Решение по адм. дело №323/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на «Макрай 18» ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, бул. «Трети март» № 4, вх. Б, ет. 12, ап. 13, представлявано от Е. С. Р. против РА № Р – 03002524006731-091-001/ 03.04.2023 г., потвърден с Решение № 84/ 16.06.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП, гр. Варна, с който на „Макрай 18“ ЕООД са установени задължения за ДДС, в размер на 14870.76 лв.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на констатациите на органите по приходите, послужили за издаване на процесния РА. Твърди се, че лекият автомобил се ползва във връзка с икономическата дейност на дружеството – срещи на управителя със съконтрагенти, с оглед реализацията на произведената земеделска продукция и закупуване на техника и консумативи. Поддържа се, че в хода на ревизионното производство, от страна на дружеството са представени множество писмени доказателства в подкрепа на изложените твърдения, които не са детайлно и коректно анализирани от приходния орган. Не е извършен и обстоен анализ на дейността и на организация на работата на „Макрай 18“ ЕООД, в т. ч. местонахождение на офисите му и материална база, местонахождение на административни органи, наети служители, и др. Извършено е позоваване на съдебна практика по чл. 9 на Директива 2006/112/ЕО и практика на СЕС по приложението му. Сочи се, че през ревизирания период, във връзка със срещи на управителя, дружеството извършва облагаеми доставки на стоки, от което реализира приходи, съответно – формирана е печалба. Последното следва да се приеме като основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70 от ЗДДС по фактурите, издадени във връзка с договора за лизинг, тъй като е доказано неговото използване за икономическата дейност на дружеството.

Отправя се искане за отмяна на Ревизионния акт, потвърден с решението на директора на ОДОП- Варна при ЦУ на НАП. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание, "Макрай 18" ЕООД, чрез пълномощник, поддържа жалбата. Излага подробни съображения за наличие на всички предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, доколкото безспорно доказано по делото е обстоятелството, че процесният автомобил се ползва за икономическата дейност на дружеството.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – ю.к. М. М., депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата въз основа на подробно изложените в ревизионния акт аргументи. Поддържа, че събраните в хода на ревизионното производство данни, сочат че процесния автомобил не се ползва за икономическата дейност на дружеството, а за задоволяване на лични нужди на управителя му. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено с издаване на Заповед за възлагане на ревизия № Р – 03002524006731 – 020 – 001/ 16.12.2024 г. на Макрай 18“ ЕООД, за установяване на задължения за ДДС за д. п. м. 08.2024 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-0300025224006731-092-001/ 18.03.2025 г., в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон.

От страна на ревизираното лице не е депозирано възражение срещу РД по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Производството е финализирано с издаване на РА № Р-03002524006731-091-001/ 03.04.2025 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от възложителя и ръководителя на ревизията, с който на „Макрай 18“ ЕООД са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в размер на 14870.76 лева.

Ревизионен № Р-03002524006731-091-001/ 03.04.2025 г. е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, като с Решение № 91/ 17.06.2024 г. същият е потвърден изцяло.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

„Макрай 18“ ЕООД е местно юридическо лице, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 14.06.2018 г., с ЕИК: *********. По отношение на ревизираното дружество липсват данни за открити производства по несъстоятелност и ликвидация. По реда на ЗДДС дружеството е регистрирано на 06.07.2019 г.

Предметът на дейност на Макрай 18“ ЕООД е растениевъдство, с номер по КИД 2008 – 0111.

Ревизираното лице е регистриран земеделски производител, считано от 22.03.2019 г.

В рамките на ревизирания период, „Макрай 18“ ЕООД обработва 5079.287 дка. земеделски земи, находящи се в землищата на с. Тръбач, общ. Лозница, с. Миладиново, общ. Търговище и с. Маково, общ. Търговище. „За стопанската 2023/ 2024 г. дружеството обработва земеделски култури, както следва: 2440 дка. – пшеница; 280 дка. – царевица; 2330 дка. – слънчоглед.

За осъществяване на дейността си, ревизираното дружество стопанисва обекти, както следва: стопански двор в с. Маково, с площ от 19.477 дка., портал с канцелария и битово помещение, кантар, зърносушилня и навес за зърно, селскостопански склад за торове, навес за прикачен инвентар, навес за инвентар и ремонтна работилница, навес за селскостопанска инвентарна техника (в процес на изграждане), всички находящи се в с. Маково, общ. Търговище.

За установяване на данъчната основа за облагане с ДДС за ревизирания период, от органите по приходите са извършени процесуални действия, както следва:

На 06.01.2025г., чрез ИС на НАП, на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения Р 03002524006731-040-001/ 31.12.2024г., с което са изискани всички счетоводни и търговски документи, относими към ревизионното производство.

В определения срок от ревизиращия екип, на 17.01.2025 г. от ревизираното лице, чрез ИС Контрол на НАП, са предоставени част от изисканите документи.

На 20.01.2025 г., чрез ИС на НАП, на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения Р 03002524006731-040-002/20.01,2025 г., с което са изискани договор, по повод на който е използван лек автомобил „ Порше Кайен ", за период 01.08.2024 г. – 30.08.2024 г., както и пътни листи на автомобили, собственост на дружеството за период 01.08.2024 г. – 30.08. 2024 г., както и документи, с които са упълномощени трети лица за управлението им.

На 03.02.2025 г. от дружеството са предоставени изисканите документи.

На 04.02.2025г. на „Макрай 18“ ЕООД е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения Р 03002524006731 – 040 - 003/ 04.02.2024г, с което е изискано предоставяне на счетоводни регистри, по които са отнесени разходите, свързани с използването на МПС в предприятието: аналитични оборотни ведомост на сметки от гр. 60 и 61.

На 17.02.2025 г., от „Макрай 18“ ЕООД са предоставени счетоводни регистри на сметка 302, 601 и 614 „Разходи за организация и управление „ за 2024 г.

На 20.01.2025г., е отправено Искане за извършване на действия от други контролни органи Р- 03002524006731-032-001 до ОД „Полиция", сектор „Пътна полиция" - КАТ гр. Търговище, с което е изискано предоставяне на информация относно наложени санкции (глоби и актове) за извършени нарушения на водачи, управлявали следните МПС, използвани от "МАКРАЙ 18" ЕООД.

На 29.01.2025 г. е представена справка за наложени глоби и санкции.

На 20.01.2025 г. е отправено искане за извършване на действия от други контролни органи Р – 03002524006731 – 032 – 002, като от ОД МВР сектор „Миграция“, гр. Търговище е изискана информация относно преминаване през границата на РБ на МПС, ползвани от „Макрай 18“ ЕООД.

На 28.01.2025 г. е получен отговор, съгласно който не са регистрирани преминавания на границата на РБ на МПС, ползвани от „Макрай 18“ ЕООД.

На 27.01.2025 г., чрез ИС на НАП, е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица Р – 03002524006731 – 041 – 001/ 24.01.2025 г., на Е. Т. П., с което е изискано потвърждение на данни относно сключен с „Макрай 18“ ЕООД договор на аренда.

На 30.01.2025 г. е получен отговор от г- жа Попеску, съгласно който считано от м. август 2024 г. лицето има сключен договор за наем на земеделски земи с „Макрай 18“ ЕООД. Лицето подписва договора в гр. Бургас, а от страна на дружеството присъства Е. Р. – управител.

На 24.01.2025 г., чрез ИС на НАП, е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица Р – 03002524006731 – 041 – 002/ 24.01.2025 г., на М. М. К., с което е изискано потвърждение на данни относно сключен с „Макрай 18“ ЕООД договор на аренда, по което не е постъпил отговор.

През ревизирания период от ревизираното лице е упражнено право на данъчен кредит по доставки, свързани с договор за оперативен лизинг № 0084684/А/ 02.08.2024 г. за лек автомобил Порше Кайен, Рама № WP1ZZZ9Y0RDA41727, peг. № [рег. номер], по фактури, подробно описани в таблицата на стр. 6 от РД, на обща стойност 14870.76 лв.

Във връзка с упражненото право на данъчен кредит, ревизиращия екип изисква от „Макрай 18“ ЕООД документи, доказващи използването на автомобила за целите на извършваната независима икономическа дейност - растениевъдство /производство на селскостопанска продукция.

От „Макрай 18“ ЕООД са представени Договор за оперативен лизинг 0084684/А / от 02.08.2024г., сключен с „ОББ Интерлийз“ ЕАД, банково извлечение на банкова сметка, ДАП за 08.2024г., договори с арендодатели, пътни листи, счетоводни регистри на сметки 301 (относно закупено гориво), 601 и 614 „ Разходи за организация и управление за 2024 г., справка за активите.

От ревизиращия екип е прието, че процесиите фактури обективират сключен договор за оперативен лизинг, за наем на лек автомобил Порше Кайен, рама № WP1ZZZ9Y0RDA41727, peг. № [рег. номер].

С декларация от 10.10.2024 г., управителят на „Макрай 18" ЕООД декларира, че с въпросния автомобил е сключвал договори за аренда на земеделска земя, посещавал е изложения на земеделска техника и го е използвал за посещение на селскостопански двор в с. Маково, както и за срещи с клиенти и доставчици.

Съгласно представените счетоводни извлечения, разходите за наем на процесния лек автомобил са отнесени по дебит на сметка 614 „Разходи за организация и управление“.

Освен процесния автомобил Порше Кайен с peг. № [рег. номер], дружеството ползва още два автомобила - МПС с peг. № [рег. номер] - Ауди Q 5 I и М. П. 3.2, с peг. № [рег. номер], вписани в счетоводна сметка 205 „Транспортни средства” като ДМА.

По отношение на представените ревизираното лице са представени пътни листи, ревизиращият екип приема, че съобразени с вече известни на лицето факти и обстоятелства, представляващи предоставени му справки от АПИ в хода на предходно производство - проверка по възстановяване на ДДС, приключила с АПВ П-03002524164126-004-001/ 30.10.2024г. „

Прието е също от ревизиращия екип, представените документи, удостоверяват единствено, че процесния автомобил не се ползва в икономическата дейност на дружеството. Ползването му е свързано с организацията и управлението на дейността на ревизираното лице, който извод е обусловен и от начина на отнасяне на формирания разход за наем на процесния автомобил, а именно – в представените счетоводни регистри, разходите за наем на автомобила са приключени по сметка 614 „Разходи за организация и управление", т.е. не участват при определяне на себестойността на произвеждания от дружеството земеделски продукт, който впоследствие е предмет на облагаема доставка.

Ревизиращият екип излага доводи, че наетият автомобил не се използва за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, поради което и на основание чл. 70 , ал. 1, т. 2 от ЗДДС е приел, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за „ Макрай 18" ЕООД за д.п.м.08.2024г. в размер на 14 870.76 лева.

Всичко, изложено по-горе, мотивира органите на приходната администрация да приемат, че за данъчен период м.08.2024 г. не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14870.76 лв., на основание чл.70, ал.1, т. 2 от ЗДДС,

По изложените съображения, с оспорения в настоящото съдебно производство Ревизионен акт РА № Р-03002524006731-091-001/ 03.04.2025 г. за данъчен период м. август 2024 г. за ревизираното лице „Макрай 18“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в посочения в предходното изречение размер, както и лихви в размер на 14870.76 лева.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото съдебно производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство, и органа, определен за ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предписаните от закона форма и съдържание. Решението, с което е потвърден ревизионният акт, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.

В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени доказателства, от които е видно, че заповедта за възлагане на ревизия и тези за нейното изменение са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Това се установява при преглед на представения от ответника електронен носител /диск/, съдържащ съответните доказателства, а и не се оспорва от дружеството-жалбоподател. От това следва извод, че същите са валидни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от компетентните лица.

Процесният РА e издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по закон реквизити съгласно чл. 120, ал. 2, изр. първо ДОПК, в това число и разпоредителна част в табличен вид, в която публичните задължения са установени по основание, период, размер и по субект. Видно от съдържанието на оспорения РА, същият съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, като препраща към РД, който е неразделна негова част. Изложени са и мотиви относно формирания извод на ревизиращите органи за неоснователност на възражението от задълженото лице за неоснователни.

Неразделна част от РА е ревизионният доклад, който е издаден в 14-дневния срок, визиран в чл. 117, ал. 1 ДОПК. Същият има и предписаното в чл. 117, ал. 4 и ал. 5 ДОПК съдържание. Видно от административната преписка РД е връчен по електронен път на ревизираното лице, като на същото е предоставена възможност да депозира писмено възражение. Органът, възложил ревизията, съвместно с ръководителя на ревизията са издали оспорения в настоящото производство ревизионен акт в предвидения в чл. 119, ал. 2 ДОПК 14-дневен срок.

Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност, поради липса на компетентност на неговите издатели.

При извършената служебна проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на РА, водещи до ограничаване правото на защита на ревизираното лице и обосноваващи отмяна на РА на това основание. Ревизиращият екип е събрал относимите и допустими доказателства за обективното установяване на фактите и обстоятелствата. В настоящия случай органите по приходите са проявили активност в събирането и анализираното на представените доказателства, провеждайки множество процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад.

Между страните в производството липсва спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

С РА е установено задължение по ЗДДС на оспорващото дружество за м. август 2024 г., което влиза във времевия и предметен обхват на ревизията, съгласно заповедта за нейното възлагане.

С разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, е възведено общото правило, че с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1./ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2./ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3./ осъществен от него внос; 4./ изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25 ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. В този момент възниква задължението на доставчика да начисли ДДС.

Съгласно чл. 25 ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 2,5 ал. 3 от ЗДДС. Правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на стоки или услуги, поради което настъпването на данъчното събитие е необходимо условие за възникване на правото на приспадане. Обратно, когато действителното извършване на доставката на стоки или услуги липсва, не може да възникне право на приспадане. В тази насока е и разпоредбата на член 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220-236 и членове 238, 239 и 240.

Като неразделна част от механизма на облагане с ДДС правото на приспадане на ДДС представлява основен принцип, присъщ на общата система на ДДС и по правило не може да бъде ограничавано.

Установеният в Директива 2006/112/ЕО (респективно в ЗДДС, доколкото Директивата е транспонирана в националното ни законодателство) режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че дейностите по принцип подлежат на облагане с ДДС (Решение на Съда от 16 февруари 2012 година по дело C-118/11 по дело "ЕОН Асет Мениджмънт" ООД срещу Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при ЦУ на НАП, точка 43, Решение от 12 февруари 2009 г. по дело Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, C-515/07, Сборник, стр. I-839, точка 27, Решение от 22 февруари 2001 г. по дело Abbey National, C-408/98, Recueil, стр. I-1361, точка 24 и цитираната съдебна практика). Следователно, когато придобити от данъчнозадължено лице стоки или услуги се използват за целите на сделки, които са освободени или не попадат в приложното поле на ДДС, не може нито да се събира данък по извършени доставки, нито да се приспада данък по получени доставки (вж. Решение на Съда от 16 февруари 2012 година по дело C-118/11 по дело "ЕОН Асет Мениджмънт" ООД срещу Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при ЦУ на НАП, точка 44, Решение от 30 март 2006 г. по дело Uudenkaupungin kaupunki, C-184/04, Recueil, стр. I-3039, точка 24 и Решение от 14 септември 2006 г. по дело Wollny, C-72/05, Recueil, стр. I-8297, точка 20).

В разглеждания случай, липсва спор, а и се установява от приобщения по административната преписка Договор за оперативен лизинг 0084684/А / от 02.08.2024г., че данъчнозадълженото лице „Макрай 18“ ЕООД ползва, в качеството си на лизингополучател, лек автомобил „Порше Кайен“, с рег. № [рег. номер], предоставенот „Ауто Бохемия“ АД. В тази връзка, от продавача - „ОББ Интерлийз“ АД. Във връзка със сключения договор са издадени и описаните в таблицата на стр. 6 фактури - № **********/ 12.08.2024 г., № **********/ 07.08.2024 г., № **********/ 07.08.2024 г., № **********/ 07.08.2024 г. на обща стойност 74353.79 лв. В предвид момента на настъпване на данъчното събитие, правилно задължението по ЗДДС е начислено в д. п. м. август 2024 година. Видно от доказателствата по делото, именно през този данъчен период е приспаднат данъчния кредит по посочената фактура, в размер на 14870.76 лева.

Спорен по делото е въпросът относно наличие на основание за приспадане на данъчния кредит от ревизираното дружество.

С разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. Те са изрично изброени в точки от 1 до 6 включително, като именно относно едно от тези ограничения е концентриран спора по настоящото производство. Касае се за т. 2 от ал. 1 на чл. 70 ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил.

Липсва спор между страните, а и е видно от приложеното свидетелство за регистрация, че наетият от „Макрай 18“ ЕООД автомобил е с 4 + 1 места за сядане, т. е. касае се за „лек автомобил“ по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Посочената точка съдържа легалната дефиниция на понятието и гласи, че „лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Същият не попада в изключението, предвидено в изречение второ от същата дефиниция, според което не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Съгласно т. 18а на § 1 от ДР на ЗДДС, "Основна дейност" по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.

При сделка, състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на дълготраен актив, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, разходите по получените доставки да са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност.

Следователно, възможно е нает лек автомобил да се използва за целите на облагаеми сделки на данъчно задълженото лице, в случай че съществува пряка и непосредствена връзка между ползването на този автомобил и икономическата дейност на данъчно задълженото лице. Правото на приспадане възниква с изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, като към този момент следва да се има предвид наличието на такава връзка (арг. т. 64 от решение от 16.02.2012г. по дело C-118/11 на СЕС).

В тежест на данъчно задълженото лице е да докаже всички положителни предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, включително посочения положителен факт с правно значение и това му задължение е по общите правила на доказателствената тежест, според които този, който твърди положителни факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици, е длъжен да ги докаже.

В случая, положителния факт на ползване на процесния лек автомобил в икономическата дейност на дружеството, не е доказан. Представените от жалбоподателя, в хода на ревизионното производство, а и в рамките на настоящото съдебно такова, писмени доказателства – пътни листи, фактури, договори за услуги, договори за аренда, са частни документи, и като такива същите не се ползват с достоверна дата – арг. чл. 181, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, и доколкото не кореспондират с нито един официален документ, същите се ползват с много ниска доказателствена стойност. Коментираните писмени доказателства не установяват релевантния за спора факт, а именно - разходите по получените доставки да са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност, която е производство и търговия със селскостопански култури собствено производство, включително и преработени такива. Придвиждането на представляващия до офис на дружеството или до местата, в които се произвежда и съхранява продукцията, както и до местата за срещи с контрагенти, няма определящо значение за икономическата дейност на търговеца, в т. ч. за формиране на крайната цена на продукцията, а от това – да формира извод, че не обслужва лични нужди.

За пълнота на изложението, с оглед наведените в жалбата твърдения, следва да се отбележи, че в разглежданата хипотеза, успешното провеждане служебни срещи със съконтрагенти, клиенти и арендодатели, както и сключването на търговски сделки за реализацията на произведената продукция, при изгодни условия, е обусловено не от ползване на лек автомобил, с конкретните технически параметри, а от наличие на определени търговски, организациионни и комуникативни умения на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството.

От друга страна, разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС предвижда че, правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. Дефиницията за последните е дадена в чл. 62, ал. 1 ППЗДДС – посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.

В случая, липсват наведени твърдения в жалбата за наличие на изключенията, предвидени в ал. 2, а именно: организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.

Съгласно чл. 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления и развлечения. Предвид цитираните разпоредби, при съобразяване стойността на наетия автомобил, посочена в лизинговия договор и техническите спецификации, описани в свидетелството за регистрация, налага се извода, че се касае за луксозна стока, поради което приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС.

По изложените съображения, налага се извода, че обжалваният ревизионен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Жалбата е неоснователна, поради което и същата следва да се отхвърли.

Предвид изхода на правния спор и предвид своевременно заявената претенция, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване размера на материалния интерес по делото – 14870.76 лв., следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1738.37 лв., изчислено по чл. 8, ал.1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на «Макрай 18» ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, бул. «Трети март» № 4, вх. Б, ет. 12, ап. 13, представлявано от Е. С. Р. против РА № Р – 03002524006731-091-001/ 03.04.2023 г., потвърден с Решение № 84/ 16.06.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП, гр. Варна, с който на „Макрай 18“ ЕООД са установени задължения за ДДС, в размер на 14870.76 лв.

ОСЪЖДА на «Макрай 18» ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, бул. «Трети март» № 4, вх. Б, ет. 12, ап. 13, представлявано от Е. С. Р. да заплати на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 1738.37 лв. (хиляда седемстотин тридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, пред Върховен административен съд,, в 14 дневен срок, считано от получаване на съобщението, че същото е изготвено.