Решение по дело №12693/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261097
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20201100512693
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 28.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 12693 по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 74486 от 21.04.2020 г., постановено по гр. дело № 65474/2017 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, частично са уважени предявените от „Т.С." ЕАД срещу В.К.О., С.Т.О. и А.Т.О., пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като В.К.О., С.Т.О., и А.Т.О., са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД, всеки един по 1/3 /една трета/ част от сумата от 1 627,67 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., и сумата от 656,02 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 07.09.2017 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК и сумата от 643,16 лв., представляваща направените по делото разноски, като исковите претенции за главница за сумата над 1 627,67 лв. до първоначално претендирания размер от 2 522,55 лв., сумата от 13,80 лв. за главница за дялово разпределение за периода от месец юни 2014 г. до месец май 2015 г. и сумата от 3,29 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 07.09.2017 г. са били отхвърлени.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу В.К.О. и А.Т.О. главни искове, за разликата над уважения размер до пълния предявен размер, предвид конкретното оплакване в жалбата, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Т.Ж., с надлежно учредена представителна власт по делото,  с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че ответниците са потребители на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и дължат стойността й. Сочи, че в изслушаната СТЕ вещото лице не е посочило по какъв начин изравнителните сметки са отразени в счетоводството, стойността на дължимите суми следва да се определя съгласно заключението на ССчЕ, в което вещото лице било описало подробно сумите по изравнителните сметки. По изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло против посочените ответници предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответници не са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която частично е уважен главният иск, е подадена въззивна жалба и от ответниците В.К.О. и А.Т.О.. Във въззивните жалби са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно СРС е присъдил сумата от 894,85 лв., тъй като същата се отнасяла за предходен период – 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., поради което и не била дължима. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявените искове за сумата от 894,85 лв.

Въззиваемият ищец не е подал отговор на въззивната жалба на ответниците и не взема становище по същата.

Третото лице помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД не е подал отговор на въззивните жалби, не изразява становище по същите  и не се представлява в съдебно заседание.

Решението в частта, с която са били частично уважени и отхвърлени предявените главен и акцисорен искове срещу ответника С.Т.О., както и в частта, с която са отхвърлени исковете на ищеца за сумата от 13,80 лв. за главница за дялово разпределение за периода от месец юни 2014 г. до месец май 2015 г. и сумата от 3,29 лв., представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 07.09.2017 г.  не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По отношение на наведеното във възивните жалби оплаквания какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период, следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*****, е на стойност 1627,67 лв., представляваща сбора между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва се изясни, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Н.“ ЕАД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. В случая не е начислена топлинна енергия за отопление на имота, а за сградна инсталация и битово-горещо водоснабдяване, което е определено на база за 2 броя потребители в съответствие с чл. 69, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. при норма на разход от 0,140 куб.м. за денонощие. Противно на поддържаното в жалбата на ответниците В.К.О. и А.Т.О. при формиране на задължението за процесния период не е включена сумата от 894,85 лв., касаеща предходен период – 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., което се установява и от заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, както и от представеното от ответниците съобщение към фактура № ********** от 31.07.2015 г. В заключението на вещото лице по СТЕ е посочено още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съотвествие с действащата нормативна уредба методология, както и че уредите за топлинно отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки.

Ето защо са необосновани оплакванията във въззивните жалби на страните, тъй като задължението на ответниците е определено въз основа на реално доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден обект. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената до процесния имот през релевантния период топлинна енергия е общо в размер на сумата 1627,67 лв., като съобразно квотата от съсобствеността /по 1/3 за всеки ответник/ СРС е разпределил задължението на всеки един от съсобствениците.

Предвид оплакването във въззивната жалба на ответниците следва да се отбележи, че за възникване на задължението за топлинната енергия отдадена от сградна инсталация е достатъчно ответникът да е собственик на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се считат за потребител. При това ответникът остава такъв потребител дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ ответникът остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. В този смисъл са и събраженията застъпени в РЕШЕНИЕ № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката). Нещо повече, с решение от 5 декември Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Доколкото във въззивните жалби на страните липсват други конкретни оплаквания и поради съвпадане правните изводи на двете съдебни инстанции решението следва да се потвърди изцяло.

С оглед неоснователността на подадените от страните жалби разноски не следва да им бъдат присъждани.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 74486 от 21.04.2020 г., постановено по гр. дело № 65474/2017 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Н.“ ЕАД.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: