00 лева. Посочва се, че сумата, която е погасена е в размер на 309.00 лева, от които 120.62 лева – договорна лихва, главница – 18.78 лева и лихва за забава 169.60 лева за периода от 03.04.2014г. до 31.08.2015г. – датата на последното плащане от длъжника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 4020.09 лева, от които главница 1481.22 лева, договорна лихва 1915.38 лева  за периода от 02.04.2014г. до 11.03.2015г., сумата от 623.49 лева – лихва за забава за периода от 01.09.2015г. до 27.06.2017г. и законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 27.06.2017г. до изплащане на вземането.

Ответникът в срока за отговор, чрез упълномощен представител е  оспорил исковете като неоснователни, без да са наведени конкретни доводи за това. Такива липсват и в подаденото възражение по заповедното производство, като длъжникът единствено е заявил, че оспорва размера на дължимата сума. Редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не направил доказателствени искания.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза,  приложено е ч.гр.д. № 1707/2017г. по описа на РС - Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа  страна:

По делото не се спори, а и от представеното заверено от ищеца копие на Договор за потребителски заем № CASH-10621310 от 06.03.2014г., сключен между „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника, е видно, че на последния е предоставен  заем в размер на сумата от 1500.00 лева,  както и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 60.00 лева. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски, и периодите им на изискуемост, както и относно обезщетение за забава върху всяка забавена вноска в размер на законната лихва. Посочена е в договора обща стойност на плащанията 3536.00 лева, при годишен лихвен процент 204.36 %. Падежът на последната 51-ва погасителна вноска е 04.03.2015г. В т.15 е уговорено право на заемателя да прехвърли вземанията си на избрано от него трето лице, без да е необходимо предварително да получи съгласието на заемополучателя.

Не  е спорно сключването на представените Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2014 г., сключен между кредитора и „Изи асет мениджмънт” АД-гр.София и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2014 г., сключен между последното и ищеца, чиято правноорганизационна форма към този момент е била ООД. В договорите е посочена общата стойност на вземанията, а за конкретизацията им се препраща към списък -Приложение №1 към договора. Списъкът към всеки от договорите е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора.

Ищцовото дружество е  преупълномощено с пълномощно с нотариална заверка на подписа от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД, като пълномощник на „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД да уведоми от името на  „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД  всички длъжници по цедираните с договора  за цесия от 21.07.2014 г. вземания, а по пълномощно  от  „Изи Асет Мениджмънт” АД-гр.София управителят на ищеца е  уведомил длъжника за втората цесия.

По делото са представени два броя уведомления до ответника от 23.04.2015г.  за извършените цесии, връчени на лицето Любка Панайотова с отбелязване – съпруга и два боря уведомления от 07.06.2017г. . От представеното известие за доставяне от „Български пощи” ЕАД, е видно, че същото е върнато с  отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника отново са връчени уведомленията за извършената цесия и това е станало  на 11.10.2017г., видно от отрязъка от съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба и доказателствата.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че дължимата главница, договорна лихва и лихвата за забава  са в претендирания размер. Вещото лице е взело предвид извършените плащания на част от погасителните вноски, като е посочило, че ответникът е погасил две вноски  в общ размер от 18.78 лева, договорна лихва по кредита в размер на 120.62 лева и лихва за забава в размер на 169.60 лева.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1707/2017г. по описа на ВРС, по което длъжникът е подал възражение срещу нея за недължимост на вземанията.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Не се спори, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Не се спори също, че ответникът е извършил частични плащания по заема и е преустановил плащането на останалите вноски. Според писмените доказателства и заключението на вещото лице остатъкът от неплатената главница е 1481.22 лева, която е безспорно, че ответникът дължи на ищцовото дружество.

От договора е видно, че  между страните е била уговорена договорна /възнаградителна/ лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД.

 

 

По правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

В случая, страните са се уговорили дължимата договорна лихва да се заплаща заедно с главницата на седмични вноски в общ размер от 68.00 лева.

Вещото лице по назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че размерът на непогасената договорна лихва за процесния период е 1915.38 лева.

Основателна се явява претенцията за лихва за забава върху неплатената главница  от 1481.22 лева  за периода от 01.09.2015г. до 26.06.2017г.  Съгласно ОУ към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му част, тъй като лихвата е изчислена за период / 02.04.2014г. до 01.03.2015г. /, който е различен от исковия /01.09.2015г. до 26.06.2017г./. Съдът направи служебно изчисление на лихвата за забава върху неплатената главница  от 1481.22 лева  за периода от 01.09.2015г. до 26.06.2017г. и същата възлиза на сумата от 273.80 лева, до който размер тази претенция ще следва да се уважи.

С оглед установеното, че към 27.06.2017 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1707/2017г. по описа на ВРС, ответникът е дължал по Договор за потребителски заем № CASH-10621310 от 06.03.2014г. сумата от 1481.22 лева, представляваща неизплатена главница, то предявеният установителен иск за главницата следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2017г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

С оглед установеното, че дължимата възнаградителна лихва е в размер на 1915.38 лева за периода от 02.04.2014г. до 11.03.2015г., то предявеният установителен иск ще следва да се уважи в пълен размер.

С оглед установеното, че лихва за забава върху неизплатената главница от 1481.22 лева се претендира за  за периода от 01.09.2015г. до 26.06.2017г. и същата възлиза на сумата от 273.80 лева, то предявеният установителен иск за дължимата лихва за забава следва да бъде уважен до този размер, като бъде отхвърлен до пълния предявен такъв от 623.49 лева, като неоснователен и недоказан.

 

По разноските.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. Видно от представения списък в исковото производство, ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в общ размер от 80.40 лева, 70.00 лева - депозит за вещо лице, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева или общо разноски – 300.40 лева.

Съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще следва да се присъдят разноски за платена държавна такса и вещо лице в общ размер от 137.32 лева, а за юрисконсултско възнаграждение ще следва да се присъдят разноски в размер на  100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 145.40 лева, включващи държавна такса от 80.40 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 65.00 лева, от които с оглед изхода на спора по исковото производство по  съразмерност следва да му се присъдят 132.75 лева.

      Водено от горното, Съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.П. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов сумата от 1481.22 лева – неплатена главница по Договор за потребителски заем № CASH-10621310 от 06.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.06.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 1915.38 лева - договорна лихва  за периода от 02.04.2014г. до 11.03.2015г., както и сумата от 273.80 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.09.2015г. до 26.06.2017г., като над тази сума до претендираната такава от 623.49 лева – ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.П.П. с ЕГН ********** ***  да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов сумата от 132.75 лева  – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 1707/2017г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Д.П.П. с ЕГН ********** ***  да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов разноски по настоящото производство в общ размер от 237.32 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: